Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

Гр. Перник, 19.05.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 199 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „А 100“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр. П. с управител А. С. С., посредством процесуалното представителство на адв. К.С. ***, срещу съдебно решение №164 от 10.03.2016 г. на Районен съд Перник, постановено по АНД №01850 по описа на съда за 2015 година.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление №F174999 от 05.10.2015 г., издадено от Директора на Офис Перник при ТД на НАП - София, с което на „А 100“ ЕООД, гр. Перник, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8/29.12.2005 г.).

Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на закона. Излага доводи срещу изводите на първоинстанционния състав за процесуална, респективно материална законосъобразност на проведеното производство по налагане на административно наказание като твърди, че пред съда е останал недоказан фактът на надлежно уведомяване по електронен път на наказаното дружество относно отказа на органа по приходите да приеме подадената декларация образец №6 с вх. №14000153009230 от 23.02.2015 г., който факт на свой ред е от съществено значение за формиране на извод за неподаване на декларацията в срока по чл. 8, ал. 3 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. Жалбата

съдържа още доводи за съставен акт за установено нарушение извън рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. С.. Поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, ТД на НАП - София, Офис Перник, посредством процесуалното представителство на юрисконсулт М. К., възразява срещу касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел от фактическа страна, че на 13.08.2015 г. инспектор по приходите в ТД на НАП - София, офис Перник при извършена проверка в информационния масив на НАП във връзка с издаване на удостоверение на „А 100“ ЕООД, гр. Перник, установила, че дружеството, в качеството му на работодател и осигурител по смисъла на чл. 5 от КСО, след като е подало декларация образец №6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски и общия размер на ДДФЛ върху трудовите възнаграждения на работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения за месец януари 2015 г., обективирана в протокол с вх. №14000153009230/23.02.2015 г./13:47:05 часа, отхвърлена с протокол изх. №14000153009230/23.02.2015 г./19:47:32 часа, не е подало пред ТД на НАП - София, офис Перник нова декларация образец №6 с коректно попълнени данни в 7-дневния срок по чл. 8, ал. 3 от Наредбата. За така установеното, на 17.08.2015 г., със съставяне на акт за нарушение срещу „А 100“ ЕООД, гр. Перник е образувано административнонаказателно производство за нарушаване разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г., завършило с издаване на процесното наказателно постановление.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че производството по налагане на административно наказание е протекло при съобразяване с процесуалните правила на ЗАНН.

По същество решаващият състав на районния съд, след събиране и анализ, съвкупен и поотделно, на приобщените по повод спора писмени и гласни доказателства е приел, че на посочените в НП дата, място и при сочените обстоятелства е реализиран състав именно на процесното административно нарушение, такова по чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 355, ал. 1 от КСО, с автор - наказаното дружество, предвид безспорна установеност по делото, че към посочената в акта дата и при вписаните обстоятелства, декларация Образец №6 с коректно попълнени данни не била подадена пред органа по приходите в срока по чл. 8, ал. 3 от Наредбата. Видът и размерът на наказанието, наложено за процесното нарушение са преценени от първоинстанционния състав, като съобразени с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, при липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. На основание изводите си и за правилно приложен материален закон, районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Пред настоящата инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени. Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон следи служебно.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районния съд фактическа обстановка, но намира същата неизяснена, поради липса на представени и събрани релевантни доказателства, предвид възраженията на наказаното лице, относно реализирането на съставомерен за процесното деяние елемент, а именно - изтичането, включително и към момента на извършената проверка на 13.08.2015 г., на 7-дневния срок за подаване на коригирана декларация образец № 6. Районният съд е постановил съдебния акт при допуснато съществено процесуално нарушение, отнасящо се до процеса на събиране на доказателства, състоящо се в изведени констатации по фактите на основание несъбрани относими доказателства, което е рефлектирало както върху правото на защита на наказаното лице, така на свой ред и върху изводите за приложимия и приложен материален закон.

Между страните не се спори, че наказаното е лице, притежаващо качеството на работодател и осигурител по смисъла на чл. 5 от КСО, е субект на задължението по 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. да подаде декларация образец № 6 за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в срок до 25 число на месеца, следващ всеки календарен месец, за който данните се отнасят (чл. 3, ал. 3, т. 1 във връзка с ал.1, т. 1 от Наредбата), в случая за месец януари 2015 г. в срок до 25 февруари 2015 г.

