Р Е Ш Е Н И Е

№ 164

Гр. Перник, 31.03.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при съдебния секретар И.И. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 124 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Б.Д.Ш. ***, срещу съдебно решение №31 от 22.01.2016 г., постановено по а.н.дело №01831 по описа на Районен съд – Перник за 2015 г. С обжалвания съдебен акт наказателно постановление (НП) №14-1158-002590 от 13.10.2014 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР – Перник:

- е ИЗМЕНЕНО в частта, с която на Б.Д.Ш. ***, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 (шест месеца), като размерът на глобата е намален на 100 лв. (сто лева), а срокът за „лишаване от право“ е намален на 3 (три) месеца.

- е ПОТВЪРДЕНО в частта, с която на Б.Д.Ш. *** за нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Касаторът пледира явна несправедливост на наложените административни наказания, поради наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Оплакването на жалбоподателя съставлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови друго, с което да намали размера на наказанията в стойности на минимума, предвиден за съответното нарушение. Претендира присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание касаторът Б.Д.Ш.*** се явява лично и с процесуален представител, адв. С.***. Поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР – Перник, редовно призован, не изпраща представител и не дава становище във връзка с жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд - Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 25.09.2014 г., жалбоподателят, във време на управление на МПС в гр. Перник при предприемане на изпреварване не осигурява достатъчно разстояние между неговия и изпреварвания автомобил, с което причинява пътно-транспортно произшествие (ПТП), изразяващо се в страничен удар с изпреварваното МПС. Жалбоподателят, без да спре, продължил движението си след произшествието. Другият участник в ПТП, последвал Ш. ***, като едновременно с това е подаден и сигнал до ОД на МВР – Перник. Пристигналите на място полицейски служители установили механизма на ПТП и поведението на Ш.*** след инцидента. Съставен е акт за три нарушения на ЗДвП, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, с което водачът е административно наказан за две от тях, описани по-горе.

При така установените факти Районен съд - Перник при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че в хода на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на НП на това основание.

Разгледал спора по същество, след преценка и анализ поотделно и в тяхната съвкупност, на писмените и гласни доказателства, приобщени по делото първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят, в качеството си на вода на МПС от обективна и субективна страна съзнателно е извършил и двете му вменени нарушения, това по чл. 179, ал. 2 във вр.с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 6 от ЗДвП и такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При извършваната преценка относно вида и размера на наложените наказания, районният съдия, след отчитане на обстоятелствата по извършване на нарушенията, е възприел за прекалено завишен размера на наказанията що се отнася до нарушението по т. 1, поради което мотивирано е намалил същите, а по отношение нарушението по т. 2, НП е потвърдено.

Пред настоящата инстанция като писмени доказателства в подкрепа на наведените касационни основания за обжалване са представени и приети копие на трудов договор с №00000340/11.02.2010 г., по който страна е жалбоподателят и удостоверение с №Т96/07.08.2013 г. за допускане до теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „СЕ“.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността за двете вменени на Б.Ш. административни нарушения.

Конкретно по възражението за явна несправедливост на наложените административни наказания:

Правилна е преценката на решаващия първоинстанционен състав, що се отнася до справедливост на размера на наказанието за нарушението по чл. 42, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Касационният съд възприема изцяло преценката на районния съдия, че при определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е отчел проявата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид това правилно определен е размерът на наказанието, както и съответна преценката, като съобразена с правилата на чл. 27, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН.

Без основание възразява наказаното лице за несправедливост на преценката на решаващия първоинстанционен състав относно нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗДвП. Районният съдия по свое вътрешно убеждение е отчел наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства и съответно на това е намалил размера на следващите се в кумулация административни наказания. Неоснователно е искането на жалбоподателя размерът на двете наказания да бъде редуциран допълнително, като бъде сведен до минимално предвидените от законодателя стойности. За настоящия състав представените пред касационния съд доказателства, обосноваващи според наказаното лице несъответствие на наказанията с имотното състояние на нарушителя и неговата трудова заетост, не са достатъчни да обосноват извод за несправедливост на наложените наказания. По делото са налице достоверни индикации за съдържание на алкохол в кръвта на водача във време на управление на МПС, с което процесните нарушения са извършени и то с проявни стойности, надхвърлящи рамките на административнонаказателната отговорност. Това следва да се преценява като силно отегчаващо отговорността обстоятелство предвид високата степен на обществена опасност на подобен тип поведение на водачите на МПС, и на още по-силно основание, на водачи, чиято трудова заетост се предпоставя от придобитата от същите правоспособност по реда на ЗДвП.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че достигнал до горните правни изводи, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Относно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направени в производството разноски следва да се укаже, че съгласно ТР №2/03.06.2009 г. по ТД №7/2008 г. на ОС на колегиите на ВАС, което е задължително за съда на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящия касационен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №31 от 22.01.2016 г., постановено по а.н.дело №01831 по описа на Районен съд – Перник за 2015 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/