гр. Перник,
26.04.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети април през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при съдебния – секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 82 по описа за
2016 година на Административен съд Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на с чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на В.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** срещу заповед за
задържане на лице № 11 от 21.01.2016г.,
издадена от полицейски орган при Второ РУ при ОД на МВР, гр. Перник. С
жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна. Заповед № 4
от 18.01.2016г. за незабавна защита не е
била връчвана, поради което счита, че същата не може да се наруши преди да му
се сведе до знанието. Поради тази причина, счита, че не може да бъде задържан,
тъй като не е извършил престъпление.
В откритото съдебно заседание на 15.04.2016г.
жалбподателят се явява лично и с адвокат С.Б., от АК-София. Пълномощникът
поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, както и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата-полицейски орган при ІІ-ро
Районно управление при ОД на МВР-Перник, чрез юк. М. оспорва жалбата. В писмено
становище излага съображения за правилност на заповедта за задържане и прави
искане за присъждане на разноски.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
В.Б.С. и В.С.
са страни по бракоразводно ГД № 266/2015г.. В хода на производството е
постановена на основание чл. 18 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/
Заповед № 4 от 18.01.2016г. за незабавна защита и са наложени мерки за
незабавна защита по отношение на В.Б.С. и малолетния М.С., изразяващи се в
задължение на В.С. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на двете лица, както и му е забранено да обитава жилището находящо се в *** и
да ги приближава на разстояние по-малко от 5метра. Отстранен е и от съвместно
обитаваното жилище до постановяване на влязъл в сила окончателен съдебен акт.
Предупреден е за последиците от неизпълнение на заповедта. Разпоредено е препис
от заповедта да се връчи на С..
На
21.01.2016г. в 18.10ч. на тел. № 112 е подаден сигнал от В.Б. за домашно
насилие. Сигналът е вписан в дневник за получени и предадени сигнали в ОДЧ на
ІІ-ро РУ при ОД на МВР-Перник.
Посоченият
адрес в *** е посетен от служители на ІІ-ро РУ-при ОД на МВР-Перник. На място
са установени лицата В.Б. и В.С.. Б. е представила на полицаите заповед за
незабавна защита и същите са отвели В.С. в управлението.
На 21.01.2016г., в 18.30ч. е издадена заповед за
задържане на лице за срок от 24 часа в помещение за временно задържане. С. е
освободен на 22.01.2016г. в 13.20ч.. Задържането и освобождаването са вписани в
книгата за задържани лица. В оспорената
заповед е посочено, че С. е задържан по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, защото е нарушил заповед № 4 от 18.01.2016г. на ПРС.
При така установените факти, настоящият съдебен състав
на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за оспорване по чл.
149, ал. 1 от АПК от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от
оспорването на процесната заповед, насочена е срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна. Доводите в тази връзка са следните:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от
закона форма. Със заповед рег. № 11 от
21.01.2016г. на полицай при Второ РУ при ОД на МВР–Перник, на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане на Второ РУ-Перник. В случая компетентността на
полицейския орган да задържа лица за срок от 24 часа произтича пряко от нормата
на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Доколкото по делото не
е спорно обстоятелството, че издателят на заповедта заема длъжност "полицай"
при Второ РУ при ОД на МВР-Перник, то следва, че заповедта е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл. 74, ал.1 от ЗМВР, задържането на лицата
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на
задържането чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР изрично изисква като елемент от
съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните основания за
задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото
правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, според което, когато актът се издава в
писмена форма трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването. Посочването
им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната
част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за
законосъобразност върху обжалвания административен акт и същия подлежи на
отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, като издаден
в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразността му преценката на решаващия съд е свързана именно с
изследване на въпроса доколко са налице посочените в него фактически основания
за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.
