Р Е Ш Е Н И Е

№157

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 31 март 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март и през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТАНЧЕВ

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 146 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 202350186, седалище и адрес на управление гр. Сапарева баня, ул. Незабравка № 6, представлявано от К. Й. К.***, против решение № 19 от 22.01.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 979 по описа на съда за 2015г..

С атакуваното решение е изменено наказателно постановление (НП) №14-0000025 от 27.05.2015 г., издадено от Директора на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ (Д ИТ) – ПЕРНИК, срещу „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД, гр. Сапарева баня, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), като за същото нарушение, по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, наложеното административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева) е намалено на 1 500 (хиляда и петстотин) лв..

Жалбата съдържа твърдение за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, като се поддържат оплакванията за незаконосъобразност на НП, изложени в жалбата пред първата съдебна инстанция. Наведените пороци на решението съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като отмени и процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. М. Г.***. Поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, пред съда не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима първоинстанционна жалба.

Преценено за съответствие с материалния закон, решението е неправилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за установено от фактическа страна, че при извършена на 08.05.2015г. проверка по спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект на контрол, възстановяване на сграда, филиал на 13 ОУ, находяща се в гр. Перник, инспектори от Д ИТ – Перник заварили на място бригада работници, извършващи ремонт на първия етаж на сградата, измежду които и В. К.***. След разговор, проведен с него, същият бил поканен да попълни декларация по чл. 399 от КТ относно характера на извършваната от същия дейност, в която декларация К.*** изрично посочил, че няма сключен трудов договор, че извършва дейността „пробно“, че е започнал работа на 07.05.2015г.. Възприел характера на извършваната от К.*** дейност като трудова, на 13.05.2015г. главен инспектор от Д ИТ – Перник съставил акт за нарушение на КТ, въз основа на който е издадено процесното НП. Срещу отразените фактически констатации в акта и НП наказаното лице възразило още в производството пред наказващия орган, като пред същия били представени безспорни писмени доказателства – граждански договор между жалбоподателя и В.Г.К.*** от 04.05.2015 г. с анекс към същия, РКО за изплатена сума на К.***; декларация за внесен авансов данък и вносна бележка за същия; служебна бележка по ЗДДФЛ.

При така установеното по фактите Районен съд – Перник, след извършената служебно проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го, не установил пороци, които да обосновават процесуална незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.

Разгледал съществото на предявения съдебен спор, след събиране и анализ на приобщените по делото доказателства, районният съдия е постановил, че е безспорно установено, като доказано е, че именно наказаното дружество е осъществило вменения му административнонаказателен състав, за което правилно и справедливо е наложено административно наказание в размер, съобразен с конкретиката на казуса, При извършената проверка за справедливост и законосъобразност на наложеното административно наказание, районният съд е възприел санкцията като съответна по вид, но несправедливо завишена по размер над предвиждания за съответното нарушение минимум, без да е отчетено наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и без проява на отегчаващи такива. С тези мотиви процесното наказателно постановление е изменено, като за същото нарушение е намален размерът на наложената имуществена санкция.

Не се споделят изводите на районния съд за безспорно установено, като доказано, съществуването към момента на осъществената проверка на правоотношение по предоставяне на работна сила в смисъла на КТ между наказаното лице и К.***. Предоставянето на работна сила, съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ следва да е част от трудови правоотношения, като според нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Изключение от този принцип са случаите, в които страните са се договорили за постигането на трудов резултат (продукт), при предоставянето на който изпълнителят да получи определено и предварително договорено възнаграждение. В тези случаи се касае за облигационно правоотношение, а не за трудово такова.

Пред районния съд не са оспорени като доказателствени средства представените още при започването на производството за налагане на административно наказание писмени доказателства. Районният съд не е обсъдил и показанията на свидетеля, удостоверил в същите характера на извършваната работа по изпълнение на договорени по изработката условия, както по извършване на уговореното като резултат, така и по заплащането на договореното възнаграждение. Изпълнителят при изработката действа за своя сметка и на свой риск. Договорът между тях е двустранен, тъй като и двете страни поемат задължения. Договорът е възмезден, тъй като има за последица имуществено насрещно разместване. Предмет на договора е постигането на определен резултат. С описания по-горе договор лицето В. К.*** е поел задължение да изпълни с материали, осигурени от възложителя, замазка с площ от 78,50 кв.м., като е договорена цена за кв. м.. Установява се по делото, посредством неоспорено следващо доказателство, изплатена, съответно получена сума, съответна на количествената сметка след постигане на договорения резултат, както и постигането на този резултат. От това следва, че договореното е изпълнено, като резултатът е овъзмезден, съответно на уговорките. От друга страна административнонаказващият орган не е успял да докаже констатациите си за осъществявана във време на проверката дейност, свързана с полагането на труд, която да е с характер на трудово правоотношение. Липсват и безспорни доказателства за спазване на работно време и трудова дисциплина, като се вземе предвид декларацията, попълнена от К.***, но съпоставена с обясненията му пред съда и със съдържанието на представения граждански договор. Липсата на безспорни данни, които да установяват осъществяваната от К.*** дейност към датата на проверката като трудова, обуславя извод за неопределяемост на правоотношението между това лице и настоящия жалбоподател като трудово. За да е налице такова правоотношение, следва да са факт всички елементи от значение за действителността на трудовото правоотношение и визирани в чл. 66, ал. 1 от КТ, които следва да залегнат като елементи и в трудовия договор. Както вече бе посочено от фактическа страна е безспорно установено, че на проверявания обект заварените лица за изпълнявали определени дейности за сметка на касатора, но възложени съгласно сключен договор за изработка.

От изложеното до тук следва извод, че съществуването на трудово правоотношение в настоящия случай не е доказано. Липсата на доказателства в тази посока, съпоставено с насрещните доказателства, приложени от наказаното лице, налага извод за незаконосъобразност на решението на районния съд, че касаторът е извършил процесното нарушение.

Горните изводи мотивират касационния състав да приеме за основателни оплакванията на касатора за нарушен с проверяваното решение материален закон, с оглед което съдебният акт следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановено ново решение, с което процесното НП да бъде отменено като неправилно предвид неговата незаконосъобразност.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав при Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 19 от 22.01.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 979 по описа на съда за 2015г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0000025 от 27.05.2015 г., издадено от Директора на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – ПЕРНИК, срещу „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД, гр. Сапарева баня, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/