Р Е Ш E Н И Е
№ 238
Гр. Перник, 20.06.2016 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно
заседание проведено на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар М.А., като разгледа докладваното от съдия И. Иванов
административно дело № 648 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Арес – 87“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Струма“ № 44, ет. 8, ап. 31,
представлявано от управителя Х.Н.Х., чрез адвокат М.М. *** с адрес ***, против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 изх. № 02-140-2600/3211
от 28.09.2015 година на заместник – изпълнителния директор на държавен фонд
„Земеделие“, в частта с която е отказано оторизиране на суми по схема за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 15
144.23 лева и по плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планински райони /НР 1/ в размер на 12 756.51
лева.
В обстоятелствената част на жалбата са
изложени подробни твърдения за незаконосъобразност, необоснованост на оспорения
административен акт, както и не отговаря на изискванията за форма и противоречи
на целта на закона, като наред с това претендира и нищожност . Моли съдът да
постанови съдебно решение, с което да отмени оспорения индивидуален
административен акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 30.05.2016 година
жалбоподателя „Арес – 87“ ЕООД, редовно призован се представлява, чрез процесуалния
си представител адвокат Б.Б. ***, която моли съда да отмени издадения
административен акт, като незаконосъобразен. Твърди, че подадената жалба е
основателна и доказана. Подробни съображения развива
в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – заместник – изпълнителния
директор на държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт М. П. в проведеното съдебно заседание на 30.05.2016 година моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Подробни съображения развива в
представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски.
Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е
депозирана в законоустановения по чл.149, ал. 1 от АПК 14- дневен срок, от лице
имащо правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по основателност. Насочена е срещу акт, който подлежи на
обжалване по съдебен ред, като оспореното уведомително писмо е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като обективира
волеизявление на компетентен административен орган, което волеизявление
представлява отказ за изплащане на суми, поради което засяга правната сфера на
жалбоподателя.
От
писмените доказателства по приложената административна преписка, се установява,
че жалбоподателя „Арес – 87“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Струма“ № 44, ет. 8, ап. 31,
представлявано от управителя Х.Н.Х. е регистриран
земеделски производител с УИН 14/310514/37884 за кампания 2014 година в
интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.
На 13.05.2014
година земеделския производител /настоящ жалбоподател/ е подал заявление за входяща
регистрация 2014 година и заявление за подпомагане 2014 /форма за ЕТ/юридически
лица/ с уникален регистрационен номер /УРН/ 409135 в землищата на гр. Батановци
за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания
2014 година, между които и тези по СЕПП и НР1 с площи в общ размер на 50.32 ха.
На
подаденото от жалбоподателя общо заявление за единно плащане на площ за
кампания 2014 година са извършени всички регламентирани в чл. 24, ал. 3 от
Наредба № 105 от 22.08.2006 година за условията и реда за създаване, поддържане,
достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол
задължителни проверки в ИСАК/административни проверки/. В резултат на тези
кръстосани проверки е установено, че в заявлението на бенефициета са открити
площи по отношение на 23 БЗС-та, които БЗС-та са заявени от повече от един
земеделски производител. Гореизложените констатации са установени от извършена
и проверка на място чрез дистанционно проучване на 11.09.2014 година, видно от
контролен лист /лист 30 – лист 54 по дело № 11227/2015 година на АС София град
– изпратено по подсъдност на АС Перни/. Общият размер на недопустимите площи за
подпомагане са 9.98 ха, от заявените общо площи в размер на 50.32 ха.
На жалбоподател
е изпратено уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат
изх. № 02-140-2600/2316, ведно с приложена таблица, което е получено лично от настоящия
жалбоподател на 09.09.2014 година. Настоящият жалбоподател е поканен в указания 20- дневен срок да представи
документи, доказващи правното основание за ползване върху индивидуализирани
парцели съгласно приложена към писмото таблица на установените застъпвания. Административният орган е указал на настоящия жалбоподател
за констатациите от проверката и инструкцията за попълване таблицата на установените
застъпвания, като подробно е разяснено последицата от потвърждаването,
отказването или частичното потвърждаване на ползването на застъпената площ,
както и от неявяването в съответната ОД в определения срок, а именно, че ще се
счита за отказ от установените двойно застъпени площи и тази площ ще бъде
калкулирана като наддекларирана площ. Жалбоподателят е потвърдил застъпванията
в конкретно посочени имоти и които са признати в полза на последния, като по
отношение на останалите имоти не ги поддържа.