По делото е безспорно и че на 23.02.2015 г. жалбоподателят е подал по електронен път до НАП, чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя, декларация образец № 6 за м. 01.2015 г. с вх. №14000153009230/13:47:05 часа.

Видно е от доказателствата по делото още и че с протокол изх. №14000153009230/23.02.2015 г./19:47:32 часа на НАП, декларация образец № 6 за м. 01.2015 г. с вх. №14000153009230/23.02.2015 г./13:47:05 часа е отхвърлена.

В горната хипотеза нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. указва, че в срок от 7 дни „от датата, на която е отказано приемане на декларацията“ задълженото лице следва да подаде отново декларация след попълване на необходимите данни. Поправена декларация образец № 6 с данни за м. 01.2015 г. касаторът е депозирал пред НАП с протокол с вх. №14000153041420 на 04.08.2015 г. в 10:42:35 часа.

Този срок и конкретно началният момент на неговото броене - дали от постановяване на отказа или от узнаване на отказа (посредством неговото съобщаване), респективно неустановеността, както на неговото начало, така и на неговия край, е спорният момент между страните - факт, останал неустановен пред районния съд.

Защитата на жалбоподателя пред първата съдебна инстанция е била съсредоточена основно върху липсата на данни в производството относно момента на узнаване от страна на задълженото лице за този „отказ“ декларацията да бъде приета. Решаващият първоинстанционен състав, въпреки изричните оплаквания на жалбоподателя в тази посока, като доказателство е събрал единствено писмо изх. №11-03-10296/10.02.2016 г., на Директора на офис Перник към ТД на НАП - София, съдържащо неподкрепено с никакви конкретни и относими доказателства твърдение, че протокол с изх. №14000153009230/23.02.2015 г./19:47:32 часа на НАП е получен в „електронната поща на подателя на датата, посочена в изходящия номер на съответния протокол“. В решението си съдът не е обсъдил това доказателство, нито е направил извод за началния момент на броене на срока и за установеност на датата на връчване/получаване на електронното съобщение за отказа декларацията да бъде приета. Въпреки това обаче решаващия състав е възприел, че в производството по налагане на административно наказание правилно е приложен материалния закон, като е наложено административно наказание за неизпълнение на задължение към държавата в законоустановен срок.

За да е налице нарушение по чл. 8, ал. 3 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г.във връзка с чл. 355, ал. 1 от КСО следва да е осъществен от обективна страна следният фактически състав: 1. подадена от работодател и осигурител в срок до 25 число на месеца, следващ месеца, за който осигуровките са били дължими декларация образец №6; 2. неприемане от страна на органа по приходите на тази декларация поради некоректно попълнени в същата данни; 3. неподаване на нова, коригирана декларация образец №6, в 7-дневния срок по чл. 8, ал. 3 от Наредбата, но с условие срокът да започне да тече от датата на съобщаването на отказа, предвид мотивите по-долу.

Именно срокът и конкретно неговият начален момент, съответно край, е спорен в настоящото производство. Нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата указва, че срокът е с начало „от датата, на която е отказано приемане на декларация“. Но нито Наредбата, нито КСО, регламентират реда, по който този отказ следва да бъде доведен до знанието на неговия адресат, да му бъде съобщен. Следователно по силата на разпоредбата на чл. 33 от ДОПК (в каквато посока са и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя) приложим ще бъде общият ред по глава VІ от ДОПК „Съобщения“, както и предвид характера на производството пред административния орган - специалния ред по глава XІІІ от ДОПК „Декларации“. Съобразно чл. 33 от ДОПК по реда и в сроковете, посочени в тази глава, се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания. Съгласно чл. 98 от ДОПК при подаване на декларации, документи или данни пред органите по приходите се прилагат разпоредбите на гл. XІІІ от ДОПК, освен ако в закона е предвидено друго.

В процесното производство задълженото лице е подало своята декларация до НАП по електронен път, посредством квалифициран електронен подпис съгласно един от предвидените в чл. 6, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредбата начини.

