гр. Перник,
25.04.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети април през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при съдебния – секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 24 по описа за
2016 година на Административен съд Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на с чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на П.М.П., с ЕГН **********,***
против Заповед № РД–18–75 от
10.11.2015 година на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър /АГКК/, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е
одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на гр.
Радомир, в частта й относно кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор
61577.506.3098.
В
жалбата и в уточнителна молба с вх. № 289 от 01.02.2016г. се сочи, че
жалбоподателят е собственик на поземлен имот с идентификатор 61577.506.293 и твърди, че
неправилно с кадастралната карта за поземлен имот с идентификатор № 61577.506.3098
с площ от 107кв.м. този имот не е записан на негово име. Този имот бил част от
неговия собствен поземлен имот с идентификатор № 61577.506.293, поради което
иска в одобрения кадастрален регистър същият да бъде вписан като собственик на
поземлен имот с идентификатор № 61577.506.3098.
В открито
съдебно заседание на 16.03.2016г. пълномощника на жалбоподателя-адв. Б.
поддържа жалбата и уточнителната молба. В съдебното заседание проведено на
18.04.2016г. пледира жалбата да се уважи и да й се присъдят направените по
делото разноски. Моли да се отмени Заповед №
РД–18–75 от 10.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър в оспорената й част и да се
направи отбелязване в кадастралния регистър /КР/ за землището на гр. Радомир по
отношение на поземлен имот с идентификатор №61577.506.3098, в съответствие с приложените документи за собственост и
да се запише на името на жалбоподателя. Представя писмени бележки, в които
доразвива доводите си.
Ответникът
по жалбата – Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър редовно призован не изпраща представител в проведените открити съдебни
заседания. В писмено становище изразява доводи за неоснователност на жалбата.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със
Заповед № РД-16-9/14.08.2014г. на Изпълнителния директор на АГКК е открито
производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за
землището на гр. Радомир, община Радомир, област Перник, обнародвана в ДВ бр.
73 от 02.09.2014г.. Определено е правоспособното лице, на което е възложено
изработването на кадастралната карта и кадастрални регистри, а на собствениците
е наредено в срок от 30 дни от обнародването на заповедта да означат на свои
разноски границите на поземлените имоти, в съответствие с актовете си за
собственост.
Със
Заповед № РД-14-2/15.01.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, е назначена комисия, която да приеме
кадастралните карти и кадастралните регистри за територията на община Радомир.
С
възражение с вх. № 02-1954 от 19.06.2015г. П.П. е възразил против нанасянето на
имот с № 3098 и е поискал тази площ да се придаде към имот с идентификатор № 61577.506.293.
С протокол
№ 65 от 05.08.2015г. на специално назначената със заповед №
РД-14-2/15.01.2015г. на изп. директор на АГКК комисия под. т. 425 в протокола е
взела решение уважава се-да се нанесе по регулация.
Със
Заповед № РД-18-75/10.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и кадастралните
регистри за землището на гр. Радомир, община Радомир, област Перник. Заповедта
е публикувана в ДВ бр. 95 от 08.12.2015 година.
Видно
от скица на поземлен имот № 15-89931-24.02.2016г. се установява, че при
изработването и одобряването на КК и КР за землището на гр. Радомир, имот с идентификатор
61577.506.293 по одобрената КК е нанесен с площ от 677кв. м. и е записан в
кадастралния регистър на П.М.П., във
основа на нотариален акт № 88 от 05.03.1990г. издаден от нотариус при районен съд
Радомир.
Видно
от скица на поземлен имот № 15-9836-12.01.2016г. се установява, че при
изработването и одобряването на КК и КР за землището на гр. Радомир, имот с
идентификатор 61577.506.3098 по одобрената КК е нанесен с площ от 120кв. м.,
като в кадастралния регистър не е отразен собственик.
От
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 88, том І, дело № 229 от
05.03.1990г. се установява, че настоящия жалбоподател е придобил правото на
собственост върху празно дворно място, находящо се в землището на квартал
„Върба“, гр. Радомир, област Перник,
представляващо парцел Х за имот пл. № 293, в кв. 34 с площ от 570кв. м.