Административният
орган е уведомил и останалите кандидати за установеното застъпване, като е
изпратил уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат на
„Виста – БП“ ООД ведно с приложена таблица, което е получено на 03.10.2014
година /лист 72/, уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един
кандидат на Б. С. Ш., ведно с приложена таблица, което е получено лично от
лицето на 13.09.2014 година /лист 137/, уведомително писмо за площи,
декларирани от повече от един кандидат на П. С. Ш., ведно с приложена таблица, което
е получено лично на 07.09.2014 година /лист 143/ и уведомително писмо за площи,
декларирани от повече от един кандидат на Б. А. Б., ведно с приложена таблица,
за което е уведомен на 11.09.2014 година. Така посочените кандидати са декларирали по отношение на всеки от фигуриращите БЗС
дали потвърждава ползването на застъпената площ, дали се отказва от същата или
частично потвърждава ползването на част от застъпените имоти, като за
доказателство относно правото си на ползване върху площите са представили
писмени доказателства.
С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания
2014 изх. № 02-140-2600/3211 от 28.09.2015 година на заместник – изпълнителния
директор на държавен фонд „Земеделие“ – предмет на
съдебен контрол, административния орган е
определил като краен размер наддекларирана /недопустима/ по СЕПП и по НР 1
площи в размер на 9.98 ха, като е отказано оторизиране на суми по схема за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на
15 144.23 лева и по плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планински райони /НР 1/ в размер на 12 756.51
лева. По СЕПП и по НР 1 площите са в размер на по 9.98
ха или в процент изчислен съобразно чл. 58 от Регламент № 1122 от 2009 година
по СЕПП и НР 1 е 24.74 %, поради което е отказал изплащането на финансово
подпомагане в общ размер на 27 900.74 лева, от които по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на
15 144.23 лева и по плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планински райони /НР 1/ в размер на 12 756.51
лева. Видно от таблиците от уведомителното писмо в колона
3 държавния фонд отказва финансово подпомагане поради това, че за една и съща
площ са подадени две или повече заявления и е налице застъпване на площи, което
не е отстранено относимо и към двете мерки СЕПП и НР 1 – нормативно основание
по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година за
условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планински райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“.
Пред
настоящата съдебна инстанция с оглед пълното изясняване на спора от фактическа
страна по делото е прието и неоспорено от страните основно и допълнително заключение
по извършена съдебно – техническа експертиза от вещото лице инж. И.Н.Д.. Вещото
лице, въз основа на приложените по делото доказателства и при извършена
проверка в Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ и Държавен фонд
„Земеделие“ е изработило своето заключение. Съгласно заключението на вещото
лице констатациите на административния орган се потвърждават изцяло, като общият
размер на заявените площи за подпомагане е 50.32 ха по посочени БЗС-та, като недопустимите
за подпомагане площи по СЕПП и по НР 1 са общо 23 на брой БЗС-та установени от
административния орган и потвърдени от експертизата, които са в размер на 9.98
ха, съответно процента им е 24.74 %. В заключението конкретно са посочено, кои
от заявените БЗС-та за подпомагане за двойно заявени. В заключението си вещото
лице е приело, че правилно са определени за всеки един от БЗС-та недопустимите
площи и коректно са отразени в уведомителното писмо. Така даденото заключение
настоящия съдебен състав го кредитира като обективно, компетентно и
кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до
следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното
уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган – заместник –
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно представената по
делото Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 година на изпълнителният директор на
фонда, с която са делегирани правомощия на лицето издало акта. В тази връзка
следва да се има предвид, че Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за
единствена разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС /чл. 11а от
ЗПЗП/, като съгласно § 1, т. 13 от
ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз.
Настоящият съдебен състав приема, че
оспорения акт е постановен и в предписаната от закона форма, доколкото във
включените в него Таблици изчерпателно са изброени всички парцели по отношение
на които са установени недопустими за подпомагане площи и от поясненията към
тях, могат да бъдат изведени фактическите и правни основания за постановяването
на уведомителното писмо.
При
постановяване на акта не са допуснати нарушения на административно –
производствените правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла
на чл. 146, т. 3
от АПК и които да мотивират неговата отмяна. Съдебната практика и теорията са
константни, че процесуалните нарушения в административното производство са
съществени само, ако са се отразили на правилността на крайните фактически и
правни изводи на административния орган. Преценката за това е свързана и с
изследване на материално – правните предпоставки за получаване на финансовото
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания.
В настоящото производство предмет на оспорване е
уведомително писмо, издадено от заместник – изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”
– РА, в частта с което е отказано оторизиране на суми по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на
15 144.23 лева и по плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планински райони /НР 1/ в размер на 12 756.51
лева. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП, РА извършва
директни плащания по подадени заявления, ако след извършена проверка се установи
изпълнението на изискванията на закона по отношение на земеделските
производители, кандидатстващи за помощ. Като такава тя поддържа и използва
Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ на основание Регламент
/ЕО/№796/2004 година на Комисията и чл. 30 и следващите от ЗПЗП.
