Р Е Ш Е Н И Е

№ 191

гр. Перник, 28.04.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на петнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията Георгиева административно дело № 188/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В.С.Д., с ЕГН **********,*** срещу заповед с рег. № 313з-515 от 11.03.2016г., издадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник /ОД на МВР-Перник/, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Постановен при съществени нарушения на административно производствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Д.М. моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна– Директор на ОД на МВР-Перник, редовно призован за представител изпраща юк. И.М.. Изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмени бележки излага съображения, че заповедта е правилна и законосъобразна, като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Административно производствените правила са спазени и акта е постановен в съответствие с материално правните разпоредби. Предвид на това прави искане за отхвърлянето й като неоснователна. Пледира и за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Видно от отразеното върху самата заповед, същата е получена лично срещу подпис от лицето на 14.03.2016г., а жалбата против нея е входирана в деловодството на ОД на МВР-Перник на 25.03.2016г.. Жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

Жалбоподателят е служител в Министерство на вътрешните работи. Същият е мл. инспектор, младши автоконтрольор в група “Охранителна полиция” към Районно управление-Радомир при ОД на МВР-Перник.

Съгласна ежедневна ведомост В.С.Д. е бил на работа на 03 срещу 04.10.2015г. за времето от 20.00ч. до 08.00ч..

С докладна записка рег. № 328-6786 от 05.10.2015г. Началника на РУ-Радомир е докладвал на Директора на ОД на МВР за станал инцидент със служител на РУ-Радомир.

Със заповед № 313з-1269 от 08.10.2015г. директора на ОД на МВР-Перник е разпоредил проверка по случая и изясняване на постъпилите данни.

Със справка УРИ№ 328р-8115 от 02.11.2015г. е сведено до знанието на директора на ОД на МВР-Перник, че пред административната сграда на РУ-Радомир на 03.10.2015г. Д. е произвел няколко изстрела с негов личен сигнален пистолет с капси. Началникът на РУ-Радомир е разпоредил на Д. да изготви докладна записка по случая, като същият демонстративно е отказал да изпълни разпореждането и е напуснал самоволно сградата на районното управление.

Във връзка със справка УРИ№ 328р-8115 от 02.11.2015г. директора на ОД на МВР-Перник е издал заповед № 313з-138 от 22.01.2016г., с която е образувал дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Определил е дисциплинарно-разследващ орган, неговия състав и е посочил, че ако в хода на производството се открие друго нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР органа да квалифицира деянието съобразно установените факти и обстоятелства. Със заповедта временно е отстранил Д. от длъжност.

Д. е обжалвал заповед № 313з-138 от 22.01.2016г. на директора на ОД на МВР-Перник, в частта, с която е отстранен от длъжност и с влязло в сила определение постановено по АД № 113/2016г. по описа на Административен съд Перник жалбата е оставена без разглеждане.

Резултатите от дисциплинарното разследване са обективирани в справка № 313р-3474 от 02.03.2016г. и становище № 313р-3667 от 08.03.2016г. на дисциплинарно-разследващия орган. Въз основа на тях Директорът на ОД на МВР-Перник е издал заповед № 313з-515 от 11.03.2016г., с която е наложил на Д. дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца.

Предмет на съдебното производство е законосъобразността на тази заповед.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка базираща се на събраните по делото писмени доказателства, представляващи административната преписка, настоящия състав намира, че жалбата е основателна по следните съображения.

Жалбоподателят е служител в Министерство на вътрешните работи. Същият е мл. автоконтрольор І-ва степен в група “Охранителна полиция” към РУ-Радомир при ОД на МВР-Перник.

Съгласно ежедневна ведомост същият е трябвало да бъде на работа на 03 срещу 04.10.2015г. за времето от 20.00ч. до 8.00ч..

На 03.10.2015г. около 20.00ч. Д. слизайки от автомобила си пред административната сграда на РУ-Радомир произвежда няколко изстрела със сигнален пистолет с капси. Във връзка с произведените от Д. изстрели началникът на РУ-Радомир разпорежда Д. да изготви докладна записка по случая, както и е разпоредил Д. да застъпи на първи пост в сградата на РУ-Радомир. Свидетели на инцидента с произведените изстрели са станали служителите О.А. и И.М.. Свидетели на разпореждането да изготви докладна записка са станали служителите О.А., Е.Б., П.Ц., П.А.. Същите са свидетели и на отказа на Д. да напише докладна записка по случая с произведените изстрели. Към 20.50ч. Д. напуска поста и отива в ФСМП-Радомир за преглед. Към 21.20ч представя в ОДЧ фиш за спешна медицинска помощ и прекратява дежурството си. На 05.10.2015г. представя докладна записка относно случилото се на 03.10.2015г.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма. Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарното наказание “порицание” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е Директорът на ОД на МВР-Перник, по силата на чл. 204, т. 3 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР–не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Не се налага отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед отговаря на изискванията за форма, като в нея се съдържат реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Има посочени фактически и правни основания за издаването й и са посочени доказателствата, въз основа на които нарушението се смята за установено. С оглед на това не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

