Р Е Ш E Н И Е №153

гр. Перник, 06 април 2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Стефан Станчев

при съдебния секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 473 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Със заповед № 1548/11.ІХ.2015 г., издадена от кмета на община Перник е разпоредено на Р.Н.А. и съпругата му С. А. от Перник да премахнат “метален навес”, изграден в собствения им недвижим имот с идентификатор 55871.507.254 по кадастралната карта на гр. Перник. Основание за издадената заповед е разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради обстоятелството, че строежа, подлежащ на премахване е изграден без строителни книжа, които се изискват по закон.

Недоволен от издадената заповед е останал жалбоподателя Р.А., който в мотивирана жалба, чрез пълномощник оспорва основателността и законосъобразността на административния акт. Излагат се съображения за търпимост на строежа; че строежът е извършен по време, когато предвижданията на ДРП са позволявали разполагането му на мястото на което е изграден, както и че навесът е предмет на допълващо застрояване, към съществуваща жилищна сграда. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител оспорва основателността й, поддържа становище, че процесния строеж навлиза в чужд имот, което го прави изцяло недопустим, както и че в случая е неприложима хипотезата за търпим строеж, в какъвто смисъл са събраните доказателства.

Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото прие следното.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок от лице, участвало в административното производство и чиито интереси и права са засегнати от оспорвания административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно е, че жалбоподателят е станал собственик на недвижим имот - по възмездна сделка през 1974 г., а именно п. V-654”б” и 654”в” по плана на гр. Перник. Видно от приложения нотариален акт № 3, т. ІІ, н.д. 465/74 на РС Перник, предмет на сделката е празен - незастроен имот. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че към онова време – 1974-1976 г., в имота е изградена постройка в южната част на имота, непосредствено до минаваща до имота “бара”, на мястото на която в момента е изградено канализационно съоръжение. В по късен етап е изградена и жилищна сграда, която не е предмет на настоящата заповед. По показанията на свидетелите, към постройката е направен метален навес, който обслужва постройката – вход към втори етаж на постройката. Не се спори, че от 1974 г. е имало промяна на регулационния статут на имота, за което има и безспорни доказателства по отчуждаване на част от него за обществени нужди, но адресат на заповед № 745/15.VІІ.1976 г. е С. Х. – продавач на недвижимия имот през 1974 г. По делото са изслушани единична и тройна СТЕ, които са категорични за това, че изградения навес попада извън регулационните границите на УПИ, като навлиза в УПИ ХVІ-6672, съседен и граничещ от южната страна на имота на жалбоподателя. От собствениците на УПИ ХVІ-6672 няма съгласие за строителство на регулационна линия между двата имота. В този смисъл съдът не кредитира и декларация от 1985 г. от А. Н., л. 12 от делото за съгласие за строеж на границата на п. ХV, пл. № 6671, кв. 25 по плана на Перник, тъй като е дадена 10 – 12 години след изграждане на постройката и обслужващия навес. От заключенията е ясно, че процесния навес е самостоятелно съоръжение, което по смисъла на § 5, т. 38, следва да се приеме като строеж. Същият е постройка на допълващо застрояване, с предназначение – тераса със стълбище за подход към втори етаж на постройката. Металният навес е прикрепен към жилищната сграда с метални траверси, закотвени в жилищната сграда. Съществува самостоятелно и премахването му не може да застраши съществуващата сграда в конструкционната й цялост. Към момента на изграждане на навеса 1974/76 г. и при действие на ЗТСУ /отм./ и правилата на Наредба № 5 в редакцията й към онзи момент, навесът не може да се приеме за допустим строеж съгласно нормите на чл. 121, ал. 2 от Наредбата, според който постройките на допълващо застрояване могат да се разполагат на страничната регулационна линия със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено писмено съгласие/декларация. Металният навес не е допустим, като строеж и съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, приложим към момента на издаване на оспорваната заповед.

В хода на административното производство е приложена и преписка по искането на жалбоподателя за признаване на търпимост по см. § 16 и § 127 ат ПР ЗУТ на “навеса”, като според административния орган искането и последвало възражение не се уважават. Съдът изцяло кредитира констатациите на съставения КА № 1-15/ТР-16-31 от. 2.VІІ.2015 г., л. 29 от делото.

Съгласно разпоредбата на § 16, ал.1 строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими, в настоящия случай жалбоподателката твърди, макар и да не е доказала по безспорен начин, че строежите са изградени през 1999 г., поради което разпоредбата на ал.1 § 16 от ДР на ЗУТ е неприложима.

Съгласно ал.2 на § 16 от ДР на ЗУТ - незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. За приложението на хипотезата на ал.2 от посочения текст следва да са налице няколко кумулативни предпоставки, като строежа не само трябва да е допустим, но същия следва и да е деклариран пред съответния одобряващ орган до 31.12.1998 г. В случая освен, че строежът на навеса е извършен през 1974/76 г. според жалбоподателя и показанията на свидетелите, липсват данни в общинската администрация същия да е деклариран, т.е. не са налице част от кумулативно посочените предпоставки за да се приеме, че строежа е търпим и съгласно ал.2 на §16 от ЗУТ.

