О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№65

Гр. Перник, 13.04.2016 година.

Административен съд Перник, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди шестнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

като разгледа докладваното от съдия Иванов административно дело № 140 по описа за 2016 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба вх. № 678 от 08.03.2016 година на Б.Л.Т. с ЕГН ********** ***, бл. 127, вх. „Ж“, ет. 5, ап. 113 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016 година на началника на РУ Брезник към ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 171, ал. 1, б. „д“ от Закона за движението по пътищата временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя.

Жалбата е подадена пред Административен съд Перник, поради което с разпореждане постановено в закрито заседание на 10.03.2016 година на основание чл. 152, ал. 4 от АПК настоящия съдебен състав е изискал заверено копие от цялата административна преписка по издаването на оспорения административен акт – Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016 година на началника на РУ Брезник към ОД на МВР Перник.

С придружително писмо рег. № 249000-457 от 16.03.2016 година административния орган е представил заверено копие от цялата административна преписка. В подаденото придружителното писмо административния орган – началника на РУ Брезник към ОД на МВР Перник моли съда на основание чл. 156 от АПК да прекрати съдебното производство, тьй като е преразгледал оспорената заповед и е издал Заповед № 249з-36 от 15.03.2016 година, с която на основание чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от АПК е отменил оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016 година.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016 година на началника на РУ Брезник към ОД на МВР Перник на основание чл. 171, ал. 1, б. „д“ от Закона за движението по пътищата временно е отнел свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, за това че последния не е изпълнил задължението си да заплати в срок влязло в сила Наказателно постановление № 14-0967-002265 от 06.10.2014 година.

Със Заповед № 249з-36 от 15.03.2016 година началника на РУ Брезник към ОД на МВР Перник на основание чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от АПК е отменил оспорената заповед, тьй като посоченото по – горе НП е отменено с решение № 39 от 03.02.2015 година на районен съд Враца, влязло в сила на 24.02.2015 година, поради което е разпоредил да се върнат на жалбоподателя отнетите документи. С оглед на издадената заповед административния орган е направил изрично изявление за оттегляне на оспорения в настоящото производство административен акт. Действително с издадената повторна заповед административния орган е отменил оспорената заповед с посочено правно основание чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от АПК, но от съдържанието й е несъмнена волята на административния орган да оттегли издадената от него Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016 година. Въпреки, че приложимата норма на чл. 156, ал. 1 от АПК не въвежда конкретни изисквания за начина, по който следва да бъде извършено оттеглянето на оспорения индивидуален административен акт, тъй като по съществото си същото представлява нов ИАА, за него следва да са съответно приложими разпоредбите на чл. 59, ал. 2 от АПК. Повторната Заповед № 249з-36 от 15.03.2016 година е издадена от началника на РУ Брезник към ОД на МВР Перник, т.е. от административния орган – автор на оспорения административен акт, който е компетентен да извърши оттеглянето му, като е в писмена форма, както и са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Поради това настоящият състав приема, че същото представлява редовно отправено процесуално волеизявление за оттегляне на оспорения административен акт, чиято законосъобразност е предмет на спора по делото, извършено от легитимираната за това страна.

Съгласно чл. 156, ал.1 от АПК, при всяко положение на делото, със съгласието на останалите ответници, административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал, като според ал. 2, за оттеглянето на акта след първото по делото заседание е необходимо и съгласието на оспорващия. Разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК регламентира, че оттегленият акт може да бъде издаден само при нови обстоятелства. Оттеглянето на оспорения административен акт е право на административния орган – ответник в съдебното производство. То може да бъде упражнено само в рамките на висящо съдебно производство. Оттеглянето на оспорения акт по същество е действие, обратно на неговото издаване и за да е валидно упражнено, когато актът е създал права за трети лица, оттеглянето може да стане само с тяхното съгласие, тъй като прекратява тези права. В случая заповедта, предмет на оспорване по делото, засяга единствено правната сфера на нейния адресат – настоящия жалбоподател, което означава, че не са налице други правни субекти, чието съгласие е необходимо за валидното и оттегляне. Същевременно оттеглянето на оспорения акт е осъществено преди първото по делото заседание, с оглед на което за същото не е необходимо и съгласие на оспорващия. По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че по същество административният орган е упражнил правомощието си да оттегли заповедта, предмет на оспорване по делото, при наличие на визираните в чл. 156 от АПК условия, т.е. оттеглянето и е валидно осъществено.

С процесуалното действие оттегляне на оспорения административен акт, чиято законосъобразност е предмет на спора по делото, настоящия съдебен състав счита, че е десезиран от разглеждане на спора по същество, поради липсата на предмет на оспорване, с оглед на което намира, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 3 от АПК за оставяне на жалбата срещу атакуваната заповед без разглеждане. Следователно с отмяната на акта от неговия издател целта на оспорването – премахването на този акт от правната действителност е постигната.

Мотивиран от гореизложеното настоящия съдебен състав на Административен съд Перник и на основание чл. 159, т. 3 АПК

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 678 от 08.03.2016 година на Б.Л.Т. с ЕГН ********** *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-0249-000012 от 07.03.2016 година на началника на РУ Брезник.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 140 по описа за 2016 година на Административен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, подадена чрез Административен съд Перник в 7-дневен срок от съобщаването му.

ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните на основание чл. 138 от АПК.

Съдия:/П/