Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 194

 

Гр. Перник, 04.05.2016 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                     Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния – секретар М.А., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 149/2016 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на В.П.А. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Г.Б. *** против Заповед                   № 313з-383 от 24.02.2016 година на Директора на Областна дирекция на МВР Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран и постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени оспорената заповед и присъди направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят В.П.А.*** редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Г.Б. ***, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед. Подробни съображения излага в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата Директора на Областна дирекция на МВР Перник редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт И.М.***, която моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Подробни съображения излага в представеното писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В.П.А.*** е държавен служител – инспектор в Областна дирекция на МВР Перник, работи като разузнавач VІ степен в група „Противодействие на престъпления във финансово – кредитна система“ в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР Перник.

С постановление за възлагане на проверка от 22.10.2015 година прокурор при районна прокуратура Перник след като се е запознал с материалите по преписка рег. № 2985/2015 година по описа на прокуратурата е възложил на ОД на МВР Перник извършването на проверка по дадени указания, както и е определил 30 дневен срок. Така издаденото постановление е регистрирано в ОД на МВР Перник на 27.10.2015 година, като с разпореждане от 28.10.2015 година е разпределено на настоящия жалбоподател.

С писмо рег. № 313000-6753 от 23.11.2015 година настоящия жалбоподател е поискал от районна прокуратура Перник продължаване на срока за извършване на проверката по преписката, с оглед на нейната фактическа и правна сложност и обективна невъзможност за събиране на доказателства в дадения срок.

С писмо прокурора при районна прокуратура Перник е уведомил настоящия жалбоподател, че продължава срока за извършване на проверката по преписката с 25 дни. За така продължения срок настоящия жалбоподател е уведомен на 30.11.2015 година.

С докладна записка началника на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ е уведомил директора на ОД на МВР Перник, че след извършена проверка в сектора по възложени преписка на служителите е констатирал, че инспектор В.А.*** неоснователно е просрочил прокурорска преписка № 2985/22.10.2015 година. По така изготвената докладна записка директора на ОД на МВР Перник е разпоредил на началника на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ да извърши проверка, справка с доклад и отношение.

Със сведение рег. № 313р-903 от 18.01.2016 година настоящия жалбоподател е уведомил началника на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“, че поради броя на разпределените преписки – 22 броя, на тяхната фактическа и правна сложност и обективната невъзможност за изработването им в дадения първоначален срок, че е забавил писмото за удължаване на срока на работата по преписката. Заявил е, че по преписката не е работил, поради ежедневния обем от задачи и големия брой разпределени преписки и обективната невъзможност за работа по всички тях. Така даденото сведение е прието от директора на ОД на МВР на 18.01.2016 година и от началника на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ на 22.01.2016 година.

Със сведение рег. № 313р-1277 от 22.01.2016 година инспектор Д.Ц.*** е дал сведения, от които се установява, че на 11.01.2016 година му е възложена от началника на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ спешна проверка, тьй като настоящия жалбоподател – водещ служител проверката е в болничен отпуск. Проведена е среща с наблюдаващия прокурор и е установено, че е необходимо срокът на проверката да бъде удължен, за което е изготвено писмо за удължаване на срока.

Със справка рег. № 313р-1430 от 26.01.2016 година началника на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ е уведомил директора на ОД на МВР Перник за извършената проверка, от която е установил, че настоящия жалбоподател е просрочил към 11.01.2016 година извършването на проверка по прокурорска преписка 2985/2015 година по описа на районна прокуратура Перник, като не е изпълнил указанията на наблюдаващия прокурор. Началникът на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ е предложил на директора на ОД на МВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, поради неизпълнение на служебните задължения от настоящия жалбоподател. За така изготвената справка жалбоподателя е уведомен на 29.01.2016 година.

Със сведение рег. № 313р-1781 от 01.02.2016 година настоящия жалбоподател е уведомил началника на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“, че поради възложените проверки по повече от 25 преписки, които са със съответната сложност по икономическа линия, големия обем от работа – преписки, окръжни, делегации, както и ежеседмичното участие в СПО свързано с няколко часа откъсване от работа по преписките, както и устно докладваното просрочие преписката в началото на месец януари е разпределена на друг служител от началника на сектора, както и от началото на работа в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ през месец ноември 2014 година до настоящия момент не е бил прикрепен към наставник, като независимо от това е отработил повече от 40 заявителски материала /ЗМ/. Така даденото обяснение е прието на 01.02.2016 година от директора на ОД на МВР Перник, така и от началника на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“.