Съгласно действащите правни норми към 1999 г. - в ППЗТСУ чл. 106 е посочено, че застрояването е основно и допълващо за спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни функции и се предвижда в дворищнорегулационни парцели за жилищни и вилни сгради. В чл. 112, ал.4 от ППЗТСУ е посочено, че в дворищнорегулационни парцели могат да се изграждат сгради, постройки и съоръжения на допълващото застрояване за спомагателни и обслужващи дейности, когато не са предвидени с действащия ЗРП, ако се застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцели или свързано само между два парцела, при спазване правилата, нормите и нормативите за ТСУ, въз основа на скица за проектиране по чл. 220, ал.2, т.2, върху която са указани точни мерки, коти, разстояния. Така указаното застрояване са отразява служебно в действащия ЗРП, за останалите случая се съставя и одобрява частично изменине на ЗРП. В чл. 119 от правилника е посочено че второстепени са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, леки постройки за отоплителни материали и беседки. Второстепенните постройки от съответния вид могат да се правят в части за малкоетажно застрояване, в малки, много малки градове и села. Съгласно Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство второстепенните постройки могат да се изграждат само в съгласие с чл. 119 ППЗТСУ. Те се разрешават въз основа на кварталнозастроителна разработка и по одобрен индивидуален или типов архитектурен проект. Съгласно чл. 44 от Наредба № 5 сградите и постройките на допълващото застрояване по предназначение са летни кухни, складове, други битови и домакински помещения, гаражи за МПС, гаражи за товарни коли, за селскостопански дейности /отглеждане на животни и др./ за други стопански и обслужващи дейности. Нормата на чл. 120 от същата наредба, сочи, че второстепенните постройки могат да имат застроена площ общо (без беседките) най-много 20 кв. м при най-голяма височина 2,30 м до най-високата част на стрехата и 3,00 м до най-високата част на билото. Когато постройките се разполагат на регулационната линия към съседа, най-високата част на билото може да има височина най-много 3,60 м. Чл. 121 о същата наредба повелява, че второстепенните постройки се разполагат от регулационните линии на съседните парцели на разстояние най-малко 3 м или най-малко 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна (до 45 градуса отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите. Второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В случая безспорно строежите предмет на заповедта нито са предвидени с ЗРП, нито е налице такава скица. Съгласно чл. 20 от ЗУТ застрояването в УПИ е основно и допълващо, основното застрояване съответства на конкретното предназнечение на имотите, а застрояването със спомагателни, стопански обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в УПИ. Съгласно ал. 3 на чл. 21 от ЗУТ постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници. Свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните УПИ в които се установява свързаното застрояване. Съгласно чл. 42 от ЗУТ допълващото застрояване в УПИ се състои от спомагателни, обслужващи, стопански, второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешават в съответствие с предвижданията на ПУП. От събраните по делото доказателства е видно, че строежите предмет на настоящото производство не са предвидени с действащия за имота ПУП. Съгласно ЗУТ допълващото застрояване, макар и да не е предвидено по плана, то е допустимо при условията на чл. 41, ал.2 от ЗУТ - като се допуска с виза по чл. 140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване. По делото липсват доказателства такава виза да е издадена, поради което съдът приема, че строежите не са допустимо по действащия градоустройствен план за Перник.

По приложението на § 127 от ПРЗ на ЗИДЗУТ, съдът прецени следното: за да е налице хипотезата на тази правна норма следва строежите да са изградени в периода от 3.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Безспорно в случая жалбоподателя не доказа, че строежите са изградени в този период. Отделно от това настоящия съдебен състав приема, че §127 от ЗИДЗУТ включва и изискването за съответствие с ПУП, т.к. действащите разпоредби включват изискване за съответствие на строежите с ПУП, а самото несъответствие с плана е самостоятелно основание за незаконност на даден строеж / по аргумент на чл. 225, ал.2, т.1 от ЗУТ и чл. 160, ал.1, т.1 от ЗТСУ/. Тъй като такова съответствие не се установи, а и строежите са изградени в много по-късен момент, съдът приема, че и нормата на §127 от ПРЗ на ЗИДЗУТ е неприложима в случая.

Предвид изложеното процесният строеж е доказано незаконен и подлежи на премахване.

Налице са фактическите и материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт, а именно - извършено строителство в процесния недвижим имот, явяващо се незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като осъществено без необходимите строителни книжа и документация. Обстойно са изследвани и основанията за търпимост по реда на § 16 и § 127 ЗУТ като изложените мотиви, в смисъл на неоснователност, са верни и подкрепени с убедителни доводи, на база събраните доказателства в това производство.

В тежест на жалбоподателят, следва да се възложат деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на административния орган в размер на 600 лева.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Н.А. *** и с настоящ адрес ***, против заповед № 1548 от 11 септември 2015 г., на кмета на община Перник.

ОСЪЖДА Р.Н.А. *** и с настоящ адрес *** да заплати на община Перник сумата 600 (шестотин) лева деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението с касационна жалба.

Съдия:/П/