при граници: от две страни улица, Я.Д. и н-ци на Ц.Ш.
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № 259, том
ІІ, дело №454 от 1969г. на нотариус при районен съд Радомир се установява, че е
придобил правото на собственост върху празно дворно място от 75кв.м., което се
взема от имот пл. № 219 по плана на с. Върба, при съседи от две страни Д.А.М. и
В.И.М. и бившия собственик И.К.Ш. и се придават към собствения им парцел ІV,
имот пл. № 216, като сумата е заплатена на бившите собственици.
За
изясняване на делото от фактическа страна е прието и неоспорено от страните
заключение по извършена съдебно – техническа експертиза от вещото лице инж. Р.И.,
което настоящия съдебен състав кредитира изцяло, като обективно, компетентно и
кореспондиращо с ангажираните по делото писмени доказателства. От приетото
заключение се установява, че процесният ПИ с идентификатор 61577.506.3098
попада в УПИ ХІ-474 по регулационния план на кв. Върба одобрен със заповед №
РД-4-9 от 29.06.1987г.. По кадастралния план от 1987г. този имот е бил към имот
ІХ-291, 292. В този план не съществува имот с характеристиките на нанесения в
кадастралната карта имот с идентификатор № 61577.506.3098. По действащия план
от 1987г. УПИ Х-293, съгласно данните за
собственост е на жалбоподателя и УПИ-то е с площ от 570кв.м.. След
оцифряване на КРП от 1987г. вещото лице
е установило, че измерената графична площ на имот пл. № 293 е в размер на
647кв.м. С приетата кадастрална карта имот с идентефикатор № 61577.506.293 е
нанесен в кадастралната карта с площ от 677кв.м. и като негов собственик в
кадастралния регистър е вписан жалбоподателя.
По
делото се изслушаха свидетелите Х.Я.Г. и А.В.Й.. Дадените свидетелски показания
се ценят, доколкото същите имат преки и непосредствени впечатления от имота на
жалбоподателя. И двамата свидетели са категорични, че процесния имот е ограден
от около 30години и там се отглеждат пчели и кокошки. Според тях това място е
към неговия двор и нямат данни някои да му пречи да си го владее.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за оспорване по чл.
49, ал. 2 от ЗКИР от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от
оспорването на процесната заповед, насочена е срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна. Доводите в тази връзка са следните:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от
закона форма.
Настоящият
съдебен състав приема, че при постановяването й не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила за създаване на
кадастралната карта и кадастралните регистри - установени в чл. 35 – чл. 49 от
ЗКИР и не е налице нарушение на материалноправните норми, които да послужат
като основание за отмяна на акта.
Съгласно
легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от
основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на
територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално
състояние и съхранявани по установен от този закон ред. По смисъла на чл. 24 от
ЗКИР основна единица на кадастъра е поземленият имот–част от земната
повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с
граници съобразно правото на собственост. В разпоредбите на чл. 41 от ЗКИР и
чл. 41 от Наредба № 3/28.04.2005 година за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/ е
установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез
обединяване на данни от карти, планове, регистри и други източници, одобрени по
предвидения законов ред.
