Р Е Ш Е Н И Е № 176

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 04.05. 2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Ц., като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д №150 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник срещу решение № 150 от 10.12.2015г. на Районен съд - Брезник, постановено по а.н.д. № 129 по описа на съда за 2015г., с което е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000042 от 03.07.2015г., издадено от Директор на ДИТ – Перник. С отмененото наказателно постановление на ***, представлявано от Г. П. Р., в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.

Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалния и материален закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. ал. 2 и 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. С жалбата се изразява несъгласие с мотивите на районния съд, обосновали отмяна на процесното НП. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата-***, чрез адв. Р. М., възразява срещу жалбата и моли решението на Районен съд - Брезник да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за законосъобразност на въззивното. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд Перник, в настоящият касационен състав, като взе предвид доводите на страните във връзка с доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Брезник, след съвкупна преценка на доказателствата, събрани и приобщени във връзка със спора е приел от фактическа страна, че на 11.06.2015 г. в 13:10 часа, при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол: ресторант***, инспектори от ДИТ - Перник на място в обекта заварили Г. И. И.. В предоставената й за попълване декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, И. вписала, че работи във „Фън Спорт“ ЕООД, пробно, от 11.06.2015 г. като „помощник кухня“, с работно време от 12:00 до 16:00 часа. След документална проверка, извършена на 15.06.2015 г. в сградата на ДИТ - Перник, и допълнително представени трудов договор, сключен с Г. И. на 10.06.2015г. и справка от ТД на НАП за подадено уведомление с вх. №22388153237409 от 11.06.2015 г., 15:18 часа за сключването на същия, на проверяваното дружество е съставен акт за административно нарушение за това, че е допуснал до работа лицето Г. И. преди да й предостави заверено копие на уведомлението до ТД на НАП за така сключения трудов договор. Производството завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите Районен съд – Брезник е приел от правна страна, че в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложение на материалния закон към възприетото по фактите от административнонаказващия орган, е наложено наказание за неизвършено от наказаното лице нарушение, тъй като в производството пред съда се установило, че Г.И. И. не е била допусната до работа в деня на проверката. Направил извод и за приложимост в случая на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на подаденото още същия ден уведомление до ТД на НАП за сключения трудов договор, районният съд е отменил процесното наказателно постановление.

Решението е правилно.

Без основание възразява жалбоподателят, че неправилно районният съд е отменил наказателното постановление, поради несъответно приложен от административнонаказващия орган материален закон. В производството пред Районен съд-Брезник е останал недоказан фактът, че лицето Г. И. И. е била допусната до работа, след като е сключила трудов договор, но преди да й бъде връчено заверено копие на уведомлението до ТД на НАП за регистрация на така сключения трудов договор. Тази недоказаност именно рефлектира върху изводите за несъставомерност на процесното деяние по чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, които настоящият съд споделя.

Съгласно правилото на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съгласно ал. 2 на чл. 63 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Съвместното тълкуване на двете разпоредби налага извод, че съставомерно е допускането до работа на лицето, без непременно същото да е изпълнявало и трудовите си задължения. Но под „допускане“ следва да се разбира допускане до работното място, което е различно с оглед характеристиките на длъжността, която лицето ще заема. Допускане в този смисъл по настоящото дело не е установено да се е случило. С оглед данните в попълнената трудова справка и т.нар. трудов договор, Г. И. е следвало да работи като „помощник-кухня“ в проверявания обект. По делото не е установено, като недоказано, И. към момента на проверката да се е намирала в кухнята на обекта. Напротив, всички данни по делото сочат, че И. се е намирала извън помещението, което следва да е нейно работно място, както и че не е извършвала някаква конкретна работа. Следователно не може да се направи извод, същата да е била допусната до „работата“, за която е наета, от което следва и че нарушение с изведената от наказващия орган правна квалификация не е извършено. В тази връзка мотивите на районния съд, въпреки неправилното изследване на факта дали лицето е полагало труд, са довели до коректен извод, че лицето не е било допуснато до работа. Тук за прецизност ще отбележи, че въпреки, че не са обосновали отмяната на НП на това основание, мотивите на районния съд за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, не се споделят от касационния съд, предвид разпоредбите на чл. 415в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ.

Що се отнася до цитираното неколкократно от административнонаказващия орган решение № 3 на Административен съд - Перник, постановено по к.н.а.х.д. № 875 по описа на съда за 2014г., същото се възприема и тълкува еднопосочно и извън контекста на съдебния акт. В производството по посоченото дело фактът на допускане до работа в горния смисъл, е доказан. В тази връзка и за пълнота на съдебния акт съдът не за първи път ще отбележи, че възприетия от контролиращите спазването разпоредбите на трудовото законодателство органи подход при извършването на проверки затруднява и препятства процеса на доказване на нарушенията на КТ, което не обслужва целите на трудовото законодателство във всички негови аспекти. Касационният съд на свой ред при извършваната проверка преценява приложението на материалния закон въз основа на фактите, такива каквито са установени те от първата съдебна инстанция, а районният съд е направил своите фактически изводи на база доказателствата, събрани по повод спора, като част от тях са без съмнение доказателствата, събирани от органите на административнонаказателното производство. В тази връзка дадената възможност на проверяваното дружество да представи пет дни след деня на проверката на място документи, включително и обсъждания трудов договор, за който апропо въпреки безспорен между страните по отношение уговорките в същия, не се споделя тезата, че има достоверна дата извън отношенията между сключилите го лица, неизискването от Галина Иванова да предостави към момента на проверката копие от трудовия договор, подписан и от двете страни, липсата на щателна проверка на място в обекта и пр. е предпоставило заключения относно факти, неустановени към момента на проверката, а на доста по-късен етап, което на свой ред е определило и приложимия материален закон, макар и приложен неправилно, поради недостатъчност на доказателствата в настоящия случай.

По направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, касационният състав съобрази, че с оглед действащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, субсидиарно приложим при разглеждане на касационните жалби е НПК. Редът на АПК относно правилата на касационното производство е прилага ограничително, и в този случай според настоящия състав не се дължат разноски. В този смисъл е и постановеното тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховният административен съд на Република България - Общо събрание на колегиите, съгласно което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. В този смисъл искането се преценява като неоснователно и не следва да бъде уважавано.

Гореизложеното обосновава извод, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150 от 10.12.2015 г., постановено по а.н.д. № 129 по описа на Районен съд - Брезник за 2015г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/