Гр. Перник, 20.05.2016 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар М.А., като разгледа докладваното от съдия Иванов административно
дело № 50 по описа за 2016 година на
Административен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на с чл. 145 – чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона
за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на Г.Д.Б. с
ЕГН ********** *** срещу Заповед № РД – 18 – 75 от 10.11.2015 година
на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/,
с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена кадастрална карта и
кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, в частта за поземлен имот с
идентификатор 61577.505.1496 и за поземлен имот с идентификатор 61577.505.3040.
Жалбоподателят твърди, че по реда на ЗВСНОИ на наследниците на Г.М.Б.***
със Заповед № 43 от 14.01.1993 година на кмета на община Радомир е възстановено
правото на собственост върху недвижим имот с площ от 7 900 кв.м. Твърди,
че недвижимия имот не е нанесен съгласно неговата действителна площ и граници,
като част от площта на този имот е нанесена в имот с идентификатор 61577.505.1496 с площ от 5 848 кв.м., който е
записан на Г.М.Б.***,
съответно част от площта е нанесена в имот с идентификатор
61577.505.3040 с площ от 2 029 кв.м., който е записан като собственост на
община Радомир и Г.М.Б.***
Заявява, че общата площ на двата имота в кадастралната карта и кадастралните
регистри е нанесена в размер на 7 877 кв.м., а площта на възстановения
имот по реда на ЗВСНОИ е в размер на 7 900 кв.м. Наред с това твърди, че
границите на двата поземлени имота не отговарят на действителните имотни
граници, както и на границите по предходните кадастрални и регулационни
планове, както и че поземлен имот с идентификатор 61577.505.3040 е
записан като собственост на община Радомир и на Г.М.Б.***, без общината да има данни за собственост.
Моли съда да отмени Заповед № РД – 18 – 75 от 10.11.2015 година на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/
в оспорената й част и правилно
да отрази процесните имоти в кадастралния регистър /КР/ и ги нанесе в
кадастралната карта /КК/ за землището на гр. Радомир, в съответствие с
приложените документи за собственост.
В проведеното съдебно заседание на 25.04.2016 година жалбоподателя
редовно призован не се явява и не изпраща представител.
В проведеното съдебно
заседание на 25.04.2016 година ответникът
по жалбата – Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър редовно призован не изпраща представител. Изразява писмено становище
по жалбата, с което моли съда да я отхвърли като неоснователна, като излага
подробни аргументи в тази насока.
В проведеното съдебно заседание на 25.04.2016 година заинтересованата
страна – Община Радомир редовно призована
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Административен съд Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от
АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-16-9/14.08.2014 година на Изпълнителния директор на АГКК
е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри
за землището на гр. Радомир, община Радомир, област Перник. Определено е
правоспособното лице, на което е възложено изработването на кадастралната карта
и кадастрални регистри, а на собствениците е наредено в срок от 30 дни от
обнародването на заповедта да означат на свои разноски границите на поземлените
имоти, в съответствие с актовете си за собственост.
Със Заповед № РД-14-2/15.01.2015 година на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, е назначена комисия, която да
приеме кадастралните карти и кадастралните регистри за територията на община
Радомир.
Със Заповед № РД-18-75/10.11.2015 година на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, община Радомир, област
Перник. Заповедта е публикувана в ДВ бр. 95 от 08.12.2015 година.
С Протокол № 65 назначената комисия със Заповед № РД-14-2 от 15.01.2015
година на изпълнителния директор на АГКК на основание чл. 47, ал. 7 от Наредба
№ 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на гр. Радомир е уважила възражението на
настоящия жалбоподател, като е решила да впише за имот 505.1496 и за имот 505.3040 и Г.М.Б.*** – наследодател
на жалбоподателя.
Видно от скица на поземлен имот № 15-10193-12.01.2016 година се
установява, че при изработването и одобряването на КККР
за землището на гр.
Радомир, поземлен имот с
идентификатор 61577.505.1496 е записан като собственост само на Г.М.Б.*** – наследодател на настоящия
жалбоподател.
Видно от скица на поземлен имот № 15-10200-12.01.2016 година се установява,
че при изработването и одобряването на КККР за землището на гр. Радомир, поземлен имот с идентификатор 61577.505.3040 е записан като собственост на
Община Радомир и на Г.М.Б.*** – наследодател на настоящия жалбоподател.
От Заповед № 43 от 14.01.1993 година на община Радомир се установява, че е
възстановено правото на собственост върху недвижим имот – собственост на
наследниците на Г.М.Б.*** – Н.Г.Б.*** – син, А.Г.Б.*** – син, Г.М.*** – внук, Н.
Г.Б.***, С.Г. Б.*** и Г.Б.*** /настоящ жалбоподател/ върху одържавеното дворно
място /застроено и незастроено/ с площ от 7 900 кв.м. при посочени
граници.
