Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр. Перник, 16.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията Георгиева административно дело № 168 по описа за 2016г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба
на Д.А.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***
против решение № ********** от 22.02.2016г. на ръководителя на Териториално
поделение-Перник на Национален осигурителен институт, с което е отхвърлена
жалбата му против Разпореждане № ********** от 06.01.2016г. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване. С последното е отказано да се отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в условията на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Жалбоподателят изказва недоволство от оспореното
решение, като твърди, че същото е необосновано и е постановено в противоречие с
материално правните норми. Счита, че административния орган неправилно е
изчислявал осигурителния му стаж, поради което го е лишил от правото му на
пенсия. В съдебно заседание,
жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и иска отмяна на решението и на
потвърденото с него разпореждане.
Ответникът по жалбата–ръководител на Териториално
поделение-Перник на Национален осигурителен институт чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
Административен съд Перник,
след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи
проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения
акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните
обстоятелства по делото:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в
законоустановения в чл. 118, ал. 1 от КСО срок и от лице, пряко засегнато от
административния акт, поради което се дължи разглеждането й по същество.
По фактите:
Д.А.Н. е подал заявление с
вх. № 2113-13-899 от 17.12.2015г., с искане да му бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си е представил трудова книжка
№ 16 от 13.04.1976г. и военно-отчетна книжка, както и документи за
удостоверяване на осигурителен стаж, издадени от осигурителите “БЕМСА”ООД, “Мини
открит въгледобив”ЕАД, “Мини Перник”ЕАД. Представени са и удостоверителни
документи издадени от “Обединен осигурителен архив” при ТП-Кюстендил за
осигурителен доход.
Длъжностното лице по
пенсионно осигуряване след извършена проверка на представените документи и след
справка в регистъра на осигурените лица е зачело осигурителен стаж от втора
категория-19год., 01мес. и 28 дни и
осигурителен стаж от трета категория-05год., 00мес. и 14дни. Общият
осигурителен стаж, превърнат в осигурителен стаж по чл. 104 от КСО към трета
категория е 28год., 11мес. и 27дни. Въз
основа на тези изчисления е постановено Разпореждане № ********** от 06.01.2016г., с което е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание пар. 4, ал. 1 от
ПЗР на КСО. Длъжностното лице е приело, че заявителят няма право на пенсия в
условията на пар. 4, ал. 1 от КСО, тъй като
няма необходимите за мъж-100точки, като сбор от осигурителен стаж и
възраст, а към датата на заявлението има 86 точки.
Това разпореждане е обжалвано пред горестоящия
административен орган. С Решение № ********** от 22.02.2016г. ръководителят на
Териториално поделение-Перник към Национален осигурителен институт е отхвърлил
жалбата против атакуваното разпореждане като неоснователна и на практика е
потвърдил разпореждането за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в условията на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Недоволен от решението Д.А.Н.
е подал жалба до Административен съд Перник.
За изясняване на делото от фактическа
страна е прието и неоспорено от страните заключение по извършена
съдебно–икономическа експертиза от вещото лице С.Д., което настоящия съдебен
състав кредитира изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо с
ангажираните по делото писмени доказателства. След проследяване на трудовия път
на жалбоподателя и полагания от същия труд при работодателите “БЕМСА”, “Мини
Перник”ЕАД и “Мини открит въгледобив”ЕАД, както и като е взело предвид периода
на отбиване на редовната военна служба, вещото лице е установило, че осигурителния стаж на
жалбоподателя е 24г., 03м. и 6 дни. Превърнат
общия осигурителен стаж по условията на чл. 104 от КСО към трета
категория е 28год., 11мес. и 27дни. На жалбоподателя следва да се зачете осигурителен
стаж от втора категория-19год., 01мес. и 28 дни
и осигурителен стаж от трета категория-05год., 00мес. и 14дни. Със
заключението напълно се потвърждават констатациите на административния орган.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б. "а" с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния
ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред
административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. В
случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол
е решение № ********** от 22.02.2016г. на ръководителя на Териториално
поделение-Перник към Национален осигурителен институт, което е издадено от
компетентния орган посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона
форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Спазени са и административно производствените правила. С оглед на това не се
налага отмяната му на основанията по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Между страните се формира спор относно зачетения
осигурителен стаж. От трудовата книжка е видно, че в нея последователно са
нанасяни осигурителите, вида на изпълняваната дейност и заеманата длъжност.
