Р Е Ш Е Н И Е

№ 131

гр. Перник, 08.04.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на девети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №447 по описа за 2015 г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 146 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба на Ц.И.М.***, с адрес: ***, с адрес за кореспонденция: гр. София, бул. *** №1А, кантора 223, подадена чрез пълномощника й адв. Б.В.***, срещу заповед №985/01.06.2015 г. на Кмета на Община Перник, с която е отчуждена част от ПИ-407 с площ 105 кв.м., собственост на наследници на И. Г. П.***, приета е пазарна оценка на стойност 1 470 лв. (хиляда четиристотин и седемдесет лева) и са обезщетени Ц.И.М. – за ½ идеална част от ПИ-407, със сумата от 735 лв. (седемстотин тридесет и пет лева) и Р.И.Г. – за ½ идеална част от ПИ-407 със сумата от 735 лв. (седемстотин тридесет и пет лева).

При оспорването се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, като се акцентира върху доводите за неправилно разпределение на паричното обезщетение, което не съответства на собствеността. Жалбата съдържа изложени съображения за несъобразяване на оспорената заповед с факта, че към датата на нейното издаване отчуждаването е извършено по отношение на площи от два урегулирани поземлени имота (УПИ), единият от които собствен на Ц.М.***, а другият – на Р.И.Г.***, придобити посредством договор за доброволна делба.

С жалбата се иска отмяна на заповедта и алтернативно: връщане на преписката на Кмета на Община Перник или произнасяне по съществото на жалбата и определяне стойност на обезщетението, съответно на отчуждените части от съответно притежаваните от собствениците на всеки от засегнатите имоти части.

Претендира се присъждане на разноски, за които е представен подробен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Перник, чрез своя процесуален представител намира оспорването за неоснователно. Пледира правилност и законосъобразност на обжалвания административен акт и моли съда да отхвърли жалбата.

Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни, Р.И.Г. ***, не изразяват становище по жалбата.

Административен съд – Перник, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №2242 от 04.11.1993 г. на Кмета на Община Перник е одобрен кадастралния, застроителния и регулационния план на с. Големо Бучино, Софийска област.

Със Заповед №2183 от 28.12.2005 г., въз основа на молба вх. №05/ТР4199/30.09.2005 г. от И. Г. П.***, на основание издадено предписание №106/08.08.2005 г. на Кмета на Община Перник и изработен ПУП на част от кв. 36 по плана на с. Големо Бучино, е одобрено изменение на плана за регулация и застрояване на с. Големо Бучино, област Перник, на част от кв. №36, като от терена на УПИ XII-407 са обособени нови УПИ – XII-407, УПИ XXXVII-407 и УПИ XXXVIII-407.

Съгласно приложено по делото обявление без номер и дата, до „собствениците на поземлен имот попадащ в реализацията на обект улица – тупик с осеви точки 9189 – 8189 – 7189 по регулационния план на с. Големо Бучино, община Перник“, е адресирано уведомление за предстояща процедура по принудително отчуждаване по реда на глава ІІІ от ЗОС, съгласно влязъл в сила регулационен план на с. Големо Бучино, одобрен със заповед №2242/04.11.1993 на Кмета на Община Перник.

С процесната заповед с №985/01.06.2015 г. след изготвена оценка от оценител, Кметът на Община Перник е отчуждил част от ПИ-407, с площ от 105 кв. м., попадащ в улица – тупик – с ОТ 9189-8189-7189, кв. 36 по регулационния план на с. Големо Бучино, община Перник, одобрен със заповеди №21076/23.08.1974 г./?/ на Кмета на Община Перник и заповед №2183/28.12.2005 г. на Кмета на Община Перник, като е посочено че имотът е собственост на наследници на И. Г. П.***: Ц.И.М.*** и Р.И.Г.***.

По делото, с оглед пълно изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебна техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ж.В.***. Експертът, „с оглед изключително противоречивите данни в приобщените по делото доказателства“, е направил извод, че с регулацията от 2005 г. от неурегулиран ПИ-407 (описван неколкократно в заповедите като урегулиран и преди 2005 г.) са формирани три нови УПИ-та и една улица тупик, т. е. че изграждането на процесната улица тупик всъщност не налага отнемане на площи от новообразуваните УПИ, и ако е извършено отнемане, то отнето е от ПИ-407.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на ИАА, като не се ограничава само с основанията, посочени от оспорващия. Съобразявайки се с горното съдът намира,че е длъжен да осъществи цялостна проверка на издадената от Кмета на Община Перник заповед, като съобрази приложимите разпоредби на Закона за общинската собственост.

Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗОС предвижда, че имоти, собственост на физически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, след предварително и равностойно парично обезщетение; като съгласно чл. 25, ал.2 от ЗОС за отчуждаването кметът на общината издава заповед, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането.

