Р Е Ш Е Н И Е

№ 190

гр. Перник, 11.05.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на петнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията Георгиева административно дело № 160/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на Р.А.И.,*** против решение № ПОВН-2 от 09.02.2016г. на ръководителя на Териториално поделение-Перник към Национален осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 0-13-000-00-00876492 от 22.12.2015г. на ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи.

Жалбоподателката изказва недоволство от оспореното решение, като твърди, че решението е незаконосъобразно и не са налице материално правните разпоредби, при който органът може да откаже изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Вместо нея се явява адв. В.Б. ***, който поддържа жалбата и иска отмяна на решението и на потвърденото с него разпореждане. Прави искане за присъждане на направени по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки, в които маркира незаконосъобразността на оспорения акт.

Ответникът по жалбата– ръководителя на ТП на НОИ гр.Перник чрез процесуалния си представител юк. Й. С. оспорва жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение. В писмени бележки доразвива доводите си за правилност на атакувания акт.

Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 118, ал. 1 от КСО срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

По фактите:

На *** в гр. Перник Л. Г. О. е родила А. Л. О.. Последният е лишен от родителска грижа и по смисъла на Закона за закрила на детето той е дете в риск.

Със заповед № 084/02.07.2015г. директора на Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Перник е настанил малолетния А. Л. О., с настоящ адрес *** в професионално приемно семейство на Р. и С. И., временно до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето, считано от 03.07.2015г..

На 10.12.2015г. Р.И. е депозирала пред работодателя заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, придружено със заповед № 1132 от 29.09.2015г. на кмета на Община Брезник за разрешен платен отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст и удостоверение за настоящ адрес на новородения А. О.

С придружително писмо вх. № 13-999-27-00050436 от 15.12.2015г. осигурителя Домашен социален патронаж-Брезник е представил в ТП-Перник към НОИ Заявление-декларация от Р.И. за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, придружено със заповед № 1132 от 29.09.2015г. на кмета на Община Брезник за разрешен платен отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст, удостоверение за настоящ адрес на новородения Алберто Огнянов и на молителката, и заповед № 084/02.07.2015г. на директора на Д”СП”-Перник.

С разпореждане № 0-13-000-00-00876492/22/12.205г. ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите е отказал отпускане на парично обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст с мотиви, че това обезщетение се изплаща след изтичане на срока на обезщенението за бременност и раждане. Последният изтича на 25.06.2016г., поради което искането е прието за неоснователно.

С жалба рег. № 1012-13-2 Р.И. е оспорила разпореждането и е поискала същото да се отмени и вместо него да и се отпусне обезщетение за отглеждане на дете до две годишна възраст, считано от 03.08.2015г..

Жалбата е разгледана от директора на ТП-Перник към НОИ по същество. С решение № ПОВН-2 от 09.02.2016г. директорът на ТП-Перник към НОИ я е отхвърлил като неоснователна и по същество е потвърдил разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Недоволна от решението Р.И. е подала жалба до Административен съд Перник.

В хода на съдебното производство от страна на ответника по жалбата се представя влязло в сила решение № 93 от 20.11.2015г., постановено по ГД № 209 по описа на районен съд Брезник за 2015г., с което е оставено без уважение искането на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Перник за настаняване по съдебен ред на детето А. О. в професионално приемно семейство на Р. и С. И..

Делото е основано само на писмени доказателствени средства. Както тези изпратени с административната преписка, така и тези, събрани в производството пред съда не са оспорени от страните. Всички те са непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира с доверие и основа на тях фактическите си констатации. В хода на процеса не са постановени изрични определения за отделяне на спорното от безспорното, но на практика страните не спорят по фактите, а дали правилно е приложен материалният закон.

По правото:

Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, която се възприе от представените по делото доказателства, съдът намира жалбата за основателна, но не по изложените в нея аргументи. Доводите за това са следните:

Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б. "е" с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е решение № ПОВН-2 от 09.02.2016г. на директора на Териториално поделение-Перник към Национален осигурителен институт, което е издадено от компетентния орган посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазени са и административно производствените правила. С оглед на това не се налага отмяната му на основанията по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Между страните не съществува фактически и формален спор, че А. О. е роден на ***г. и със заповед № 084/02.07.2015г. на директора на Д”СП”-Перник е настанен за отглеждане в приемното семейство на Р.И.. Спорен по делото е правния въпрос дължи ли се обезщетение по реда на чл. 53 от КСО на жалбоподателката. Поради тази причина се налага да се проследи статута на временното настаняване, правата на приемното семейство и произтичащите от тях правоотношения и въз основа на това да се даде еднозначен отговор на основния въпрос по казуса.