Вписвани са и промените в трудовото възнаграждение, основанието за това,
периода, за които се отнасят като всяко вписване е удостоверено с подпис на
длъжностното лице. С оглед на това се приема, че трудовата книжка е водена
редовно и направените отбелязвания в нея удостоверяват действителното
фактическо положение свързано с трудовия път на жалбоподателя. От данните по делото и от заключенията на
съдебно икономическаа експертиза се приема, че за периода от 13.04.1976г. до
09.07.1984г. жалбоподателят е полагал труд при осигурителя “БЕМСА”ООД и е
заемал длъжността монтьор. Видно от удостоверение № 058 от 11.12.2015г. издадено
от “БЕМСА”ООД е, че при този осигурител жалбоподателя
има прослужено време 08г., 02м. и 26дни. Съгласно военно-отчетна книжка №
025369 за периода от 29.09.1976г. до
11.10.1978г. жалбоподателят е отбил редовната си военна служба. Поради тази
причина органът е приел, че този период от време 2г., 0м. и 13дни, е осигурителен стаж от трета
категория, съгласно чл. 44, ал. 1 от НПОС и е зачетен като такъв. Останалия
период посочен в удостоверението е зачетен като втора категория труд. За
периода от 09.07.1984г. до 15.12.1986г. няма записи в трудовата книжка, нито
има представено удостоверение за доход и за стаж, нито се твърди, че е полаган
някъде труд. За периода от 15.12.1986г. до 01.06.2000г. жалбоподателят е
полагал труд при осигурителя “Мини Перник”ЕАД на длъжност “автомонтьор”, а от
01.06.2000г. до 02.01.2003г. по чл. 123 от КТ е преназначен на работа при
осигурителя “Мини открит въгледобив”ЕАД, който е правоприемник на част от
активите и пасивите на “Мини Перник”ЕАД. Със заповед на изпълнителния директор
на “Мини открит въгледобив”ЕАД е освободен от длъжността “автомонтьор”, считано
от 02.01.2003г.. С оглед на това за периода от 15.12.1986г. до 02.01.2003г.
зачетения осигурителен стаж при осигурителя е 16г., 0м. и 10дни, от които е
зачетен като втора категория периода от 15.12.1986г. до 31.12.1999г. или 13г.,
0м. и 15дни. Периода от 01.01.2000г. до
02.01.2003г., т.е. 03г., 00м. и 01ден е зачетен за трета категория труд. За
част от този период е издадено и удостоверение. С оглед на изложеното общия
трудов стаж на жалбоподателя е 16г., 00м. и 10дни + 08г., 02м. и 26дни -- 24г., 03м. и 06дни. От този общ трудов стаж му е зачетен
осигурителен стаж от втора категория 19г., 01м., 28дни /полаган при “БЕМСА”ООД, без военната служба
и полагания труд за периода от 15.12.1986г. до 31.12.1999г. при осигурителя “Мини Перник”ЕАД и 5г., 00м. и 14 дни /периода
на военната служба-02г. 00м. 13дни+03., 00м. 01дни-периода от 01.01.2000г. до
02.01.2003г./ са зачетени за трета категория труд. По правилото на чл. 104 от
КСО, когато лицето е работило в условията на различни категории труд, то
съгласно ал. 2 от КСО при пенсиониране,
за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години
осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се
зачитат за пет години стаж от трета категория. При това превръщане се получава общ осигурителен стаж 28г., 11м. и 27 дни. Възрастта на
жалбоподателя към датата на депозиране на заявлението е 57г., 11м. и 20 дни.
Въз основа на
изложеното не се налага отмяна на атакувания акт и на основание чл. 146, т. 4
от АПК. За да отхвърли жалбата против обжалваното пред него разпореждане, с
което е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на настоящия жалбоподател,
ответникът се е позовал на разпоредбите
на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Изискването на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е до
31 декември 2015г. включително, лицата, които са работили 10 години при
условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора
категория труд да могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и
8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд
или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора
категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете. Безспорно в казуса е, че жалбоподателя е работил повече от 15г. при
условията на втора категория труд в “БЕМСА”ООД и в “Мини открит въгледобив”ЕАД,
т.е. същият отговаря на първото изискване посочено в пар. 4, ал. 1. Втората
предпоставка за ранно пенсиониране предвижда заявителят да има навършени 57
години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд. Налице е и тази
предпоставка. Третата предпоставка за ранно пенсиониране по императивен начин
предвижда заявителят да има сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете.
