гр. Перник, 04.04.2016 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Емилия Иванова
при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №19 по описа за 2016 г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК.
Производството е образувано по жалба на В.С.А.***, с адрес: ***, срещу т.46 по Приложение №4, на т.3.1, към протокол №5 от 29.10.2015 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС /МКВП към МС/. С обжалвания административен акт е отказано подпомагане на жалбоподателката за собственият й недвижим имот по реда на Закона за защита при бедствия и Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/. Твърди се, че актът е незаконосъобразен и се иска отмяната му. Според жалбоподателката неправилно й е отказано отпускането на възстановителна помощ, тъй като жилището й има повреди, които са настъпили в следствие на земетресението от 2012 г. Жалбоподателката живее сама, пенсионер е и не разполага със финансови средства сама да отстрани повредите по жилището си.
Ответникът по жалбата – Председателят на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и намира, че същата е неоснователна. Твърди, че МКВП е длъжна да се произнесе по оценката на щетите направена през 2012 г., тъй като изготвените през 2015 г. са неотносими към исканията за подпомагане.
Административен съд - Перник, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и проверка на оспорвания административен акт на всички основания по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящото
производство е образувано по повод жалба срещу повторен отказ да бъде отпусната
възстановителна помощ на В.С.А.***.
С молба вх.№12/Д-2165 от 29.05.2012 г., до Кмета на Община Перник, е поискана помощ за предотвратяване на щетите от земетресението на 22.05.2012 г. в Пернишка област, нанесени на единственото жилище на жалбоподателката. Искането е придружено от документите по чл.28, ал.1 от ПОД на МКВП. При спазване на установената от закона процедура е извършен оглед на имота за установяване на щетите. Изготвен е протокол за действията на експертите, от който е видно, че жилищната сграда е годна за обитаване, но се нуждае от възстановителен ремонт. Според изготвената оценка, размерът на щетите е определен на 484 лв.
Заявлението за подпомагане е изпратено до МВКП към МС от Кмета на Община Перник и е разгледано на нейно заседание на 11.02.2013 г. Отказано е подпомагане. След оспорване по съдебен ред, отказът е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Връщането на преписката с решението на административния съд е за това, че актовете на МКВП по отношение на постановените откази са немотивирани и поради това постановени при нарушение на изискването на чл.59, ал.2 от АПК.
Съобразявайки
се с мотивите на съдебното решение МКВП при МС е разгледала отново искането за
подпомагане и е формирала нов отказ, като е изложила мотиви, че:„оценката на
вредите не съдържа ремонтно възстановителни работи по конструкцията на
сградата. Описаните щети попадат в дефиницията за „текущ ремонт“, което е
основание за определяне на предложението на община Перник като недопустимо
предвид разпоредбата на чл.29, ал.3 от ПОДМКВП при МС“.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на ИАА, като не се ограничава само с основанията, посочени от оспорващия.
Отказът да бъде предоставена възстановителна помощ на В.А.*** е издаден от компетентен орган, който към момента на произнасянето си е с определен състав съгласно чл.2, ал.5 от ПОДМКВП при МС. На заседанието от 29.10.2015 г. са присъствали повече от половината от членовете на комисията, като при произнасянето си административният орган е имал необходимия кворум по чл.6, ал.1 от Правилника.
При разглеждане на искането за отпускане на възстановителна помощ комисията е обвързана от разпоредбите на ЗЗБ и ПОДМКВПМС. В периода на преразглеждане на преписката ПОДМКВП е изменен, като са прецизирани разпоредбите въз основа на които се подпомагат пострадалите лица. Запазено е изискването, че на подпомагане по този ред подлежи собствено жилище, законно построено и единствено, което е засегнато от природно бедствие със щети по същото, които представляват опасност за здравето и живота на гражданите, отстраняването на които не е текущ ремонт по смисъла на ЗУТ, но са поставени и допълнителни изисквания относно предпоставките за отпускане на възстановителна помощ.
