Р Е Ш Е Н И Е

№213

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 14.05.2016 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 211 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Б.В.Б.,***, срещу решение № 214 от 18.03.2016 г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 262 по описа на съда за 2016г..

С атакувания съдебен акт изменено наказателно постановление № 15-1158-002519 от 13.01.2016г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОД на МВР-Перник срещу Б.В.Б., като за същото нарушение, по чл. 315, ал. 1 във вр.с чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) (отм.) във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (обн. ДВ, бр. 102/2015 г.) и на основание с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, наложеното административно наказание „глоба“ е намалено от 400 лв. (четиристотин лева) на 250 лв. (двеста и петдесет лева).

В жалбата се твърди, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон. Наведените пороци на решението съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН.

Касаторът моли за отмяна на решението на първата съдебна инстанция и за произнасяне по съществото на спора посредством отмяна на процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Б.. Пълномощникът поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като основателна.

Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР - Перник, сектор ПП, пред съда не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила поради правилност на изводите на районния съд.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по допустима жалба.

Преценено за съответствие с материалния закон предвид доводите на касатора, както и по повод служебно дължащата се на основание чл. 218, ал. 2 от ЗАНН проверка, настоящия състав намира решението за правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за установено от фактическа страна, че на 17.12.2015г. по повод реализирано ПТП в гр. Перник, с участие на автомобил, собствен на касационния жалбоподател и при извършена проверка от отзовалите се на сигнала служители на ОД на МВР-Перник се констатирало, че притежавания от Б. автомобил марка Фолксваген, модел „Голф“, регистриран на територията на Република България (РБ) с №***, който не е спрян от движение, няма сключена към момента на произшествието, респективно проверката, валидна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите. На същата дата и на място, със съставяне на акт за нарушение, срещу Б., е образувано административнонаказателно производство за това, че в качеството му на собственик на МПС, което не е спряно от движение, същият не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите. На основание така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

При така установеното по фактите Районен съд–Перник при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го приел, че в хода на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на наказателното постановление на такова основание.

Разгледал спора в неговото същество, след анализ и съвкупна и поотделно преценка на представените и събрани по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел от материалноправна страна, че като не е сключил задължителната застраховка „ГО“ за притежавания от него автомобил към посочените в НП дата, място и час Б., в посоченото му качество, е реализирал състав на нарушение именно по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 315, ал. 1 от КЗ, отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., но в сила към датата на извършване на нарушението, предвид факта, че новия КЗ вменява същото задължение по отношение на същия кръг адресати (чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ (ДВ, бр. 102/2015 г.), като обвързва неизпълнението му с административна санкция (чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ (ДВ, бр. 102/2015г.). При преценката относно вида и размера на наложеното административно наказание поради предвидения занижен, но също абсолютен размер на „глобата“ съгласно новия КЗ, за същото административно нарушение районният съд, на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, е изменил наказателното постановление и прилагайки по-благоприятния закон е определил наказание в размер от 250 лв.

Решението е правилно.

Без основание възразява касаторът за неправилни заключения на районния съд по фактите, като несъответни на събраните по повод спора доказателства,. По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че към посочените в НП дата, място и час, Б. - собственик на описаното в акта и НП МПС, не е сключил задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите за притежаваното от същия МПС, регистрирано на територията на РБ и не спряно от движение към този момент. Към 17.12.2015г. в сила е КЗ в ред. ДВ, бр. 94 от 4.12.2015г., като съгласно чл. 259, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 249, т. 1 договор за застраховка "ГО" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Неизпълнението на това задължение е въздигнато в административно нарушение посредством санкционната разпоредба на чл. 315, ал. 1 на КЗ. Осъществени в процесния случай са всички елементи от обективна и субективна страна на административно нарушение именно по чл. 259, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 249, т. 1 във вр. с чл. 315, ал. 1 на КЗ (отм.)

Оплакванията на наказаното лице за липса на предоставен му екземпляр от протокол за настъпило ПТП и липса на отразяване в акта за установено нарушение чия е вината за настъпване на ПТП ирелевантни за казуса. Съставянето и предоставянето на препис от протокол за ПТП не е условие за законосъобразност на административнонаказателното производството по чл. 249 от КЗ. Съставеният протокол за ПТП е писмено доказателствено средство, приобщено по делото пред районния съд, относимо към процесния случай само в частта му, съдържаща констатация за липса на сключена застраховка „ГО“. На свой ред и фактът на реализирано ПТП и съответно вината за същото не са елемент от състава на процесното нарушение.

На следващо място-сочената от касатора причина за неизпълнение на задължението поради престой на собственото му МПС за ремонт, не е сред материалните предпоставки, при наличието/липсата на които задължението за сключване на застраховката „ГО“ „отпада“, а именно - МПС да е спряно от движение и МПС да не е регистрирано на територията на РБ. Това обстоятелство не следва да се преценява и като смекчаващо отговорността, тъй като проявата му не води до извод за отлика на процесното нарушение, по отношение степента на неговата обществена опасност, от обичайните случаи на нарушения от същия вид (чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Представените пред настоящата инстанция протокол за ПТП от 31.08.2015г. и опис на претенция за щета са ирелевантни, тъй като касаят предходен период към които би могло да е имало сключена застраховка “ГО”.

Изложеното е основание да се направи извод, че решението на районния съд да измени само размера на наложената глоба е правилно. Налице е доказаност на процесното нарушение и неговото авторство, вследствие, на което е правилно приложен материален закон, действащ към момента на извършване на нарушението. Отчетен е факта на отмяна на приложимия към датата на извършване на нарушението КЗ и факта на влизане в сила на нов КЗ, изменен по отношение на процесното нарушение само в частта за размера на административното наказание. С оглед на изложеното, настоящия състав приема, че е постановен законосъобразен съдебен акт, който като валиден, допустим и съобразен с действащите материално правни разпоредби ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав при Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214 от 18.03.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 262 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/

2. /П/