гр. Перник,
25.04.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на първи април през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при съдебния – секретар И.И., като разгледа
докладваното от съдия Георгиева административно дело № 52 по описа за 2016 година на Административен съд Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на с чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на А.И.В., с ЕГН **********, с
адрес ***, И.Х.И., с ЕГН **********, с адрес *** и Д.Х.И., с ЕГН **********, с
адрес *** против Заповед №
РД–18–75 от 10.11.2015 година на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с която на основание чл. 49, ал. 1 от
ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на гр.
Радомир, в частта й относно поземлен имот с идентификатор 61577.506.1033 и
поземлен имот с идентификатор 61577.506.9595.
Жалбоподателите
твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор 61577.506.9595 и на
поземлен имот с идентификатор 61577.66.4,
съгласно споразумителен протокол на районен съд Радомир по ГД № 834/1953г. и
решение на № 01-ФРЗ от 04.07.2001г. на поземлена комисия гр. Радомир, общ.
Перник. Тези два имота са граничили един с друг до приемането на кадастралната
карта, когато се е получило едно триъгълно парче, което е нанесено като
самостоятелен обект-поземлен имот с индентификатор № 61577.506.1033 с площ от
107кв.м.. Излагат доводи, че този поземлен имот е част от поземлен имот с идентификатор
61577.506.9595, тяхна собственост, поради което същия
следва да бъде заличен или да се запише
на техно име. Молят в тази връзка да се отмени Заповед № РД – 18 – 75 от
10.11.2015 година на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър в оспорената й част и правилно
да се отрази процесния имот в кадастралната карта /КК/ и да се направи
отбелязване в кадастралния регистър /КР/ за землището на гр. Радомир, в
съответствие с приложените документи за собственост.
Ответникът
по жалбата – Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър редовно призован не изпраща представител в проведените открити съдебни
заседания. В писмено становище изразява доводи за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата
страна – Община Радомир редовно призована не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със
Заповед № РД-16-9/14.08.2014 година на Изпълнителния директор на АГКК е открито
производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за
землището на гр. Радомир, община Радомир, област Перник, обнародвана в ДВ бр.
73 от 02.09.2014г.. Определено е правоспособното лице, на което е възложено
изработването на кадастралната карта и кадастрални регистри, а на собствениците
е наредено в срок от 30 дни от обнародването на заповедта да означат на свои
разноски границите на поземлените имоти, в съответствие с актовете си за
собственост.
Със
Заповед № РД-14-2/15.01.2015 година на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, е назначена комисия, която да приеме
кадастралните карти и кадастралните регистри за територията на община Радомир.
С
възражение с вх. № 216 от 16.06.2015г. А.В. е възразила против нанасянето на
имот с № 1033 и е поискала тази площ да се придаде към имот с идентификатор № 61577.506.9595.
С протокол
№ 65 от 05.08.2015г. на специално назначената със заповед №
РД-14-2/15.01.2015г. на изп. директор на АГКК, комисия под. т. 278 в протокола
е взела решение да се направи проверка на място и корекция.
Със
Заповед № РД-18-75/10.11.2015 година на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и кадастралните
регистри за землището на гр. Радомир, община Радомир, област Перник. Заповедта
е публикувана в ДВ бр. 95 от 08.12.2015 година.
Видно
от скица на поземлен имот № 15-11174-12.01.2016г. се установява, че при
изработването и одобряването на КК и КР за землището на гр. Радомир, имот с идентификатор 61577.506.9595
по одобрената КК е нанесен с площ от 665кв. м. и е записан в кадастралния
регистър на И. Х. Е., във основа на протокол за съдебна делба от
24.10.1953г..
Видно
от скица на поземлен имот № 15-46234-02.02.2016г. се установява, че при
изработването и одобряването на КК и КР за землището на гр. Радомир, имот с
идентификатор 61577.506.1033 по одобрената КК е нанесен с площ от 107кв. м.,
като в кадастралния регистър не е отразен собственик.
От
удостоверение за наследници с изх. № 15 от 15.01.2013г. се установява, че
жалбоподателите са наследници по закон на И. Х. Е..
И.
