Р Е Ш E Н И Е

№ 172

Гр. Перник, 27.04.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар М.А., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 148/2016 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на С.С.К. с ЕГН ********** ***, против Решение № ********** от 17.02.2016 година, на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-5 от 18.01.2016 година на настоящия жалбоподател, срещу Разпореждане № ********** от 26.10.2015 година на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определена в минимален размер 131.33 лева, както и поради обективна невъзможност е отказано да се определи в действителен размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тьй като по вина на самоосигуряващото лице не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО.

Жалбоподателят твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тьй като е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречи с материалноправните разпоредби и несъответства с целта на закона, поради което моли съда да го отмени и изпрати преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и определяне пенсията в действителен размер.

В проведеното съдебно заседание на 05.04.2016 година жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат С. Д. от АК Перник, поддържа изложените доводи в жалбата.

В проведеното съдебно заседание на 05.04.2016 година ответникът по жалбата – директора на Териториално поделение Перник при НОИ редовно призован не се явява, представлява се от процесуалните си представители началника на отдел /ЧРАПИО/ К.Б. и старши юрисконсулт Й. С. – П., които молят съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в самия обжалван административен акт. Подробни съображения развиват в представените писмени бележки. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Със Заявление № МП 16262 от 29.06.2015 година, настоящия жалбоподател е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил два броя трудови книжки № 118 от 08.07.1966 година и № 166 от 20.06.1990 година, военно – отчетна книжка и осигурителна книжка № 14803 от 09.07.1990 година – удостоверителни документи за осигурителен стаж и доход, подробно описани в раздел „А“ – документи за осигурителен стаж и раздел „Б“ – други документи.

С декларация № 1004-13-15 от 14.07.2015 година, настоящия жалбоподател е декларирал, че не може да представи заверена осигурителна книжка като самоосигуряващо се лице в***

С писмо изх. № 1029-13-229 от 14.07.2015 година ръководителя на „ПО“ е поискал от настоящия жалбоподател и от началника на отдел „КПК“ да представят допълнителни писмени доказателства относно изясняване статута на самоосигуряващото се лице, като съдружник в *** за периода от 01.01.1997 година до 09.05.2015 година.

С разпореждане № ********** от 16.07.2015 година е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 09.05.2015 година по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО в минимален размер на 131.33 лева, а от 01.07.2015 година, съгласно чл. 9 от ЗБДОО в размер на 133.82 лева, при определен общ осигурител стаж превърнат към ІІІ категория труд – 18 години, 11 месеца и 03 дни.

С писмо изх. № 33-00-5877-2 от 26.08.2015 година директора на офис Перник ТД на НАП София е уведомил директора на ТП на НОИ Перник, че от извършена проверка в информационната система на НАП настоящия жалбоподател е подал декларации за облагане с патентен данък за осъществявана дейност от *** за 2003, 2004, 2005 и 2006 година, има подадени годишни данъчни декларации за 1999, 2000, 2001, 2002 и 2007 година с декларирана дейност, а за 2008, 2009, 2010 и 2011 година са подадени декларации по чл. 92 от ЗКПО, образец 1010а – не е осъществявана дейност, съответно от 01.01.2012 година дружеството е с прекратена търговска дейност, поради липса на регистрация в ТР.

С писмо вх. № МП-16262#8 от 31.08.2015 година началника на отдел „КПК“ е уведомил началника на отдел „Пенсии“ при ТП – Перник, че е получен отговор от ТД на НАП София – офис Перник, относно непреведени осигурителни вноски от настоящия жалбоподател, съдружник в ***, като има подадени декларации за осъществявана дейност и за облагане с патентен данък за 2003, 2004, 2005 и 2006 година, подадени данъчни декларации с декларирана дейност за 1999, 2000, 2001, 2002 и 2007 година, неосъществявана търговска дейност през 2008, 2009, 2010 и 2011 година, съответно прекратена търговска дейност от 01.01.2012 година. Установено е от старши инспектор по осигуряването К. С. след проведен телефонен разговор с настоящия жалбоподател, че няма да внася осигурителни вноски, като поради навършване на възраст очаква отпускане на пенсия в минимален размер.

