Гр. Перник, 18.04.2016 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар М.А., като разгледа докладваното от съдия Иванов административно
дело № 14 по описа за 2016 година на
Административен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на с чл. 145 – чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона
за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на Н.П.С. с
ЕГН ********** *** срещу Заповед № РД – 18 – 75 от 10.11.2015 година на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/,
с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена кадастрална карта и
кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, в частта й относно поземлен
имот с идентификатор 61577.66.1.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на процесния поземлен имот, съгласно
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 118, том V, дело № 1415
от 14.11.1997 година, поради същия следва да бъде нанесен в кадастралната
карта. Моли съда да отмени Заповед № РД –
18 – 75 от 10.11.2015 година на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър в оспорената й част и правилно да отрази процесния имот в кадастралния
регистър /КР/ и го нанесе в кадастралната карта /КК/ за землището на гр.
Радомир, в съответствие с приложените документи за собственост.
В проведеното съдебно заседание на 28.03.2016 година жалбоподателя
редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Д.Д. ***. Моли съда да
отмени процесната заповед в оспорената част, като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно
заседание на 28.03.2016 година ответникът
по жалбата – Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
В проведеното съдебно заседание на 28.03.2016 година заинтересованата
страна – Община Радомир редовно призована
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Административен съд Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от
АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-16-9/14.08.2014 година на Изпълнителния директор на АГКК
е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри
за землището на гр. Радомир, община Радомир, област Перник. Определено е
правоспособното лице, на което е възложено изработването на кадастралната карта
и кадастрални регистри, а на собствениците е наредено в срок от 30 дни от
обнародването на заповедта да означат на свои разноски границите на поземлените
имоти, в съответствие с актовете си за собственост.
Със Заповед № РД-14-2/15.01.2015 година на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, е назначена комисия, която да
приеме кадастралните карти и кадастралните регистри за територията на община
Радомир.
Със Заповед № РД-18-75/10.11.2015 година на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, община Радомир, област
Перник. Заповедта е публикувана в ДВ бр. 95 от 08.12.2015 година.
Видно от скица на поземлен имот № 15-8952-11.01.2016 година се
установява, че при изработването и одобряването на КККР
за землището на гр.
Радомир, имот с идентификатор 61577.66.1, в който попада имота на жалбоподателя
по одобрената КК е посочен като собственик само община Радомир, тъй като са
земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 118, том V,
дело № 1415 от 14.11.1997 година се установява, че настоящия жалбоподател въз
основа на извършена покупко – продажба е придобил правото на собственост върху
празно място от 750 кв.м., находящо се в землището на гр. Радомир, квартал
„Върба“, влизащо в населената и старозастроена част на селището, при граници: селски
път, Г. А. Джили реки, П. Г. С. и С. В. А.
За изясняване на делото от фактическа страна е прието и неоспорено от
страните заключение по извършена съдебно – техническа експертиза от вещото лице
инж. Р.И.***, което настоящия съдебен състав кредитира изцяло, като обективно,компетентно
и кореспондиращо с ангажираните по делото писмени доказателства. От приетото
заключение се установява, че процесният ПИ с идентификатор 61577.66.1, в който
попада недвижимия имот на жалбоподателя има материализирана граница – ограда с
телена мрежа. Същият е бил включен в отменения кадастрален план на квартал
„Върба“ на гр. Радомир от 1946 година, като с ПМС № 216 е изключен – извън
регулация. Процесният имот не е заснет като имот, като имот попадащ в
територията на възстановимите стари реални граници в картата на възстановената
собственост на гр. Радомир, кв. „Върба“. От представена комбинирана скица се
установява, че имота попада в ПИ с идентификатор 61577.66.1, съответно
недвижимия имот притежаван от жалбоподателя частично е идентичен с този отразен
в скицата на ПИ с идентификатор 61577.66.1.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за
оспорване по чл. 49, ал. 2 от ЗКИР от активно легитимирано лице, имащо правен
интерес от оспорването на процесната заповед, насочена е срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Като взе предвид изложените от процесуалния представител на жалбоподателя
възражения и извърши цялостна проверка на оспорвания административен акт на
основанията за законосъобразност по чл. 146 от АПК, настоящия съдебен състав достигна
до следните изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в
предписаната от закона форма.
Настоящият съдебен състав приема, че при постановяването й са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила за създаване
на кадастралната карта и кадастралните регистри - установени в чл. 35 – чл. 49 от
ЗКИР и нарушение на материално-правните норми – отменителни основания по чл. 146,
т. 3 и т. 4 от АПК.
