Р Е Ш E Н И Е

№199

 

Гр. Перник, 19.05.2016 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                     Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния – секретар М.А., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 544 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), във връзка с чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н.Й.М. *** срещу Заповед № 1468 от 28.08.2015 година на кмета на община Перник, с която е отчужден част от ПИ с идентификатор                             № 55871.110.26 с площ от 3.565 декара, който попада в изграждане на „Депо ТБО“ – Пътна връзка /обслужващ път/, одобрен със Заповед № 187 от 07.02.2005 година на кмета на община Перник и Решение № 306 по Протокол № 5 от 14.07.2005 година на общински съвет – Перник, собственост на П.С.С.***, Н.Й.М.***, Л.П.Б.***, Й.П.М.***, Л.З.К.***, като е допуснато предварително изпълнение и е определена пазарната оценка в размер на 1 782 лева, с която са обезщетени собствениците съгласно притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху ПИ.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като моли съда да я отмени или измени, като в замяна бъде предоставен същия по вид имот или определи по – високо обезщетение.

В проведеното съдебно заседание на 25.04.2016 година процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Б.Б. *** моли съда да уважи жалбата, като основателна и доказана. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 25.04.2016 година процесуалния представител на ответника старши юрисконсулт Д. Е.*** изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Твърди, че е определено равностойно и справедливо парично обезщетение. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултко възнаграждение по представен списък.

Заинтересованата страна П.С.С.*** редовно призована не се явява и не взима становище по жалбата.

Заинтересованата страна Л.П.Б. ***редовно призована не се явява и не взима становище по жалбата.

Заинтересованата страна Й.П.М. ***редовно призована не се явява и не взима становище по жалбата.

Заинтересованата страна Л.З.К.*** редовно призована не се явява и не взима становище по жалбата.

Заинтересованата страна Община Перник – инвеститор на обекта редовно призована не се явява и не взима становище по жалбата.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на индивидуален административен акт. Жалбоподателят се легитимира като съсобственик на отчуждената идеална част от ПИ с идентификатор                             № 55871.110.26 с площ от 3.565 декара.

Предмет на оспорване е размера на определената за отчуждения имот оценка, тоест предмета на делото се изчерпва с преценка на законосъобразността на определянето й. Страните не спорят по хода на процедурата на извършеното отчуждаване, както и по установената собственост, която се доказа и пред настоящия съдебен състав с констативен нотариалния акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство № 148, том ІІ, рег. № 7412, дело № 328 от 19.08.2015 година приложен по делото, приет и неоспорен от страните.

Със Заповед № 1468 от 28.08.2015 година, кмета на община Перник на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗОбС и                   чл. 205, т. 2 от ЗУТ е наредил отчуждаване на част от ПИ с идентификатор                  № 55871.110.26 с площ от 3.565 декара, който попада в изграждане на „Депо ТБО“ – Пътна връзка /обслужващ път/, одобрен със Заповед № 187 от 07.02.2005 година на кмета на община Перник и Решение № 306 по Протокол № 5 от 14.07.2005 година на общински съвет – Перник и е утвърдил, изготвената в хода на административното производство експертна оценка.

Изготвената експертна оценка от лицензиран оценител е приложена по административната преписката, като недвижимия имот е оценен като незастроен терен – изоставена нива. При изготвянето на оценката са използвани метода на пазарния анализ и ликвидационния метод, съответно е изчислен корекционен коефициент, като са взети предвид сравнителните продажби, който се базира на пазарните цени на сравними по местоположение и предназначение имоти, като получените оценки са коригирани с коефициент и са определени в размер на 1 782 лева. Посочената сума е определена от кмета на община Перник в оспорената в настоящото съдебно производство заповед за равностойно парично обезщетение.

Пред настоящата съдебна инстанция с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието и оспорено от процесуалния представител на ответника заключение по извършена съдебно – техническа експертиза извършена от вещото лице инж. А.Ц.***. Вещото лице е установило, че пазарната цена на отчуждения недвижим имот е в размер на 13 196 лева, като пазарната цена за декар е 3 701.70 лева. Така представеното заключение настоящия съдебен състав не следва да кредитира, тьй като вещото лице при определяне на пазарната оценка на отчуждения имот не е взело предвид характеристиките на земеделската земя – категория, поливност, начин на трайно ползване, добив и доход.

Пред настоящата съдебна инстанция с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието и оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя повторно заключение по извършена съдебно – техническа експертиза извършена от вещото лице Р.И., от което се установява, че при оглед на място частта от имота е захрастена и видимо не се обработва. Вещото лице е при определяне на оценката е взело предвид характеристиките на имота – категория, площ, поливност, отстояние от най – близката урбанизирана територия, в резултат на което е определило оценка в размер на 1 824 лева. Така представеното заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно и кореспондиращо на писмените доказателства по административната преписка.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Спорният по делото въпрос, който определя пределите на съдебния контрол и обуславя законосъобразността на обжалвания акт е свързан с размера на определеното обезщетение за отчуждаващата се част от имота.

