Р Е Ш Е Н И Е

№ 147

гр. Перник, 12.04.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Е. Иванова

при участието на секретаря Е.В.***, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №596 по описа за 2015 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на И.С.И.*** от гр.Перник срещу заповед № 313з-1424/14.10.2015 г. на Заместник-директора на ОД на МВР – Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца. Според жалбоподателя заповедта е издадена при липса на съответна компетентност, неспазване на предвидената от закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната й и се претендира присъждане на направените в производството разноски, съгласно приложен списък на същите.

Ответникът по жалбата – Заместник-директорът на ОД на МВР Перник, чрез своя процесуален представител, намира твърденията при оспорването за неоснователни. В писмени бележки приложени по делото изразява становище, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени всички изисквания на ЗМВР и са съобразени всички фактически обстоятелства, които са относими към установеното нарушение.

Административен съд Перник, като обсъди твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства, съобразявайки разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И.С.И.*** е младши автоконрольор първа степен в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Перник. На 04.07.2015 г., в състава на автопатрул със служебен автомобил Опел „Астра“ с рег.№ РК **** АР не е изготвил доклад и в еждневния отчет не е отразил, че системата АИС ВПК не функционира.

Поведението на И.*** е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.1, т.2 от ЗМВР, поради което му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е заповед рег. №313з-1424/14.10.2015 г. издадена от Заместник-директора на ОД на МВР Перник, с която на жалбоподателя в настоящото производство е наложено дисциплинарното наказание.

Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата се явява и основателна.

Атакуваната заповед е издадена по реда на чл. 205 и сл. от ЗМВР за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от същия закон. Заповедта е издадена в писмена форма, от компетентен орган по чл. 204, т. 2 от ЗМВР – Директора на ОД на МВР Перник, поради което не се установява отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Дисциплинарно производство се образува при наличие на повод и данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от държавен служител на МВР. На основание чл. 208 от ЗМВР, в случая не е необходимо издаването на изрична заповед за образуване на дисциплинарното производство. Издаването на такава заповед се изисква от ЗМВР само за определен кръг от нарушения, сред които процесното не попада.

Дисциплинарното производство е започнало по повод извършена проверка, по писмо рег. № 7855р-5651/07.08.2015 г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ и справка рег.№1158р-5993/07.09.2015 г. на ОД на МВР гр.Перник. Според описаните факти в справката са проверявани видеофайлове на случаен принцип и е установено, че за конкретни дати и часове липсва видeозаснемане, като причината е поставяне на прегради пред заснемащото устройство. Справката, макар и да е описана в заповедта, за налагане на дисциплинарно нарушение, е неотносима. В нея не се съдържат конкретни действия и бездействия на наказаното лице.

В случая е налице и противоречие между приетото от дисциплинарно наказващия орган нарушение на дисциплината по чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно: “неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители”, и наложеното му дисциплинарно наказание по  чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, съгласно който за пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност се налага дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”.

На първо място е видно, че т.1 на ал.2 от чл.194 съдържа множество предложения, като при налагане на дисциплинарното наказание е необходимо да се изясни кои са неизпълнените разпоредби. Като конкретизация на нарушените разпоредби в заповедта е посочена т. 7 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа. Задължението вменено с тази норма на полицейските служители гласи: „поддържат предното и задното стъкло на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила“. Така цитираната разпоредба е неотносима към изготвянето на доклади и отчитане на работата на полицейските служители, за което конкретно е наказан жалбоподателя.

Допълнително объркване в дисциплинарната процедура внася и позоваването на чл. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР. След като наказанието е за “изучаване и прилагане”, би следвало в оспорваната заповед да се конкретизира какво не е изучено и какво, кога и как не е приложено от тези разпоредби, а такива фактически установявания няма.