Със Заповед № ДС-48 от 13.08.2015 година на основание чл. 32, ал. 1 от
Закона за администрацията, чл. 78, ал. 1 от Закона за държавната собственост,
чл. 108 и чл. 109 от Правилника за прилагане на Закона за държавната
собственост, във връзка със Заповед № 43 от 14.01.1993 година на община
Радомир, областния управител на област Перник е наредил да се отпишат от
актовите книги за държавните имоти – частна държавна собственост и се предаде
на правоимащите – наследниците на Г. М.Б.***, представляващ одържавено дворно място
с площ от 7 900 кв.м., описан в акт за държавна собственост № 151 от
24.12.1951 година.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 0322 от 20.01.2014 година на
община Кюстендил се установява, че Г.М.Б.*** е починал на 19.07.1948 година,
като е оставил за свои законни наследници конкретно посочени лица, между които
е и настоящия жалбоподател – Г.Д.Б.*** – виж т.2.2.1.
За изясняване на делото от фактическа страна настоящия съдебен състав с
определение постановено в закрито заседание на 29.02.2016 година е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указал на жалбоподателя за
установи съществуващите факти и обстоятелства, които твърди в жалбата и
уточнението към нея. В изпълнение на така разпределената доказателствена тежест
процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание на
28.03.2016година е поискал допускането на съдебно – техническа експертиза, като
такава е допусната и съответно му е предоставена възможност да формулира задачи
към вещото лице. В дадения срок от съда жалбоподателя с нарочна молба вх. № 943
от 30.03.2016 година е заявил, че се отказва от направеното искане по
допуснатата съдебно – техническа експертиза и не желае да бъде изготвяна такава,
съответно допуснатата експертиза е заличена в проведеното съдебно заседание на
25.04.2016 година.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за
оспорване по чл. 49, ал. 2 от ЗКИР от активно легитимирано лице, имащо правен
интерес от оспорването на процесната заповед, насочена е срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като взе предвид изложените от процесуалния представител на жалбоподателя
възражения и извърши цялостна проверка на оспорвания административен акт на
основанията за законосъобразност по чл. 146 от АПК, настоящия съдебен състав достигна
до следните изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в
предписаната от закона форма.
Настоящият съдебен състав приема, че при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила за
създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - установени в чл. 35
– чл. 49 от ЗКИР и нарушение на материално – правните норми – отменителни
основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Съгласно легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е
съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни,
поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред.
По смисъла на чл. 24 от ЗКИР основна единица на кадастъра е поземленият имот –
част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода,
определена с граници съобразно правото на собственост. В разпоредбите на чл. 41
от ЗКИР и чл. 41 от Наредба № 3/28.04. 2005 година за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/ е
установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез
обединяване на данни от карти, планове, регистри и други източници, одобрени по
предвидения законов ред.
На първо място по делото се оспорва обстоятелството, дали в приетия
кадастрален регистър правилно са отразени данните относно правото на
собственост върху него.
В кадастралния регистър, като собственик на поземлен имот с идентификатор 61577.505.1496 е записан единствено като
собственик Г.М.Б.***, който е наследодател на настоящия жалбоподател, поради
което така направения запис напълно законосъобразно и правилно отразява
действителното правно положение относно правото на собственост, поради което
жалбата в тази част е напълно неоснователна.
По отношение оспорване
на обстоятелството, дали в
приетия кадастрален регистър правилно са отразени данните относно правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 61577.505.3040 е налице
следното: В кадастралния
регистър, като собственик на поземлен имот с идентификатор 61577.505.3040
е записан Община Радомир /заинтересована страна/ и Г.М.Б.*** /наследодател на
жалбоподателя/.
В случая изискуемото от закона съдържание
на кадастралните регистри е установено с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗКИР.
Съгласно тази норма кадастралният регистър на недвижимите имоти – обект на
кадастъра съдържа: 1. основните данни за имота по чл. 27, ал. 1 без данните за
граници на поземлен имот и очертание на сграда; 2. данните по чл. 61, ал. 1, т.
1 – т. 11 за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът
черпи правото си; 3. данните по чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 4 за другите вещни
права върху недвижимия имот; 4. номера на партидата на имота в имотния
регистър. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗКИР данните за собствениците и носителите
на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се
набират от: 1. регистрите към картите и плановете; 2. представените актове по
чл. 38, ал. 1, т. 3; 3. регистрите на общинската и областната администрация. В
ал. 3 на посочената правна норма е установено, че данните за правото на
собственост и за другите вещни права се уточняват въз основа на представените
от службата по вписванията по реда на чл. 71, ал. 3 от ЗКИР предварителни
имотни партиди.
От събраните по делото доказателства е видно, че в скица на поземлен имот
№ 15-10200-12.01.2016 година с
идентификатор 61577.505.3040 като собственици са записан Община Радомир /заинтересована страна/ и Г.М.Б.***
– наследодател на настоящия. В случая няма постановено и влязло в законна сила
съдебно решение с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, с което да е признато
за установено по отношение на жалбоподателя, че заинтересованата страна не е собственик
на имот с идентификатор 61577.505.3040, в който имот попада недвижимия имот на
жалбоподателя. В изпълнение на указаните задължения административния орган – ответник
при съставянето и приемането на кадастралния регистър е уточнил в съответствие
с изричната норма на чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР данните относно правото на
собственост, както и тези свързани с отразяване акта въз основа на който
жалбоподателят и заинтересованата страна удостоверяват вещните си права.
