гр. Перник, 04.04.2016 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Емилия Иванова
при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №77 по описа за 2016 г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във
връзка с чл. 42, ал.10 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ).
Образувано е по жалба на Е.Д.Н.***, срещу заповед № 780
от 03.12.2015 г., издадена от Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" - Радомир, потвърдена с Решение № РД 01 - 195/23.12.2015 г. на Директора на Регионална дирекция
"Социално подпомагане" – Перник, в частта с която е отказано отпускане на месечна
добавка за обучение
по чл.27 от ППЗИХУ.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт,
в оспорената част, като се
претендира неговата отмяна. Твърди се, че
в случая са налице законоустановените предпоставки за отпускане на претендираната
социална добавка, която незаконосъобразно е отказана с процесния
административен акт.
Ответникът по жалбата Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Радомир, оспорва жалбата и поддържа изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от органите на Д "СП" при постановяване на оспорения административен акт. Намира оспорената заповед в частта за отпускане на месечна добавка по чл.27 от ППЗИХУ за правилна и законосъобразна.
Административен съд
Перник, като се съобрази със становищата
на страните и извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за
това преклузивен срок по чл. 149, ал.3 от АПК, и от лице имащо правен интерес
от оспорването, което налага извод, че същата е процесуално допустима.
Административното производство е започнало по заявление - декларация с вх. № 780 от 27.11.2015 г., подадена Е.Д.Н.***, с която е поискано отпускане на добавки за социална интеграция за транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, достъпна информация, обучение, диетично хранене и лекарствени продукти. Не се спори, че жалбоподателят е лице с определени 100 % степен на увреждане с чужда помощ. Към заявлението е приложено решение №722/29.03.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания за установяване на увреждането. Изготвена е социална оценка, в която е направено предложение за отпускане на добавки за социална интеграция за транспортни услуги чл.25, ал.1 от ППЗИХУ; информационни и телекомуникационни услуги чл.26, ал.1 от ППЗИХУ, балнеолечение и рехабилитационни услуги чл. 28 от ППЗИХУ, достъп до информация чл.30 от ППЗИХУ, за обучение – чл.27 от ППЗИХУ и за диетично хранене и лекарствени средства по чл.29 от ППЗИХУ.
При тази фактическа обстановка, е издадена и оспорената в настоящото производство заповед. С нея на жалбоподателя са отпуснати добавки по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ; чл.26, ал.1 от ППЗИХУ и чл.30 от ППЗИХУ . Отказано му е отпускане на добавка за социална интеграция по чл.27 от ППЗИХУ за обучение и по чл.29 от ППЗИХУ за хранителен режим и лекарствени продукти. Отпускането на добавките и отказите са оформени в три различни бланки, които са изведени със един номер от една и съща дата. Макар да не е прецизно оформянето на заповедта настоящият състав приема, че се касае за един административен акт, който съдържа позитивна част, с която се уважават исканията на Е.Н.*** и част, с която се отхвърля искането му за отпускане на помощ за обучение и за хранителен режим и лекарствени средства. Заповедта е обжалвана само по отношение на постановения отказ за отпускане на добавка за социална интеграция по чл.27 от ППЗИХУ- за обучение, това определя и предмета на оспорване, който е заявен от жалбоподателя. Дължи се произнасяне по отношение законосъобразността на тази част от администратиния акт, която касае отказа за отпускане на социална добавка за обучение.
Заповедта е обжалвана в предвидения срок, пред
горестоящия в йерархията административен орган - Директор на Регионална
дирекция "Социално подпомагане" - Перник, който с решението си под № РД 01 - 195/23.12.2015 г. я е потвърдил, възприемайки
изцяло фактическите констатации и правните изводи на административния орган.
В изпълнение на задълженията си по чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс, за служебна
проверка на обстоятелствата, дали административният акт е издаден от
компетентен орган в предвидената форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът, преди всичко е необходимо да се констатира следното:
В
случая, релевантните за разрешаването на административноправния спор факти и обстоятелства са
установени от материално компетентен административен орган, в хода на административно
производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 42, ал.7
от ЗИХУ административен акт - отказ за отпускане на добавка за социална
интерграция.
