Р Е Ш Е Н И Е

№ 197

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.04.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 189 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на *** против решение № 21 от 24.02.2016г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 480 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 45 от 25.09.2015 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Перник, с което на ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за нарушение по чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 2 от Закона за храните (ЗХ)

Недоволен от решението на районния съд, касаторът твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. С жалбата се изразява несъгласие с изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, като отново излага доводите си допуснати нарушения на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди неправилно посочване в акта и НП на мястото на извършване на нарушението, липса на посочени конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод за извършване на вмененото нарушение, както и липса на посочване на конкретните нарушени правни норми от ЗХ, предвид бланкетния характер на посочените за нарушени законови разпоредби. Това съществено е нарушило правото му на защита, като го е ограничило да организира същата в пълен обем, което на свой ред препятствало и съдебната проверка за законосъобразност. От касационния съд се иска решението на първата съдебна инстанция да се отмени и да се произнесе по същество, като се отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. В писмена молба до съда, отправена до съда от пълномощника му, адв. Босев, не възразява по даване ход на делото в негово отсъствие, като заявява че поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, ОДБХ – Перник за представител изпраща адв. П. Б.. Възразява срещу жалбата и моли решението на Районен съд-Радомир да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура–Перник чрез прокурор Ц. дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Радомир, след съвкупна преценка на доказателствата, събрани и приобщени във връзка със спора е приел от фактическа страна, че на 27.08.2015г. при извършена по повод сигнал проверка в обект, собствен на касатора, находящ се на язовир Лобош, служители от ОДБХ - Перник установили на място, множество нарушения във връзка с хигиенните изисквания за работа на обекта, отразени в доклад от същата дата, връчен лично на жалбоподателя. За така установеното, на 28.08.2015 г., на стопанисващия обекта ***, е съставен акт за административно нарушение на ЗХ за това, че в обекта не се спазват хигиенните изисквания и не се прилагат добри практики на всички етапи при преработката на храни, описани подробно в доклад за проверката от 27.08.2015г.. Производството завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите Районен съд – Радомир е приел от правна страна, че в процесуално законосъобразно производство административнонаказващия орган, съответно на установеното по фактите, безспорно доказани за проявили се и пред съда, е приложил правилно материалния закон. С тези мотиви наказателното постановление е потвърдено.

Решението е неправилно.

Касационният съд намира основателни доводите на касатора за допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение, състоящо се в незаконосъобразност на акта и НП поради непълнота, както на техните обстоятелствени части, така и в частта им, съдържаща правната квалификация на вмененото нарушение.

Условията и реда за производство и търговия с храни са регламентирани както в ЗХ, така и в нормативните актове по прилагането му. В процесния случай вменени за нарушени от наказаното лице са нормите на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от ЗХ.

Нормата на чл. 17, ал., 1 от ЗХ съдържа две задължения за производителите и търговците на храни, включително и лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности: 1. да спазват хигиенните изисквания и 2. да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните. Нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗХ на свой ред гласи, че производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните (СУБХ) или система за анализ на опасностите и критични контролни точки (САОККТ), а когато цялостното внедряване на система е неприложимо - на процедури в съответствие с принципите на САОККТ. Както в акта, така и в НП обстоятелствено е описано неизпълнение и на двете задължения по чл. 17, ал. 1 от ЗХ, като са посочени за нарушени разпоредбите на чл. 17, ал. 1, но и на чл. 18, ал. 1 от ЗХ, за каквото нарушение липсват описани елементи от обективна страна. В крайна сметка е наложено едно административно наказание, неясно за кое нарушение. Нарушено е правилото на чл. 18 от ЗАНН, като освен това липса конекситет между обстоятелствено предявеното и неговата правна квалификация. По своя характер това е съществено процесуално нарушение, което съдът възприема като самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Отделно от горното и за пълнота на решението:

Нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗХ е бланкетна по своя характер. Съгласно ал. 2 на с. чл.: 1. изискванията (конкретните) към изброените в ал. 1, притежаващи особено качество лица, 2. хигиенните изисквания при първично производство, 3. хигиенните изисквания към обектите за производство и търговия с храни и 4. условията за производство и търговия с храни, се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и храните. Така с Наредба № 5 от 25.05.2006г. за хигиената на храните (в сила към момента на извършване на процесното нарушение, отм. ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г., в сила от 05.02.2016 г.) са детайлно регламентирани всички посочени в ал. 2 във вр. с ал. 1 на чл. 17 от ЗХ изисквания и условия. Така описаната нормативна регламентация не е обосновала административнонаказателното производство. В същото, освен неясните и хаотични обстоятелствени констатации, съдържащи се апропо единствено в доклада от 27.08.2015г., не е съответно правно квалифицирано кои конкретни разпоредби на Наредбата са нарушени, ако се изследва въпросът за нарушение, свързано с хигиенните изисквания. Неприлагането на добри практики от друга страна също нито е конкретно установено, нито обстоятелствено описано, нито съответно правно квалифицирано включително и във вр. с т. 14 от §1 от ДР на ЗХ, тъй като не е установено, нито конкретизирано, коя част от системата от основни хигиенни и технологични правила за работа не е приложена и съобразено с кое ръководство за добри практики (чл. 17, ал. 3 от ЗХ) са направените изводи.

Нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗХ на свой ред регламентира, че производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване на система е неприложимо - процедури в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки. Тук, освен че липса обстоятелствено предявено административнонаказателно обвинение, по отношение правната квалификация на цитираното общо, бланкетно правило, липсва и препратка към конкретно нарушение, свързано с описаните по-горе системи.

При всички установени до тук пороци на производството, относими към акта за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган вместо в изпълнение на задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени събраните доказателства, включително и с оглед тяхната относимост и достатъчност, е възпроизвел буквално съдържанието на акта за установено нарушение, безспорно съществено опорочен, както в неговата обстоятелствена част, така и в частта, съдържаща нарушените законови разпоредби, което на свой ред е довело до незаконосъобразност на НП съобразно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в който законодателят е предвидил задължителните реквизити на НП, в случая конкретно в т. 5 и 6, така и до несъблюдаване правилото на чл. 18 от ЗАНН.

Гореизложеното обосновава извод, че решението на първата съдебна инстанция следва да бъде отменено като неправилно. Като е достигнал до правен извод за законосъобразност на оспореното наказателно постановление, районния съд е постановил неправилен съдебен акт, който ще бъде отменен поради наличие на отменителните основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 21 от 24.02.2016г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 480 по описа на съда за 2015г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 45 от 25.09.2015г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Перник, с което на ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за нарушение по чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 2 от Закона за храните (ЗХ)

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/