В случая не е изпълнено третото кумулативно предвидено изискване на пар. 4, ал.
1 от ПЗР на КСО, тъй като жалбоподателят има осигурителен стаж -28г., 11м. и 27дни
+ възраст-57г., 11м. и 20дни или същият има 86точки, при изискуеми се 100. С
оглед на това състава приема, че отказът на пенсионния орган да отпусне лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на
КСО е правилен и е съобразен с материалния закон. Като е достигнал до същите
изводи административния орган и длъжностното лице по пенсионното производство
са постановили материално законосъобразни актове, които ще бъдат оставени в
сила. При осъществения цялостен контрол не се констатираха основания за отмяна
на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Твърдението на
жалбоподателя е, че има право да му се отпусне пенсия. Същото е неоснователно. След
като същия не отговаря на изискванията на пар. 4, ал. 1 от КСО, по така
нареченото ранно пенсиониране, то той не отговаря и на изискванията на основния
текст за отпускане на пенсия за изслужено време и старост. Предпоставките, към
датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО са били навършени 63 години и 8 месеца
за мъжете, каквато възраст няма жалбоподателя и осигурителен стаж 37 години и 8
месеца, какъвто осигурителен стаж заявителят към датата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия няма. С оглед на това същият не отговаря и на
условията за пенсиониране в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Единственото
оплакване в жалбата касаещо незаконосъобразността на акта е свързано с това, че
според жалбоподателя целият му трудов стаж е втора категория и трябва да се
зачете като втора категория труд, а не като трета. Във връзка с това настоящия
състав намира, че исканията са му неоснователни. Съгласно действащата разпоредба на чл. 44 от
НПОС, за осигурителен стаж от трета категория, се признава времето на наборна
военна служба до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действуващото законодателство, независимо кога е положен. Напълно
аналогична е била и разпоредбата на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона
за пенсиите, която императивно е посочвала, че се зачита за трудов стаж от III
категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. По делото
няма данни жалбоподателя да е работил на подземна работа в мини и рудници с
подземна експлоатация, за да се приеме друга категория труд. Поради изложеното спорният период правилно е
зачетен като трудов стаж, в размер на 2 г. и 13дни от трета категория труд,
съгласно Закона за всеобщата военна служба в НРБ, действуващ за периода до
1996г. и в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от наредбата.
Единствено пенсионния орган е този, който има правомощието да зачете определен
стаж като стаж положен в условията на определена категория. Предложението
направено в удостоверение изх. № 058 от 11.12.2015г., издадено от “БЕМСА”ООД не
е обвързващо за пенсионния орган и същият правилно е зачел периода на военната
служба като трудов стаж от трета категория.
По изложените в
настоящето решение мотиви жалбата на Д.А.Н. против решение № ********** от
22.02.2016г. на ръководителя на Териториално поделение-Перник на Национален
осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № ********** от 06.01.2016г. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, с което е
отказано да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в
условията на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО ще се отхвърли като неоснователна. При извършената цялостна проверка за
законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха
основания, които да доведат до отмяната
му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на валидно проведено
административно производство компетентният административен орган правилно е
приложил материалния закон спрямо установените в производството факти и жалбата
като неоснователна ще се отхвърли.
По разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
Ответникът има право на
разноски. Ответникът в съдебното производство се представлява от юрисконсулт и
искането му за присъждане на разноски е своевременно направено. Същото се явява
основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 143 от АПК във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по ТД № 5/2009г. на
Върховен административен съд
жалбоподателят следва да се осъди да заплати на ответника разноски в
размер на 350 лева, представляващи
юрисконсулско възнаграждение. Разноските
се определят в минимален размер, определен съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Н. против решение № **********
от 22.02.2016г. на ръководителя на Териториално поделение-Перник на Национален
осигурителен институт, с което е потвърдено
Разпореждане № ********** от
06.01.2016г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.
ОСЪЖДА Д.А.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на Териториално поделение-Перник към Национален осигурителен
институт 350 /триста и петдесет/ лева
разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението на
страните пред Върховен административен съд на Република България.
Съдия:/п/