Административно производствените правила не са спазени. За изясняване на изнесени данни с докладна записка с УРИ № 328р-6786/05.10.2015г. със заповед № 313з-1269 от 08.10.2015г. на Директора на ОД на МВР-Перник е разпоредена проверка. Проверяващите са констатирали, че са налице данни за образуване на дисциплинарно производство срещу Д., тъй като същият е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 6 от ЗМВР предвиждащо дисциплинарно наказание “уволнение”. Със заповед № 313з-138 от 22.01.2016г. Директора на ОД на МВР е образувал дисциплинарно производство, определил е дисциплинарно разследващ орган и поименния му състав. Заповедта е сведена до знанието на Д., като същият е отказал да я подпише. Отказът е оформен с подписите на двама служители. Дисциплинарно разследващия орган е изготвил обобщена справка с УРИ № 313р-3474 от 02.03.2016г., в която е приел, че Д. на 03.10.2015г. около 20.30ч. в гр. Радомир, в работно време не е изпълнил устно разпореждане на началника на РУ-Радомир да изготви докладна записка във връзка с използван от него капсов пистолет пред сградата на РУ и не е изпълнил служебните си задължения като самоволно е напуснал поста, на който е бил назначен, като това представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР са предложили да му бъде наложено дисциплинарно наказание “порицание”. За запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения официално Д. с поканен с покана УРИ № 313р-3523 от 02.03.2016г.. На 02.03.2016г. Д. се е запознал със справката, което е удостоверено с подписа му. След запознаването с обобщената справка държавният служител не е дал допълнителни обяснения или възражения. Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство и е изготвил становище с УРИ № 313р-3667 от 08.03.2016г. до директора на ОД на МВР-Перник за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Д.. С оглед изложеното настоящия състав намира, че ответникът до този момент стриктно е изпълнил разписаните в чл. 207 от ЗМВР правила за образуване, движение и приключване на дисциплинарното производство. Но, преди да издаде заповедта, с която е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, ответника по жалбата е допуснал съществено процесуално нарушение, като е пренебрегнал задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения във връзка с дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Обясненията, които са вписани в оспорената заповед са дадени по повод покана УРИ 313р-2644 от 16.02.2016г.. Видно от тази покана е, че Д. е поканен да даде обяснения на 18.02.2016г. по повод нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 6 от ЗМВР –“демонстративно неподчинение” се предвижда налагане на наказание “уволнение”. Д. с рег. № 313р-2797 от 18.02.2016г. е депозирал писмени обяснения, в които изрично е посочил, че не е извършвал нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Настоящия състав намира, че нито в обобщената справка с УРИ № 313р-3474 от 02.03.2016г., нито в становище с УРИ № 313р-3667 от 08.03.2016г. е установено такова дисциплинарно нарушение, нито пък в тях е правено предложение за налагане на такова наказание. Поради тези причини остава напълно неясно защо са искани на Д. писмени обяснения, който не кореспондират по никакъв начин с извършеното от него дисциплинарно нарушение. Остава неясно и защо дисциплинарно наказващия орган ги е приел, а не ги е прочел и обсъдил. В случая настоящия състав приема, че на Д. нито са искани обяснения нито е изслушван, съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, което се преценява като съществено нарушение на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Обяснения с рег. № 313р-2797 от 18.02.2016г. се приравняват на липса на обяснения, тъй като няма данни да са искани по повод установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. На следващо място в заповедта липсват каквито и да било мотиви на органа, изразяващи неговата оценка на твърдяното нарушение като тежест на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, последици, които са настъпили, форма на вина на служителя и цялостното поведение на служителя. По делото не се събраха доказателства за такава преценка, няма мотиви за това в заповедта. За да е налице обоснованост на извода на дисциплинарно-наказващия орган за наличие на дисциплинарно нарушение, задължително се изисква спазването на реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР при издаване на заповедта. Липсата на мотиви защо се налага дисциплинарното наказание "порицание" в случая представлява съществено административно - производствено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. В йерархията по чл. 197 от ЗМВР дисциплинарното наказание “порицание” е на трето място и изборът да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран. Изложеното мотивира състава да приеме, че оспорвания акт е незаконосъобразен и като такъв ще се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Въпреки, че горенаписаното е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед на процесуално основание, настоящият състав ще изложи и доводи свързани с материалната му незаконосъобразност.