Х. Е. е бил съделител по ГД № 834/1953г. по описа на районен съд Радомир и
видно от протокол за делба от 24.10.1953г. същият е станал изключителен собственик на
посочените в дел І-ви недвижими имоти. Тези имоти представляват парцел № 1, в
кв. 59, с пл. № 500 по регулационния план на с. Върба, Радомирско с площ от
1344кв. м.; парцел № 3, в кв. 59, с пл. № 500 от 1050кв.м.; парцел № ІV, в кв.
59, с пл. № 501 с площ от 891кв.м. и
парцел № V, в кв. 59 с площ от 726 кв.м.. Парцелите са с конкретно посочени
граници в делбения протокол.
За изясняване на делото от фактическа страна е
прието и неоспорено от страните заключение по извършена съдебно – техническа
експертиза от вещото лице инж. Р.И., което настоящия съдебен състав кредитира
изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо с ангажираните по делото
писмени доказателства. От него се установява, че процесната кадастрална карта е
създадена за територията въз основа на действащия регулационен план на с.
Върба, одобрен със заповед № РД-4-9 от 29.06.1987г.. От северозападната и
североизточната част на имот с идентификатор 61577.506.9595 е изградена ограда,
която не е съществувала към момента на анкетирането и същият граничи с имот
61577.66.4. По действащия план от 1987г.
УПИ І-595 е с графично измерена част от 728кв.м. и като негов собственик
в разписните листи е вписан И. Х. Е.. В този план не съществува имот с
характеристиките на нанесения в кадастралната карта имот с идентификатор №
61577.506.1033. С решение № 01-ФРЗ от 04.07.2001г. е възстановено правото на
собственост върху нива от 1.401дка, граничеща с населено място на кв. Върба.
След проследяване на регулационния статус на процесния имот, вещото лице е
установило, че при съвместяване на картата за възстановената собственост с
действащия регулационен план от 1987г.
се е получило едно триъгълно парче обозначено като № 61577.506.1033. Такъв имот
не е имало и в кадастралния план от 1946г., поради което намира, че е налице
неправилно пренасяне на границите от плана от 1946г. в плана от 1987г. и от там
до непълно съвместяване на северната граница на имот 61577.506.9595. Документа
за собственост е по плана от 1946г. и имотите по него са напълно идентични с
имотите по плана от 1987г..
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за оспорване по чл.
49, ал. 2 от ЗКИР от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от
оспорването на процесната заповед, насочена е срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна. Доводите в тази връзка са следните:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от
закона форма.
Настоящият
съдебен състав приема, че при постановяването й са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила за създаване на
кадастралната карта и кадастралните регистри - установени в чл. 35 – чл. 49 от
ЗКИР и нарушение на материалноправните норми – отменителни основания по чл.
146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Съгласно
легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от
основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти
на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в
актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. По смисъла на
чл. 24 от ЗКИР основна единица на кадастъра е поземленият имот–част от земната
повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с
граници съобразно правото на собственост. В разпоредбите на чл. 41 от ЗКИР и
чл. 41 от Наредба № 3/28.04.2005 година за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/ е
установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез
обединяване на данни от карти, планове, регистри и други източници, одобрени по
предвидения законов ред.
От
ангажираните по делото доказателства се установи, че одобрената кадастрална карта е разработена на
основа действащия регулационен план на кв. Върба, одобрен със заповед № РД-4-9
от 29.06.1987г.. Северната граница на УПИ-І-595 по плана от 1987г. е пренесена
точно в кадастралната карта. При координиране, оцифряване и съвместяване с КВС
се е получило между поземлени имоти с идентификатори № 61577.506.9595 и
61577.66.4 частично съвпадение на
границите, съответно северозападната част на 61577.506.9595 и югозападната
на 61577.66.4, като между тези имоти е
заключен имот с идентификатор № 61577.506.1033. Жалбоподателите не са противопоставили
възражения касателно действащия регулационен план от 1987г. и той по отношение
на тях е влязъл сила. С оглед на това и като се взе предвид, че по делото не са
били налични данни за обозначаване на границите на имота в съответствие с
документа за собственост, както и че не са налични към момента на
анкетирането съществуващи на място материализирани граници на имот
№ 61577.506.9595, в
съответствие и в изпълнение на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, указано и със
заповед № РД-16-9 от 14.08.2014г. на изп. директор на АГКК, публикувана в ДВ,
бр. 73 от 02.09.2015г. се налага извода, че законосъобразно е нанесена северната
граница на имот с идентификатор № 61577.506.9595 по регулационния план от 1987г. в съответствие с чл.
