Особенно мнение на съдия Ивайло Иванов:
Вмененото с наказателното постановление на Я. нарушение е с правна квалификация чл. 220, ал. 3, вр. с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ. Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ: Помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 под контрола на магистър-фармацевт с изключение на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти. Анализът на нормата показва, че помощник-фармацевт въобще не може да извършва дейностите по отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти.
Анализът на доказателствата извършен от РС навеждат на извод за реализиране на деянието именно от Я.. АУАН е съставен в предвидената от закона форма и има всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП ясно и точно са посочени всички факти, представляващи елемент от фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на Я.. При безспорно установено деяние, нарушаващо установения ред на държавното управление, което е извършено виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред считам, че районния съдия е постановил правилно решение. Под контрола на магистър-фармацевт могат да се извършват всички дейности по чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ с изключение на тези по отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти. В случая е установено именно отпускане на лекарствен продукт с режим на отпускане по лекарско предписание /рецепта/, без Я. да има необходимата образователна квалификация “магистър-фармацевт”, което деяние е административно нарушение. Я. е наказана именно като помощник- фармацевт извършил визираното нарушение въпреки забраната на чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ, като същата попада сред субектите по чл. 294 от ЗЛПХМ във вр. с чл. 220, ал.3 от с.з. във вр. с чл. 219, ал.1 от с.з. Деянието е правилно квалифицирано и е приложена съответната санкционна разпоредба.
Въз основа на изложеното намирам, че не са налице съществени процесуални нарушения, както в административно-наказателното, така и във възивното производство, които да са довели както до ограничаване правото на защита на наказаното лице, така и да послужат за самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление. Поради изложените доводи съдебно решение № 557 от 01.10.2015г., постановено по НАХД № 834/2015г. по описа на районен съд Перник следваше да остане в сила.
Съдия:/п/