Р Е Ш Е Н И Е

№ 196

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.04.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 187 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Л.Г.Й.,***, против решение № 81 от 08.02.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 0017 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1075128, издаден от ОД на МВР - Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Л.Г.Й., с адрес ***, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева).

Недоволна от решението на Районен съд - Перник Л.Й. го обжалва с твърдение, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на процесуални и материален закон. Наведените пороци на решението съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с чл. 348, ал. 2 и 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. Касаторът иска отмяна на решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на процесния електронен фиш. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Депозирана е писмена молба, с която се излагат съображения за отмята на атакуваното решение.

Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР – Перник не изпраща представител и не везма становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания за отмяна настоящия състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по допустима жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник, след събиране, анализ на доказателствата, относими към спора, е приел за установено от фактическа страна, че на 13.11.2015 г. в 14:57 часа в гр. Перник, на път І клас № І-6, км 76+400 в гр. Перник, кв. “Бела вода”, срещу черквата, с посока на движение към гр. София, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M” с ид. №632, монтирана на патрулен автомобил на ОД на МВР - Перник, регистрирала преминаване на лек автомобил „Volvo” XC 70 с рег.№ СО 0874 МР, собствен на Л.Г.Й., със скорост от 83км/ч (след приспаднат толеранс от 3%), при забрана за движение в рамките на населено място със скорост, превишаваща 50км/ч. За така установеното на Л.Й. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, е съставен електронен фиш, с който е реализирана административнонаказателната й отговорност за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

При така установеното по фактите Районен съд–Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и акта, обективирал го, приел, че същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна ЕФ на такова основание.

Разгледал съществото на спора решаващият първоинстанционен състав, на база установеното по фактите, е приел от материалноправна страна, че по делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на посочените в ЕФ дата, място и час и при вписаните обстоятелства, е извършено именно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и при управление на посочения автомобил, за което е наложено административно наказание, съответно по вид и в абсолютен размер. С тези мотиви ЕФ е потвърден.

Решението е правилно.

На първо място решението на първата съдебна инстанция е постановено в процесуално законосъобразно производство, предвид което соченото бланкетно основание за касиране на съдебния акт, като постановен при съществени процесуални нарушения, не се установи при извършваната проверка.

На следващо място се споделя преценката на районния съдия за липса на допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения. Без основание се сочи порок на административнонаказателното производство, засегнал съдържанието на електронния фиш. Законодателят в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е указал кои са задължителните реквизити на ЕФ. Особеният административен правораздавателен акт се издава в съкратено и специално производство, в което общите правила на ЗАНН и ЗДвП не намират приложение, което обективно е обосновано във високата степен на обществена опасност на нарушенията, състоящи се в несъобразяване правилата на ЗДвП, регламентиращи ограничения на максималните скорости, с които се управляват МПС. Предвид това ЕФ е приравнен едновременно към акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление единствено по отношение на неговото правно действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). Но, производството по издаване на ЕФ е специално и спрямо него регламентацията на ЗАНН е неприложима (ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. №1/2013 г.) В този смисъл вписването в ЕФ на име, длъжност и подпис на неговия издател, не са сред задължителните реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Не се приема за основателно и следващото оплакване за неустановеност в производството пред районния съд на факта на обозначаване на осъществявания в процесния участък видеоконтрол на скоростта на движение. Пред районния съд е безспорно установено, като съответно доказано посредством събраните и приобщени доказателства, че на посочената дата и към посочения час, система за видеонаблюдение „TFR1-M” с ид. № 632 е била разположена на км 76+400 в кв. Бела вода, гр. Перник, с посока към гр. София (протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата), както и че факта на осъществявания контрол е бил надлежно обозначен посредством преносим пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол, като разположението му е документирано със снимка (чл. 7, ал. 2 от Наредбата). Същите координати са отразени и в ЕФ като част от мястото на извършване на нарушението. Що се отнася до обсъжданата в решението схема на организация на движението в посочения пътен участък, на която се позовава и касаторът такава не се намира сред доказателствената маса, предвид което съдът приема, че обсъжданото писмено доказателствено средство всъщност е протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.. Въпреки липсата на приложена такава схема, при цялостната проверка не се установява допуснато процесуално нарушение, засегнало съществено процеса на доказване и разкриването на обективната истина предвид факта, че по делото е безспорно установено, че процесното деяние е извършено в рамките на населено място, за което важи общото ограничение на скоростта на движение за съответната категория автомобил, въведено с нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

И при извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон пороци на съдебния акт, които да обосноват отмяната му поради материална незаконосъобразност не се установиха. Районният съд, при правилно установена и кореспондираща с доказателствата фактическа обстановка, е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален закон изводи. Управлявала презумптивно (чл. 188, ал. 1 от ЗДвП) посоченото МПС на посочените дата, място и час, със скорост от 83км/ч, надвишаваща с 33км/ч позволената от ЗДвП, Л.Й., водач на МПС, е реализирала състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за което основано в закона е административно наказана със съответно по вид и в абсолютен размер наказание.

По изложените доводи решението на районния съд е правилно и настоящия състав ще го остави в сила, като валидно и допустимо, постановено в проведено процесуално законосъобразно производство и при правилно приложен спрямо фактите материален закон.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 08.02.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 0017 по описа на съда за 2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/