43, ал. 1, т. 5 б. “д” от ЗКИР. При това положение искането за заличаване на
имот с идентификатор № 61577.506.1033 и прибавянето му към поземлен
имот с идентификатор № 61577.506.9595 се
явява неоснователно и недоказано.
Въз
основа на изложеното и на ангажираните по делото доказателства се установи, че
в одобрената кадастрална карта правилно са отразени кадастралните данни за
процесните имоти с идентификатор
61577.506.1033 и 61577.506.9595, а именно:
идентификатор, граници, площ, трайно предназначение, начин на трайно
ползване, съседи и адрес. Алтернативното искане за заличаване на поземлен имот с идентификатор
61577.506.1033 и присъединяване на площта му към поземлен
имот с идентификатор № 61577.506.9595 е неоснователно, поради което жалбата в тази част
ще се отхвърли.
В кадастралния регистър, като собственик на
процесния недвижим имот № 61577.506.1033 не е вписан собственик. От приетото и неоспорено от страните
заключение по извършената съдебно – техническа експертиза, както се посочи
по–горе се установи, че наследодателя на жалбоподателите е притежавал недвижими
имоти парцел № 1, в кв. 59, с пл. № 500 по регулационния план на с. Върба,
Радомирско с площ от 1344кв. м. и парцел
№ 3, в кв. 59, с пл. № 500 от 1050кв.м. и тези два парцела, видно от
комбинираната скица изготвена от вещото лице са с обща граница по плана от
1946г.. Между тези имоти към момента на анкетирането не е имало материализирани на място огради и не са
означени по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР границите му. По делото е
представен делбения протокол от 24.10.1953г. по ГД № 834/1953г., по описа на
районен съд Перник, поради което както в настоящото съдебно производство, така
и пред ответния административен орган правата на жалбоподателя се доказват от
представения и приет описан по–горе протокол. Материалната му доказателствена
сила не е оборена от ответника в хода на настоящето производство. Отделно от
това при липса на запис относно собствеността в кадастралния регистър същият
няма срещу кого да насочи собственически иск.
С оглед на това и в тежест на административния орган е при съставянето и
приемането на кадастралния регистър да попълни регистъра, в съответствие с
изричната норма на чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР. Т.е. същият трябва да нанесе данните относно
правото на собственост и тези свързани с отразяване акта въз основа, на който
жалбоподателят удостоверява вещните си права. Изработването на КК и КР е сложна
дейност, протичаща на няколко етапи и включва задължения на различни правни
субекти за събирането на данните по чл. 41 от ЗКИР, като задължения имат както
административния орган, така и собствениците на имоти в обхвата на изработената
кадастрална карта по аргумент на чл. 41, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР.
При съвкупната преценка на писмените доказателства, събрани и приети в процеса
безспорно се установява, че ответникът е разполагал с данни относно
собствеността и акта въз основа, на който жалбоподателят установява вещните си
права. Въпреки изложеното ответника не се е съобразил при изработването на
кадастралната карта и регистри с акта, от който жалбоподателят черпи вещните си
права. Административният орган не го е съобразил и е направил запис, че недвижим
имот № 61577.506.1033 е без данни за собственик.
Изискуемото
от закона съдържание на кадастралните регистри е установено с разпоредбата на
чл. 30, ал. 2 от ЗКИР. Съгласно тази норма кадастралният регистър на
недвижимите имоти–обект на кадастъра съдържа: 1. основните данни за имота по
чл. 27, ал. 1 без данните за граници на поземлен имот и очертание на сграда; 2.
данните по чл. 61, ал. 1, т. 1 – т. 11
за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи
правото си; 3. данните по чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 4 за другите вещни права
върху недвижимия имот; 4. номера на партидата на имота в имотния регистър.
Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗКИР данните за собствениците и носителите на други
вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от:
1. регистрите към картите и плановете; 2. представените актове по чл. 38, ал.
