Р Е Ш Е Н И Е № 162
гр. Перник,19.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд -
Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря И.И. и с участието на прокурор Ц., като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д № 121 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по глава дванадесета от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 алинея 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
С
решение № 21 от 14.01.2016 г., постановено по а.н.дело №00846 по описа за 2015 г. Районен съд-Перник, е потвърдено Наказателно постановление №F143591/20.03.2015
г., издадено от заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД
на НАП/ гр. София, с
което на***, представлявано
от С. Ю. Г.*** е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева, за
нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.
118, ал.4 от ЗДДС.
Недоволен от така постановеното решение ***, представлявано
от С.Г. е подал касационна
жалба, с твърдения че е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на
първоинстанционният съд за липса на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че
са противоречиви мотивите на решението,
които правят извода за неприложимост на маловажния случай необоснован. Моли за отмяна на решението, както и на
потвърденото с него НП.
Ответникът по касационната жалба-ТД на НАП гр.София, се представлява от ю.к. М. К. и развива съображения за неоснователност на оспорването. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, като моли да бъде потвърдено.
Окръжна прокуратура
Перник, чрез своя представител дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да
остане в сила постановения съдебен акт, като обоснован и законосъобразен.
Административен съд - Перник, в настоящият касационен
състав, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН от надлежна страна, съобразно чл. 210, ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на разглеждане пред Районен съд - Перник е било издаденото, срещу касатора наказателно постановление № F143591/20.03.2015
г., за налагане
на административно наказание глоба в размер на 500 лв., за нарушение по чл. 33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., на МФ във вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
Административно наказателната отговорност е
била ангажирана за това, че при извършена проверка на 09.12.2014 г. в търговски обект – павилион,
находящ се в гр. П.,
стопанисван от *** е констатирано разминаване между фактическата
наличност в касата и тази която е разчетена от фискалното устройство. Разликата
е в размер на 45.62 лв.
Въззивният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща административното нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона и необходими доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Безспорно установените по делото фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. С оглед данните по делото касационният състав приема, че санкционираното дружество е извършило вмененото му нарушение. Същото не може да бъде преценено като „маловажен случай”.
Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби
по силата на чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производствата по
налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Съгласно
посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Т.е. преценката за "маловажен случай" се прави на
база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на
нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната
действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства
за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни
признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и
сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези. РС е анализирал
именно фактическите данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението,
на вредните му последици, данните за търговеца и всички други обстоятелства,
релевантни за степента на обществена опасност, като е направил верни фактически
и правни изводи, които настоящата инстанция споделя и е безпредметно да ги
повтаря.
Съдът
след целокупна преценка на доказателствата е изложил в мотивите си, защо приема в конкретния случай
невъзможност да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Осъщественото от санкционираното търговско дружество нарушение не осъществява признаците на маловажен случай, тъй като същите не се обуславят само от стойността на констатираната касова наличност и отчетеното от фискалното устройство. Застъпената теза в жалбата за малозначителност на нарушението практически би обезсмислила въведените от законодателя по-високи и стриктни изисквания във връзка с тази правно –регламентирана дейност, поради което настоящата инстанция не възприема доводите на касационният жалбоподател за допуснато от вззивния съд нарушение при преценката му за приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед
изложените съображения, при извършената проверка по чл. 218 АПК съдът счита, че обжалваното въззивно
решение е валидно,
допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице
касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2, предложение първо АПК, Административен съд-Перник
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №21 от 14.01.2016 г. по административно наказателно дело № 00846 по описа за 2015 г., на Районен съд гр.Перник.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/