Р Е Ш E Н И Е

№ 215

гр. Перник, 17.05.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на пети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 174/2016 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ц.Х.М.,*** срещу Заповед № Ц-2435 от 01.02.2016г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Перник, с която е отпусната еднократна помощ по реда на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане //ППЗСП/ в размер на 100 лева за възникнали инцидентни нужди. Заповедта е потвърдена с решение № РД01-27 от 29.02.2016 година на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ – Перник.

В жалбата се изразява несъгласие с размера на отпусната еднократна помощ. Заповедта е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила, в нарушение а материално правните разпоредби и в противоречие с целта на закона. Иска заповедта са се измени като й се увеличи размера на еднократната помощ.

Ответникът по жалбата–директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Перник, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и изразява доводи за правилност на атакувания акт.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

С молба – декларация № Ц-2435 от 25.11.2015г. жалбоподателката е поискала от дирекция "Социално подпомагане" гр. Перник отпускане на еднократна помощ за покриване на разходи след пожар на жилищната сграда, която обитава. Към молбата си е приложила служебна бележка от началник Районна служба “Пожарна безопастност и защита на населението”, експертно решение № 2586 от 05.11.2015г. на ТЕЛК към МБАЛ”Р.Ангелова”АД.

На 03.12.2015г. е изготвен социален доклад, от който е видно, че настоящата жалбоподателка е вдовица и няма лица, които да я издържат. Получава пенсия в размер на 325лв. и през 2007г. е дарила жилището си на внучка й Ц. И.. На 18.11.2015г. е възникнал пожар в обитаваното от М. жилище. На първия етаж няма щети, а на втория етаж, в следствие на гасенето на пожара водата е проникнала в стаите. Въз основа на изложеното е предложил да бъде постановен отказ.

Със заповед № Ц-2435/10.12.2015г. директора на Дирекция "Социално подпомагане" Перник е постановил отказ от предоставяне на еднократна помощ по чл. 16 от ПП на ЗСП, с доводи, че жилището не е собственост на молителката.

С решение № РД01-01 от 05.01.2016г. Директорът на РД”СП” е отменил заповед № Ц-2435/10.12.2015г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Перник и е върнал преписката за ново произнасяне, с указания, че е налице инцидент по смисъла на чл. 16 от ПП на ЗСП и че заявителката е правоимащо лице.

На 26.01.2016г. отново е изготвен социален доклад, от който е видно, че настоящата жалбоподателка е вдовица и няма лица, които да я издържат. Получава пенсия в размер на 325лв. и през 2007г. е дарила жилището си на внучка й Ц. И.. На 18.11.2015г. е възникнал пожар в обитаваното от М. жилище. При проверката социалния работник е констатирал, че първия етаж се обитава, има електричество и жилището е отоплено. Не й се е налагало да го напуска, нито да изразходва средства за възстановяването му. Приело е още, че не е налице важна потребност, която да е внезапно възникнала. Направило е предложение за отказ.

Със заповед № Ц-2435/01.02.2016г. директора на Дирекция "Социално подпомагане" Перник е отпуснал на г-жа М. еднократна помощ по чл. 16 от ПП на ЗСП в размер на 100лева.

Несъгласна от размера на предоставената й помощ г-жа М. е оспорила заповедта пред по-горестоящия административен орган. Същият с решение № РД01-27 от 29.02.2016г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че заповедта е правилна.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящето производство е Заповед № Ц-2435/01.02.2016г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Перник, за разликата от отпуснатия размер на еднократната помощ от 100 лева до петкратния размер на гарантирания минимален доход. Според чл. 13, ал. 2 от ЗСП социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице. Въз основа на това съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което не се установява отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Същата е в изискуемата се писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Постановена е след надлежно проведено административно производство. При това положение не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Предназначението на социалните помощи съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП е да се подпомогнат гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. С нормата на чл. 1, ал. 3 е предвидено социалното подпомагане да се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата. Поради това на основание чл. 14, ал. 2 от ЗСП правото на социална помощ е лично. Лицата имат право на еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. В случая на основание чл. 16, ал. 1 от ПП на ЗСП на жалбоподателката е отпусната еднократна социална помощ, защото е налице възникнал инцидент-пожар в къща, обитавана и от нея и справянето с последиците от пожара ще я затрудни. Пенсията и е в размер на 325лв. и няма други доходи, нито има лица, които да и дължат издръжка. Въпреки огромните резерви на състава свързани с липса на установявания и липса на изложени фактически основания в атакуваната заповед и в социалния доклад, от които да се приеме, че на заявителката се е дължала помощ ще следва да се приеме, че заповедта, с която е отпусната помощ е благоприятен за жалбоподателката административен акт в тази му част, влязъл в сила и същият не може да се разглежда в това производство за законосъобразност.

Поради изложеното се приема, че настоящия спор между страните се свежда до размера на помощта, която на основание чл. 16, ал. 2 от правилника се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане" до петкратния размер на гарантирания минимален доход. Размерът е определен в законоустановената рамка от органа и след преценка на констатираните обстоятелства в социалната анкета и доклад. При преценката на административния орган е съобразена разпоредбата на чл. 27 от ПП на ЗСП, в която е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. По своята същност пожарът е инцидент, внезапно възникнал последиците, от които са свързани с отклонение от обичайния начин на живот и за отстраняването, на които е необходимо е финансов ресурс. Приложим е чл. 16 от ПП на ЗСП. Установяванията, че лицето е вдовица и получава единствено пенсия са мотивирали органа да й отпусне еднократна помощ. Установяванията, че на първия етаж няма щети, а на втория водата се е просмукала й в стаите, са мотивирали органа да приеме, че помощ й се дължи. За разликата от отпуснатия размер от 100 лева до петкратния размер на ГМД, както пред административния орган, така и пред съда не са ангажирани никакви доказателства. Пред административния орган няма заявена претенция за направени действителни разходи, а в хода на съдебното производство не се представят доказателства за извършени разходи, които евентуално да обусловят по-голям размер на помощта. Една от основните цели на Закона за социално подпомагане е да се подпомогнат онези лица, които са попаднали в затруднение в следствие на инцидент. В случая е предоставена помощ. Въз основа на изложеното се приема, че не са налице съществени нарушения на административно производствените правила, нито нарушения на материално правни разпоредби и акта е съобразен с целта на закона.

Единствените доводи в жалбата и в постъпилите по делото писмени бележки се свеждат до това, че е налице неравно отношение спрямо нея и етървите й. Твърди се, че етървите й, обитаващи останалата част от къщата близнак, веднага след като са си подали молбите са получили помощ в пълен размер, за разлика от г-жа М.. По тези доводи изхождайки от това, че правото на социална помощ е лично и това, че преценката се взима след оценка на конкретната потребност на лицето и преценка на всички факти и обстоятелства се налага извод, че органът ги е третирал еднакво, т.е. приел е, че същите са правоимащи, а по отношение на размера на помощта, същият я определил спрямо действителното фактическо положение.

С оглед на гореизложеното и при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК.

Оспорването срещу заповед № Ц-2435 от 01.02.2016г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Перник, с която е отпусната еднократна помощ в размер на 100 лева, съответно за разликата до петкратния размер на гарантирания минимален доход ще се отхвърли като неоснователно и недоказано.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Х.М. против Заповед № Ц-2435 от 01.02.2016г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Перник, за разликата от отпуснатия размер от 100лева до петкратния размер на гарантирания минимален доход, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/