В хода на повторната процедура по разглеждане на искането, комисията е следвало да се съобрази с отменително решение № 334/11.10.2013 г., постановено по адм.д.№480/2013 г. по описа на Административен съд гр.Перник. Административният орган е разгледал отново преписката, която е върната, като към нея е следвало да бъдат приложени законовите разпоредби, действащи към момента на новото произнасяне.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4 ЗЗБ, всяко лице
има право на неотложна и възстановителна помощ, която се предоставя при условия,
по ред и размери, определени от Правилника по чл. 54, ал. 6 ЗЗБ. В раздел IV
ПОДМКВПМС, озаглавен "Предоставяне на възстановителна помощ" са
уредени правилата, по които МКВП при МС издава своите решения за предоставяне
на възстановителна помощ за поправяне, заздравяване на жилища или за премахване
на жилищни сгради.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ПОДМКВПМС, право на
възстановителна помощ имат собствениците на законно построени и единствени
жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища.
Възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за поправяне,
заздравяване на жилища или за премахване на жилищни сгради ( чл.
29, ал. 1 ПОДМКВПМС).
В чл. 27, ал.1,т.1-3 ПОДМКВПМС е предвидено, че се предоставя
възстановителна помощ за възстановяне на конструктивни елементи и когато
се възстановява експлоатационната годност на жилището или когато се налага
премахване на жилищна сграда. Подпомагане се предвижда и за случаите когато
жилището е опасно за здравето и живота на гражданите, негодно е за ползване или
е застрашено от самосрутване.
По
аргумент от чл. 26, ал. 2 ПОДМКВПМС, липсва правно основание за обезщетяване от
държавния бюджет за вреди, настъпили от некачествено строителство или от
такова, което не отговаря на строителните правила и норми.
Предоставената за всеки обект помощ
следва да се определя
в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите
битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2 ПОДМКВПМС. Съгласно § 1 ДР на ПОДМКВПМС по смисъла на правилника
"минимално необходими битови условия" е жилище, в което има едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово
помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите.
В мотивите на оспорения акт липсва обсъждане дали са налице „минимално необходимите битови условия”. Посочено е, че повредите по къщата не са от конструктивен характер и възстановяването им попада в дефиницията „текущ ремонт” по смисъла на §5, т.43 от ПЗР на ЗУТ, но не е извършена преценка дали жилището, собственост на жалбоподателката е в състояние, което осигурява минимално необходимите битови условия за живот. В хода на съдебното производство се събраха доказателства, които са били известни на администратвивния орган, но не са обсъдени от него при повторното му произнасяне. Липсата на преценка относно всички предпоставки за отпускане на възстановителна помощ: опасно ли е жилището, годно ли е за използване и нуждае ли се от заздравяване, прави постановения отказ незаконосъобразен и обосновава неговата отмяна. В изложените от МКВП мотиви на отказа по т.46 са обсъдени само част от фактическите обстоятелства, които е следвало да бъдат преценени. Изискването на чл.59, ал.2,т.4 от АПК за излагане на мотиви е свързано с задължението на административния орган да отнесе конкретни факти и обстоятелства към приложимата правна норма. Поради тази причина мотивите на всеки индивидуален административен акт са строго индивидуални и приложими само за поставения за разглеждане казус. При разглеждане на искането на В.А.*** такава самостоятелна преценка не е правена, а дори комисията да е съобразила спецификата на случая това не личи от изложените към акта мотиви.
При отмяна на административния акт, според правилото на чл.173 от АПК, съдът има правомощие да реши въпроса по същество или да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Естеството на акта не позволява решаване на спора по същество от съда. Отпускането на възстановителна помощ и определянето на нейния размер е изцяло в компетентността на административния орган - МКВП към МС, на когото с нормативен акт е предоставена компетентност да определи лицата, на които следва да се отпусне помощ и в какъв размер е тя. Поради изложеното преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
Претенции за разноски в настоящото производство не са правени, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, настоящият състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.С.А.***, с адрес: ***, точка 46 по Приложение №4, на т.3.1, към протокол №5 от 29.10.2015 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министреския съвет на РБ.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/