Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 169

 

гр. Перник,28.04.2016 г.

 

В  И М Е Т О   Н А      Н А Р О Д А

 

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на тридесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                     СЪДИЯ: Емилия Иванова

                         

при участието на секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №18 по описа за 2016 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Б.И.М.***, с ЕГН********** и адрес: ***, подадена чрез адв.Д.-САК срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник /ОД на МВР-Перник/. Твърди се, че от ищеца са претърпени имуществени и неимуществени вреди, в следствие на издадено наказателно постановление № 15-0361-000092 от 05.08.2015 г. от Началник РУ Трън, към ОД на МВР, Перник, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. и лишаване да управлява МПС за срок от три месеца.

С решение №37 от 23.09.2015 г., постановено по н.а.х.д.№57/2015 г., състав на Районен съд гр.Трън е отменил изцяло наказателното постановление. Отменителното решение е влязло в сила на 13.10.2015 г. С оглед на това заявява претенция ответникът да бъде осъден да му заплати имуществени вреди представляващи незаконосъобразни, неправомерни и неоснователни действия извършени от страна на ответника в размер на 500 лв. и неимуществени вреди в размер на 500 лв. претендира също така ответникът да му заплати законната лихва върху сумите, считано от 09.11.2015 г. до окончателното им изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата-ОД на МВР-Перник, чрез процесуалния си представител оспорва така предявения иск. Излага съображения, че исковата претенция е недоказана по основание и размер. Моли съда да я отхвърли, както и да бъдат присъдени разноски в полза на ответника.

Окръжна Прокуратура – Перник, редовно призована за насроченото съдебно заседание прилага писмено становище. Поддържа твърдение, че исковата претенция е неоснователна, тъй като заплащането на адвокатски хонорар не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Недоказани са според Прокуратурата и претенциите за репариране на неимуществени щети.  

Административен съд-Перник, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2015 г. около 17.15 ч. в РУП-Трън е получен сигнал за леко ПТП в с.Слишовци, общ.Трън. На сигнала се отзовали Б. Н. Г.***-мл.автоконтрольор при РУП Трън и Ю. Б. К.***-охрана на обществения ред в РУП-Трън. На мястото на произшествиието установили, че ПТП е възникнало на неурегулирано кръстовище от равнозначни пътища в с.Слишовци, близо до кметството. Участници в ПТП били колесен трактор МТЗ-80 без регистрационна табела управляван от ищеца и лек автомобил „****” с рег.№ СА****ТВ, с водач М. М.***. Колесният трактор при преминаването си през кръстовището е отнел предимството на лекия автомобил и е причинил леката катастрофа, като го е блъснал от лявата страна.

За ПТП е съставен АУАН от 26.07.2015 г. на Б.И. и е издадено НП №15-0361-000092 от 05.08.2015 г. След обжалване на наказателното постановление, пред Районен съд Трън е постановено решение №37/23.09.2015 г., с което изцяло е отменено наказателното постановление. По повод обжалването на НП ищецът е потърсил правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуално представителство по повод образуваното пред Районен съд – Трън н.а.х.д.№57 по описа на съда за 2015 г.

            Горните факти обосновават предявяването на настоящата искова претенция. Според посоченото в исковата молба Б.И.М.*** е претърпял имуществени вреди в размер на 500 лв., изразяваща се в заплащане на адвокатски хонорар за ангажиране компетентна адвокатска защита  и неимуществени вреди в размер на 500 лв. изразяващи се в болки и страдания от отрицателното въздействие на издаденото НП върху психическото му  състояние, както и притеснение, че следва да заплати глоба в размер на 200 лв. за нарушение, което не е извършил.   

            В подкрепа на твърденията в исковата молба, по делото се представиха писмени доказателства относно договорено и заплатеното адвокатско възнаграждение  в размер на 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.09.2015 г. От приобщеното в настоящото производство н.а.х.д.№57/2015 г. на РС-Трън е видно, че пълномощното и договора са приложени в оригинал пред въззивната инстанция и са съставяни за нуждите на съдебното производство по повод оспорването на НП№ 15-0361-000092/05.08.2015 г.