1, т. 3; 3. регистрите на общинската и областната администрация. В ал. 3 на
посочената правна норма е установено, че данните за правото на собственост и за
другите вещни права се уточняват въз основа на представените от службата по
вписванията по реда на чл. 71, ал. 3 предварителни имотни партиди. Такова
уточнение въобще не е правено, а наличните доказателства не са обсъдени.
Административният
орган е задължен по силата на чл. 41 от ЗКИР да се снабди с документи
установяващи данните за собственост. Наред с това неправилно и в противоречие с
изискването на чл. 30, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 11 от ЗКИР
на практика ответникът е отказал да зачете титула за собственост представен от
жалбоподателите. Срещу титулът за собственост на жалбоподателя няма
противопоставими права на трети лица, поради което органът е следвало да го
зачете и въз основа на него да попълни кадастралния регистър с данните по чл. 61, ал. 1, т. 1-11 от ЗКИР за
собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото
си, в случая протокол по делбено дело ГП № 834/1953г. по описа на районен съд
Радомир. Като е приел, че
процесния имот няма собственик е допуснал съществено нарушение на
административно производствените правила, довело и до материална
незаконосъобразност на заповедта в тази част. Заповедите, включително и
оспорената в посочената част, издадени на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР нямат
конститутивно, а само констативно действие. В тях се отразява действителността
такава каквато е към момента на изготвяне на съответната карта.
Административният орган е длъжен да зачете доказателствената сила на
представените титули за собственост и да впише имотите. След като данните за
собствеността са установени по реда на чл. 41 от ЗКИР, административният орган
е длъжен да запише в кадастралните регистри, визираните в тях лица. Този извод
се налага и от разпоредбата на чл. 41, ал. 4 от ЗКИР, според която в кадастралния
регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и
носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят
правата си, когато такива не бъдат установени по реда на ал. 2. При издаване на
административния акт в оспорената му част изпълнителният директор на АГКК не се
е съобразил с наличните релевантни факти и данни за собственост, нито има данни
да е бил в невъзможност да ги установи. В производството по Глава V от ЗКИР
наред със задълженията на собствениците за доказване правото си на собственост,
съществуват и задължения на административния орган за установяване
правнорелевантните факти.
Въз
основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че Заповед №
РД–18–75 от 10.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър /АГКК/, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е
одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на гр.
Радомир, в частта й относно поземлен имот с идентификатор 61577.506.1033 е незаконосъобразна относно отразените данни в кадастралния
регистър за посочения имот, поради което следва да бъде отменена, а
административната преписката да бъде изпратена на административния орган със
задължителни указания за нанасяне на всички данни по чл.30, ал. 2, т. 2, във
връзка с чл. 61, ал. 1 от ЗКИР за процесния имот, съобразно удостовереното право на собственост
въз основа на делбен протокол по ГД № 834/1953г. по описа на районен съд
Радомир.
Алтернативното
искане за заличаване на поземлен
имот с идентификатор 61577.506.1033 е неоснователно.
Настоящия
състав намира, че неправилно е конституирал като заинтересована страна по
делото Община Радомир. Видно от данните по делото същата не е била страна в
административното производство, нито има заявени претенции по отношение на
процесния имот. Определението, с което е конституирана като страна по делото ще
се отмени и същата ще се заличи от
списъка за призоваване.
Страните
не претендират разноски, поради което и не им се присъждат такива.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във
връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдия при Административен съд Перник
в настоящия съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.И.В., И.Х.И. и Д.Х.И. Заповед №
РД–18–75 от 10.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър /АГКК/, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е
одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на гр.
Радомир, в частта й относно кадастралния регистър на поземлен имот с идентификатор 61577.506.1033.
ИЗПРАЩА административната
преписка на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.
ОТХВЪРЛЯ
жалба на А.И.В.,
И.Х.И. и Д.Х.И. против Заповед № РД–18–75 от 10.11.2015г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с която на
основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастралните
регистри за землището на гр. Радомир, в частта й, с която е поискано заличаване
на поземлен имот с идентификатор 61577.506.1033 и присъединяване на площта му
към поземлен имот с идентификатор 61577.506.9595.
ОТМЕНЯ
определение от 19.02.2016г. постановено по АД № 52/2016г., в частта, с която е
конституирал като заинтересована страна по делото Община Радомир.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/