Съгласно легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е
съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни,
поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред.
По смисъла на чл. 24 от ЗКИР основна единица на кадастъра е поземленият имот –
част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода,
определена с граници съобразно правото на собственост. В разпоредбите на чл. 41
от ЗКИР и чл. 41 от Наредба № 3/28.04. 2005 година за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба №3/ е
установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез
обединяване на данни от карти, планове, регистри и други източници, одобрени по
предвидения законов ред.
В процесния случай не е спорно обстоятелството, а и от ангажираните по
делото доказателства се установи, че в одобрената кадастрална карта правилно са
отразени кадастралните данни за процесния имот с идентификатор 61577.66.1, а
именно: идентификатор, граници, площ, трайно предназначение, начин на трайно
ползване, съседи и адрес, в който попада недвижимия имот на жалбоподателя.
Оспорва се обстоятелството, дали в приетия кадастрален регистър правилно
са отразени данните относно правото на собственост върху него. В кадастралния
регистър, като собственик на процесния недвижим имот е вписана Община Радомир,
тъй като е посочено, че са земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. От приетото и неоспорено от
страните заключение по извършената съдебно – техническа експертиза, както се
посочи по – горе се установи, че недвижимия имот на жалбоподателя частично
попада в ПИ с идентификатор 61577.66.1, като целия е с площ от 2 499 кв.м.
Границите на недвижимия имота на жалбоподателя са материализирани на място и са
означени по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР като има поставена ограда с
телена мрежа.
Изискуемото от закона съдържание на кадастралните регистри е установено с
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗКИР. Съгласно тази норма кадастралният
регистър на недвижимите имоти – обект на кадастъра съдържа: 1. основните данни
за имота по чл. 27, ал. 1 без данните за граници на поземлен имот и очертание
на сграда; 2. данните по чл. 61, ал. 1,
т. 1 – т. 11 за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът
черпи правото си; 3. данните по чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 4 за другите вещни
права върху недвижимия имот; 4. номера на партидата на имота в имотния
регистър. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗКИР данните за собствениците и носителите
на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се
набират от: 1. регистрите към картите и плановете; 2. представените актове по
чл. 38, ал. 1, т. 3; 3. регистрите на общинската и областната администрация. В
ал. 3 на посочената правна норма е установено, че данните за правото на собственост
и за другите вещни права се уточняват въз основа на представените от службата
по вписванията по реда на чл. 71, ал. 3 предварителни имотни партиди.
По делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 118, том V, дело № 1415 от 14.11.1997 година от жалбоподателя с
депозираната жалба, поради което в настоящото съдебно производство правата на
жалбоподателя се доказват от представения и приет нотариален акт описан по –
горе. Така представения нотариален акт се ползва с материална доказателствена
сила, която не е оборена от ответника и заинтересованата страна в процеса. Няма
постановено и влязло в законна сила съдебно решение с правно основание чл. 53,
ал. 2 от ЗКИР, с което да е признато за установено по отношение на жалбоподателя,
че заинтересованата страна е собственик на имот с идентификатор 61577.66.1, в който
имот частично попада недвижимия имот на жалбоподателя. В тежест на административния
орган – ответник при съставянето и приемането на кадастралния регистър е било
да уточни в съответствие с изричната норма на чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР
данните относно правото на собственост, както и тези свързани с отразяване акта
въз основа на който жалбоподателят удостоверява вещните си права. Изработването
на КК и КР е сложна дейност, протичаща на няколко етапи и включва задължения на
различни правни субекти за събирането на данните по чл. 41 от ЗКИР, като
задължения имат както административния орган, така и собствениците на имоти в
обхвата на изработената кадастрална карта по аргумент на чл. 41, ал. 2 и чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. При съвкупната преценка на писмените доказателства,
събрани и приети в процеса безспорно се установява, че ответникът е разполагал
с данни относно собствеността и акта, въз основа на който жалбоподателят установява
вещните си права. Въпреки изложеното ответника не се е съобразил при
изработването на кадастралната карта и регистри с акта, от който жалбоподателят
черпи вещните си права. Административният орган не го е съобразил и е записал недвижимия
имот на жалбоподателя като собствен на заинтересованата страна – Община Радомир,
което е довело и до неговото частично попадане в имота на заинтересованата
страна.
