гр. Перник, 14.04.2016 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно
заседание проведено на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар М.А., като разгледа докладваното от съдия Иванов административно
дело № 114 по описа за 2016 година на Административен
съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.С.Г. ***/15, в качеството й
на управител на етажна собственост на бл. 22, кв. ”Христо Смирненски”, гр. Перник
против Решението по протокол № 5 от 29.10.2015 година, в
частта му по т. 3.1, приложение № 4, т. 10 на Междуведомствената комисия за възстановяване
и подпомагане към Министерски съвет /МКВП към МС/, с което е отказано да бъде
изплатена възстановителна помощ на етажната собственост. Жалбоподателят твърди,
че оспорения акт е незаконосъобразен, тъй като към него липсват мотиви,
съответно при произнасянето си МКВП не е съобразила обстоятелството, че се
касае за засегнати конструктивни елементи на сградата.
Моли съда да отмени отказа, като бъде постановено
решение, с което да се изплати дължимата възстановително помощ в размер на
8 528 лева, така както е посочена в искане изх. № 12/слу-7420 от 10.10.2012
година.
В проведеното съдебно заседание на 11.04.2016 година жалбоподателя
редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат Р.К. от АК Перник.
Моли съда да отмени решението на МКВП в обжалваната част и да предостави
определената възстановителна помощ. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски.
В проведеното съдебно
заседание на 11.04.2016 година ответникът
по жалбата – Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към
Министерския съвет /МКВП към МС/, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Административен
съд Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК и от лице, което е подало заявление за подпомагане пред компетентния орган
и като участник в проведената административна процедура разполага с активна
процесуална легитимация да оспори крайният акт издаден при приключването й.
От приобщеното в настоящото
производство административно дело № 1117 по описа на Административен съд Перник
за 2013 година, се установява, че във връзка с настъпилото природно бедствие – земетресение
на 22.05.2012 година на територията на гр. Перник
и област Перник, кметът на Община Перник е привел в действие плана за защита
при бедствия по чл. 65, ал. 2, т. 3 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/.
Налице са били предпоставките по чл. 26, ал. 2 от Правилника за организацията и
дейността на МКВП, засегнатите от бедствието лица да кандидатстват за
подпомагане пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане.
Със заявление вх. №12/Д 301 от 23.05.2012 година до кмета
на Община Перник, жалбоподателят И.С.Г.***, в качеството й на управител на
етажна собственост на бл. 22, кв. ”Христо Смирненски”, гр. Перник е поискал
възстановителна помощ за общите части на сграда в режим на етажна собственост
находяща се в гр. Перник, кв. „Христо Смирненски“ бл. 22.
Заявлението за подпомагане е изпратено до МКВП към МС
от Кмета на Община Перник и е разгледано на нейно заседание на 11.02.2013 година,
по което е формиран отказ за отпускане на възстановителна помощ за общите части
на сградата находяща се в гр. Перник, кв. „Христо Смирненски“ бл. 22. Този
отказ е обжалван относно неговата законосъобразност пред Административен съд
Перник и по който е образувано административно дело № 1117 по описа за 2013
година, което е приключило със съдебно решение № 117 от 05.02.2014 година. Решаващият
състав е приел, че комисията при произнасянето си е допуснала грубо нарушение
на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не е мотивирала
своя отказ, което е довело до неговата незаконосъобразност. Преписката по
заявлението за подпомагане е върната на МКВП към МС за ново произнасяне, като
се прецени нейната допустимостта и след това основателността й.
Искането на настоящия жалбоподател И.С.Г.***, в
качеството й на управител на етажна собственост на бл. 22, кв. ”Христо
Смирненски”, гр. Перник е разгледано повторно на заседание на МКВП към МС,
проведено на 29.10.2015 година, като е постановен повторен отказ за подпомагане
и предоставяне на възстановителна помощ, обективиран инкорпориран в Решението
по протокол № 5 от 29.10.2015 година, в частта му по т. 3.1, като
мотивите на отказа са в приложение № 4, т. 10.
Актът е оформен в табличен вид като списък с посочване
номера на постъпилото искане за подпомагане, адресът на етажната собственост и лицето,
което я представлява. Административният орган е изложил мотиви, поради които не
е отпусната възстановителна помощ, а именно – „Не са спазени разпоредбите на
чл. 6, чл. 11 и чл. 16 от ЗУЕС. Няма издадена заповед по чл. 195 на ЗУТ, която
да задължава собствениците да укрепят сградата и оценката не е задължителна за
възложителя съгласно чл.6 от ЗНО.“
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт /ИАА/ обхваща
установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от
закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при
издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на ИАА, като не се ограничава само с основанията, посочени
от оспорващия.