По своя характер заповед № 084/02.07.2015г. на директора на Д”СП”-Перник е временна мярка. Правното основание за издаване на заповед за временно настаняване по административен ред е чл. 26, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, а фактическа предпоставка за издаването й е необходимостта от спешни мерки за закрила на детето. Законът за закрила на детето регламентира специфични обществени отношения, при които определящи и на първо място са интересите на децата, като посредством предприетата мярка в случая по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. Съобразно възможностите, които разписва нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда като до произнасяне на съда, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Следователно, в конкретния случай, се касае за налагане на временна мярка по административен ред до произнасянето на съда за настаняване на детето в семейството на близки или роднини. От приложеното по делото влязло в сила решение на Районен съд-Брезник е видно, че административният орган, издал процесната заповед, е изпълнил и задължението си по чл. 27, ал. 2 от ЗЗДет. и е поискал детето да бъде настанено в професионалното приемно семейство И. за срок от 1 година или до настъпване на някое от основанията за прекратяване на настаняването по чл. 29 от ЗЗД. Искането за настаняване е оставено без уважение и решението на съда е влязло в сила на 08.12.2015г.. Доколкото обаче законодателят нито в Закона за закрила на детето, нито в Закона семейни помощи за деца, нито в Кодекса на труда, нито в Кодекса за социално осигуряване е направил разлика и е отделил временното настаняване по административен ред от настаняването по съдебен ред и не е разписал отделни хипотези за тях се приема еднозначно, че водещото в случая е обстоятелството, че детето е изведено от биологичното семейство и грижите по отглеждането и възпитанието му са поети от други лица. С оглед на това в казуса имаме безспорно дете настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, така както го изисква нормата на чл. 53, ал. 3 от КСО. Доводите изложени в оспореното решение, че детето е настанено по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗЗД не се споделят, тъй като съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство се извършва от съда, като до неговото произнасяне Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, което става със заповед на директора по чл. 27, ал. 1 от ЗЗД.

Мярката, временното настаняване до произнасянето на съда е ограничена времево и целта и е детето да се изведе от негативната среда и да се настани, както е в случая в приемно семейство. Що е приемно семейство е разписано в чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Приемно семейство, съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане, съгласно договор по чл. 27. Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения и същите съгласно чл. 137, ал. 1 от СК не придобиват родителски права и задължения. Съгласно чл. 122 от СК носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. В случая безусловно не сме изправени пред хипотеза на родители в буквалния смисъл, за да искаме от приемната майка да изтича срок за обезщетението за бременност и раждане. В случая приемната грижа, като мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1 от КСО е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство. От представени по делото договори за приемна грижа от 10.02.2015г. и от 03.07.2015г., както и анекс от 02.07.2015г. се установява, че между Р.И. и Дирекция “Социално подпомагане” Перник е налице двустранно съглашение за осъществяване на приемна грижа от страна на И. по отношение на новородения А. О. за срок до постановяване на решение на районния съд за настаняване на детето. Решението на съда е влязло в сила на 08.12.2015г. и същото не е в интерес на И.. Съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЗД условията и редът за финансиране на професионалното приемно семейство се определят с правилника за прилагане на закона. В периода от настаняване на детето 02.07.2015г. до 08.12.2015г. И. по силата и на основание сключения договор по чл. 31, ал. 4 от ЗЗД е получавала финансиране, респ. месечно възнаграждение регламентирано в ЗЗД в размер определен съгласно чл. 57в, ал. 1, т. 2 от ПП на ЗЗД. Също така е получавала месечна финансова помощ определена по реда на чл. 50, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ПП на ЗЗД за нуждите по отглеждането и възпитанието на настаненото при нея дете. С оглед на изложеното настоящия състав намира, че И. е получавала месечно възнаграждение и месечна финансова помощ на основание ЗЗД и ПП на ЗЗД. Анализираните по-горе договори, нямат характеристиките на трудов договор, така както е било до разписано в разпоредбата на чл. 57а от ПП на ЗЗД до изм. бр. 68 от 2012г., в сила от 4.09.2012г. и поради тази причина същите не се третират като такива, сключени на плоскостта на КТ. Поради това и произтичащите от тях финансови отношения по своя характер не са обезщетения предвидени по КСО, а са помощи законово регламентирани в чл. 44, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 в ЗЗД и са отпускани във връзка с ПП на ЗЗД. По своя характер тези помощи са предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето в семейства на роднини или близки и в приемни семейства. Ролята на приемните семейства и задълженията, които те имат са в корелативна връзка с изискванията на държавата, поети за ограничаване броя на децата настанени в институции. В тази връзка ще се отбележи, че ЗЗД по никакъв начин не ограничава права на приемното семейство и не въвежда никакви допълнителни условия свързани с КСО, в частност с правото да се иска обезщетение по реда на чл. 53 от КСО. Такова ограничение няма и в КСО. Това уточнение е наложително, тъй като ответника по жалбата в писмените бележки застъпва теза за двойно плащане за едно и също нещо, т.е. веднъж получаване на възнаграждение и успоредно с него получаване на средства под формата на обезщетение пак за отглеждане на дете. С оглед проследените законодателни уредби настоящия състав ще застъпи разбирането, че не се получава двойно плащане за едно и също нещо и то от държавния бюджет, тъй като имаме договорени и дължими по договор плащания, изрично уредени в материалния закон ЗЗД, които не поглъщат, нито игнорират права на приемните лица по КСО. Успоредно с това ще се посочи, че съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЗД финансирането на дейностите по закрила на детето по ЗЗД се осъществява от: държавния бюджет, от общинските бюджети, от национални и международни програми и споразумения в областта на грижата за деца, от дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица, от фонд "Социална закрила", както и от други източници. По Закона за семейните помощи за деца също е предвидено, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗСПД получаване на месечни помощи по чл. 2, ал. 3 от ЗСПД за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от ЗЗД, които помощи се предоставят на лицата, при които е настанено детето. С оглед на изложеното е видно, че действащата нормативна уредба е насочена изцяло към защита правата на децата и ограничаване отглеждането на деца в институции и същата допуска “стимулиране” на приемната грижа, посредством предоставяне на финансови възнаграждения, семейни и месечни помощи по реда на специалните закони с единствена цел-децата на България да се отглеждат в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях, какъвто е един от основните принципи на закрила посочен в чл. 3, ал. 2 от ЗЗД. От своя страна в пар. 1, т. 7 от ДР на ЗЗД посочва, че семейна среда е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26. При това положение се приема, че реално както биологичното семейство на детето, така и семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26 имат гарантирани и разписани права, на които съответстват конкретни задължения от страна на държавата.