Цитирането на приложимата правна норма –чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на
закона. На практика в заповедта липсват каквито и да е било фактически
основания за издаването й. В случая,
видно от съдържанието на оспорената заповед, в нея като фактическо основание,
довело до реализиране на правомощието на полицейския орган по чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР е вписано, че жалбоподателят е нарушил заповед № 4 от 18.01.2016г. на
ПРС. Настоящия състав е наясно, че със самото си присъствие на 21.01.2016г. в
съвместно обитаваното жилище, находящо се в *** жалбоподателя е нарушил
заповедта за незабавна за защита, тъй като същият е отстранен от жилището и му
е забранено да доближава съпругата и синът си на по-малко от 5м.. Самото му
присъствие в това жилище, независимо от това какво в действителност е правил е
нарушение на режима определен в заповедта. Нарушението на заповед за незабавна
защита представлява и престъпление по смисъла на чл. 296 от НК. Заповедите за
незабавна защита подлежат на незабавно изпълнение и целта им е от момента на
постановяването им да бъде преустановено осъществяването на домашно насилие.
Съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейските органи констатирали нарушението им
задържат нарушителя и уведомят органите на прокуратурата, т.е. в закона за
защита от домашно насилие е уреден друг случай, при който полицейските органи
задържат лице. С оглед на това правното основание, на което е следвало да се
издаде заповедта за задържане не е по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а е по чл.
72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР във връзка с чл. 21, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗЗДН. На
следващо място от оскъдното изписване в заповедта за задържане “нарушил заповед
на ПРС” следва да се извади фактическото основание довело до постановяване на
акт с такова съдържание. Кои са
конкретните данни за извършено престъпление, респ. с какво е нарушил заповедта
за незабавна защита, както и дали е
отказал да я изпълни от административната преписка, не може да се извлече
никаква конкретика. Този пропуск в
съдържанието на заповедта поначало не може да се запълни в хода на съдебното
производство, където съдът няма правомощия да се занимава с дейности по
отстраняване на пропуските в акта, защото по този начин би влязъл в
процесуалното положение на негов издател, а не на решаващ спора орган. Поради
това пропускът да се впишат в заповедта конкретните фактически основания за
задържането на конкретното лице представлява сериозен порок във формата на акта
по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, самостоятелно обуславящ отмяната му като
незаконосъобразен. С оглед на изложеното при неправилно, неточно посочено
правно основание от една страна, което би могло да се приеме за несъществено, тъй като органът не е
длъжен да посочи точното основание и при неизложени фактически основания обосноваващи
приложимост на точната правна норма настоящия състав приема, че заповедта за
задържане е незаконосъобразна в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаването на заповедта за задържане са нарушени
административно-производствените правила. Пострадалото лице или лицето,
установило нарушението, подава сигнал до съответното районно управление на МВР
– чл. 7 от ПП на ЗЗДН. В разглеждания случай В.С. е подала сигнал, на което нейно право
съответства задължението на органите на полицията да се отзоват незабавно, за
да установят има ли нарушение на постановената
от пернишки районен съд мярка. При извършването на проверката по получен сигнал
органите, в случаите когато нарушението не съставлява престъпление, съгласно
чл. 7, ал. 3 от ПП на ЗЗДН съставят протокол за предупреждение по реда на чл.
56 от ЗМВР. Няма съставян такъв протокол, а директно С. е отведен в поделенията
на МВР. Извършен му личен обиск в присъствието на един свидетел от същия пол,
след което на 22.01.2016 г. описаните в протокола вещи са върнати. След
отпадане на основанието за задържане лицето е освободено, но всичко това не е
достатъчно да се приеме, че са спазени административно производствените правила.
Тук е мястото да се отбележи, че процедурата по задържането на С. е протекла по
ред установен в отменения, а не в по действащия
ЗМВР /решение по АД№ 15223/2014г. на ВАС/. Това е така, защото за документалното оформяне на
заповедта е използвана бланка, съставена при действието на отменения ЗМВР.