В настоящия случай оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и формално в нея са посочени реквизитите на чл. 25, ал.2 от ЗОС.

Съгласно изискването на чл. 25, ал.1 от ЗОС, кметът на общината е публикувал обявление за предстоящото отчуждаване в два централни и един местен ежедневник. Тези факти са описани в заповед №985/01.06.2015 г., но не са подкрепени с приложени по делото доказателства. Доколкото обявяването не е спорно между страните съдът намира, че не следва да обсъжда този въпрос в мотивите на настоящото решение. По делото са приети доказателства относно възлагането и изготвянето на експертната оценка от независим оценител.

Въпреки формалното наличие на етапи от проведена отчуждителна процедура при проверката на оспорената заповед се констатираха множество неясноти и разминавания, които налагат извода, че административния акт страда от съществени пороци, които засягат неговата законосъобразност.

Заповедта съдържа две конкретизирани правни основания чл.25, ал.2 от ЗОС и чл.205, т.1 от ЗУТ. Според цитираната разпоредба на ЗУТ, въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове, недвижими имоти - собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и на ЗОбС за обекти - публична собственост на държавата и общините за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища, улици, площади, надземни и подземни трасета на железопътни и трамвайни линии и съоръжения към тях. Нормата на чл. 205, т. 1 ЗУТ изисква процедурата за отчуждаване/обезщетяване да започне едва след като е налице влязъл в сила ПУП.

От мотивите на заповедта, а и от приложената административна преписка не става ясно кой ПУП е основание за провеждане на отчуждаването. Улицата за която се отчуждава недвижимия имот с кой от плановете се предвижда дали с този одобрен със заповед №2242 от 1993 г. или с изменението му съгласно заповед №2183/28.12.2005 г.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не е ясно кога и по чия инициатива започва отчуждителната процедура. В кориците на делото се намира молба вх.№ 13/ТР-2993 от 12.06.2013 г. от Р.И.Г.***, с която се иска стартиране на отчуждителна процедура, а същевременно в писмо изх.№11/ТР-5549-1 от 12.09.2011 г. се говори за „открито отчуждително производство на улица с о.т.9189-8189-7189 в кв.36 по действащия план на с.Голямо Бучино”. Атакуваната заповед не съдържа начална дата, от която е започнала процедурата. Установяването на началния момент на отчуждителната процедура е от съществено значение, тъй като този момент е важен за преценка относно приложиия закон към проведените процедури от общинската администрация. От този момент зависи дали при провеждането на отчуждителната процедура са спазени и сроковете по чл.208 от ЗУТ. И не на последно място е важно да се знае кога е стартирала процедурата с оглед проверка на посочените в ЗОС срокове, в които следва да се развие производството.

Макар и формално да има обособена мотивна част заповед №985/01.06.2015 г. на Кмета на Община Перник, не посочва за какви нужди се отчуждава имота и какво се цели с нея. Принудителното отчуждаване е процедура, с която се засягат съществено собственическите права на физически и юридически лица. Правото на собственост е гарантирано от Конституцията на РБ, поради което всяко принудително засягане на това основно право следва да бъде ясно мотивирано и да се извърши така, че най малко да бъдат засегнати правата на носителите му. В тази насока е необходимо в административния акт да се посочи ясно каква е целта, която се постига с издаването на конкретния административен акт. В атакуваната заповед не е посочено нито за каква нужда се отчуждава имота, нито каква е целта на тази процедура. Поради това, че не е посочена и обоснована конкретната обществена нужда за която се отчуждава имота, то не са изложени и мотиви дали тази обществена нужда може да се задоволи по друг начин. За съда се налага извод, че не е обоснована нито една от предпоставките на чл.21, ал.1 от ЗОС. Всяко правомощие е предоставено на административните органи с конкретна цел. Изискването за съответствие на административния акт с целта, която преследва закона е едно от изискванията за законосъобразност на административните актове, нарушаването на което съставлява основание отмяна по смисъла на чл. 146, т.5 от АПК.

Пълно объркване се констатира и при описанието на имота, който се отчуждава. В разпоредителната част на заповед №985/01.06.2015 г. на Кмета на Община Перник е посочено, че се отчуждава „част от ПИ-407 с площ от 105 кв м”. Не е ясно дали имота се отчуждава за улица тупик, с посочени координати или той попада вече в тази улица, която е предвидена според плана кв.36 на с.Големо Бучино, общ.Перник.