Оценката на имота, предмет на отчуждаването е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материално – правните предпоставки за издаване на административния акт в частта относно размера на обезщетението. Целта на закона, при принудително отчуждаване на недвижими имоти за общински нужди, е собствениците да бъдат компенсирани с равностойното парично обезщетение. В тази връзка, ЗОбС установява начина на определяне на „равностойното парично обезщетение“. Съгласно изричната разпоредба на чл. 22, ал. 5 от ЗОбС, във връзка с § 1,               т. 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗОбС оценките се извършват по пазарни цени.

Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОбС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Според ал. 10 размерът на равностойното парично обезщетение се определя не по – рано от три месеца преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 от ЗОбС и § 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗОбС дават определение на понятията „равностойно парично обезщетение“, „пазарни цени на имоти със сходни характеристики“ и „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот“.

Настоящият съдебен състав възприема становището, че съответствието на обжалваната в процеса заповед с материалния закон следва да бъде преценено с оглед на съдържанието на утвърдената с нея оценка за размера на обезщетението. Този извод се налага, с оглед обстоятелството, че правните последици от обжалваната заповед произтичат и от съдържанието на оценката, най – вече от определения с нея размер на обезщетението. Оценката, дадена от лицензирания оценител по чл. 22, ал. 3 от ЗОбС не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като е част от сложния фактически състав на производството по отчуждаване, а освен това процесната заповед се обжалва в тази си част, видно и от подробните писмени бележки на процесуалния представител на жалбоподателя. Доколкото не се твърди и установява друго, съдът приема, че датата на възлагане на оценката е посочената в доклада на лицензирания; следователно, за релевантен период следва да се приемат 12-те месеца преди тази дата, а именно от 24.08.2014 година до 24.08.2015 година.

Приетото по делото заключение на вещото лице Р.И.***, въпреки, че е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя, настоящия съдебен състав възприема като обективно основано на данни, отговарящи на допустимите от § 1, т. 1 – т. 3 от ДР на ЗОбС източници на информация. Тези сделки касаят имоти с подобни на процесния имот характеристики, като при изготвяне на експертизата, основана на метода на пазарните аналози, чиято същност е в определяне на претеглена стойност на подобен вид имоти, като се отчита моментното състояние на пазара на недвижими имоти и индивидуалните характеристики на обекта на оценката, вещото лице е използвало действително извършени сделки.

Както се посочи оценката на имота, предмет на отчуждаването е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материалноправните предпоставки за издаване на административния акт в частта относно размера на обезщетението. Несъответствието между оценката за частта от имота, подлежаща на отчуждаване, определена в административното производство и неговата пазарна цена, установена от приетото по делото и кредитирано от настоящия съдебен състав експертно заключение води до извода за материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид гореизложените съображения, настоящия съдебен състав, счита, че обжалваната заповед в определения размер на обезщетение е незаконосъобразна както се посочи по – горе, поради което ще следва същата да се измени, като се увеличи размерът на обезщетението от 1 782 лева на 1 824 лева, така, както е посочено в заключението на вещото лице Р.И***..

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на кмет на община Перник за отхвърляне на оспорването, тъй като разликата в размера на определеното от вещото лице Р.И.*** обезщетение и размера на отчуждението в оспорваната заповед е само 38 лева. В случая е налице разминаване в определения размер на обезщетението, като законодателят не е предвидил дали такова следва да се квалифицира като несъществено или по – голямо по размер, поради което на собствениците на отчуждавания имот се дължи обезщетение в размер, по – висок от този определен в оспорваната заповедта, а именно 1 824 лева.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя Н.Й.М. *** направените разноски в размер 10 лева, представляващи платена държавна такса.

С оглед изхода от спора следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Заповед № 1468 от 28.08.2015 година на кмета на община Перник, с която е отчужден част от ПИ с идентификатор № 55871.110.26 с площ от 3.565 декара, който попада в изграждане на „Депо ТБО“ – Пътна връзка /обслужващ път/, одобрен със Заповед № 187 от 07.02.2005 година на кмета на община Перник и Решение № 306 по Протокол № 5 от 14.07.2005 година на общински съвет – Перник, собственост на П.С.С.***, Н.Й.М.***, Л.П.Б.***, Й.П.М.***, Л.З.К.*** и е определена пазарната оценка в размер на 1 782 лева, КАТО увеличава размера на паричното обезщетение от 1 782 лева на 1 824 лева.

ОСЪЖДА Община Перник, със седалище и адрес на управление                 гр. Перник, площад „Св. Иван Рилски“ № 1 А да заплати на Н.Й.М. *** сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 27, ал. 6 от ЗОбС.

 

Съдия:/П/