Р Е Ш Е Н И Е

№ 210

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 14.05.2016 Г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 206 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Р.Д.Р.,*** против решение № 17 от 28.01.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1961 по описа на съда за 2015г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1025752 издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Р.Д. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на първата съдебна инстанция и произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. В писмена молба, отправена до съда от пълномощника му адв. М.Г., не се възразява срещу даване ход на делото. Излагат се доводи по същество на спора и се иска касационната жалба да се уважи.

Ответникът по касационната жалба, ГДНП, в съдебно заседание не се представлява. Пред съда е депозирано становище от ю.к. Н., процесуален представител на ГДНП, с което се прави искане за даване ход на делото. Оспорва се касационната жалба и се излагат доводи по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 25.02.2015г. в 11:14 часа на АМ „Люлин“, тунел „Големо Бучино“, в посока към гр. Перник, монтирано автоматизирано техническо средство ЗМ „СС“ № 388 регистрирало преминаване през тунела на автомобил с рег. № ***, управляван със скорост, (след приспаднат толеранс от 1%,) от 125км/ч.. На основание извършена справка в ЦБД-КАТ-МВР и установяване, че автомобилът е собствен на физическото лице Р.Д.Р.,***, срещу Р., на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е издаден електронен фиш за нарушение правилата на ЗДвП в частта им, регламентираща максимално разрешените стойности на скорост на движение при управление на МПС.

При така установеното по фактите решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че в специалното производство по издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на фиша на такова основание.

Разгледал съществото на спора районният съд е приел за безспорно установено, като доказано, че на посочените в ЕФ дата, място и час, с посочения автомобил и при установената скорост на движение при неговото управление, е извършено нарушение на ЗДвП именно по чл. 182, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което е направен извод за правилно приложен в производството материален закон, с наложено съответно по вид и абсолютно по размер административно наказание.

Решението е правилно.

По доводите на касатора:

Неоснователно се възразява за допуснато от страна на районния съд съществено процесуално нарушение при постановяване на атакувания съдебен акт поради грешна преценка на събрания по делото доказателствен материал що се отнася до факта на обозначаване с пътен знак на извършвания контрол по спазване правилата за движение в процесния участък, съгласно изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП. Касационният съд напълно споделя извода за безспорно установено по делото наличие към момента на извършване на нарушението на съответното обозначаване на факта на извършвания контрол посредством доказано монтиране в процесния участък на допълнителна табела с текст „RADAR” (чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 1 от ППЗДвП ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г., приложим към датата на извършване на нарушението). В тази връзка споделя се преценката на районния съдия и за несъщественост на вписването в ЕФ, че участъкът е обозначен с ПЗ Е24, респективно липсата на отбелязване на наличието на монтирана допълнителна табела, предвид липса на изискване в специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за такъв реквизит на ЕФ. Наличието или не на съответното обозначение би рефлектирало върху процесуалната законосъобразност на производството по издаване на електронен фиш, но отбелязването на този факт в ЕФ не е сред условията за формална законосъобразност на акта, нито е част от преценката за приложения спрямо фактите материален закон. В производството пред районния съд фактът на обозначаване на процесния участък към момента на извършване/регистриране на нарушението е надлежно проверен и установен в хода на процесуално законосъобразно съдебно следствие, поради което и правилни са изводите в решението за липса на допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения.

Преценено служебно за съответствие и с материалния закон решението е правилно. Съответно на безспорно установеното по фактите, като е направил извод, че при сочените обстоятелства от обективна и субективна страна е реализиран състав на нарушение именно по чл. 182, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП с презумптивен (чл. 188, ал. 1 от ЗДвП) негов автор собственикът на автомобила, с който деянието е извършено, районният съд е извършил правилна преценка за материална законосъобразност на производството по налагане на административно наказание.

Изложеното обосновава извод за липса на основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт. Решението на Районен съд - Перник, като валидно, допустимо, съответно на приложимия материален закон и постановено в производство без допуснати съществени процесуални нарушения ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №17 от 28.01.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1961 по описа на съда за 2015г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2. /П/