КСО, в раздел II, Обезщетения за майчинство е регламентирал на кого принадлежи правото на обезщетение за отглеждане на малко дете и самото обезщетение при отглеждане на малко дете. От данните по делото се установява, а и не съществува между страните формален спор по това, че жалбоподателката Р.И. отговаря на условията посочени в чл. 52а от КСО, т.е. осигурявана е за общо заболяване и майчинство и има изискуемият се осигурителен стаж като осигурена за този риск. Въз основа на това следва, че тя е носител на право на обезщетение за отглеждане на малко дете. Обезщетението при отглеждане на малко дете е уредено в чл. 53 от КСО. Ал. 1 на чл. 53 от КСО е чистата хипотеза разписваща, че след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Безспорно в случая жалбоподателката не попада в хипотезата на чл. 53, ал. 1 от КСО. На нея не се дължи парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО, тъй като това осигурително събитие не е възникнало за нея от една страна, а от друга същата не разполага с право да полза допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. Този допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете е нормативно уреден в чл. 164 от КТ. В КТ е нормативно уреден и отпускът за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство по силата на чл. 164а от КТ. По силата на законовата делегация е приета и наредба за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986г., с последни изм. и доп., бр. 63 от 18.08.2015г., в сила от 18.08.2015г.. На жалбоподателката е разрешен със заповед № 1132 от 29.09.2015г. Кмета на община Брезник отпуск по чл. 164а от КТ за отглеждане на дете настанено в приемно семейство. Нормата на чл. 164а от КТ е специална по отношение на чл. 164 и по силата й, право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст имат лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от ЗЗД. Тази норма за разлика от чл. 164 от КТ не въвежда условието “след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване”, а директно предоставя право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. В Наредбата за работното време, почивките и отпуските в чл. 46а е регламентиран и подробно разписан редът за отпускане и за прекратяване на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст по чл. 164а от КТ, като съществува и чл. 46 регламентиращ отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ. Според разбиранията на състава самостоятелното съществуване на чл. 164 и чл. 164а от КТ, доразвити в чл. 46 и чл. 46а от НПВО не е самоцелно, защото посредством тях се цели да се изравни периода-навършването на 2 години на детето до който както майката, осиновителката, лицето, което е поело отглеждането на детето и лицето при което е настанено дете по реда на ЗЗД да имат право на отпуск. Това е така защото става въпрос за деца, независимо от това дали същите се отглеждат в биологичното си семейство или в семейна среда, по смисъла на пар. 1, т. 7 от ЗЗД, тъй като грижите в този период от време са ежечасни, ежедневни и непрекъснати. С оглед на това разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от КТ пряко кореспондира с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от КСО и вложеният в тях смисъл се отнася до лицата /майка, респ. осиновителка/, за които е налице осигурителното събитие бременност и раждане и за която е изтекъл срока по чл. 50, ал. 1 от КСО през които се е дължало парично обезщетение при бременност и раждане, като осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Съгласно чл. 164, ал. 4 от КТ на тези лица се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Условията регламентиращи паричното обезщетение за отглеждане на малко дете са посочени в КСО, а размерът е определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Въз основа на изложеното лицата, ползващи допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете получават обезщетение по реда на чл. 53, ал. 1 от КСО.