Според трайно установената съдебна практика мотивирането
на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и
необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността
на административния орган по издаването на акта. Липсата на мотиви е било
основанието, поради което е бил отменен първоначалният отказ на МКВП при МС
постановен по т. 2073, приложение №
2, т. 5 към протокол № 1/2013 година, видно от съдебно решение
№ 117 от 05.02.2014 година, постановено по административно дело № 1117 по описа
за 2013 година на настоящия административен съд.
При повторното разглеждане на искането за подпомагане
изрично в протокол № 5 от 29.10.2015 година, комисията е изложила мотиви в
приложение № 4. Проверката на административния акт относно неговата
законосъобразност следва да се прецени с оглед тези мотиви. Именно мотивите
очертават предмета на доказване и определят рамките на съдебния контрол, който
включва проверка за това дали правилно е приложен закона по отношение на
фактите възприети и посочени от административния орган.
Първото основание, послужило за постановяване на отказ
от МКВП е неспазване разпоредбите на чл. 6, чл. 11 и чл. 16 от ЗУЕС.
След проверка на съдържанието на посочените правни
норми настоящия съдебен състав намира, че чл. 6 от Закон за управление на
етажната собственост /ЗУЕС/ изчерпателно изброява задълженията на собствениците
в етажната собственост. Това е направено в три алинеи, като само първата от тях
съдържа седемнадесет точки.
Следващата разпоредба, на която се позовава
административния орган е чл. 11 от ЗУЕС. В него са разписани правомощията на
общото събрание. Нормата има общо пет алинеи, като само в първата от тях са
обособени 15 правомощия от компетентностите на колективния орган, а отделно от
това има и разписани допълнителни правомощия към тези правомощия с буквено
изражение от буквата „а“ до буквата „м“.
Цитирания чл. 16 на ЗУЕС определя правилата, при които
се провежда общото събрание на етажните собственици. Нормата отново е подробна
и в нея се съдържат множество хипотези от правомощия на органите на етажната
собственост.
За жалбоподателя, както и за настоящия съдебен състав остава
напълно неясно коя от множеството хипотези на посочените правни норми от ЗУЕС е
относима към установените от МКВП фактически обстоятелства. Мотивите на
постановения отказ не могат да бъдат обобщени, като това лишава акта от
всякаква конкретика и правна логика. От приложената административна преписка
към датата на исканата възстановителна помощ – 2012 година е видно, че
представителството на етажната собственост е предприела действия по оспорване
на първоначалния отказ и от нейна страна са спазени изискванията на ЗУЕС.
Приложено е решение за избор на домоуправител има и прието решение на подпис от
собствениците на индивидуални жилища за кандидатстване за подпомагане. Нито
едно от тези обстоятелства не е обсъдено от МКВП при МС.
Следващата правна норма, въз основа на която е
постановен оспорения отказ в настоящото съдебно производство е чл. 195 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/. Административният орган отново е посочил
правна норма, без да конкретизира коя от нейните седем хипотези е относима към
спорното правоотношение. В чл. 27 от ПОДМКВП при МС в различни хипотези се
конкретизира кои разпоредби на ЗУТ следва да се съобразяват при отпускането на
помощи, но как тези правни норми са относими към заявлението на настоящия
жалбоподател не е установено в мотивите на постановения отказ.
Последната правна норма, на която се позовава административният
орган е чл. 6 от Закона за независимите оценители. Като тук е направено
уточнението, че оценката не е задължителна за възложителя. Действително сумите,
които са определили експертите като стойност на нанесените щети не обвързват МКВП.
Тя не е длъжна да възстанови всички щети на собствениците, а само да ги
подпомогне при възстановяването на общите части на жилищата им. Изготвените
оценки по административната преписка само определят какъв е характерът и размерът
на нанесените от природното бедствие вреди, а не определят какъв да е размерът
на възстановителната помощ. Дали да бъде подпомогнат пострадалия и в какъв
размер е изцяло в преценката на МКВП и зависи от предвидените средства в
държавния бюджет и правилата, които комисията е изработила за отпускането на
възстановителна помощ.
Гореизложените мотиви водят до еднозначния извод, че
изложените от административния орган в приложение № 4 мотиви на постановения отказ
не са съобразени със приложимия материален закон – ЗЗБ и ПОДМКВПМС и
установеното в АПК изискване за мотивиране на административните актове.
