гр.
Перник, 22.04.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Емилия И.
при участието на
секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №15 по описа
за 2016 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/.
Образувано е по жалба на Е.С.Н.***, с адрес:
*** и В.Г.А., с адрес: ***, срещу
Заповед №РД-18-75/10.11.2015 г.,
издадена от Изпълнителния
директор на Агенция по „Геодезия, картография и кадастър“ /АГКК/ гр.София, в частта относно нанасянето на поземлен
имот с идентификатор №506.9504
и поземлен имот с идентификатор № 506.504 в кадастралната карта на гр.Радомир, кв. Върба.
Жалбоподателките
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на процесната заповед
в оспорваната й част. Според тях неправилно не е нанесена границата
между имотите, като не са съобразени документите за собственост и предшестващия
регулационен план на с.Върба от 1987 г.
Иска
се отмяна на заповедта в атакуваната й част и нанасяне на процесните имоти,
така както са заснети съгласно приложено пред административния орган
геодезическо заснемане от септември 2014 г.
Ответникът по жалбата - Изпълнителният директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър гр.София, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Заедно с
комплектоването на административната преписка по делото е приложено и писмено
становище от Началник Служба по Геодезия, картография и кадастър гр.Перник, с
което се оспорва подадената жалба и се иска от съда да я отхвърли. Според
мотивите на становището процедурата по нанасяне на имотите е проведена по
установентие правила на ЗКИР .
Административен съд – Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по
делото писмени доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена
срещу акт, който има белезите по чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на оспорване от заинтересованите лица по реда на същия процесуален ред. Подадена е от лица за които се установява наличие на правен интерес по смисъла на чл. 147, ал.1 от
АПК, вр. с чл. 49, ал.4 от ЗКИР и в 30 - дневния преклузивен срок по чл. 49,
ал.2 от ЗКИР, доколкото заповедта е обнародвана в Д.В. бр.95/08.12.2015 г., а жалбата е подадена на 22.12.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал.4 от ЗКИР
заповедта по ал. 1 може да се обжалва от собствениците и носителите на други
вещни права върху недвижимите имоти и съседните на тях, които са в обхвата на
кадастралната карта. По делото няма спор, че жалбоподателките са собственици на имотите,
по отношение на които се оспорва кадастралната карта и кадастралния регистър
към нея. Доколкото те са собственици на недвижими имоти в обхвата на кадастралната карта, имат
правен интерес да оспорват заповедта, с която се одобрява кадастралната карта и кадастралния
регистър, в частта относно тези имоти.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От
представените по делото писмени доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
В Държавен вестник бр.95/08.12.2015 г.,
е обнародвана заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК – София, с която на основание чл. 49, ал.1 от ЗКИР, са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището гр.Радомир, община Радомир, като е указано на заинтересуваните лица, че в 30 - дневен срок от
обнародването могат да
подават жалби пред административния съд по местонахождението на имота.
Обект на кадастралната карта и
регистри, одобрени със заповедта на изпълнителния директор на АГКК са и имоти с идентификатор №61577.506.9504 и с
идентификатор №61577.506.504, по КП на гр.Радомир, кв.Върба. В кадастралния регистър имот №61577.506.9504 е записан с площ 414 кв.м, а като негови собственици са вписани Е.С.Н.*** и Ю.Х.Г.***. За имот с
идентификатор №61577.506.9504, като собственици са посочени Г.С.Г.***, В.Г.А.***
и С.Г.И.***, площта на имота е 469 кв. м.
Основанията за оспорване на административните актове са посочени в чл.146 от
АПК, и ако са налице във всяка
конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно:
липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение
на административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал.1 от АПК не се
ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК. При така вменената на съда от закона служебна проверка за
законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът от правна страна приема следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, съгласно чл. 49, ал.1 от ЗКИР - Изпълнителния директор на АГКК, във
валидна писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми реквизити.
Съгласно разпоредбата на чл. 35,
ал.1 от ЗКИР производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални
регистри се открива със заповед на изпълнителния директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър. Спазена е процедурата, регламентирана в чл.
35 от ЗКИР. При извършената служебна проверка съдът констатира, че Заповед
№РД-16-9 от 14.08.2014 г. за откриване на административното производство съдържа реквизитите
по чл. 35, ал.2 от ЗКИР, обнародвана е в ДВ. Разгласена е и по други начини, чрез средствата
за масово осведомяване и чрез съобщения в съответната администрация.
При
осъществената проверка относно законосъобразността на заповед
№РД-18-75/10.11.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК – София, съдат
констатира, че противоречи на материалния закон.