Регламентът на чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредбата и нормата на чл. 102, ал. 3 от ДОПК указват случаите, в които така подадените декларации не се приемат. В Наредбата обаче липсва предвиждане съответно на това в чл. 102, ал. 3 и 4 на ДОПК, регламентиращи на подателя на некоректната декларация да бъде изпратено съобщение за отказ в тридневен срок от получаването й, като подателят на сгрешената декларация е задължен в 7-дневен срок, но от получаването на отказа, да подаде съответна на изискванията декларация. Тук следва да се отчете и противоречието на текста на чл. 8, ал. 3 от Наредбата с разпоредбите на ДОПК в частта относно правопораждащия началото на 7-дневния срок факт, указан като „от постановяване на отказа“, както и да се възприеме за приложима нормата на чл. 102, ал. 4 от ДОПК, в каквато посока апропо са и указанията на НАП в протокола за отказ, въпреки некоректното посочване „от получаване на настоящия протокол“, тъй като „получаване“ може да се тълкува двояко, ако се вземе предвид, че самия протокол се генерира автоматично в портала на НАП, до който деклараторът има съответния достъп, но едва след като бъде надлежно уведомен за това посредством изпратено му електронно съобщение (ЕС).

Така във връзка с разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ДОПК и като не се вземе предвид противоречащия й частично чл. 8, ал. 3 от Наредбата, редът за връчване на съобщението за отказ е регламентиран в общия чл. 29, ал. 3 от ДОПК, който гласи, че съобщенията могат да се връчват с ЕС при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Удостоверяването на връчването на съобщение, изпратено по електронен път се случва посредством един от трите разписани в ДОПК, чл. 30, ал. 6 начина които са: 1. когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно ЕС 2. чрез активиране на електронна препратка или 3. чрез изтеглянето на съобщението от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на ЕС се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. В смисъла на горното е и Указание с №91-00-321/08.11.2007 г. относно уеднаквяване на практиката на органите по приходите при извършване на действия, по връчване на документи в хода на административното производство на Изпълнителния директор на НАП с изх. №9100321/08.11.2007 г., достъпни на интернет страницата на НАП в нейната стара версия на адрес www.old.nap.bg.

Предвид горното пред районния съд не е установено, тъй като не са събрани доказателства, кога и как на наказаното дружество е съобщено, че протокол за отказ да се приеме декларация Образец № 6 е генериран в информационния портал на НАП, така че отхвърлянето да е сведено до знанието на своя адресат, от който момент за последния се поражда задължение за действие в нормативно установен срок. По делото е останало недоказано, че към момента на подаване на коригираната декларация образец №6 за м. 01.2015 г. с протокол вх. №14000153041420/04.08.2015 г., 7-дневния срок за подаването й е започнал да тече и е съответно изтекъл. С това решаващият състав е формирал погрешно вътрешното си убеждение от обективна страна за правилно приложен материален закон, тъй като изводите му не кореспондират със събраните доказателства, с което е допуснал съществено процесуално нарушение.

Изложеното е основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг първоинстанционен съдебен състав.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да събере доказателства, а именно: разпечатка от сървъра, обслужващ информационната система на НАП, относима към изпращането на електронно съобщение до e-mail адреса, посочен от „А 100“ ЕООД, гр. Перник, като такъв за кореспонденция с НАП, с което електронно съобщение дружеството е уведомено за отказа на органа по приходите да приеме подадена от името на “А 100” ЕООД, гр. Перник по електронен път декларация образец №6 по чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. за м. 01.2015 г.; заверена от органа по приходите разпечатка по чл. 30, ал. 6, изр. последно от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на записа в информационната система относно съдържанието на електронното съобщение; Указание на Изпълнителния директор на НАП с изх. №91-00-321/08.11.2007 г. относно уеднаквяване на практиката на органите по приходите при извършване на действия, по връчване на документи в хода на административното производство.

От така изискваните доказателства следва да са видни: 1. Възприет от органа по приходите начин на удостоверяване връчването на електронното съобщение, съгласно чл. 30, ал. 6 във връзка с чл. 102, ал. 3 от ДОПК; 2. Дата и час на доставяне на електронно съобщение на посочения от “А 100” ЕООД, гр. Перник електронен адрес (e-mail), с което дружеството е уведомено за отказа на органа по приходите да приеме подадена от името на “А 100” ЕООД, гр. Перник по електронен път декларация образец № 6 по чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. за м. 01.2015 г., обективиран в протокол изх. №14000153009230/23.02.2015 г./19:47:32 часа; 3. Дата и час на удостоверяване на връчването на електронното съобщение, съгласно чл. 30, ал. 6 от ДОПК, в зависимост от възприетия от НАП начин на удостоверяване, че декларация образец №6 за м. 01.2015 г. по чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г., подадена по електронен път от “А 100” ЕООД, гр. Перник, е отказано да бъде приета.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №164 от 10.03.2016 г., на Районен съд Перник, постановено по АНД №01850 по описа на съда за 2015 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Перник при съобразяване с указанията, дадени с мотивите на настоящото съдебно решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/