С декларация № 1004-13-139 от 19.10.2015 година настоящия жалбоподател е декларирал, че не може да представи допълнителни документи за осигурителен – трудов стаж, освен представените до сега.

С Разпореждане № ********** от 26.10.2015 година на ръководителя на „ПО“ на настоящия жалбоподател е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 09.05.2015 година пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, за общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд на основание чл. 104 от КСО в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 8 от КСО в размер на 131.33 лева, а от 01.07.2015 година съгласно чл. 9 от ЗБДОО в размер на 133.82 лева, съответно поради обективна невъзможност е отказано да се определи в действителен размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тьй като по вина на самоосигуряващото лице не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО.

Против постановеното разпореждане е подадена жалба вх. № 1012-13-5 от 18.01.2016 година от настоящия жалбоподател, с която моли ръководителя на ТП на НОИ Перник да отмени оспореното разпореждане и да определи лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер.

С писмо вх. № 1012-13-5#1 от 22.01.2016 година началника на отдел „Пенсии“ е уведомил настоящия жалбоподател, че във връзка с проведено служебно начало за уточняване статута на самоосигуряващо се лице в *** е налице официална удостоверителна информация от ТД на НАП, офис Перник, че за периода от 1999 година до 2007 година /включително/ е осъществявал дейност, поради което следва да внесе дължимите осигурителни вноски. С оглед на това органа е указал на настоящия жалбоподател в 7-дневен срок от получаване на писмото да изпълни посоченото по – горе задължение, като в противен случай неблагоприятната последица е потвърждаване на разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

С писмо № 1012-13-5#2 от 28.01.2016 година настоящия жалбоподател е уведомил началника на отдел „Пенсии“, че няма претенции за установяване на осигурителен стаж за периода 1999 година – 2007 година, в който период е бил съдружник ***.

По така подадената жалба вх. № 1012-13-5 от 18.01.2016 година от настоящия жалбоподател е постановено оспореното в настоящото съдебно производство Решение № ********** от 17.02.2016 година на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-5 от 18.01.2016 година на настоящия жалбоподател, срещу Разпореждане № ********** от 26.10.2015 година на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определена в минимален размер 131.33 лева, както и поради обективна невъзможност е отказано да се определи в действителен размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тьй като по вина на самоосигуряващото лице не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по извършена съдебно – икономическа експертиза от вещото лице Б.С.П., от което се установява, че за периода от 1999 година до 2007 година жалбоподателя не е внесъл дължимите осигурителни вноски. Вещото лице е установило, че ако посочения период се признае за осигурителен стаж то би бил различен и размера на пенсията би бил 209.52 лева. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно и кореспондиращо на събраните по делото и пред административния орган писмени доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решението е постановено от компетентен орган – директорът на Териториално поделение Перник при НОИ по смисъла на чл. 117, ал. 3, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, в предписаната от закона форма и при спазване реквизитите на съдържанието. Спазени са административнопроизводствените правила при постановяване на решението.

Оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел.

По същество спора в настоящото съдебно производство се свежда до отказа на административния орган да определи пенсията за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, а не както е определен в минимален такъв.

Между страните няма спор относно релевантното обстоятелство по делото, че в периода от 1999 година до 2007 година жалбоподателя няма заверена осигурителна книжка, която да удостоверява осигурителен стаж и доход, тьй като не е внасяло дължимите осигурителни вноски в качеството си на самоосигуряващо се лице, което обстоятелства категорично се подкрепя от представените по административната преписка писмени доказателства от жалбоподателя, както и изразеното становище на неговия процесуален представител обективирано в протокол от проведеното съдебно заседание на 05.04.2016 година. В посочения период жалбоподателя е упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице – съдружник в*** и като такова лице е подлежало на осигуряване по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, във връзка с чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. За посочения период лицето не е внасяло дължимите осигурителни вноски върху размера на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, поради което осигурителната книжка на лицето не е заверена.

