Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 26.04.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Ц.в, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 156 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на***, с управител В.А.С. против решение № 49 от 03.02.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 02182 по описа на съда за 2015г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № F180306 от 17.11.2015 г., издадено от Директор на офис Перник при ТД на НАП - София, с което на *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл. 8, ал. 3 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (наричана по-надолу за краткост Наредба № Н-8 от 29.12.2005г.) във вр. с чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Недоволен от решението на районния съд, касаторът твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалния и материален закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. ал. 2 и 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От касационния съд иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. П.. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, ТД на НАП - София, офис Перник не изплаща представител. В писмени бележки от процесуален представител ю.к. Кирилова се прави искане за оставяне в сила решението на първата съдебна инстанция като правилно и законосъобразно.

Окръжна прокуратура–Перник чрез прокурор Ц. дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник след събиране и съвкупна преценка на доказателствата във връзка със спора е приел от фактическа страна, че на 30.09.2015 г. при извършвана служебно проверка в информационния масив на НАП, инспектор от ТД на НАП - София, Офис Перник установил, че от името на*** в качеството му на работодател и осигурител по смисъла на чл. 5 от КСО, не е подадена декларация Образец № 6 по чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски за месец 09.2014г., тъй като декларация образец № 6 за м. 09.2014г. била депозирана от управителя на „Агроарс“ ЕООД, гр. Перник в срока - до 27.10.2014г., на 24.10.2014 г., но същата била отхвърлена с Протокол №14000143055244 от същата дата, като в законовия 7-дневен срок от отхвърлянето на декларацията нова декларация не била подадена. Установеното е послужило като основание за съставяне на акт за нарушение, въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите Районен съд – Перник, при извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го приел, че същото не страда от пороци, които да обосноват извод за процесуалната му незаконосъобразност.

Разгледал спора по същество, първоинстанционният съдебен състав, след преценка на събраните и приобщени по делото доказателства и доводите на страните е постановил, че безспорно е, като доказано, че***, притежаващо посоченото качество на работодател и осигурител по смисъла на КСО, като не е подало в срока по чл. 8, ал. 3 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. декларацията по чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. за м. септември 2014г. след попълване на необходимите данни, е осъществило фактическия състав на вмененото му с акта и НП нарушение и без да са налице предпоставки за квалифициране на деянието като маловажно, правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, с наложено съответно по вид и в минимален размер, с оглед наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, наказание.

Решението е правилно.

Без основание твърди касаторът неправилност на преценката на районния съд за законосъобразност на НП в неговата обстоятелствена част. Действително, както актът, така и НП съдържат описание и на нарушение по чл. 5, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. във вр. с чл. 355, ал. 1 от КСО, но правна квалификация за същото не се съдържа изведена в двата акта. Овен това както актът, така и НП, съдържат обстоятелствено вменено извършването на административно нарушение по чл. 8, ал. 3 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. във вр. с чл. 355, ал. 1 от КСО, а именно: липса на подадена в 7-дневния срок от датата на получаване на протокола за отхвърляне нова декларация, с попълване на необходимите данни. Предвид това и поради факта, че административно наказание е наложено именно за неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 3 от Наредбата, то порокът е несъществен и не се преценява като достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП. Същият и не се е отразил на правото на защита на наказаното лице.

Твърди се още и противоречие на решението на първата съдебна инстанция с отразеното в НП касателно срока, изписан в диспозитива на съдебния акт, до който задължението е следвало да бъде изпълнено. Твърди се още и липса на мотиви относно пледираната от нарушителя взаимна обвързаност на декларации образци №№1 и 6. Така изложеното навежда на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК - липса на мотиви в съдебния акт, поради противоречие между мотиви и диспозитив. Касационният съд намира неоснователно това оплакване, изведено в жалбата. Липсата на коректност в диспозитива на проверяваното решение относно срока, до който е следвало да бъде внесена „поправената“ декларация, предвид мотивите в цялост на съдебния акт, следва да се възприеме единствено като техническа грешка. Решаващият съд безпротиворечиво при мотивирането на съдебното решение е направил извод за реализирано административно нарушение по чл. 8, ал. 3 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. във връзка с чл. 355, ал. 1 от КСО поради неподадена, в срок до 31.10.2014г., декларация образец № 6 с попълване на необходимите данни. Що се отнася до твърдяната липса на мотиви в решението относно „взаимната обвързаност“ на декларации образец №6 и №1 и необходимостта от едновременното им подаване, касационният състав на първо място установява, че мотиви не липсват, а на следващо - същите категорично се споделят. Фактът, че законът е обвързал с еднакъв срок подаването на цитираните две декларации, не превръща задълженията за подаване на всяка от тях в едно общо такова само на посоченото основание. Декларациите без съмнение имат различно основание, съдържанието им е регламентирано от различни нормативни разпоредби и съответно неподаването в срок на всяка от двете е самостоятелно административно нарушение.

Без основание са и оплакванията на касатора за липса на мотиви в обжалвания акт относно спазване на процесуалните срокове при водене на производството и за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Възприел производството като процесуално законосъобразно, районният съд, макар и лаконично в едната част, по същество е отхвърлил тези възражения на жалбоподателя. Настоящият състав споделя изводите на първата съдебна инстанция за административнонаказателно производство, съобразено с правилата за неговото водене и с изискванията към съдържанието на обективиращите го актове. А за пълнота ще се отбележи, че съгласно правната теория и константна съдебна практика, нарушението се счита за открито в момента, когато нарушителят и нарушението станат известни на компетентния актосъставител. В процесния случай са спазени както тримесечният, така и едногодишният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 и 3 от ЗАНН. Не на последно място споделят се и изводите на районния съд за липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, както с оглед характера на нарушението - формално, при което не се държи сметка за последици от извършването му, така и предвид липсата на проявили се в процесния случай изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в смисъла на чл. 9, ал. 2 във вр. с чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс (НК), приложими в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН. Колкото до проявата на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, това е отчетено с налагането на санкция в минимален размер.

Гореизложеното обосновава извод за правилност и законосъобразност на изводите на първата съдебна инстанция, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон в процесуално законосъобразно производство, ще бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №49 от 03.02.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №02182 по описа на съда за 2015 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/