Тази автоматизирана система регистрира кандидатите и заявленията за
подпомагане, идентифицира земеделските земи и животни. Тя е и система за
контрол, която признава и изчислява сумите по СЕПП и НР1 или намалява или
отказва плащане поради различни причини, заложени в нормативната уредба на
схемите за подпомагане, като такива са подадени две или повече заявления
и застъпването на площи не е отстранено и заявените за подпомагане площи не са
включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗПЗП,
земеделските стопани могат да получат директни плащания за земеделските площи,
които ползват на територията на страната по СЕПП и НР 1. Размерът на
единното плащане на площ се определя за хектар използвана земеделска площ която се поддържа в добро земеделско състояние и
която включва обработваемата земя, постоянните пасища, трайните насаждения и
семейните градини независимо дали се използват за производство на земеделска
продукция – чл. 40 от ЗПЗП. Плащането не е обвързано
с предоставянето на данни за земеделската продукция или брой отглеждани животни
от земеделския стопанин. Право да кандидатстват за плащане по СЕПП и НР1 имат
земеделските стопани, които стопанисват земеделска площ, включена в системата
за идентификация на земеделските парцели, които подават заявление съгласно чл. 43
от ЗПЗП. Допустими за подпомагане са следните площи: обработваема земя; пасища
и ливади; земи, заети с постоянни култури, в т.ч. и лозя и семейни градини.
Съгласно чл. 32, ал. 1
от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни
разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица,
които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска
политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция /РА/
заявление за подпомагане по образец.
Относимите към случая са
разпоредби на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, съгласно които Разплащателната
агенция намалява размера на плащането или отказва плащане към мерки СЕПП, когато за една и съща площ са
подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, съответно по мярка НР 1 са относими разпоредбите на чл.
12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година за условията и реда за прилагане
на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планински райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“, когато за площта са подадени две
или повее заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен.
В случая и
по двете оспорени мерки за конкретно
посочените БЗС-та в оспорения индивидуален административен акт, които са 23 на
брой – конкретно посочени и изцяло потвърдени от заключението на вещото лице
/отново подробно посочени/ са подадени повече от едно заявление и застъпването
на площите не е отстранено, като съобразно препращащата норма на ал. 4 от същия
законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва
плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на
Европейския съюз, поради което изплащането на
финансова помощ може да се намали или откаже когато се установи, че „за една и
съща площ са подадени две или повече заявления и спора между засегнатите
кандидати не е разрешен”. За конкретно установените и подробно посочени от
административния органи такива потвърдени от вещото лице 23 БЗС-та административния
орган е отказал подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година,
поради факта, че за една и съща площ са подадени две или повече
заявления и застъпването на площи не е отстранено, тоест
двете разпоредби с посоченото правно са относими към процесните мерки по СЕПП и
НР 1 и са с аналогично съдържание.
За
изпълнението на функциите на Разплащателната агенция е създадена ИСАК-
Интегрирана система за администриране и контрол /чл. 30 от Закона за
подпомагане на земеделските производители/. По тази система се извършва
автоматичен контрол на подадените от земеделският стопанин данни и се определят
крайните данни, спрямо които се изчисляват преките плащания от ЕС. Съгласно чл.
24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 година за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и използване на ИСАК, системата включва административни
проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място.
Разплащателната агенция извършва задължителните административни проверки на
заявленията, като съпоставя включените в тях данни с данните от системата за
регистрация на кандидатите и на подадените заявления за подпомагане.
Административните проверки включват: проверки за допустимост на кандидата;
проверки за допустимост на земеделските площи; кръстосани проверки между
данните в заявлението и отделните регистри; кръстосани проверки между данните в
отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от
един земеделски стопанин.
В
конкретният случай на подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане
на площ което касаещо схеми и мерки за подпомагане, а именно СЕПП и НР 1 за
кампания 2014 година са извършени административни проверки и проверка на място,
чрез дистанционно проучване обективирана в контролен лист и връчена на
жалбоподателя, видно от писмо изх. № 02-140-2600/3211 от 22.10.2014 година,
което не е оспорено. В допълнение и за пълнота на изложението, следва да се
отбележи, че извършване на проверка на
място се решава по целесъобразност от административния орган – не е
задължителна. Това е така тъй като съгласно чл. 28, т. 2 на Регламент(ЕО) №
1122/2009, данните за наличието на нередност, получени в резултат от
провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга
подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на
място. Следователно, проверките на място се извършват не на всички заявления, а
въз основа на анализ на риска само на най – малко 5 на сто от подадените
заявления за подпомагане, като се извършват чрез: инспекция на земеделското
стопанство и методи за дистанционно наблюдение. Теренните проверки не
представляват проверки на място. Теренните проверки се извършват от
министерство на земеделието и храните, посредством териториалните си поделения на
ОСЗ. Проверките на място се извършват от ДФ „Земеделие“ – РА въз основа анализ
на риска най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане /чл. 37, ал.