От
ангажираните по делото доказателства се установи, че одобрената кадастрална карта е разработена на
основа действащия регулационен план на кв. Върба, одобрен със заповед № РД-4-9
от 29.06.1987г.. Границите на имоти с идентификатори № 61577.506.293 и
61577.506.3098 са отразени в кадастралната карта в съответствие с кадастралния
план от 1987г. и със съществуващите на място огради. В имот с идентификатори №
61577.506.293 на разстояние 1м от северозападната ограда, в посока югозапад има
ограда от телена мрежа и колове, като от северозапад имот 61577.506.3098 също е
ограден с телена мрежа. В тази връзка напълно кореспондира заключението на
вещото лице с показанията на разпитаните свидетели. С оглед на това и като се
взе предвид, че по преписката са били налични данни за обозначаване на
границите на имота, както и че са налични към момента на анкетирането съществуващи
на място материализирани граници на имот № 61577.506.3098, в съответствие и в изпълнение на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗКИР, указано и със заповед № РД-16-9 от 14.08.2014г. на изп. директор на
АГКК, публикувана в ДВ, бр. 73 от 02.09.2015г. се налага извода, че
административния орган е изяснил всички факти и обстоятелства по делото. Имот
Х-293 по регулационния план тангира по сините линии, съгласно заключението на
експерта. По черните линии е кадастралния план от 1987г., като сега оформения
имот 3098 е бил към имот ІХ-291, 292. По регулационния план от 1987г. имот с
характеристиките на имот с идентификатор 3098 е попадал в УПИ ХІ-474. С оглед на това при проследяване
на регулационния му статут този имот никога не е бил към имота на
жалбоподателя. Съгласно документите си за собственост жалбоподателят се легитимира единствено като собственик на
УПИ Х-293, с площ от 570 кв.м., респ. същият е вписан и в кадастралния регистър
към кадастралната карта като собственик на поземлен имот № 61577.506.293
с площ от 677кв.м..
Въз
основа на изложеното и след като се изхожда от искането, с което е сезиран
състава, а именно да се запише П.П. в кадастралния регистър за собственик на
поземлен имот с идентификатор № 61577.506.3098, а не да се произнесе по
законосъобразността на ново нанесения поземлен имот се налага извод, че
искането му е неоснователно. В случая се оспорва обстоятелството, дали в
приетия кадастрален регистър правилно са отразени данните относно правото на
собственост върху него. В кадастралния регистър, като собственик на процесния
недвижим имот не е вписан никой. От приетото и неоспорено от страните
заключение по извършената съдебно – техническа експертиза, както се посочи по –
горе се установи, че недвижимия имот на жалбоподателя не попада в
процесния имот, а съгласно документите
му за собственост същите го легитимират като собственик единствено на поземлен
имот №№ 61577.506.293, на който и е вписан в кадастралния регистър като
собственик.
Изискуемото
от закона съдържание на кадастралните регистри е установено с разпоредбата на
чл. 30, ал. 2 от ЗКИР. Съгласно тази норма кадастралният регистър на
недвижимите имоти – обект на кадастъра съдържа: 1. основните данни за имота по
чл. 27, ал. 1 без данните за граници на поземлен имот и очертание на сграда; 2.
данните по чл. 61, ал. 1, т. 1 – т. 11
за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи
правото си; 3. данните по чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 4 за другите вещни права
върху недвижимия имот; 4. номера на партидата на имота в имотния регистър.
Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗКИР данните за собствениците и носителите на други
вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от:
1. регистрите към картите и плановете; 2. представените актове по чл. 38, ал.
1, т. 3; 3. регистрите на общинската и областната администрация. В ал. 3 на
посочената правна норма е установено, че данните за правото на собственост и за
другите вещни права се уточняват въз основа на представените от службата по
вписванията по реда на чл. 71, ал. 3 предварителни имотни партиди.
По
делото от представените нотариални
актове не се доказват права на
жалбоподателя върху процесния имот, нито се доказа, че неговия имот попада
върху процесния имот. Това, че същият
владее имота без надлежен титул за собственост е без правно значение за
кадастъра. Документите му за собственост го легитимират като собственик на
поземлен имот с идентификатор № 61577.506.293 и като такъв той е вписан в
кадастрания регистър по отношение на този имот. За процесния имот не се
ангажираха доказателства, от които да се приеме, че за органа се е породило
задължение да нанесе по реда на чл. 30, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗКИР данни,
легитимиращи жалбоподателя като носител на права върху процесния имот.
С
оглед изложеното при осъществения контрол за законосъобразност по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, настоящия състав намира, че
жалбата е неоснователна. Оспорения акт е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените
правила и при правилно приложение на материално правните разпоредби.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен
съд Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жабата на П.М.П.,
с ЕГН **********,*** против Заповед №
РД–18–75 от 10.11.2015 година на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър /АГКК/ срещу одобрения кадастрален регистър на
поземлен имот с идентификатор 61577.506.3098.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/