Административният орган е задължен по силата на чл. 41 от ЗКИР да се
снабди с документи установяващи данните за собственост. Наред с това неправилно
и в противоречие с изискването на чл. 30, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 61, ал.
1, т. 11 от ЗКИР в кадастралния регистър е вписан единствено Община Радомир на
основания Решения на ОД „Земеделие“ Перник за земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Титулът за
собственост на заинтересованата страна е противопоставим на нотариалния акт за
покупко – продажба на жалбоподателя, от който черпи права. Съществуването на
взаимно изключващи се документи за собственост по отношение на части от
кадастрален обект, които се застъпват индицира спор за материално право,
разрешаването на който не е от компетентността на административния орган. Записвайки
обаче, в кадастралния регистър като собственик на имота заинтересованата страна,
то имота на жалбоподателя /който е част от ПИ с идентификатор 61577.66.1/ който
не е отразен, по същество органът е предпочел един от противопоставимите титули
за собственост. Конкуренцията между ползващи се с еднаква доказателствена сила
титули за собственост не е преодолима в производството по одобряване на
кадастралната карта и регистър. Като е приел противното административния орган
е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила,
довело и до материална незаконосъобразност на заповедта в тази част. Нито настоящия
съдебен състав, нито административния орган притежава компетентност да се
произнася по въпроси свързани със собствеността на отразените или не недвижими имоти,
тоест не изследва валидността на конкуриращите се документи за собственост. В
настоящото производство не се решават спорове за собственост. Заповедите, включително
и оспорената в посочената част, издадени на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР
нямат конститутивно, а само констативно действие. В тях се отразява
действителността такава каквато е към момента на изготвяне на съответната
карта. Административният орган е длъжен да зачете доказателствената сила на
представените титули за собственост и да впише имотите. След като данните за
собствеността са установени по реда на чл. 41 от ЗКИР, административният орган
е длъжен да запише в кадастралните регистри, визираните в тях лица, без да може
да извършва преценка дали някои от тях имат предимство. Този извод се налага и
от разпоредбата на чл. 41, ал. 4 от ЗКИР според която в кадастралния регистър
на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на
други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато
такива не бъдат установени по реда на ал. 2. При издаване на административния
акт в оспорената му част изпълнителният директор на АГКК не се е съобразил с
наличните релевантни факти и данни за собственост. В производството по Глава V от
ЗКИР наред със задълженията на собствениците за доказване правото си на
собственост, съществуват и задължения на административния орган за установяване
правнорелевантните факти. В посочения смисъл е константната съдебна практика на
Върховния административен съд на Република България обективирана в Решение № 6
274 от 12.05.2014 година, постановено по административно дело № 16 765 от
2013 година на ІІ отд. и Решение № 6 757 от 20.05.2014 година, постановено
по административно дело № 2 928 от 2014 година на ІІ отд.
Предвид факта, че административният орган не може да се произнася по
конкуренция на редовни от външна страна актове, легитимиращи различни лица като
собственици на един и същ имот, настоящият съдебен състав приема, че Заповед № РД – 18 – 75 от 10.11.2015 година на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/,
с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена кадастрална карта и
кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, в частта й относно поземлен
имот с идентификатор 61577.66.1 е незаконосъобразна относно отразените данни в кадастралната карта и
кадастралния регистър за посочения имот, поради което следва да бъде отменена,
а административната преписката да бъде изпратена на административния орган със
задължителни указания за нанасяне на всички данни по чл.30, ал. 2, т. 2, във връзка
с чл. 61, ал. 1 от ЗКИР за процесния имот по плана на землището на гр. Радомир,
община Радомир, област Перник, съобразно удостовереното право на собственост
въз основа на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 118, том
V, дело № 1415 от 14.11.1997 година.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателя на Н.П.С. с ЕГН ********** ***
следва да се присъдят
разноски в общ размер на 510 лева, от които 10 лева платена държавна такса, 200
лева платено възнаграждение на вещо лице и 300 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 02317 от 22.02.2016
година.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК,
Административен съд Перник в настоящия съдебен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № РД – 18 – 75 от 10.11.2015 година на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/,
с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена кадастрална карта и
кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, в частта й относно поземлен
имот с идентификатор 61577.66.1, като незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА
административната
преписка на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение
в 30 /тридесет/ дневен срок считано от датата на влизане в законна сила на настоящото
съдебно решение.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър, със
седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Павлово“, ул. „Мусала“ № 1 да заплати на Н.П.С. с
ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/П/