            За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото се събраха гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля О. К. Д.***. Свидетеля установи, че Б.И.*** е земеделски производител, който сам обработва земите си. Тъй като е професионален шофьор,той лично управлява и селскостопанската техника, с която осъществява дейността си като земеделски производител. След като му съставили акт и му било наложено наказание, същият бил много притеснен, как ще работи, тъй като било в разгара на селскостопанския сезон. Освен това бил принуден да търпи и подигравките на съселяните си относно качествата му като шофьор. Притеснен бил и за препитанието си, тъй като освен доходите от селскостопанска дейност не разполагал с други приходи, освен пенсия. Тревожел се, че пенсията му няма да покрие битовите нужди на него и майка му, с която живее. 

 При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба. В случая Б.М.*** претендира присъждане на обезщетение за вреди, причинени му от необходимостта да ангажира адвокат за оказване на правна помощ при оспорването на наказателно постановление № 15-0361-000092 от 05.08.2015 г. издадено от Началник РУ Трън при ОД на МВР-Перник, което е отменено като незаконосъобразно. Вредите са в размер на 500 лв. Заедно с това се претендират и неимуществени вреди изразяващи се в претърпени страдания, притеснения и неудобства в периода от 26.07.2015 г. до 13.10.2015 г.

В исковата молба се сочи, че отговорността на ОД на МВР Перник, следва да се ангажира за това, че нейни длъжностни лица са издали незаконосъобразно наказателно постановление, което впоследствие е отменено с влязло в сила решение на съда. В резултат на така постановеното наказателно постановление, с което ищецът е наказан за това, че поради отнемане на предимство е станал причина за ПТП, се наложило да ползва услугите на адвокат. Това рефлектирало негативно върху имуществената му сфера.

Претенцията за заплащане на имуществени вреди е допустима и основателна, предвид следното:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена увреда на ищеца, която е в причинна връзка с отменено по съдебен ред наказателно постановление, абстрахирайки се от това, че същото не е ИАА, нито е отменено по реда на АПК се приема, че  е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища и в частност, на Административен съд Перник, в района на който се намира седалището на органа, издал отменения акт. Доказателствата по делото установяват наличието на първата от трите кумулативно необходими предпоставки, а именно - незаконосъобразен административен акт, какъвто се явява наказателното постановление след отмяната му с влязлото в сила решение на районен съд Перник. Наличието на незаконосъобразен (предварително отменен) акт на администрация е предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество, исковата претенция се приема за основателна, по следните съображения:

            Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана, отговорността е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Изхождайки от Тълкувателно постановление по т.1 по ТД 2/20014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, според което видът на акта, определян според критериите в АПК / т.е. индивидуален , общ или нормативен/ не е определящ за това дали вредите от наказателните постановления да се търсят по реда на ЗОДОВ. ЗОДОВ е приложим за вреди от отменени наказателни постановления, тъй като нормата на чл. 1 от закона изобщо не поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от административна дейност. Дейността по издаване на наказателни постановления е административна и това е достатъчно вредите от нея, включително и когато под формата на вреди да се търсят разноски по обжалването на наказателните постановления, да се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая се приема, че е налице незаконосъобразен акт, който е отменен. Това е достатъчно да се приеме, че предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 от АПК са изпълнени.

            Разгледан по същество предявеният иск за сумата от 500 лв. - обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.11.2015 г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № 57/2015г. по описа на Районен съд-Трън, писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат А.Д.***. Между адвоката и наказаното лице на 14.09.2015 г. е сключен договор за правна защита и съдействие  по н.а.х.д. № 57/2015 г. по описа на ТРС /лист 32 от въззивното дело/, с договорено възнаграждение в размер на 500 лева, което е заплатено изцяло в брой. Така направените разноски представляват имуществена вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в извършено административно нарушение и явяваща се пряка последица от проведеното срещу ищеца административно наказателно производство приключило с отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Тези разноски се явяват пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, по което е оправдан ищеца, т. е. се явяват такива, които са включени в обхвата на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране по този ред. Поради това искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен. Същият е основателен и доказан и искът ще бъде уважен за сумата от 500 лева.