3 от ЗПЗП/. ДФ „Земеделие” и МЗХ, вкл. и териториалните му поделения ОЗС са
различни органи, които имат разграничение на функциите при подаване на
заявленията за подпомагане.
В настоящият случай
административният орган на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 година е
приел, че в резултат на извършените проверки е установено, че недопустими за
подпомагане площи по СЕПП и НР1 за кампания 2014 са
23 БЗС-та по отношение на които заявени площи са подадени заявления и от други
кандидати, като застъпванията не са отстранени, съответно по двете мерки разликите
в площите са изключени от подпомагане. В тази връзка неоспореното от страните и
прието по делото заключение на вещото лице изцяло подкрепя констатациите на
административния орган относно посочените 23 БЗС-та, като изключени от
подпомагане. Тук е мястото да се отбележи, че неоснователно е възражението на
жалбоподателя за това, че оспореният административен акт е немотивиран. Като
неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица за формиране на
общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за
подпомагане. Към таблицата има допълнение, в което подробно е описано
съдържанието на съответните колони. От изложеното следва, че в административния
акт се съдържат и правни и фактически основания, поради което същият е
мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В оспорения акт в
посочената част по отношение на отказаните за подпомагане площи по СЕПП и НР1 за кампания 2014 са изложени фактически
обстоятелства за издаването му, а именно посочено е по отношение на кои точно
площи административния орган е приел, че са приложими разпоредбите на чл. 43
ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, съответно към кои площи са приложими разпоредбите на чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 година. В общото
понятие „наддекларирани“ площи попадат площи, които са неодобрени и респективно
недопустими за подпомагане, като в случая административният орган е приел, че
се включват площите заявени от повече от един кандидат, тоест т.н. двойно
заявени площи, за които застъпването не е отстранено поради което и са налице
основанията за отказ или за намаляване размера на плащането. Съгласно ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, какъвто
впрочем е настоящия случай. Спазено е изискването тези документи и установените
правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с
което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване
на административното производство от административния орган, поради което не е
било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително
писмо.
Наличието
на така установените основания за отказ от финансиране се подкрепя от приетото по
делото заключение по извършената СТЕ, което настоящия съдебен състав кредитира по
изложените по – горе съображения. Безспорно вещото лице е категорично, че
установената като недопустима за подпомагане площ е в общ размер на 9.98 ха за СЕПП
и НР1 за кампания 2014, която включва неотстранени различия в застъпени площи с
други парцели, което напълно кореспондира с обективираните в оспореното УП
основание за отказ, тьй като процентното съотношение е над 20 на
наддекларираната площ към установената, а именно 24.74 % . Както в заключението
си така и в съдебно заседание вещото лице заявява, че са идентични и парцелите
по отношение на които е установена недопустима площ в СТЕ и тези посочени в
оспорения акт, тоест по никакъв начин не се опровергават констатациите на административния
орган.
В оспореното
уведомително писмо установените основания за отказ се
подкрепят от заключението на СТЕ. Проверката от експерта е базата на същите
документи, които е взел предвид административния орган при отказа за
субсидията. Вещото лице е констатирало, че ответникът правилно е
изчислил и процента на наддеклариране и е съобразен с правилото на чл. 58 от
Регламент (ЕО) № 1122/2009 година на Комисията.
Оспореният
административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, без
извършени съществени нарушения на административно производствените правила и
съответно при правилно приложение на материално правни разпоредби. Предвид, че
така установените основания за отказ от финансиране се подкрепя и от приетата
СТЕ, настоящият състав намира, че процесното Уведомително писмо е
законосъобразен административен акт и не подлежи на отмяна, поради изложеното жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
Относно
разноските:
С оглед изхода от
спора следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.
С оглед
изхода от спора основателно е искането на процесуалния представител на
ответника главен юрисконсулт М. П. за присъждане
на направените съдебни разноски, поради което жалбоподателя следва да му
заплати сумата в общ размер на 550 лева, от които 300 лева юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 143, ал.
4 от АПК, във връзка с чл. 7, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
250 лева платено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Арес –
87“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Струма“ № 44, ет.
8, ап. 31, представлявано от управителя Х.Н.Х., против Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания за кампания 2014 изх. № 02-140-2600/3211 от 28.09.2015 година
на заместник – изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“, в частта с
която е отказано оторизиране на суми по схема за
единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 15 144.23 лева и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планински райони /НР 1/ в размер на 12 756.51 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Арес – 87“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Струма“ №
44, ет. 8, ап. 31, представлявано от управителя Х.Н.Х. да заплати на Държавен
фонд „Земеделие” сумата в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия:/п/