От своя страна разпоредбата на чл. 164а, ал. 1 от КТ пряко кореспондира с разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от КСО и вложеният смисъл на същите са отнася до лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от ЗЗД. В чл. 46а, ал. 2 от НПВО, отпускът по ал. 1 се разрешава въз основа на заверено копие от влязлата в сила заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" за временно настаняване по административен ред. Съгласно чл. 164а, ал. 3 от КТ на тези лица, които са различни от лицата по чл. 164, ал. 1 от КТ се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. След като условията регламентиращи паричното обезщетение на лицата по чл. 164 от КТ са посочени в КСО и за тях е приложим КСО, то на същото основание за лицата по чл. 164а от КТ ползващи отпуск за отглеждане на дете до навършване на две годишната му възраст, настанено за отглеждане при тях също е приложим КСО, а размерът на обезщетението е регламентиран с чл. 53, ал. 1 от КСО. Напълно аналогично на чл. 164 и чл. 164а от КТ, законодателят е подходил и с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 и ал. 3 от КСО, като по този начин е уеднаквил периода /до навършване на 2 годишна възраст на детето/, за които е дължимо обезщетението за отглеждане на малко дете на различните категории лица. Нормата на ал. 3 на чл. 53 от КСО е нова и се явява специална по отношение на ал. 1. Тя е приложима в конкретния случай и в нея ясно и недвусмислено е посочено, че обезщетението за отглеждане на малко се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като то е месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В казуса имаме за периода от 03.08.2015г. до 08.12.2015г. дете, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД при приемното семейство на жалбоподателката. Р.И. отговаря на условията в чл. 52а от КСО. Поискала е и и е разрешен отпуск за отглеждане на дете по чл. 164а от КТ и е упражнила правото си да поиска отпускане на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО. Доколкото органът при произнасянето си не е отговорил и не се е произнесъл по съществения въпрос, който е свързан с това дали биологичната майка е правоимащо лице по чл. 48а от КСО и за процесния период от 03.08.2015г. до 08.12.2015г. отпуснато ли и е обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО, то се налага връщане на делото за ново произнасяне. При отрицателен отговор ще са налице всички предпоставки за посочения по-горе период от време да се отпусне месечно парично обезщетение при отглеждане на малко дете в условията на чл. 53, ал. 3 от КСО на жалбоподателката в размера определен в ал. 1 на чл. 53 от КСО. При положителен отговор органът първо дължи ревизиране на актовете, с който е отпуснал обезщетение за процесния период, при съобразяване с влязлата в сила заповед № 084 от 02.07.2015г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Перник след което се произнася по основателността на искането, с което е сезиран.

Въз основа на изложеното настоящия състав намира, че като е достигнал до други изводи ответника по жалбата е приложил неправилно материалния закон. Оспореното решение № ПОВН-2 от 09.02.2016г. на ръководителя на ТП-Перник към НОИ е материално незаконосъобразно и ще се отмени, като се отмени и потвърденото с него Разпореждане № 0-13-000-00-00876492 от 22.12.2015г. на ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи издадено на основание чл. 40, ал. 3 от КСО, по силата на което е отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО. Налице са предпоставките за отмяна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

При отмяна на административния акт според правилото на чл. 173 от АПК, съдът има правомощие да реши въпроса по същество или да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Естеството на акта не позволява решаване на спора по същество от съда. Отпускането на обезщетения при отглеждане на малки деца и размерът им е изцяло в компетентността на административния орган, на когото с нормативен акт е предоставена компетентност да отпусне обезщетение и да определи размерът му или да постанови отказ. Поради изложените по-горе съображения преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по искането обективирано в молба-декларация от Р.И., депозирано при ответника с придружително писмо с вх. № 13-999-27-00050436 от 15.12.2015г. и при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

По искането за разноски:

Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Същите са доказани в размер на 810лв. и представляват заплатена държавна такса за завеждане на съдебното производство в размер на 10лв. и 800лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 06815 от 29.02.2016г.. От страна на ответника не е направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което се присъжда пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № ПОВН-2 от 09.02.2016г. на ръководителя на ТП-Перник към НОИ и потвърденото с него Разпореждане № 0-13-000-00-00876492 от 22.12.2015г. на ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи.

ИЗПРАЩА делото като преписка на ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи към ТП-Перник към НОИ за ново произнасяне по молба-заявление на Р.И..

ОСЪЖДА Териториално поделение-Перник към Националния осигурителен институт, със седалище гр. Перник, ул. “отец Паисий” № 50 да заплати на Р.А.И., с ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Съдия:/п/