Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 161

 

Гр. Перник, 31.03.2016 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:Емилия Иванова

                                                                                                       Слава Георгиева

 

при съдебния  секретар И.И. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 118 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1,      изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.И.Г. *** против решение № 815 от 18.12.2015 година на Районен съд - Перник, постановено по а. н. дело № 01448  по описа на съда за 2015 година, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 0973761, издаден от Главна дирекция „Охранителна полиция“ (ГД „ОП“) (сега ГД „Национална полиция“ (ОП), с който на С.И.Г. ***,в качеството й на законно представляващ ЮЛ, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 188, ал. 2, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Пледира липса на извършено административно нарушение в смисъла на чл. 6 от ЗАНН, като заявява, че съдът не е изследвал в детайли фактическата обстановка по извършване на процесното нарушение.  Сочи се неправилност за изводите на първата съдебна инстанция за липса на допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения, предвид липса на посочване в ЕФ на длъжностното лице, попълнило данните в същия. Твърди, че в производството пред районния съд е останало недоказано „в коя отсечка и при какви обстоятелства и сигнализация“ било установено нарушението касателно неустановена дата на поставяне на пътен знак, указващ наличието на стационарно техническо средство за осъществяване на контрол. Касаторът моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови друго с което да отмени издадения ЕФ.

В проведеното съдебно заседание касаторът С.И.Г. не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, ГД „НП“, редовно призован, не изпращат представител. Процесуалният представител на ответника, юрисконсулт Т.Н., с молба вх. № 809 от 21.03.2016 година оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представя следните писмени доказателства: писмо изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 година на председател на управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) относно извършено километриране на Автомагистрала (АМ) „Люлин“, ведно с утвърдена схема на организация на движението в процесния участък и разрешение за ползване.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд - Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 28.11.2014 година, в 15:50 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока към гр. Перник, с автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388, е заснет лек автомобил марка „Ланд Роувър“, модел „Рейндж Роувър Ивоук“, с ДК № СА 8981 ТС, движещ се със скорост от 104 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост до 80 км/ч. За така установеното срещу С.И.Г., законно представляваща собственика на автомобила - „Академия Респонса“ ЕООД, гр. София, в качество негов управител,  на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е издаден електронен фиш, с който й е наложена „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

При така установените факти Районен съд - Перник при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че същото не страда от съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.

Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, като е потвърдил ЕФ с наложеното наказание в законоустановения размер.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на настоящия касатор.

Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол „ЗМ система скорост“, техническото средство за измерване от одобрен тип, в срок на валидност към датата на установяване на нарушението, преминало последваща проверка за съответствие с одобрения тип, монтирано по надлежния ред на АМ „Люлин“ при тунел Големо Бучино, и осъществяващо контрол в отсъствието на контролен орган.  

На следващо място нормите на    чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, съгласно легалната дефиниция, съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи (арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН).

На свой ред нормата на чл. 189, ал. 4. изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. Регламентът на чл. 189, ал. 14 е относим само към съставяните актове и НП за нарушения на ЗДвП, не и към ЕФ. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява  влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. Т.е. що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, нормите на ЗАНН са неприложими, като конкретно относно формата следва да се приемат за задължителни единствено посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В този смисъл е и ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №1/2013 г., които мотиви, освен предвид задължителната сила на тълкувателния акт  (чл. 130, ал. 2 от ЗСВ), настоящият касационен състав изцяло споделя. Обсъжданата норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не изисква ЕФ да съдържа вписана дата на неговото издаване и посочване на конкретния негов издател.

Гореизложеното е основание за отхвърляне на оплакванията на наказаното лице за липса на вписване в ЕФ на длъжностното лице, издало същия, тъй като посочената специална норма на ЗДвП не изисква това. Без основание възразява жалбоподателят, и че в ЕФ липсва описание на нарушението. Актът съдържа място, дата, точен час на извършване на нарушението, регистрационен номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, въведеното в посочения участък ограничение на скоростта, както и пояснението, че на посочените дата, място и час, с посочения автомобил, е извършено нарушение „за скорост“. Това съдът счита достатъчно да се възприеме като описание на деянието, което по своя характер и проявни елементи съставлява административно нарушение именно в смисъла на чл. 6 от ЗАНН.

Без основание възразява наказаното лице и за липса на представени в производството пред първа съдебна инстанция доказателства за обозначаването на процесния пътен участък относно факта на осъществявания контрол. По делото се съдържат достатъчно, безпротиворечиви и относими доказателства, че към момента на извършване на процесното нарушение такова обозначаване е било налице. Видно е от писмо изх.№ПП-01-588/18.05.2015 г. на Директор на ОПУ – Перник и схема на организацията на движението, системата за измерване на средна скорост, използвана в спорното производство, е монтирана на основание Заповед №РД-11-343/29.03.2012 г. на А „ПИ“, с обхват тунел „Големо Бучино“, като участъкът е съответно обозначен, вкл. към датата на извършване на процесното нарушение, с ПЗ В26(100), табела Т17 с текст „RADAR” (Правилник за прилагане на ЗДвП, чл. 59, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.) и ПЗ В26(80) преди началото на тунела. Правилото на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП не е нарушено.    

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за безспорно извършено нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, като фишът е с нормативно предвиденото съдържание, което възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост, а съответно наказано е посоченото от закона лице. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен  акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящия касационен състав на Административен съд Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 815 от 18.12.2015 година на Районен съд - Перник, постановено по а. н. дело № 01448  по описа на съда за 2015 година

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                       ЧЛЕНОВЕ:   1./п/

 

                                                                     2./п/