Р Е Ш Е Н И Е №212

гр. Перник, 17.05. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание проведено на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при секретаря Е.В. и с участието на прокурор Ц., като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.№ 208 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С решение № 149/25.02.2016 г., постановено по а.н.д. № 00081/2016 г., Районен съд Перник е потвърдил Електронен фиш Серия К № 0973290, на ГД “Охранителна полиция” /сега Главна Дирекция „Национална полиция”/, с който на Р.И.Р., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева. Лицето е санкционирано, за това, че на 28 ноември 2014 г. в 12:58 часа на АМ “Люлин”, км.14+785, след тунел “Голямо Бучино”, посока на движение от гр. София към гр. Перник е управлявала МПС със скорост 109 км/ч, с което е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу това съдебно решение е подадена касационна жалба от Р.И.Р., в която са развити оплаквания за незаконосъобразно постановен съдебен акт. Иска се отмяна на решението на РС и на потвърдения с това решение Електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба в писмено становище оспорва основателността й и изразява становище, че решението на Районен съд Перник е правилно и следва да се остави в сила.

Окръжна прокуратура Перник, чрез своя представител предлага да се да се остави в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Перник, в настоящия касационен състав като взе предвид доводите на страните във връзка с доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е очертал фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства от които е безспорно, че считано от 2012 г. е одобрена и приложена схема за поставянето на ограничителни пътни знаци от клас “В”, задължаващи водачите на ППС да се съобразят с тях и да ограничат скоростта, с която управляват превозните средства до въведеното ограничение. Наличието на пътен знак В №26 в поредица на ограничаване на скоростта от 120 до 80 км/ч е задължавало касатора да съобрази тези ограничения. Установеното превишаване на скоростта му на движение с 29 км/ч над ограничението е основание да се приеме, че нарушението му следва да се квалифицира като такова по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Правилно е становището на съда за приложимост на облекчения ред за наказване по чл. 189, ал.4-11 от ЗДвП. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол. Посочените норми от закона въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителите, по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи.

Въз основа на всичко изложено, касационната инстанция намира за безспорно доказано, че касационният жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП и е осъществил състава на административно нарушение по чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за което законосъобразно е санкциониран с предвидената в него санкция - глоба в размер на 100 лв. С оглед на това, като е потвърдил електронния фиш, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията на касатора във въззивното решение е обсъдено и приложението на давностните срокове. Броенето и изтиченето им се обуславя от процедурата по която се издават ЕФ и тяхната форма, което е и причина районния съдия подробно и мотивирано да обсъди процедурата по налагане на административно наказание по правилата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В подкрепа на изложеното от въззивния съд, настоящият касационен състав намира, че следва да отбележи следното:

Позоваването в касационната жалба на сроковете по чл. 34 от ЗАНН е неоснователно, както и срокът на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс /Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт/.

Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП "при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение", който ЕФ се приравнява на наказателно постановление /вж. чл. 59 и следващите от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/. Към момента на извършване на деянието - 28.11.2014 г., е действала разпоредбата на § 6, т. 62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, съгласно която ЕФ е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства". Предвид това, едновременно с установяване на нарушението се налага и административно наказание "глоба" на неговия извършител. С други думи при налагане на административно наказание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, няма как да бъдат прилагани сроковете по чл.34 от ЗАНН за установяване на нарушението чрез АУАН и налагане на наказанието, тъй като това става едновременно, в опростена и съкратена процедура. В този смисъл е и приетото в мотивите на ТР №1/26.02.2014 г. на ВАС по т.д.№1/2013 г., „че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН , са неприложими по отношение на ЕФ“.

Тук е ред да се отбележи, че е неоснователно и възражението на касатора, направено чрез неговия пълномощник в съдебното заседание на 04.05.2016 г., за изтекла давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото ЗАНН не предвижда друго. Относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване ЗАНН не съдържа разпоредби, поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 НК и чл. 81 НК. По посочените причини и съгласно чл. 81, ал. 3 НК, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК всяко административнонаказателно преследване се погасява с изтичане на срок от три години от извършване на нарушението, независимо от спирането или прекъсването на давността и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност. В процесната хипотеза, предвид това, че вмененото на Р.И.Р. административното нарушение е извършено на 28.11.2014 г. предвиденият в закона тригодишен давностен срок не е изтекъл. Следователно, към момента на издаване на електронния фиш това правомощие не е било погасено. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност от четири години и половина, за да може касатора да се позове на това обстоятелство.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, които се свеждат само до искане за прилагане на давностните срокове, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакувания акт или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, решаващият състав на Административен съд Перник намира касационната жалба за неоснователна, а решението - за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съобразявайки се с горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл.1 от АПК, във вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149/25.02.2016 г., постановено по а.н.д.№ 00081/2016 г., по описа на Районен съд Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/