Чл. 2, ал. 1 от ЗКИР дефинира кадастъра като съвкупност от данни за недвижимите
имоти на територията на Р. България. Чл. 23, т. 1 от ЗКИР определя поземления
имот като обект на кадастъра. Границите на поземлените имоти са част от
съдържанието на кадастралната карта /вж.
чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗКИР/, а площта е в съдържанието на кадастралните
регистри /чл. 30, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКИР/. Границите
на поземлените имоти се установяват по реда на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, т.е. от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38,
ал. 1, т. 3 /актовете, установяващи правата върху имота/; от работните
материали, изработени по време на определяне на границите; от изображението върху одобрена кадастрална карта и от планове и карти,
посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 /съдържащи се в карти, планове, регистри и друга
документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на
Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно
устройство, Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона
за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд/.
Приоритетът на установяване на границите на ПИ е уреден в чл. 14, ал. 1 от
Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри - водещо е установяването по
означение с регламентирани трайни знаци /чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата/;
следва установяването по съществуващите на място материализирани граници,
когато не са означени или посочени по реда на т. 1 от чл. 14, ал. 1;
кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ,
на § 40 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение
и допълнение на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), и от карти, създадени по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ -
за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и
карти, планове и друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от
Наредбата от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и
други.
От
ангажираните по делото доказателства се установи, че одобрената кадастрална карта е разработена на
основа действащия регулационен план на кв. Върба, одобрен със заповед № РД-4-9
от 29.06.1987г. В
конкретния случай имотите на жалбоподателките са отразени като самостоятелни
кадастрални единици, което се установява и от заключението на вещото лице, но е
налице разминаване с регулационния и кадастрален план одобрен през 1987 г. Вписването
на собствеността също не е направено с оглед приложените по административната
преписка документи за собственост.
Не се спори, че процесните имоти не са означени с регламентирани трайни знаци, което изключва установяването на
границите по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3. На място, според вещото лице също
не са материализирани граници чрез ограда, но липсва съответствие
и с регулационните линии по действащия от 1987 план. През септември
2014 г., в хода на изработването на кадастралната карта на гр.Радомир е
направено геодезическо заснемане на имотите, което макар да е било известно на
административния орган /то е част от приложената административна преписка/ не е
послужило за коректното и точно нанасяне на границите.
Определеността на имотите на жалбоподателките с граници ги дефинира като поземлени имоти по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗКИР и обекти на кадастъра по чл. 23, т. 1 от ЗКИР. И двата поземлени
имоти
са урегулиран и регулационните линии по чл. 14, ал. 3 от ЗУТ в
съответствие с правилото на чл. 14, ал. 5 от ЗУТ би трябвало да станат граници на имота.
Пренебрегването на посочените по-горе
обективни установявания по отношение на процесните поземлени
имоти
налагат
извода за противоречие на оспорената заповед с материалния закон. Административният орган не е изпълнил задължението си по закон за
набирането на тези данни по някой от изброените способи. Несъбирането на
необходимата информация относно процесния имот представлява съществено
нарушение на административно производствените правила, установени в ЗКИР и
Наредба № 3/2005 г. В този смисъл е и установената съдебна практика /решение № 3594
от 13.03.2012 г. по
адм. д. № 12761/2011 г., ІІ отд. на ВАС, решение
№ 8538 от 15.06.2011 г. по
адм. д. № 851/2011 г., ІІ отд. на ВАС/.
Горното мотивира съда да отмени заповедта в
обхвата на имот с идентификатор с идентификатор 61577.506.9504 и имот с идентификатор
61577.506.504 по кадастралната карта на гр.Радомир, общ.Радомир. Естеството на акта и специфичната форма и съдържание на кадастралната
карта и кадастралните регистри изключват възможността делото да бъде решено по
същество. Това
налага преписката да бъде изпратена на
административния орган с указание за съобразяване на правилата на чл. 24, ал. 1
и 2 и чл. 23, т. 1 от ЗКИР относно обектите на кадастъра по отношение на УПИ
ХVII-504 и
УПИ ХІV-504, кв.24 по плана на гр.Радомир, кв.Върба и следване на реда на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "д" от ЗКИР и чл. 14, ал. 1, т. 4-6 от Наредба № 3/2005 г. при установяването на границите на поземлените имоти предмет на спора. При произнасянето си административният орган ще следва да се
съобрази и с приложените документи за собственост, издадени преди издаването на
заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.София.
В
хода на производството не са правени искания за присъждане на разноски, поради
което и решаващият състав не дължи произнасяне в този смисъл.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
и чл. 173, ал. 2 от АПК,
Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.София
в обхвата на имот с идентификатор 61577.506.9504 и имот с идентификатор
61577.506.504 по кадастралната карта на гр.Радомир, общ.Радомир.
ИЗПРАЩА административната
преписка на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
Съдия:/п/