Направена е поправена от някого на цифровата номерация на чл. 63, ал.1, т. 1, поправен на чл. 72,
ал. 1, т. 1. Разясняването на С. на
"правата" му по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР и извършването на “обиска
му” на основание чл. 68 от ЗМВР, води до
извод за фактическо неразясняване на предвидените негови права съгласно чл. 74,
ал. 2, т. 6 от ЗМВР и до незаконосъобразност на извършения обиск на лицето,
предвид наличието на чл. 75, ал. 2 от
ЗМВР, разписващ "извършване на проверка" на лицето, а не на обиска
му.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗЗДН заповедта за незабавна
защита се връчва на страните и се изпраща
служебно до районното управление на Министерството на вътрешните работи.
Връчването не е уредено в ЗЗДН и по силата на пар. 1 от ЗР на ЗЗДН е приложим
ГПК. Между страните не е спорно, че
заповедта за незабавна защита е връчена от полицейски служител едва при
освобождаването на С. на 22.01.2016г.. От момента на постановяването й същата
произвежда правно действие, а чрез връчването й се цели да бъде сведена до
знанието на лицето по отношение на която е постановена и същото е длъжно да
съобразява своето поведение с разписаните забрани в нея. Няма годни
доказателства, които да сочат еднозначно, че ограничителната заповед е връчена на С. преди 21.01.2016г. или
че същият е знаел за съдържанието й, за да възникне за него задължението за
спазването й. От момента на задържането му до освобождавенето му не се
представят никакви доказателства, посредством които да се направи обосновано
предположение, че задържането е било в условията на неотложност или пък е
налице обосновано предположение за извършване на престъпление. Не са провеждани
никакви оперативно издирвателни дейности с него. Представеното обяснение от жалбоподателя
носи дата 27.01.2016г. и не е ясно до кого е отправено. Обяснението на В.Б. е
дадено по прокурорска преписка и същото би било относимо в наказателното
производство. Отделно от това ако полицейския орган е приел, че е извършено
престъпление по чл. 296 от НК, същият по силата на чл. 21, ал. 3 от НК е бил
длъжен незабавно да уведоми прокуратурата. Данни за незабавно уведомяване
липсват. В докладните записки по случая
на служителите С. и Т. не се сочи лицето да е отказало да изпълни заповедта за
незабавна защита.
С оглед на това и при липса на изложени фактически
основания свързани с отказ на С. да се изнесе от семейното жилище, както и
липса на данни същият да е отказал доброволно да изпълни заповедта за незабавна
защита по разписания в чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН ред се налага извода, че заповедта
е постановена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
случая, в нарушение на административно производствените правила и при
неправилно приложение на материално правните разпоредби. Същата подлежи на
отмяна в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Принудителните административни мерки следва да се
прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското
задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с
конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно
извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено в целта на
закона. /в тази вр. решение по делото "П. и Профиров срещу България"
(Petkov and Profirov v. Bulgaria (applications nos. 50027/08 and
50781/09). В случая задържането на С. не допринася за постигане на
посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез
лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и
предназначението на принудителните административни мерки, каквито се явяват
заповедите за задържане.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че заповедта
е постановена при съществени нарушения на административно производствените
правила и е материално незаконосъобразна. Същата не съответства и на целта на закона, поради
което ще бъде отменена.
Цитираната съдебна практика от ответника по жалбата не
е по идентични случаи и е преди измененията на ЗМВР в ДВ, бр. 14 от 2015г.. С
оглед на това същата не намира приложение в казуса.
Предвид изхода на спора и факта, че пълномощника на жалбпоподателя
е поискал присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени
по реда на чл. 143, ал. 1 от АПК. Искането е своевременно направено. Разноските
са в размер на 210лева и представляват заплатена държавна такса за образуване
на административно производство в размер на 10лв. и 200лв. заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 524088 от 15.03.2016г..
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдия при Административен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В.П.С. заповед за задържане на лице
№ 11 от 21.01.2016г., издадена от
полицейски орган при Второ РУ при ОД на МВР, гр. Перник.
ОСЪЖДА ОД на
МВР, гр. Перник да заплати на В.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски в размер на 210лв./двеста и десет
лева/.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/