О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 68

Гр. Перник, 15.04.2016 година.

Административен съд Перник, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в касационен състав:

ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Иванов ЧКАНД № 207 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по частна жалба на ***, ЕИК***, седалище и адрес на управление: гр. В., представлявано от В.М.К. срещу определение № 267 от 01.03.2016 година на Районен съд Перник, постановено по АНД № 00431 по описа на съда за 2016 година.

С атакувания съдебен акт е прекратено, като процесуално недопустимо производството по делото, образувано по повод жалба от ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В., представлявано от В.М.К., посредством процесуалното представителство на М. М. К. - пълномощник, срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 1046150, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) срещу В.М.К. на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 188, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева, а жалбата върната, като недопустима, поради подаването й от лице, нямащо право на жалба.

Касаторът възразява срещу изводите на районния съдия, че първоинстанционната жалба срещу процесния ЕФ е недопустима за разглеждане. Твърди, че районният съд е бил сезиран надлежно, както поради факта, че с ЕФ глоба е наложена на В.К., но в качеството й на законен представител на ***, гр. В., така и предвид наличието на надлежно упълномощаване от В.К. към М. М. К., подписал и депозирал жалбата пред районния съд.

Уведомена по реда на чл. 232 от АПК насрещната страна, ГДНП, в срок е депозирала отговор по частната жалба, в който пледира законосъобразност на изводите на районния съд и моли жалбата да не бъде уважена.

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от лице, за което постановеният съдебен акт е неблагоприятен и срещу определение, преграждащо пътя на съдебното производство, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Касационният съд, след извършена проверка на представените пред настоящата инстанция доказателства намира определението правилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му, по реда на ЗАНН. Чл. 59, ал. 2 от ЗАНН указва, че жалба срещу НП/ЕФ може да подаде нарушителят. ЕФ серия К № 1046150 е издаден от ГДНП срещу В.М.К. на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 188, ал. 2 от закона за движението по пътищата, в качеството й на законно представляващ дружеството – собственик на автомобила, с който е извършено нарушението на ЗДвП. По силата на презумптивната разпоредба на чл. 188 от ЗДвП и в двете нейни алинеи, нарушител, съответно адресат на акта, в случаите на извършено нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство или система съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е собственикът на автомобила, респективно представляващият ЮЛ, собственик на МПС, с което нарушението е установено да е извършено. От изложеното следва, че жалба срещу така издадения ЕФ може да депозира единствено лицето, посочено за нарушител в ЕФ, но по разбиране на съда тук основанието да бъде възприет за извършител, що се отнася до правото на жалба, е без процесуално значение. В настоящия случай, жалбата е подадена от пълномощник на В.К., но пълномощието първо - е учредено от К. в качеството й на законно представляващ ***, гр. В., и второ - е дадено за представителство на дружеството, а не на физическото лице В.К.. При тези данни, като се вземе предвид и императивната разпоредба на чл. 343, ал. 1, т. 3 от НПК, приложима в производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, то правилен е изводът на районния съд, за наличие на безусловна пречка да бъде образувано съдебно производство по инициатива на лице, в случая юридическо, непритежаващо валидна процесуална легитимация да инициира съдебен контрол по повод административнонаказателен акт, чийто адресат не е. В тази връзка без основание са както оплакването в частната жалба, че така установеният порок не се явява абсолютна процесуална пречка за допускане на жалбата, така и наведените доводи за възможност за отстраняване на този порок. Разпоредбата на чл. 343, ал. 1, т. 3 от НПК, императивно и без уредена възможност за отстраняване на нередовност с такъв характер (каквато има в случаите по т. 1 и т. 2 на посочената разпоредба), указва връщане на жалбата. Порокът е такъв по допустимостта на обжалването, а не по неговата редовност.

Предвид горното определението на районния съд е правилно, поради което същото ще бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Административен съд - Перник в настоящия касационен състав:

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 267 от 01.03.2016 година постановено по АНД № 00431 по описа за 2016 година на Районен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ 1:/п/

2:/п/