По отношение на процесния имот плана е изменен със заповед № 2183 от 28.12.2005 г. на Кмета на Община Перник. При изменението от терена на УПИ XII-407 са обособени нови урегулирани поземлени имота: УПИ – XII-407, УПИ XXXVII-407 и УПИ XXXVIII-407. С изменението се предвижда изграждането и на улица-тупик с о.т.9189-8189-7189. В тази заповед обаче никъде не става дума за неурегулиран ПИ-407. Всички имоти посочени в заповедта са урегулирани. Не е ясно защо след като отчуждителното производство се осъществява въз основана влязъл в сила ПУП, одобрен със заповед №2183/28.12.2005 г., в заповедта за отчуждаване се говори за ПИ-407. Предпоставка за стартиране на отчуждаване независимо за какъв обект се извършва то, е влязъл в сила ПУП. Следователно няма как да се извърши отчуждаване на неурегулиран имот. Заради това описание на имота се създава и несъответствие при определяне на обезщетението на собствениците/което е основен аргумент на жалбподателката/. След като има договор за доброволна делба и всеки има определена реална собственост, ясно посочен УПИ, който се възлага на конкретен собственик, то и отчуждаването следва да е съобразено със собствеността. Да се посочи каква част от конкретното УПИ попада в улица и с колко собственикът му следва да се обезщети. Ако улицата не засяга УПИ-тата, така както бе заявено от вещото лице и се твърди от процесуалния представител на Община Перник, тогава за какво отчуждаване става дума?!

Изясняването на тези противоречия е вменено в задължение на административния орган и той е следвало да изясни всички факти и обстоятелства относими към конкретния случай в т.ч. кога стартира отчуждителната процедура, за кой имот се отнася, кои са собствениците на този имот, какъв е размерът на обезщетението което им се дължи и т.н. От разпоредителната част на заповедта е видно, че се отчуждава част от ПИ-407, с площ от 105 кв. м., попадащ в улица – тупик – с о.т. 9189-8189-7189, кв. 36 по регулационния план на с. Големо Бучино, община Перник. След като площта, която се отчуждава попада в улица /според мотивите на заповедта/, как по отношение на тази улица се провежда отчуждителна процедура по глава ІІІ от ЗОС.

Разминаването продължава и в оценката, въз основа на която се изчислява дължимото обезщетение. Тя е изготвена оценка от инж. В.Г.*** и е с дата 05.08.2014 г. Експертът е оценявал терена УПИ ХІІ-407, тогава възниква въпроса как в заповедта е прието, че тя е относима към ПИ-407. Оценката се възлага, за да послужи за определяне на равностойното обезщетяване на собствениците. След като не е оценен имота, който се отчуждава тогава, как тази оценка е възприета от Кмета на Община Перник като основание да бъде определено обезщетението на собствениците и до колко същата е актуална отразявайки цената на недвижимия имот почти една година преди отчуждаването му. Неясно е и защо е възложено на експерта да оцени УПИ ХІІ-407, след като отчуждаването е по отношение на ПИ-407.

Административният орган е длъжен съгласно чл.35 от АПК да издаде административен акт след като изясни всички относими факти и обстоятелства от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица.

Процесуалната норма на чл.35 от АПК е такава, че нарушаването й по правило води до невъзможност да се установят юридически факти относими към спора и с оглед на това да се приложи правилно материалния закон. В този смисъл нейното нарушаване винаги е основание обжалвания административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. В конкретния случай липсва каквато и да било яснота относно основните предпоставки на отчуждаването- налице ли е необходимост от задоволяване на общински нужди, определени с влязъл в сила ПУП, какъв е обектът предвиден за изграждане и дали той е от категорията на обекти публична общинска собственост, какво е предварително определеното равностойно обезщетение за собствениците.

Мотивиран така, настоящият състав намира че са налице основания по смисъла на чл.146, т.3 и 4 от АПК, поради което атакуваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя, следва да се присъдят и направените разноски в производството общо в размер на 520.40 лв., съгласно приложен подробен списък на разноските по чл.80 от ГПК, в това число заплатена държавна такса по сметка на Административен съд гр.Перник – 10 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., заплатена държавна такса по сметка на ВАС на РБ в размер на 5 лв., внесен депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 лв. и 5.40 лв. деловодни разноски.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед №985/01.06.2015 г. на Кмета на Община Перник, с която е отчуждена част от ПИ-407 с площ 105 кв.м., собственост на наследници на И. Г. П.***, приета е пазарна оценка на стойност 1 470 лв. (хиляда четиристотин и седемдесет лева) и са обезщетени Ц.И.М.*** – за ½ идеална част от ПИ-407, със сумата от 735 лв. (седемстотин тридесет и пет лева) и Р.И.Г.*** – за ½ идеална част от ПИ-407 със сумата от 735 лв. (седемстотин тридесет и пет лева).

ОСЪЖДА Община Перник да заплати на Ц.И.М., с адрес: ***, сумата 520.40 лева, деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: /п/