Като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП и незаконно образуваното административно-наказателно производство от ищеца се претендира и, че са претърпени и неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от него негативни емоции и постоянно напрежение, травмиращо въздействие, чувство на срам, отчуждение и изолация от приятели. Претендираните неимуществени вреди са оценени от ищеца на 500 лева. Периодът, за който се претендира репарирането на причинените на ищеца неимуществени вреди е от датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение/26.07.2015 г. / до датата на влизане в сила на отменителното решение на Районен съд гр.Трън /13.10.2015 г./.

От разпитания по делото свидетел се установява еднозначно, че издаването на отмененото НП се е отразило негативно на ищеца и същият е изпитвал притеснение и напрежение от образуването на административно-наказателното производство. Това от своя страна е житейски оправдано, тъй като лицето е подложено на някакъв вид административно обвинение и му е вменена вина. Съдът цени показанията на свидетеля О. К. Д.***, като достоверни и доказващи изживените от Б.М.*** негативни емоции, напрежение и притеснение, които се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Не се установява вредите да са настъпили по вина на ищеца и доколкото ангажирането на административно-наказателната отговорност на М.***, чрез съставеното му наказателно постановление, е отменена като незаконосъобразна, то същите следва да бъдат репарирани съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. По тези съображения съдът приема иска за неимуществени вреди за доказан по основание.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост. Съобразно задължителните указания, дадени в т.ІІ от ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при произнасянето му. Справедливият размер на обезвредата следва да почива на обективни критерии и да бъде адекватен от претърпените вреди.

По делото се доказа, че за периода от 26.07.2015 г. до 13.10.2015 г. ищецът е изтърпял негативни емоции във връзка с издаването и оспорването на процесното НП, които не са обичайните за такива случаи. Това е обослувено от обстоятелството,че живее в малко населено място, дейността му като земеделски производител е свързана със управление на различни селскостопански машини, като липсата на СУМПС го е препятствала да работи, което е довело до неудобства и притеснения, които са необичайни за него.

 Същевременно, при определяне на размера на обезщетението, следва да се отчете и продължителността на преживения дискомфорт от ищеца, тъй като безспорно е, че отмененото като незаконосъобразно НП е причинило на М.*** напрежение и загуба на време. Видно от периода, за който се претендират неимуществените вреди, а именно пет месеца (от образуване на административно-наказателното производство до окончателното произнасяне относно законосъобразността на НП), се установява, че това е точно най активния работен сезон за земеделските производители, което е нарушило обичайното му поведение и е създало стресови ситуации.

Приложената по делото регресна покана изх.№ ПК-014-8280/3/ от 09.11.2015 г., настоящият състав намира,че не следва да цени като доказателство относно причинени тревоги и безпокойство, тъй като същата е изпратена на ищеца след периода за който се претендират неимуществени вреди. Това обстоятелство обаче не променя крайния извод за доказана както по основание (претърпени в следствие отмененото като незаконосъобразно НП неимуществени вреди, изразяващи се единствено в изпитаните негативни емоции, напрежение и притеснение и незаконосъобразно вменена вина), така и по размер претенция.

Исковата претенция за обезщетение относно неимуществените вреди според съда кореспондира на характера, интензитета и продължителността на причинения дискомфорт, който  се отличава от обичайните неудобства, преживявани в аналогични ситуации, поради което следва да бъде уважена изцяло.

Мотивиран така, настоящият състав намира за основателно е и направеното акцесорното искане за присъждане на лихви върху претендираната сума от 1000 лв., /в т.ч. 500 лв. имуществени вреди и 500 лв. неимуществени вреди/, поради което и следва да бъдат присъдени такива, в размер на законната лихва, считано от предявяването на исковата молба – 09.11.2015 г. до датата на окончателното й изплащане.

 

С оглед изхода на делото в тежест на ОД на МВР -Перник се възлагат и направените в производството разноски от ищеца, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 10 лв., за образуване на производството, както и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 203 и чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящият състав на Административен съд Перник 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Перник, с ЕИК129009856 и адрес: гр.Перник, ул.Самоков, №1,  да заплати на Б.И.М.***, с ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление и сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди за периода от 26.07.2015 г. до 13.10.2015 г., ведно със законната лихва от 09.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Перник, с ЕИК129009856 и адрес: гр.Перник, ул.Самоков, №1, да заплати на Б.И.М.***, с ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски в производството.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                СЪДИЯ:/п/