Р Е Ш Е Н И Е

№ 181

Гр. Перник, 18.04.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Иванов КАНД № 162 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.Г.А. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адвокат З.С. ***, срещу съдебно решение № 54 от 17.12.2015 година на Районен съд – Трън, постановено по АНД №70 по описа на съда за 2015 година.

С обжалваното решение е изменено наказателно постановление (НП) № 48 от 27.08.2015 година, издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, срещу С.Г.А., в качеството й на лицензиран лесовъд, като за същото нарушение, по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл. 61, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, във връзка с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, административното наказание „Глоба“ е намалено от 720 (седемстотин и двадесет) на 300 (триста лева).

Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на закона. Излага доводи срещу изводите на първоинстанционния състав за процесуална законосъобразност на проведеното производство по налагане на административно наказание, както и срещу мотивите на районния съд за безспорна установеност и доказаност на процесното нарушение както относно неговото авторство, така и вината на посоченото за негов извършител лице. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първоинстанционния съд да остане в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, правилно е установил фактическата страна на спора. Приел е, че на 22.04.2015 година, по повод проверка на извършвана сеч в отдел 310, подотдел „и“ в землището на с. Неделково, община Трън, държавна горска територия към ТП ДГС – Трън, служители на РДГ – Кюстендил установили отсичането на 19 броя дървета – черен бор, които не били маркирани в основата с цвета боя – синя, определен в позволително за сеч (ПС) с №0218276/12.01.2015 година, издадено на името на С.Г.А. в качеството й на лицензиран лесовъд, съгласно Удостоверение №6653/25.06.2012 година. За така установеното, на 30.04.2015 година на А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че в качеството си на лицензиран лесовъд, комуто е издадено цитираното позволително за сеч, не е упражнила контрол и е допуснала в периода 12.01.2015 година до 22.04.2015 година, да бъдат отсечени 19 броя дървета – черен бор, немаркирани в основата с цвета боя – син, определен в ПС. Въз основа на съставения акт за нарушение е издадено процесното наказателно постановление.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че с безспорно установеното по делото бездействие на наказаното лице и в посоченото му качество, на посоченото място, в указания период и при вписаните обстоятелства, А., като не е осъществила контрол по спазване изискването на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредбата – при провеждане на сечта да се секат само определените и отбелязани за сеч дървета, е реализирала състав на нарушение именно на посочените в акта и НП разпоредби на ЗГ и Наредба № 8 от 05.08.2011 година, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната й отговорност.

Извършил проверка за законосъобразност на наложеното административно наказание районният съд, с оглед наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства по извършване на процесното нарушение, а именно – липса на предходни нарушения на ЗГ и актовете по прилагането му, съдействие в хода на производството за установяване на обективната истина и непредпазливост, като форма на вина, при реализиране на деянието, е намалил размера на наложеното административно наказание като е редуцирал същия до минимума, предвиден за процесното нарушение.

Пред настоящата инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени. Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, следи служебно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районния съд фактическа обстановка, като напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, е установил фактическата страна на спора.

Настоящият касационен състав напълно споделя и изведените от районния съд правни изводи за правилно приложен в административнонаказателното производство материален закон.

Без основание възразява касаторът за неустановено от първата съдебна инстанция допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение, състоящо се в несъобразяване при съставянето на акта с нормата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Споделя се преценката на районния съд. Обстоятелствената част на АУАН има изискваното от закона съдържание, тъй като са посочени всички елементи от обективна и субективна страна на процесното деяние, а именно: длъжностно лице, което упражнява лесовъдска практика – лицензиран лесовъд, на когото е издадено позволително за сеч (ПС), на посочено място и в посочен период не е осъществило контрол, възложен му съгласно ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, тъй като конкретно – е допуснал отсичането на 19 броя дървета, немаркирани по начина, указан в ПС. Така описаното обстоятелствено нарушение кореспондира в цялост с изведената в акта правна квалификация на деянието.

Неоснователни са и оплакванията в жалбата за недоказаност пред районния съд на факта на извършване, виновно и от А., на процесното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗГ сечите в горите се провеждат въз основа на писмено позволително за сеч (ал. 1), издадено на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика (ал. 2), което лице упражнява контрол по извършването на добива на дървесина, до освидетелстване на сечището (ал. 3). Нормата на чл. 61 от Наредба №8/05.08.2011 г. на свой ред указва, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено ПС, носи отговорност и осъществява контрол по спазване разпоредбите на чл. 47 и 48 от Наредбата, и конкретно чл. 47, ал. 1, т. 1 - лицата извършващи добив на дървесина да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. С разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е предвидено административно наказание за длъжностно лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни, в случая - контролни правомощия, възложени му по ЗГ и актовете по прилагането му и конкретно посочените по-горе.

В процесуално законосъобразно производството пред районния съд е безспорно установено, като съответно доказано, че на посоченото място и при сочените обстоятелства именно С.А., в посоченото й качество, е била длъжна, но не е осъществила контрол по спазване на конкретни разпоредби на ЗГ и актовете по прилагането му, с което е реализирала състав на процесното административно нарушение. Доводите на касатора, основани в разпоредбите на чл. 50 от Наредба №8/05.08.2011 г., както и сочещи обективни пречки поради неблагоприятни природни условия, а именно – дълбок сняг, препятстващ проверката на дърветата за наличие на маркировка, се възприемат като опит за превратно тълкуване на закона и защитна теза, неоснована в нормативните разпоредби, чийто субект е А. в качеството й на лицензиран лесовъд, адресат и на процесното ПС. В позволителното за сеч ясно са указани фактът и начинът на маркиране на дърветата, а именно – с контролна горска марка и синя боя. Указан е и начинът на отсичане на дърветата – ниско при пъните, както и кои дървета да се секат – само маркирани. Именно това е следвало да контролира лицензираният лесовъд, комуто е издадено ПС. Всички доводи, свързани със сезонни прояви на климата, липса на маркирани с контролна горска марка дървета, наличие на маркировка със синя боя на дърветата на височина 1.30 м и пр. са обстоятелства, без значение за изпълнение на задължението от страна на посоченото в закона лице, да осъществява контрол по спазването на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба №8/05.08.2011 г., при провеждане на сечта да се секат само определените и отбелязани по начина, посочен в ПС за сеч дървета. Иначе казано, липсата на маркиране по указания в ПС начин е безусловна пречка дървото да бъде отсечено и това е следвало да бъде сведено до знанието на секачите при осъществяване на контрола, дължим по закон. А знание за това без съмнение следва да има у лицензирания лесовъд, комуто е издадено ПС, респективно длъжностното лице трябва стриктно да контролира провеждането на сечта да е съобразено с регламента на закона, чийто субект се явява в посоченото качество.

Предвид горното изложените касационни основания са напълно неоснователни. Изменил наказателното постановление единствено в частта относно размера на наложеното административно наказание и приел процесното нарушение за доказано по безспорен начин за извършено, виновно и от наказаното лице, районният съд е достигнал до фактически и правни изводи, които касационната инстанция възприема напълно.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 54 от 17.12.2015 година, постановено по АНД № 70 по описа за 2015 година на Районен съд – Трън.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/