Спорът по делото е от правен характер и се
свежда до законосъобразността на постановения отказ за отпускане на исканата
добавка за социална интеграция, с оглед наличието на законоустановените
предпоставки, съгласно чл. 42, ал.1, т.3 от ЗИХУ, вр. чл. 27 от ППЗИХУ.
В чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според, индивидуалните им потребности, съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а в ал.2 е посочено, че добавката по ал.1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. 1-7 цели, сред които по т.3 са предвидени за образование.
По делото не се спори, а и видно от изготвения
Социален доклад и подаденото от
Е.Н.*** заявление-декларация, че жалбоподателят е инвалид с определена от ТЕЛК
100 % ТНР. Като
лице с увреждания са му осигурени правата по чл. 42 ЗИХУ, получава
месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл. 25 ППЗИХУ в
размер на 9.75 лв., по чл. 26, ал.1
ППЗИХУ в размер на 13.00
лв. и месечна добавка по чл. 30 ППЗИХУ в размер на 9.75 лв.
Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 42, ал.7 от ЗИХУ и чл. 27 ППЗИХУ, които текстове вменяват на компетентния административен орган да издаде заповед за отпускане или отказ на помощта, след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалната оценка. Според чл. 42, ал.9 от ЗИХУ отказът за отпускане на социална помощ задължително се мотивира. Т.е. административният орган следва да изложи фактическите и правните основания за издаването на административния акт, така както изисква чл. 59, ал.1 вр. с чл. 2, т.4 от АПК.Това изискване важи и при постановяване на отказ за отпускане на социална помощ по чл. 42, ал.8 ЗИХУ.
В случая Директорът на Дирекция Социално подпомагане-Радомир е издал заповед за отказ за отпускане на социална добавка за обучение в нарушение на изискването на чл.42, ал.9 от ЗИХУ, тъй като същата не съдържа никакви конкретни фактически съображения, които да обосноват разпоредения резултат. По никакъв начин не се доказа от страна на административния орган, носещ доказателствената тежест за установяване законосъобразност на оспорения административен акт, че при издаването на заповедта реално са обсъдени всички данни и обстоятелства, съдържащи се в социалния доклад, както и че са обсъдени представените от жалбоподателя доказателства. Напротив, административният орган само се е ограничил в своя акт с извода, че "не добива допълнителни умения за социално включване”. Изготвеният социален доклад не може да се счита за част от мотивите при произнасянето, тъй като в него има предложение за отпускане на този вид социална добавка. Ето защо настоящият състав намира,че изложените мотиви при постановяването на отказа са "формални" и на практика не съдържат в себе си никаква конкретика.
Празнота в мотивите на заповедта не е преодоляна и в решението на горестоящия административен орган, като в него са цитирани правните норми относими към искането, но не е обсъдено защо не са налице предпоставките за отпускане на социална добавка за обучение. Нещо повече не е ясно дали става въпрос за социалната добавка по чл.27 или по чл.29 от ППЗИХУ.
При отмяна на административния акт, според правилото на чл.173 от АПК, съдът има правомощие да реши въпроса по същество или да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Естеството на акта не позволява решаване на спора по същество от съда. Отпускането на социална добавка за интеграция е изцяло в компетентността на административния орган – Директора на Дирекция СП - Радомир, на когото с нормативен акт е предоставена компетентност да определи лицата, на които следва да се отпусне добавка и при какви условия. Поради изложеното преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
С оглед на изложеното, оспорената
заповед на Директора на Дирекция "СП"-Радомир
следва да се отмени, а
делото да се върне,
като преписка на административния орган за издаване на нов акт по подаденото от жалбоподателя заявление-декларация,в частта
относно добавката по чл.27 от ППЗИХУ, при което да съобразят дадените в мотивите на съдебния акт указания по
тълкуването и прилагането на закона.
В хода на производството не са направени искания за присъждане на разноски, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл със настоящото решение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 780/03.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр.Радомир, потвърдена с Решение № РД 01-195/23.12.2015 г. на Директора на РДСП-Перник, в частта с която на Е.Д.Н.*** е отказано отпускане на социална добавка за обучение по чл.27 от ППЗИХУ.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ДСП-Радомир за ново произнасяне, по подадената от Е.Д.Н.*** заявление-декларация вх.№780/27.11.2015 г., в частта за отпускане на социална добавка по чл.27 от ППЗИХУ, при съобразяване с дадените с настоящото решение указания относно тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/