Р Е Ш Е Н И Е

№ 179

Гр. Перник, 18.04.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на шести април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Иванов КАНД № 154 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Перник, срещу съдебно решение № 574 от 09.10.2015 година на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 00803 по описа на съда за 2015 година.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) №5 от 25.05.2015 година, издадено от Директора на РЗИ – Перник, с което на ***, представлявано от управителя Р. Ж. С. е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 56, ал. 1, във връзка с чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ).

Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба ***, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна да бъде отменено и се постанови друго, с което да се потвърди НП като законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, правилно е установил фактическата страна на спора. Приел е, че на 17.04.2015 година инспектори към РЗИ - Перник при извършена проверка в обект, механа ***, находяща се в гр. Перник, стопанисвана от настоящия ответник, установили, че заведението е пълно с клиенти, като на всяка маса има клиенти които пушат. Възприели този факт като нарушаване на забраната за тютюнопушене, въведена със ЗЗ, възприятията си служителите обективирали в констативен протокол. За така установеното, на 22.04.2015 година на *** е съставен акт за установяване на административно нарушение на ЗЗ за това, че на посочените дата, място и към посочения момент, дружеството, в качеството му на стопанисващ и експлоатиращ съответния обект субект, е нарушило забраната за тютюнопушене в закрити обществени места, установена в ЗЗ. Въз основа на съставения акт за нарушение е издадено процесното наказателно постановление.

От правна страна, при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно районният съд е приел, че при съставяне на акта за установено нарушение е нарушено императивното изискване на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, изискващ точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, поради изведени от актосъставителя и наказващия орган „пестеливи“ констатации относно обстоятелствата по извършване на нарушението. Съдът е направил още извод и за неяснота, предвид така направеното описание на нарушението, какво е неправомерното действие или бездействие, което дружеството е извършило, тъй като обстоятелството, че наказаното лице стопанисва заведението, не го определяло като субект на нарушението по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. С посочените мотиви процесното наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно поради допуснати в производството по издаването му съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Пред настоящата инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени. Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, следи служебно.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районния съд фактическа обстановка, като напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, е установил фактическата страна на спора.

Настоящият касационен състав не споделя изведените от районния съд правни изводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, рефлектирали върху правото на защита на настоящия ответник, както и изводите за неправилно приложен материален закон.

Решаващият съд неправилно е приел, че в АУАН и НП е направено непълно описание, както на нарушението, така и на обстоятелствата по неговото извършване. Имуществената отговорност на ***, е ангажирана във връзка с нарушаването на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места, въведена с нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗ. Съдържимото на описанието на нарушението в АУАН и НП, независимо от неговото оформление, кореспондира с всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 56, ал. 1, във връзка с чл. 218, ал. 3 от ЗЗ, а именно: юридическо лице, извършило нарушение във връзка със забраната за тютюнопушене в закритите обществени места. Фактите и обстоятелствата, при които е извършена проверката, и които са възприети от проверяващите, както се съдържат в АУАН и НП, така и са доказани в хода на проведеното съдебно следствие пред районния съд. Предвид това съставеният акт и издаденото въз основа на него НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Не се установява и за нарушителя да е останало неясно вмененото административно нарушение, във връзка с което адекватно е организирал своята защита в пълен обем.

Установено безспорно е по делото, че в проверявания обект по време на проверката е било факт несъобразяване на забраната за пушене в закрити обществени места, каквото място без съмнение е провереното заведение в смисъла на §1а, б. "в" от ДР на ЗЗ, във връзка §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, като по отношение съблюдаването на забраната по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ задължен да следи е и стопанисващият обекта.

С оглед изложеното настоящият състав на касационния съд намира, че решението на Районен съд - Перник следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, като районният съд е извел своите изводи по фактите и правото, включително и относно приложения материален закон, поради което спорът ще се реши по същество от настоящата инстанция.

Предвид мотивите по-горе, процесното НП, издадено от компетентен орган и в рамките на правомощията, делегирани му от закона, в производство, проведено без допуснати съществени процесуални нарушения, за безспорно установено, като доказано, извършено нарушение по чл.65, ал. 1, във връзка с чл. 218, ал. 3 от ЗЗ и от наказаното лице, е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 574 от 09.10.2015 година, постановено по АНД № 00803 по описа за 2015 година на Районен съд – Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 5 от 25.05.2015 година, издадено от Директора на РЗИ – Перник, с което на ***, представлявано от управителя Р. Ж. С. е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 56, ал. 1, във връзка с чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/