Жалбоподателят е наказан за това, че на 03.10.2015г., около 20.30ч. в гр. Радомир, в работно време не е изпълнил устно разпореждане на началника на РУ-Радомир да изготви докладна записка във връзка с използван от Д. капсов пистолет пред сградата на районното управление и не е изпълнил служебните си задължения, като самоволно е напуснал поста, на който е бил назначен да изпълнява служебните си задължения. Така установеното е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР-“неизпълнение на заповеди и разпореждания на прекия ръководител” и “неизпълнение на служебни задължения”, а именно нарушение на разпоредбите на чл. 60, т. 1 от Инструкция № 8121-929 от 02.12.2014г. за патрулно-постовата дейност гласяща, че: “При изпълнение на патрулно постовата дейност полицейските органи от състава на нарядите: т. 1 не напускат границите на разпоредените им за обслужване участъци без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на патрулно-постовата дейност и дежурните вОДЦ/ОДЧ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца.

Въз основа на изложеното в атакуваната заповед, настоящия състав констатира и допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на относимата правна норма. Какви са дисциплинарните нарушения е стриктно посочено в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, като неизпълнението на заповеди и неизпълнението на служебни задължения са две отделни и самостоятелни основания за ангажиране на отговорност на държавните служители. В случая се налага убеждението, че дисциплинарно наказващия орган е оставил избора на съда да прецени дали да приеме, че е извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗМВР, тъй като за две самостоятелни дисциплинарни нарушения е наложено едно наказание.

От една страна евентуално извършените от Д. дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 не могат да бъдат вменени във вина на жалбоподателя, тъй като в заповедта не са посочени какви конкретни действия е следвало Д. предприеме и в какъв времеви период. От материалите по делото е видно, че докладна записка във връзка с използван от Д. капсов пистолет пред сградата на районното управление е депозирана с вх. УРИ № 328р/6778 от 05.10.2015г., то следователно е недоказано извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР-“неизпълнение на заповеди и разпореждания на прекия ръководител”, на което основание е издадена оспорената заповед. По отношение на второто вменено му нарушение, а именно самоволно напускане на поста, на който е бил назначен да изпълнява служебните си задължения квалифицирано като неизпълнение на служебни задължения от наличните по делото писмени доказателства в това число обобщената справка и становището, които почиват единствено на обясненията на част от служителите застъпили нощна смяна на 03. срещу 04.10.2015г. се налага убеждението, че реално за това така предявено дисциплинарно нарушение не е проведено никакво дисциплинарно производство и няма изложени фактически основания. Неизпълнението на служебни задължения е посочено като нарушение на разпоредбите на чл. 60, т. 1 от Инструкция № 8121-929/02.12.2014г. за патрулно-постовата дейност, но какво е следвало да направи и с кои свои действия или бездействия е допуснал това нарушение в заповедта не е посочено нищо. Отделно от това, обясненията на командир на отделение П.Ц. и на Л. С. мл. екс. ОДЧ въобще не са проследени. От тях е видно, че Д. е заявил, че не се чувства добре и е отишъл на преглед в ФСМП, за което е представил доказателства. Липсата на доказателства, както и на изложени фактически основания мотивирали органа да приеме, че е налице самоволно напускане на поста и при непосочени конкретни действия дължими се от наказания служител мотивират състава да приеме, че дисциплинарното наказание не е доказано.

Въз основа на изложеното, настоящия състав приема, че в конкретния случай, дисциплинарната отговорност на служителя от МВР е неправилно ангажирана. В рамките на дисциплинарното производство не е установено по безспорен и категоричен начин дисциплинарно нарушение извършено от жалбоподателя.

Оспорената Заповед с рег. № 313з-515 от 11.03.2016г. издадена от директора на ОД на МВР-Перник ще се отмени като незаконосъобразна в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя адвокат Д. М. за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък, следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна заплати на жалбоподателя сума в размер на 410 /десет/ лева, представляваща платена държавна такса в размер на 10лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 14.04.2016г..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В.С.Д. заповед с рег. № 313з-515 от 11.03.2016г., издадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на В.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/