В конкретният случай първоначално органа на ТП на НОИ Перник с Разпореждане № ********** от 16.07.2015 година е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 09.05.2015 година по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО в минимален размер на 131.33 лева, а от 01.07.2015 година, съгласно чл. 9 от ЗБДОО в размер на 133.82 лева, при определен общ осигурител стаж превърнат към ІІІ категория труд – 18 години, 11 месеца и 03 дни. На основание чл. 70, ал. 8 от КСО пенсията е определена в минимален размер с оглед определянето на средномесечния осигурителен доход за страната, след което се определя в действителен размер и разликата се изплаща от датата на отпускането.

След извършена служебна проверка от административния орган и изрично заявеното в подадените декларации от жалбоподателя е установено, че последния не може да представи заверена осигурителна книжка за периода 1999 година – 2007 година, поради което длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отпуснало пенсия на жалбоподателя при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, като е определило същата в минимален размер и е отказало пенсията да се определи в действителен размер, поради непредставяне на доказателства за осигурителен стаж и доход в периода 1999 година – 2007 година и по-конкретно на заверена осигурителна книжка за посочения период, с оглед на което е неприложима нормата на чл. 70, ал. 3 от КСО.

Както се посочи по – горе правния спор се свежда до отговора на въпроса допустимо ли е изчисляване в действителен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст въз основа на наличните редовни документи, макар да не са внесени дължимите осигурителни вноски и да не е заверена осигурителната книжка за определения период преди датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който отговор ще предопредели законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, с който е определен в минимален размер пенсията на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав счита, че непредставянето на заверена осигурителна книжка за целия период на упражняване на дейност, като самоосигуряващо се лице и невнасянето на дължимите осигурителни вноски в пълен размер, препятстват определянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, предвид следните съображения:

За да се определи действителният размер на пенсията по реда на чл. 70 от КСО, респективно доходът, от който се изчислява пенсията, е необходимо да са налице всички данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето. Съгласно чл. 41, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж на самоосигуряващите се лица се установява с осигурителна книжка, в която се посочва времето, през което лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. За да може да послужи за установяване на осигурителния стаж, осигурителната книжка, която го удостоверява, трябва да е надлежно оформена и своевременно заверена от длъжностното лице в ТП на НОИ, съгласно чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно нормата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО самоосигуряващите се лица, които не са внесли дължимите съгласно закона осигурителни вноски, не се считат за осигурени със съответно придобит осигурителен стаж и възраст. В съответствие с посочените закони разпоредби действащата към датата на подаване на заявлението подзаконова разпоредба на чл. 7, ал. 5 от чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /отменена от 01.07.2015 година/ е предвиждала, че осигурителната книжка на самоосигуряващите се лице са заверява, при условие че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. В случая това не е сторено и не спорно между страните, относно обстоятелството, че осигурителната книжка на жалбоподателя не е заверена за осигурителен стаж и доход за периода 1999 година – 2007 година, през който период е бил самоосигуряващо се лице, поради неплащане на дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. Между страните няма спор, а и от събраните по делото доказателства е видно, че дължимите осигурителни вноски не са внесени за процесния период.

Механизмът за изчисляване на индивидуалния коефициент за определяне на пенсията в действителен реален изисква лицето да представи надлежен документ относно размера на осигурителния доход за упражнявана от него дейност, като самоосигуряващо се лице, в случай, че този доход е реализиран, след 01.01.1997 година и върху него се дължат осигурителни вноски. Такъв документ представлява осигурителната книжка. Според разпоредбите на чл. 70а, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал.1 от КСО и се установява с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец, издадени въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. По делото няма спор, че жалбоподателят е бил редовно уведомен на основание чл. 1, ал. 5 от НПОС да представи заверена осигурителна книжка за процесния период, но предвид двата броя декларации, подписани от жалбоподателя /заявител/, че не може да представи такава, тъй като не е внесъл и няма да внесе пълния размер на дължимите осигурителни вноски, пенсионният орган правилно и законосъобразно не е зачел осигурителния стаж за посочения период и е приел, че са налице предпоставките за определяне на пенсията в минимален размер, поради непредставяне на изискуемите документи и в частност на заверена осигурителна книжка. Липсата на данни за целия осигурителен доход, върху който се дължат и внасят осигурителни вноски за период след 01.01.1997 година и конкретно за дейността на лицето в периода 1999 година – 2007 година прави обективно невъзможно изчисляването на индивидуален коефициент за определяне действителния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Неправомерното поведение на самоосигуряващото се лице не може да му носи осигурителни права и да бъде основание за заобикаляне на закона, както неоснователно се претендира от жалбоподателя.

В подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 9, ал.1, т.4 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица.

С оглед гореизложеното се налага изводът, че за заверка на осигурителната книжка на настоящия жалбоподател, респективно за признаване на спорния период за осигурителен стаж, е задължително условието осигурителните вноски да са внесени изцяло.

По изложените съображения настоящия съдебен състав счита, че пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е определена законосъобразно в минимален размер въз основа на наличните редовни документи, тъй като административният орган не е разполагал с всички данни за осигурителния му стаж и доход за спорните периоди, поради непредставяне на необходимите документи за това. Правилно длъжностното лице по пенсионното осигуряване не е зачело за осигурителен стаж времето от 1999 година до 2007 година, поради невнесени осигурителни вноски от страна на жалбоподателя, като самоосигуряващо се лице и е приело, че липсата на заверена осигурителна книжка за тези периоди прави невъзможно определянето на пенсията в действителен размер съобразно критериите по чл. 70, ал. 3 от КСО. Процесните периоди касаят осигурителен стаж след 01.01.1997 година, който задължително се отчита при определяне размера на пенсията, поради което непредставянето на заверена осигурителна книжка за същите законосъобразно е ценено от пенсионните органи, като основание за отказ за определяне на пенсията в реален размер.

Заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно – икономическа експертиза не обосновава друг извод. Направените изчисления са хипотетични – „в случай, че при определяне размерът на пенсията се включи доходът, върху който са внесени осигурителни вноски“. Същите са ирелевантни за правния спор, доколкото в хода на административното производство жалбоподателят не е представил заверена осигурителна книжка, която да послужи за изчисляване на пенсията му в реален размер като се включи и осигурителният доход от упражняваната от него дейност като самоосигуряващо се лице, за периода от 1999 година до 2007 година.

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав приема, че оспорения административен акт – решение е съобразено с материалния закон и неговата цел. Събраните по преписката доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за издаване на разпореждане, с което е отказано пенсията за осигурителен стаж и възраст да се определи в действителен размер, като преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения, поради което Решение № ********** от 17.02.2016 година, на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена депозирана жалба, срещу Разпореждане № ********** от 26.10.2015 година, на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определена в минимален размер 131.33 лева, както и поради обективна невъзможност е отказано да се определи в действителен размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тьй като по вина на самоосигуряващото лице не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО, поради което е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. В посочения смисъл е и създалата се непротиворечива съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 13579 от 14.12.2015 година, по адм. дело № 7889/2015 година на VІ отд., Решение № 1493 от 04.02.2014 година, по адм. дело № 15218/2103 година на VІ отд., Решение № 4667 от 03.04.2013 година, по адм. дело № 762/2013 година на VІ отд., Решение № 10722 от 24.07.2012 година, по адм. дело № 2049/2012 година на VІ отд. и Решение № 8053 от 06.06.2012 година, по адм. дело № 1458/2012 година на VІ отд.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателя следва да заплати на ответника по делото сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.К. с ЕГН ********** ***, против Решение № ********** от 17.02.2016 година, на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-5 от 18.01.2016 година, на настоящия жалбоподател, срещу Разпореждане № ********** от 26.10.2015 година, на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определена в минимален размер 131.33 лева, както и поради обективна невъзможност е отказано да се определи в действителен размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тьй като по вина на самоосигуряващото лице не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.С.К. с ЕГН ********** *** да заплати на директора на Териториално поделение Перник при НОИ, направените съдебни разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/П/