Р Е Ш Е Н И Е

№ 148

гр. Перник, 15.04.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията адм.дело №581 по описа за 2015 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на А.В.А. ***, срещу заповед № 313з-1372/13.10.2015 г. на Директора на ОД на МВР – Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца. Според жалбоподателя заповедта е издадена при липса на съответна компетентност, неспазване на предвидената от закона форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната й и се претендира присъждане на направените в производството разноски, съгласно приложен списък на същите.

Ответникът по жалбата - Директорът на ОД на МВР – Перник, чрез своя процесуален представител, намира твърденията при оспорването за неоснователни. В писмени бележки приложени по делото изразява становище, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени всички изисквания на ЗМВР и са съобразени всички фактически обстоятелства, които са относими към установеното нарушение.

Административен съд – Перник, като обсъди твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства, съобразявайки разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А.В.А. е младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част” към Второ Районно управление – Перник. На 14.06.2015 г. е бил на служба, като според изготвената справка изх.№3286р-9379/20.08.2015 г. не е отговорил на повикване от РЦ 112. Като не е отговорил на конферентна връзка е създал предпоставки за изразяване на недоволство от страна на граждани, които са сигнализирали за нарушаване на нощната тишина от заведение на плажа в с.Рударци. Въпреки липсата на осъществена конферентна връзка сигналът е отработен и е извършена проверка на място. Нарушителите са предупредени, музиката е спряна от бармана на заведението, а на посетителите на заведението са проверени документите за самоличност.

Според приложената преписка по налагане на дисциплинарно наказание на служителя А. е наложено дисциплинарно наказание за това ,че не е отговорил на повикване от РЦ 112. Бездействието е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, поради което му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца.

Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.25, т.1 от Инструкция с рег.№ Із.-1373/21.06.2010 г., според която оперативните дежурни части „поддържат непрекъснато денонощно оперативно дежурство”.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е заповед рег.№313з-1372/13.10.2015 г., издадена от Директора на ОД на МВР-Перник, с която на А. е наложено дисциплинарното наказание.

Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срока и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което се дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата се явява и основателна.

Атакуваната заповед е издадена по реда на чл. 205 и сл. от ЗМВР за нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 от същия закон. Заповедта е издадена в писмена форма от компетентен орган по чл. 204, т.2 от ЗМВР – Директора на ОД на МВР-Перник, поради което не се установява отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Дисциплинарно производство се образува при наличие на повод и данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от държавен служител на МВР. На основание чл. 208 от ЗМВР, в случая не е необходимо издаването на изрична заповед за образуване на дисциплинарното производство. Издаването на такава заповед се изисква от ЗМВР само за определен кръг от нарушения, сред които процесното не попада.

Дисциплинарното производство е започнало по повод извършена проверка по сигнал приключила със справка рег.№328р-9379/20.08.2015 г., по описа на ГД „Национална полиция” при МВР. Според подробното описание на факти в справката са проверявани действията на служители от ОД на МВР Перник по повод оплаквания на телефон 112. Един от сигналите подаден на 14.06.2015 г. е от с.Рударци и е отработен от жалбоподателя, който е изпълнявал служебните си задължения като оперативен дежурен към Второ районно управление - Перник. Наложеното наказание е свързано с отработването на сигнала и твърденията за невъзможност да бъде осъществена конферентна връзка на дежурния служител при ОДЧ при подаден сигнал на тел.112. Дисциплинарно наказващия орган е приел, че А.А. „не е отговорил на повикване от РЦ 112”. Допуснатото нарушение е квалифицирано, като такова по чл.194, ал.2,т.1 от ЗМВР.

В случая е налице противоречие между приетото от дисциплинарно наказващия орган нарушение на дисциплината по чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно: “неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители”, и наложеното му дисциплинарно наказание по  чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, съгласно който за пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност се налага дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”.

Допълнително объркване в дисциплинарната процедура внася и позоваването на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР. След като наказанието е за “изучаване и прилагане”, би следвало в оспорваната заповед да се конкретизира какво не е изучено и какво, кога и как не е приложено от тези разпоредби, а такива фактически установявания няма.

Според решаващият състав в мотивите на заповедта не е описана изобщо фактическата обстановка, която да даде основание на дисциплинарно наказващия орган да наложи законосъобразно съответното дисциплинарно наказание.

Формално е приложена и разпоредбата на чл. 206 от ЗМВР, като неизясняването на обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 206, ал.2 от ЗМВР, е довело до неправилно приложение на материалния закон. Наложеното наказание "писмено предупреждение" не съответства на вида и тежестта на нарушението, извършено от жалбоподателя. Дисциплинарно наказващият орган има задължение да събере всички относими за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Съвкупността от събраните доказателства, следва да бъде анализирана в цялост, като се посочат конкретните такива водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано и даване превес на обратното. Решаващият състав намира,че в конкретния случай такава преценка не е извършвана. Дисциплинарно наказващия орган макар да се вписал в мотивите на заповедта: „след като оцених събраните доказателства, взех предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител“, реално не е извършил такава преценка. В мотивите е посочено, че са обсъдени и обяснения от наказания служител с УРИ №313р-10031 от 06.10.2015 г. Върху тях е вписано „Приех писмените обяснения“, но това не е достатъчно, за да се приеме, че същите са съобразени и отчетени при налагане на дисциплинарното наказание.

Същото не съответства и на целта на закона. Дисциплинарно-наказателната отговорност, следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на налагането на наказанието. Съобразно чл. 6 от Инструкцията дисциплинарното наказание се налага с цел да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители. В конкретния случай е налице отработване на сигнала и за това обстоятелство не се спори между страните, но според наказващия орган повикването не е прието. Как е отработен тогава сигнала и какво е мотивирало административния орган да наложи наказание не е ясно от мотивите на заповедта.

С оглед гореизложеното жалбата е основателна. Оспорваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

На основание чл. 143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството общо в размер на 310 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото в размер на 300 лв. и 10 лв. внесена държавна такса за образуване на производството .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 313з-1372/13.10.2015 г., на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на А.В.А., младши оперативен дежурен в „ОДЧ” към Второ районно управление – Перник при ОД на МВР-Перник, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 194, ал.2, т.1, чл. 197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл. 204, т.3 от ЗМВР .

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Перник да заплати на А.В.А., с ЕГН********** и адрес: ***, разноски направени в производството в размер общо на 310 /триста и десет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/