Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

Гр. Перник, 31.03.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ:Емилия Иванова

Слава Георгиева

при съдебния секретар И.И. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 119 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д.М.М. с ЕГН ********** ***, против решение № 996 от 30.12.2015 година на Районен съд - Перник, постановено по а.н.дело № 01959 по описа на съда за 2015 година, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1000849, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ (ГД „НП“), с който на Д.М.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Касаторът, без да сочи конкретен порок на решението на първата съдебна инстанция в пространна жалба пледира, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 42 и чл. 57, ал. 1; чл. 52; чл. 54; чл. 43, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Жалбата съдържа и оплакване за липса на приложен към електронния фиш снимков материал, от който да било видно, че посочената скорост е именно на лекия автомобил, описан в ЕФ. Жалбоподателят твърди и че нарушението не било безспорно доказано. Сочи се и липса на преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и чл. 7 от ЗАНН. Заявява, че ЕФ е издаден от ненадлежно „упълномощено лице“. Жалбоподателят възразява срещу „увеличената“ след обжалването на ЕФ глоба от 150 лв. Касаторът моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови друго с което да отмени издадения ЕФ.

В проведеното съдебно заседание касаторът Д.М.М.*** се явява лично. Поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, ГД „НП“, редовно призован, не изпраща представител. Процесуалният представител на ответника, юрисконсулт Т.Н.***, с молба вх. № 811 от 21.03.2016 година оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представя следните писмени доказателства: писмо изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 година на председател на управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) относно извършено километриране на Автомагистрала (АМ) „Люлин“, ведно с утвърдена схема на организация на движението в процесния участък, както и разрешение за ползване.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд - Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 05.12.2014 година, в 17:25 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока към гр. Перник, с автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388, е заснет лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с ДК № РК **** ВВ, движещ се със скорост от 107 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост до 80 км/ч. За така установеното на собственика на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е издаден електронен фиш, с който му е наложена „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

При така установените факти Районен съд - Перник при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че същото не страда от съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.

Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, като е потвърдил ЕФ с наложеното наказание в законоустановения размер.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на настоящия касатор.

Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол „ЗМ система скорост“, техническото средство за измерване от одобрен тип, в срок на валидност към датата на установяване на нарушението, преминало последваща проверка за съответствие с одобрения тип, монтирано по надлежния ред на АМ „Люлин“ при тунел Големо Бучино, и осъществяващо контрол в отсъствието на контролен орган.

На свой ред нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи.

Оспореният електронен фиш, съгласно легалната дефиниция, съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/.

Нормата на чл. 189, ал. 4. изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред чл. 189, ал. 14 е относим само към съставяните актове и НП за нарушения на ЗДвП, не и към ЕФ. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. Т.е. що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, нормите на ЗАНН са неприложими, като конкретно относно формата следва да се приемат за задължителни единствено посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В този смисъл е и ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №1/2013 г., които мотиви, освен предвид задължителната сила на тълкувателния акт (чл. 130, ал. 2 от ЗСВ), настоящият касационен състав изцяло споделя. Обсъжданата норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не изисква ЕФ да съдържа вписана дата на неговото издаване и посочване на конкретния негов издател.

Гореизложеното е основание за отхвърляне на всички оплаквания на жалбоподателя, съдържащи твърдения за нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1; чл. 52; чл. 54; чл. 43, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в проведеното, специално по своя характер, административнонаказателно производство. Електронният фиш е издаден именно по реда на визираната в ЗДвП процедура, като има съдържанието, изисквано от нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, а оплакванията на жалбоподателя освен неоснователни се възприемат и като защитна теза, насочена единствено към опит да се избегне носенето на административнонаказателна отговорност за безспорно извършено процесното нарушение на ЗДвП, в частта на закона, регулираща обществени отношения с изключителна важност, свързани с безопасността на движение по пътищата, отворени за обществено ползване. В тази връзка по делото не са налице и данни за обстоятелства, които да обосноват приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на касатора за неустановеност на вмененото му нарушение, поради липса на доказателства, посредством приложен към електронния фиш снимков материал. Видно е от съдържанието на административната преписка по издаване на ЕФ, към същата са приложени веществени доказателствени средства (чл. 189, ал. 15 от ЗДвП), а именно снимки, изготвени посредством система за осъществяване контрол на скорост на движение на МПС. Посочените материали ясно изобразяват момента на влизане и излизане на собствения на жалбоподателя автомобил във и от тунел „Големо Бучино“, от което, предвид останалите данни, получени от техническото средство, следва извод, че регистрираната в тунела скорост на движение е именно на това ППС, на посочените дата, място и час.

Без основание възразява жалбоподателят и за липса на компетентност у издателя на ЕФ. Безспорна е компетентността на посочения издател на ЕФ. Видно е от приобщените като доказателства по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи №№ Із-1741/28.08.2012 г. и 8121з-48/16.01.2015 г.; Із-1745/28.08.2012 г. , изм. и доп. със заповед Із-465/04.03.2013 г. и 8121з-47/16.01.2015 г., че съгласно разпорежданията на министъра, определени да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения на ЗДвП са включително и полицейските органи от ОКПДП и ОРОППСВОИАНД на Главна дирекция „Охранителна полиция“/“Национална полиция“. Изброените разпореждания на министъра на свой ред кореспондират, както с правилата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, така и с отразеното в електронния фиш.

Възражението на жалбоподателя за увеличен размер на глобата след обжалване на електронния фиш не се основава нито в мотивите, нито в диспозитива на атакувания съдебен акт, поради което съдът го възприема като неоснователно.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за безспорно извършено и от наказаното лице нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, като фишът е с нормативно предвиденото съдържание, което възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящия касационен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 996 от 30.12.2015 година на Районен съд - Перник, постановено по а.н.дело № 01959 по описа на съда за 2015 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/