Формално е приложена и разпоредбата на чл. 206 от ЗМВР като неизясняването на обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 206, ал.2 от ЗМВР, е довело до неправилно приложение на материалния закон. Наложеното наказание "писмено предупреждение" не съответства на вида и тежестта на нарушението, извършено от жалбоподателя. Дисциплинарнонаказващият орган има задължение да събере всички относими за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Съвкупността от събраните доказателства, следва да бъде анализирана в цялост, като се посочат конкретните такива водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано и дава превес на обратното. Решаващият състав намира, че в конкретния случай такава преценка не е извършвана. От кадровата справка на служителя е видно, че същият няма други наложени дисциплинарни наказания, напротив през 2013 г., 2014 г., 2015 г. е награждаван с „писмена похвала“.

Дисциплинарнонаказващият орган макар да се вписал в мотивите на заповедта: „след като оцених събраните доказателства, взех предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител“, реално не е извършил такава преценка. Неизясняването на обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 206, ал.2 от ЗМВР, е довело до неправилно приложение на материалния закон. Наложеното наказание "порицание" не съответства на вида и тежестта на нарушението, извършено от жалбоподателя.

Същото не съответства и на целта на закона. Дисциплинарнонаказателната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на налагането на наказанието. Дисциплинарното наказание се налага с цел да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители. Видно от нарушенията, за които е предвидено наказание "порицание" е, че извършеното от жалбоподателя нарушение не съответства по тежест на визираните в чл. 200 от ЗМВР нарушения. Изискването за съответствие на административния акт с целта, която преследва закона е едно от изискванията за законосъобразност на административните актове, нарушаването на което съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т.5 от АПК.

От служителя не са искани писмени обяснения, по делото има приложена справка вх.№1901 от 27.02.2015 г. , но тя нито е обсъждана при налагане на дисциплинарното наказание, нито е видно да е приемана от дисциплинарнонаказващият орган. От съдържанието й не може да се направи извод дали е искана във връзка с образуваното дисциплинарно производство или по друг повод.

В тази връзка следва да се има предвид, че за да се приеме цитираната справка, дадена от жалбподателя за писмено обяснение по смисъла на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, е необходимо същата да е депозирана от дееца, в рамките на инициираното дисциплинарно производство, след запознаване с констатациите от служебната проверка и във връзка с тези констатации. Това е така, защото провеждането му не е самоцелно, а същото е свързано с обезпечаване възможността на лицето да изрази своето становище конкретно по установените в хода на служебната проверка факти, в т.ч. дали обективираното от него поведение съставлява дисциплинарно нарушение и правилна ли е предложената от проверяващата комисия правна квалификация. Незапознаването на лицето с констатациите на комисията и неизслушването му от наказващия орган, е в нарушение и на изискването на чл. 206, ал.4 от ЗМВР, задължаващ наказващия орган да събере и оцени всички доказателства, включително и доказателствата, посочени от държавния служител, поради което съдът намира, че цялата процедура по налагане на дисциплинарното наказание е опорочена.

С оглед изложените съображения, безспорно установената липса на изслушване на санкционираното лице или снемане на писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, обосновава извода за сериозно нарушаване правото на защита на дисциплинарнонаказаното лице, респ. за издаване на атакуваната заповед при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила (доколкото такова е налице, когато е нарушено правото на защита на някоя от страните или същото е довело до вероятна неистинност на установените факти и е повлияло върху съдържанието на волеизявлението на административния орган), което е достатъчно основание за отмяна на същата като незаконосъобразна.

Настоящият състав намира, че следва да отбележи и констатираното разминаване при посочване датата на извършване на нарушението. В заповедта са посочени две дати 04.07.2015 г. и 01.07.2015 г. Това несъответствие се отразява върху правилността на заповедта, тъй като не е ясно кои фактически обстоятелства е съобразил дисциплинарнонаказващия орган при налагане на дисциплинарното наказание. Тези, които са относими към 01.07.2015 г. или тези които касаят 04.07.2015 г.

С оглед гореизложеното жалбата е основателна. Оспорваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

На основание чл. 143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството общо в размер на 310 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото в размер на 300 лв. и 10 лв. внесена държавна такса за образуване на производството .

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 313з-1424/14.10.2015 г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на И.С.И.*** – младши автоконрольор първа степен в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Перник, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 194, ал.2, т.1, чл. 197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл. 204, т.4 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник да заплати на И.С.И.***, ЕГН**********, разноски направени в производството в размер общо на 310 /триста и десет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/