Изработването на КК и КР е сложна дейност, протичаща на няколко етапи и включва
задължения на различни правни субекти за събирането на данните по чл. 41 от
ЗКИР, като задължения имат както административния орган, така и собствениците
на имоти в обхвата на изработената кадастрална карта по аргумент на чл. 41, ал.
2 и чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Ответника се е съобразил при изработването на
кадастралната карта и регистри с актовете, от който жалбоподателят и
заинтересованата страна черпят вещните си права. Административният орган го е
съобразил и е записал собствеността върху недвижимия имот на наследодателя на жалбоподателя
и на Община Радомир.
Административният орган е изпълнил задължение по силата на чл. 41 от ЗКИР,
като се е снабдил с документи установяващи данните за собственост. Наред с това
правилно и законосъобразно с изискването на чл. 30, ал. 2, т. 2, във връзка с
чл. 61, ал. 1, т. 11 от ЗКИР в кадастралния регистър е вписан както Община
Радомир на основание Акт за частна общинска собственост № 504, рег. № 1155 от
08.07.2014 година, така и наследодателя на настоящия жалбоподател Г.М.Б.***,
въз основа на представени писмени доказателства пред комисията по чл. 47, ал. 7
от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, като е уважила
възражението на настоящия жалбоподател и го е вписала за имот 505.1496 и за имот 505.3040, а именно Г.М.Б.*** –
наследодател на жалбоподателя. Съществуването на взаимно изключващи се документи за собственост по
отношение на части от кадастрален обект, които се застъпват индицира спор за
материално право, разрешаването на който не е от компетентността на
административния орган. Конкуренцията между ползващи се с еднаква
доказателствена сила титули за собственост не е преодолима в производството по
одобряване на кадастралната карта и регистър. Административният орган не е допуснал
съществено нарушение на административно производствените правила, което да е довело
и до материална незаконосъобразност на заповедта в тази част. Нито настоящия
съдебен състав, нито административния орган притежава компетентност да се
произнася по въпроси свързани със собствеността на отразените или не недвижими имоти,
тоест не изследва валидността на конкуриращите се документи за собственост. В
настоящото производство не се решават спорове за собственост. Заповедите, включително
и оспорената в посочената част, издадени на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР
нямат конститутивно, а само констативно действие. В тях се отразява действителността
такава каквато е към момента на изготвяне на съответната карта.
Административният орган е длъжен да зачете доказателствената сила на
представените титули за собственост и да впише имотите. След като данните за
собствеността са установени по реда на чл. 41 от ЗКИР, административният орган
е длъжен да запише в кадастралните регистри, визираните в тях лица, без да може
да извършва преценка дали някои от тях имат предимство. Този извод се налага и
от разпоредбата на чл. 41, ал. 4 от ЗКИР според която в кадастралния регистър
на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на
други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато
такива не бъдат установени по реда на ал. 2. При издаване на административния
акт в оспорената му част изпълнителният директор на АГКК се е съобразил с
наличните релевантни факти и данни за собственост, поради което жалбата и в
тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В производството по
Глава V от ЗКИР наред със задълженията на собствениците за доказване правото си
на собственост, съществуват и задължения на административния орган за
установяване правнорелевантните факти. В посочения смисъл е константната
съдебна практика на Върховния административен съд на Република България
обективирана в Решение № 6 274 от 12.05.2014 година, постановено по
административно дело № 16 765 от 2013 година на ІІ отд. и Решение №
6 757 от 20.05.2014 година, постановено по административно дело №
2 928 от 2014 година на ІІ отд.
На следващо място предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е
обстоятелството относно, неправилното записване на действителната площ и
границите на поземлен имот с
идентификатор 61577.505.1496 и на поземлен имот с идентификатор 61577.505.3040. В настоящото съдебно
производство с оглед разпределената доказателствена тежест между страните,
жалбоподателя не ангажира доказателства, в подкрепа на изложените твърдения в
жалба, от които да е видно и да се установи действителната площ на поземлените
имоти и техните граници, а напротив категорично заявява в депозирана молба вх.
№ 943 от 30.03.2016 година, че се отказва от допуснатата съдебно – техническа
експертиза, поради което твърденията в тази насока са недоказани. Ето защо и в
тази част жалбата следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Страните не претендират разноски, поради което настоящия съдебен състав
не следва да се произнася.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Перник в
настоящия съдебен състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Б. с ЕГН ********** *** срещу Заповед № РД – 18 – 75 от 10.11.2015
година на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър /АГКК/, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена
кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на гр. Радомир, в
частта за поземлен имот с идентификатор 61577.505.1496 и за поземлен имот с
идентификатор 61577.505.3040, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/П/