Р Е Ш Е Н И Е

№ 182

Гр. Перник, 18.04.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н.Ц. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 134 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ***, представлявано от управителя С.М. М., чрез процесуалния му представител адвокат Р.П. ***, срещу съдебно решение № 20 от 26.01.2016 година на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 00915 по описа на съда за 2015 година.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 24-А-3 от 17.06.2015 година на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) - Перник, с което на ***, е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лева за нарушение по чл. 35, ал. 2, т. 3 и ал. 3, във връзка с чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на закона. Излага доводи срещу изводите на първоинстанционния състав за процесуална законосъобразност на проведеното производство по налагане на административното наказание като твърди, че актът е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. По същество се пледира липса на извършено административно нарушение от наказаното юридическо лице. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба РИОСВ - Перник, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Генчева, възразява срещу касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, правилно е установил фактическата страна на спора. Прието е, че на 28.11.2014 година при извършена проверка на площадка за третиране на отпадъци, находяща се в гр. Б., община Перник, област Перник, УПИ VІІІ-1560, кв. 114, стопанисвана от ***, вписана под № 1 в решение № 16-ДО-158-00/11.03.2013 година на Директора на РИОСВ - Перник, с което на дружеството е разрешено да извършва конкретни дейности по третиране на отпадъци, експерти от РИОСВ - Перник установили, че на обособената площадка се съхраняват отпадъци - пластмасови опаковки (код 15 01 02), разположени на купчина с размери 2 м х 6 м и височина над 1 м, за които дружеството не притежавало издаден регистрационен документ. Съставен бил констативен протокол с №645/28.11.2014 година, връчен на представляващия на провереното дружество. В обяснителна записка, депозирана в РИОСВ на 15.01.2016 година от името на***, представляващият дружеството декларирал, че така съхраняваните отпадъци са собственост дружество *** гр. Перник. На 30.01.2015 година, след отправена покана до управителя на дружеството да се яви в РИОСВ за съставяне на акт за нарушение, на която същият не се отзовал, със съставяне на акт за нарушение в условието на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, срещу *** е образувано административнонаказателно производство за нарушение на изискванията на ЗУО за съхраняване до извършване на друга дейност по оползотворяване на отпадъци. Производството е завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че производството по налагане на административно наказание се е развило при съобразяване с процесуалните правила на ЗАНН.

По същество решаващият състав на районния съд, след събиране и анализ, съвкупен и поотделно, на приобщените по повод спора писмени и гласни доказателства е приел, че на посочените в НП дата, място и при сочените обстоятелства е реализиран състав именно на процесното административно нарушение, такова по чл. 35, ал. 2, т. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 78, ал. 1 и чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от ЗУО, с автор - наказаното дружество, предвид безспорна установеност по делото, че отпадъците с код 15 01 02 са се намирали на площадка, стопанисвана от настоящия касатор, за която дейност наказаното лице не притежавало съответния регистрационен документ. Видът и размерът на наказанието, наложено за процесното нарушение са преценени от първоинстанционния състав, като съобразени с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, при липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. На основание изводите си за правилно приложен материален закон, районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Пред настоящата инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени. Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, следи служебно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районния съд фактическа обстановка, като напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, е установил фактическата страна на спора.

Настоящият касационен състав напълно споделя и изведените от районния съд правни изводи за процесуално законосъобразно производство по налагане на административно наказание и правилно приложен материален закон.

Решението е правилно.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят за допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение на регламента на чл. 40 от ЗАНН. Актът за установено нарушение се съставя в присъствието на свидетелите (когато са повече от един), присъствали при извършване или установяване на нарушението (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН), но актът се подписва поне от един от свидетелите (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН), от което следва, че актът може да бъде съставен в присъствието и на един свидетел по извършване или установяване на нарушението. От това следва, че нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не сочи изрично броя на свидетелите, а акцентира върху необходимостта от тяхното присъствие при съставянето на акта, когато такива свидетели има. Този извод кореспондира и с правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно което липсата на свидетели по извършване/установяване на нарушението или невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, може да бъде преодоляна посредством свидетелството на други лица, тук вече изрично двама, по съставянето на АУАН. Процесният акт за установяване на нарушението е редовно съставен в условието именно на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

Не се приема за основателно и следващото оплакване в жалбата за неправилно приложен от първата съдебна инстанция материален закон. При съответни на доказателствата по делото установявания по фактите, решаващият първоинстанционен състав е направил извод за безспорна установеност по делото, както на нарушението от обективна страна, така и на неговият извършител, които изводи касационният съд споделя изцяло. Не намира опора в доказателствата, приобщени по повод спора, твърдението на жалбоподателя, че не наказаното дружество е автор на нарушението. По делото не се спори, както и са налице безспорни доказателства, че проверената площадка за извършване на дейности по третиране на отпадъци, се стопанисва от *** (решение №16-ДО-158-00 от 11.03.2013 г. на Директора на РИОСВ - Перник; договор за наем от 01.04.2012 г., без данни същият да е прекратен към момента на проверката). Наказаното лице не е успяло да обори обоснованото в така цитираните документи, ведно с установеното при извършената проверка на място от компетентните органи, заключение за авторството по отношение на процесното деяние. Откритите отпадъци са се намирали във владение на *** в смисъла на §1, т. 29, предл. 2 от ДР на ЗУО във вр. чл. 68, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 69 от Закона за собствеността, а именно - дружеството е упражнявало фактическа власт върху вещта, която като владелец е държало лично, като своя, без да е доказано, че я държи за другиго. Твърдението, че отпадъците са причинени от друго лице в смисъла на §1, т. 29, предложение първо от ДР на ЗУО, също е останало недоказано.

Предвид горното изложените касационни основания са напълно неоснователни. Потвърдил наказателното постановление, като приел процесното нарушение за доказано по безспорен начин за извършено и от наказаното лице, районният съд е достигнал до фактически и правни изводи, които касационната инстанция възприема напълно.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 20 от 26.01.2016 година, постановено по АНД № 00915 по описа на съда за 2015 година на Районен съд – Перник,

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/