Р Е Ш Е Н И Е

№ 155

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 31 март 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 133 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Главна дирекция (ГД) „Национална полиция“ (НП) против решение № 16 от 15.01.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №01443 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е отменен електронен фиш (ЕФ) серия: К №0969173, издаден от ГД “НП” на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу И.Д.М. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

В жалбата се твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Касаторът иска отмяна решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством потвърждаване на процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. В писмена молба не възразява срещу даване ход на делото в отсъствието на негов представител и заявява, че поддържа жалбата. Моли за приобщаване като писмено доказателство по повод спора писмо, с рег. №3286р-1738 от 14.01.2016 г. по описа на ГД НП, ведно с копие на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, изпратено до районния съд.

Ответникът по касационната жалба, И.Д.М., пред съда не се явява и не изпраща представител. В писмена молба, отправена до касационния съд посредством процесуален представител адв. К.Х., не възразява срещу даване ход на делото в негово отсъствие, възразява срещу касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде отменено като неправилно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за установено от фактическа страна, че на 14.11.2014 г. в 14:05 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока към гр. Перник, монтирано автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ №388 регистрирало преминаване през тунела на автомобил с ДК № СА9641РН, управляван със скорост, (след приспаднат толеранс от 1%,) от 120 км/ч. Извършена справка в ЦБД-КАТ-МВР установила, че автомобилът е собствен на ЮЛ „Мото Пфое“ ЕООД, а негов ползвател – „М-ГАЗ“ ЕООД, представлявано от управителя Б.А.С.. Предвид доказателствата, част от административната преписка, представени от наказващия орган, районният съд възприел още и факта, че въпреки липсата на основание в така приложените доказателства, ЕФ е издаден на лицето И.Д.М., като същият е административно наказан.

При така установеното по фактите решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че основано в доказателствата, приобщени по повод спора, ЕФ е издаден от компетентен орган, в производство съобразено с правилата за неговото издаване, за нарушение на ЗДвП, установено със стационарно техническо средство, извършващо контрол на скоростта на движение на МПС без намесата на човешки фактор, технически изправно и от одобрен тип, преминало последваща проверка за съответствие с одобрения тип, монтирано трайно на АМ“Люлин“, с обхват тунел „Големо Бучино“, посока София – Перник. Прието е още, че на съответния участък от пътя и преди тунела са били монтирани към датата на извършване на нарушението и преди тунела последователно: ПЗ В26(80) и табела с текст „RADAR”, съгласно изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП.

И по съществото на спора от страна на районния съд е прието, че без съмнение и доказано е, че на посочените в ЕФ дата, място и час, с посочения автомобил, е извършено нарушение на ЗДвП именно по чл. 182, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Изводите по фактите и правото в тази част на решението на районния съд изцяло се възприемат от настоящия състав като съответни както на доказателствата, така и на приложимия към безспорно извършеното нарушение материален закон.

Въпреки горните си изводи обаче районният съдия е формирал извод за незаконосъобразност на производството поради налагане на административно наказание на лице, за което в производството липсват данни да е административнонаказателно отговорно в смисъла на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Този си извод решаващият състав е направил на база липса на представени от наказващия орган доказателства към датата на последното проведено по делото съдебно заседание и преди приключване на съдебното следствие, че наказание следва да понесе именно лицето И.М., предвид безспорната установеност на факта, че това лице не е законно представляващият ЮЛ, ползвател на МПС, с което нарушението е извършено. С този мотив процесното НП е отменено, като издадено в нарушение на правилото на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.

Решението е неправилно.

С протоколно определение от дата 01.12.2015 г. районният съд разпоредил да се напише писмо до ГД НП, съдържащо указание в 7-дневен срок от неговото получаване, наказващият орган да предостави на съда заверени копия на документи, от които да е видно, издаван ли е по повод процесното нарушение ЕФ срещу друго лице, който фиш впоследствие да е бил анулиран, и ако това е така, да се представят заверени копия от подадена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и приложенията към нея. Това писмо е получено от адресата си на 06.01.2016 г. като 7-дневния срок за отговор и изпълнение е изтекъл на 13.01.2016г., т.е. след откритото съдебно заседание на което делото е обявено за решаване. С оглед доказателствата, приобщени пред настоящата инстанция, това процесуално нарушение, допуснато от районния съд, не следва да се преценява като съществено в смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр.с чл. 348, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Решението на първата съдебна инстанция ще бъде отменено. Обжалваният съдебен акт съдържа изводи по фактите. Решението съдържа и изводи по същество относно приложимия и приложен материален закон. Поради това делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция, а ще бъде решено по същество от настоящия касационен състав на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Въз основа на фактическите заключения на първата съдебна инстанция, предвид доказателствата по делото, при зачитане становищата на спорещите страни и участващия по делото прокурор, настоящият касационен състав споделя изводите на първата съдебна инстанция по същество, като намира, че по настоящото дело е доказано безспорно, да е извършено нарушение по чл. 182, ал, 2, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, с посочения автомобил, при вписаните обстоятелства (дата, място, час, скорост), за което наложено е, съобразено с правилата на чл. 27 от ЗАНН, съответно по вид и абсолютно по размер административно наказание. Що се отнася до наказателно отговорното в процесния случай лице, то видно и безспорно е от доказателствата, представени от касатора, че пред ГД НП е представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с вх. №328600-4292/13.07.2015 г., с която законно представляващият М-Газ ЕООД, гр. Русе, ЮЛ – ползвател на процесното МПС, е заявил, че от 13.11.2014г., на 14.11.2014г. и до 15.11.2014г. автомобил с рег. №СА 9641 РН, е бил във владение на лицето И.Д.М. ***, с ЕГН **********, правоспособен водач на МПС (копие СУМПС 280323972). Това обосновава извод, че на абсолютно законово основание процесният ЕФ е издаден именно срещу настоящия ответник.

Следователно ЕФ, като издаден от компетентен орган, в процесуално законосъобразно производство, с приложен, съответно на установеното по фактите, материален закон, срещу лице, което съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 във вр. с чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП е административно наказателно отговорно, с наложено административно наказание съответно по вид и абсолютно по размер, е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден след отмяна решението на първата съдебна инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр.с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №16 от 15.01.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №01443 по описа на съда за 2015 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия: К №0969173, издаден от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу И.Д.М. ***, за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2. /п/