С оспорената Заповед № 313з-383 от 24.02.2016 година на директора на Областна дирекция на МВР Перник на основание чл. 194, ал. 2, т. 2,             във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо, във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, за това че за периода от 28.10.2015 година до 11.01.2016 година по възложена преписка не е извършил нито едно действие по извършване на проверката и изпълнение на постановление на районна прокуратура Перник, като към 11.01.2016 година преписката е с изтекъл срок и не са изпълнени указанията на прокуратурата и проверката не е приключила, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, като е издадена от компетентен орган по смисъла на             чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание „Порицание” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37, като в конкретния случай това е Директора на Областна дирекция на МВР Перник. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по – късно от една година от извършването му.

Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в             чл. 205 и следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия извършител, като съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. В случая е извършена проверка, видно от докладна записка рег. № 313р-552 от 11.01.2016 година по описа на ОД на МВР Перник въз основа на която е установено, че настоящия жалбоподател за това че за периода от 28.10.2015 година до 11.01.2016 година по възложена преписка не е извършил нито едно действие по извършване на проверката и изпълнение на постановление на районна прокуратура Перник, като към 11.01.2016 година преписката е с изтекъл срок и не са изпълнени указанията на прокуратурата и проверката не е приключила, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, поради което му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.

В настоящият случай от събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че вмененото на жалбоподателя нарушение се съдържат в справка рег. № 313р-1430 от 26.01.2016 година, като обяснението на настоящия жалбоподател е обективирано в сведение 313р-1781 от 01.02.2016 година, което съдържа сведения, които не опровергават изложеното в нея относно вида и характера на нарушението, но съдържа обективни факти относно неизпълнението на дадените прокурорски указания. Жалбоподателят е посочил, че има възложени повече от 25 проверки, които са със съответната сложност по икономическа линия, голям обем от работа – преписки, окръжни, делегации, както и ежеседмичното участие в СПО свързано с няколко часа откъсване от работа по преписките, както и устно е докладвал за просрочие на преписката в началото на месец януари на началника на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“, поради което преписката е разпределена на друг служител от началника на сектора, както и от началото на работа в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ през месец ноември 2014 година до настоящия момент не е бил прикрепен към наставник, като независимо от това е отработил повече от 40 заявителски материала /ЗМ/. Така изложените данни от жалбоподателя по административната преписката не са обсъдени от наказващия орган преди да се произнесе с оспорената в настоящото съдебно производство заповед.

При налагане на дисциплинарно наказание процесуална гаранция за законосъобразност на акта е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР - да се вземат обяснения на служителя и те да се обсъдят в крайния акт. Второто изискване в разглеждания случай не е изпълнено. Наказващият орган дори не ги е обсъдил формално, а само е пояснил че такива са приети. Обясненията на жалбоподателя е следвало да бъдат анализирани за изтъкнатите от него факти, защо срока по конкретната преписка не е спазен за изпълнение на прокурорските указания. В случая липсват доказателства за настъпили вредни последици от бездействието на жалбоподателя, което също е следвало да бъде преценено от административнонаказващия орган. Липсата на мотиви защо се налага дисциплинарното наказание „Порицание“ в случая представлява съществено административно - производствено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР.

Дисциплинарнонаказващият орган е нарушил принципа за съразмерност и е постановил несъответен на целта на закона акт – незаконосъобразност по чл. 146, т. 5 от АПК. Като е преценявал поведението на жалбоподателя, за да определи вида и размера на дисциплинарното наказание, няма данни органът да е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По делото не се събраха доказателства за такава преценка, няма мотиви за това в заповедта. В йерархията по чл. 197 от ЗМВР порицанието е на трето място и изборът да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран. В посочения смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд обективирана в Решение № 1 136 от 03.02.2016 година, постановено по адм. дело № 8032/2015 година на V отделение.

Мотивиран от гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че оспорената Заповед № 313з-383 от 24.02.2016 година на Директора на Областна дирекция на МВР Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Относно разноските:

 

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Г.Б. *** за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък е основателно, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 400 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 01012 от 25.02.2016 година.

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата главен юрисконсулт И.М.*** за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд Перник

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 313з-383 от 24.02.2016 година на Директора на Областна дирекция на МВР Перник , с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2,             във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо, във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР на В.П.А. с ЕГН ********** ***, който работи като разузнавач VІ степен в група „Противодействие на престъпления във финансово – кредитна система“ в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Перник е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на В.П.А. с ЕГН ********** ***, съдебни разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия:/П/