При постановяване на своя административен акт всеки
административен орган е длъжен да се съобрази с фактите такива, каквито са
установени към момента на неговото постановяване, както и тези факти трябва да
бъдат отнесени към действащите законови разпоредби. Съгласно решение № 117 от 05.02.2014
година, постановено по административно дело № 1117/2013 година, преписката по подаденото
заявление на настоящия жалбоподател в качеството й на управител на етажна
собственост на бл. 22, кв. ”Христо Смирненски”, гр. Перник е изпратена за „ново
разглеждане и произнасяне“. За настоящия съдебен състав се налага убеждението,
че МКВП при МС не е извършила разглеждане на преписката, а се е произнесла
разширявайки отказа си с цитиране на правни норми, които в по – голямата си
част са неотносими към заявлението. Следва да се отбележи, че излагането на
еднакви мотиви към всички преразгледани искания, в т.ч. и настоящото, за
отпускане на възстановителна помощ не изпълнява изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, както и указанията на съда дадени с първото отменително съдебно решение.
За да бъде обосновано прилагането на конкретни правни норми, те трябва да бъдат
отнесени към установената от органа фактическа обстановка. А фактическата
обстановка не е еднаква за всички лица, които са кандидатствали за подпомагане,
поради което и изписването на еднакви мотиви по отношение на всички искания не
е равнозначно на излагане на законосъобразни мотиви, а по – скоро се приравнява
като правни последици на липсата на мотиви. В настоящия случай изобщо не е
обсъдена допустимостта на искането, вида и характера на вредите, както и дали сградата
е годна за обитаване.
Преценката на МКВП при МС относно основателността на
искането за предоставяне на възстановителна помощ е следвало да бъде извършена,
въз основа на приложимия материален закон. Реда и правилата, по които се
отпуска възстановителна помощ се уреждат в Закона за защита от бедствия и Правилника
за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и
подпомагане към Министерски съвет. Нито един от тези актове не е послужил на
административния орган за мотивиране на постановения отказ. Липсва преценка на
искането по реда на раздел ІV от ПОДМКВП към МС. От изложените мотиви на административния
орган е видно,че не са обсъдени настъпилите вреди и дали същите са свързани с
конструкцията на сградата. Не е преценена нейната експлоатационна годност.
Административния орган се е задоволил само да цитира правни норми, без да
посочи как те се отнасят към фактите установени по конкретното искане.
Формалното изготвяне на мотиви в приложение № 4, към постановеното от МКВП
решение не го прави законосъобразно.
Абсолютно ненужно след връщане на преписката са
извършвани нови огледи и оценки от общинската администрация. МКВП при МС е
длъжна да се произнесе по преписката комплектувана и депозира с искане за
подпомагане от 2012 година, а не да стартира нова процедура по оценка на щети,
които са настъпили преди почти четири години.
По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира,че повторно постановеният отказ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна
на основание чл.146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
При отмяна на административния акт според правилото на
чл. 173 от АПК, съдът има правомощие да реши въпроса по същество или да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне. Естеството на акта не
позволява решаване на спора по същество от съда. Отпускането на възстановителна
помощ и определянето на нейният размер е изцяло в компетентността на
административния орган – МКВП към МС, на когото с нормативен акт е предоставена
компетентност да определи лицата на които следва да се отпусне помощ и в какъв
размер да е тя. С оглед на изложеното преписката следва да бъде изпратена върната
на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на
настоящото решение.
Относно разноските:
При този изход на делото на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените съдебни разноски в производството в общ размер на 110
лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 100 лева платено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие № 06665 от 08.04.2016 година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решението по протокол № 5 от 29.10.2015 година, в частта му по т. 3.1, приложение № 4, т. 10 на Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет /МКВП към МС/, с
което е отказано да бъде изплатена възстановителна помощ на етажна собственост
на бл. 22, кв. ”Христо Смирненски”, гр. Перник, представлявана от управителя на
етажната собственост И.С.Г. *** № 22/15, като
незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА преписката за ново
произнасяне на МКВП при МС, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Междуведомствената комисия за възстановяване и
подпомагане към Министерски съвет, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Никола Габровски“, № 30 да заплати на
И.С.Г. с ЕГН ********** от гр. Перник, кв. „Христо
Смирненски“ № 22/15, в качеството й на управител на етажна собственост на бл.
22, кв. ”Христо Смирненски”, гр. Перник направените съдебни разноски в размер на 110 /сто и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия:/П/