Р Е Ш E Н И Е

№222

Гр. Перник, 15.06.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар М.А., като разгледа докладваното от съдия И.И. административно дело № 669 по описа за 2015 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Е.Е.К. – С., с ЕГН **********о*** против Заповед № ДК-10-ЮЗР-147 от 02.12.2015 година, на началника на регионална дирекция „Национален строителен контрол“ /РДНСК/ – Югозападен район /ЮЗР/, с която е отхвърлена като неоснователна жалба вх. № 15/ТР-3831-1 от 10.11.2015 година, срещу Разрешение за строеж № 323 от 02.10.2015 година за строеж „Прозирна ограда по улична регулационна линия от т. А до т. Б на УПИ ІХ-4435 с плътна част до 0.60 м. над прилежащия терен и височина до 2.20 м. над прилежащия терен, изцяло в имота на възложител“, находящ се в УПИ *** по плана гр. Перник, квартал „Пригаров район“, с административен адрес гр. П., на името на А.И.Н. и е оставено в сила разрешението за строеж.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и нищожна, поради което моли да бъде отменена. Твърди, че е издадена в нарушение на процесуалните правила, както и посочените фактически основания не отговаря на действителната обстановка и са неверни.

В проведеното съдебно заседание на 16.05.2016 година процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Н.Х. *** излага доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 16.05.2016 година ответникът по жалбата – началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район, редовно призован не се явява, представлява

се от процесуалния си представител старши юрисконсулт Калина Иванова, която оспорва жалбата, като неоснователна. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 16.05.2016 година Заинтересованата страна С.Б.К., редовно призована не се явява и не се представлява. Не взима становище по жалбата.

В проведеното съдебно заседание на 16.05.2016 година Заинтересованата страна Б.Е.К., редовно призована не се явява и не се представлява. Не взима становище по жалбата.

В проведеното съдебно заседание на 16.05.2016 година заинтересованата страна И.Н.М., редовно призована не се явява и не се представлява. Не взима становище по жалбата.

В проведеното съдебно заседание на 16.05.2016 година заинтересованата страна Р.П.Т. редовно призована не се явява и не се представлява. Не взима становище по жалбата.

В проведеното съдебно заседание на 16.05.2016 година заинтересованата страна М.Н.М., редовно призована не се явява и не се представлява. Не взима становище по жалбата.

В проведеното съдебно заседание на 16.05.2016 година заинтересованата страна А.И.Н., редовно призована се явява лично и се представлява от адвокат Д.Г. ***, която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, за което излага подробни съображения. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 16.05.2016 година заинтересованата страна главния архитект на община Перник, редовно призована не се явява и не се представлява. Не взима становище по жалбата.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред главния архитект на община Перник е започнало по повод подадено заявление за издаване на разрешение за строеж вх. № 15/ТР-3831 от 01.10.2015 година от А.И.Н. /заинтересована страна в настоящото съдебно производство/, с искане да му бъде издадено разрешение за строеж за прозирна ограда в УПИ ІХ-4435, квартал 328 по плана на гр. Перник. Към заявлението е приложен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот***, от който е видно, че А.И.Н. е придобил правото на собственост върху 1/4 идеална част от УПИ с площ от 508 кв.м., находящ се в гр. Перник, съставляващ парцел ІХ-4435, в квартал 328 по действащия план за регулация и застрояване на гр. Перник, „Пригаров район“, при граници на парцела – от две страни улици, УПИ І-4437, УПИ ІІ-4436 и УПИ VІІІ-4434, заедно с построената в югоизточната част на имота масивна жилищна сграда с площ от 57.60 кв.м., конструктивно становище за обект – прозирна ограда в гр. Перник, квартал 328, УПИ ІХ-4435, ул. „Васил Априлов“ № 1, комбинирана скица и снимков материал за състоянието на съществуващата ограда.

С разрешение за строеж № 323 от 02.10.2015 година на главния архитект на община Перник е разрешено на А.И.Н. да извърши строителство на обект: Прозирна ограда по улична регулационна линия от т. А до т. Б на УПИ ІХ-4435 с плътна част до 0.60 м. над прилежащия терен и височина до 2.20 м. над прилежащия терен, изцяло в имота на възложител“, находящ се в УПИ ІХ-4435, квартал 328 по плана гр. Перник, квартал „Пригаров район“, с административен адрес гр. П.. Разрешението за строеж е издадено на основание чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗУТ при условията на чл. 48 и чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, като не подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177, ал. 3 от ЗУТ.

С обявление на разрешение за стоеж № ТР-3831 от 05.10.2015 година община Перник на основание чл. 149, ал. 1 от ЗУТ е уведомила заинтересованите лица, че е издадено разрешение за строеж на А.И.Н. за обект: Прозирна ограда по улична регулационна линия от т. А до т. Б на УПИ ІХ-4435 с плътна част до 0.60 м. над прилежащия терен и височина до 2.20 м. над прилежащия терен, изцяло в имота на възложител“. Заинтересованите лица са уведоми, видно от приложените по административната преписка обратни разписки, като им е указана възможността за обжалване в 14 – дневен срок пред началника на регионална дирекция „Национален строителен контрол“ – Югозападен район.

Срещу издаденото разрешение за строеж е депозирана жалба вх. № 15/ТР-3831-1 от 10.11.2015 година от Е.Е.К. – С., в качеството й на наследник и съсобственик на УПИ ІХ-4435, в квартал 3288 по регулационния план на гр. Перник. Към жалбата са приложени нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез народен съвет по Закона за собствеността на гражданите, № 40, том ІІІ, дело № 993 от 16.09.1974 година, от който се установява, че Е. Г. К. /наследодател на С.Б.К., Б.Е.К. – заинтересовани страни и Е.Е.К. – С. – жалбоподателя/ е придобил правото на собственост върху жилищна сграда, заедно с 133/265 идеални части от дворното място, нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имот ***, от който се установява, че Н. М. Т. /наследодател на И.Н.М., Р.П.Т.М.Н.М. – заинтересовани страни в настоящото съдебно производство/ е придобил правото на собственост върху празно дворно, нотариална покана за разпределяне правото на ползване, ведно с варианти за това между съсобствениците.

Със Заповед № ДК-10-ЮЗР-147 от 02.12.2015 година началника на регионална дирекция „Национален строителен контрол“ /РДНСК/ – Югозападен район /ЮЗР/ – предмет на съдебен контрол, след като е счел, че жалбата на Е.Е.К. – С. е процесуално допустима, като подадена от заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ в законоустановения срок я е разгледал по същество, като началника е отхвърлил като неоснователна жалба вх. № 15/ТР-3831-1 от 10.11.2015 година на Е.Е.К. – С., срещу Разрешение за строеж № 323 от 02.10.2015 година за строеж „Прозирна ограда по улична регулационна линия от т. А до т. Б на УПИ ІХ-4435 с плътна част до 0.60 м. над прилежащия терен и височина до 2.20 м. над прилежащия терен, изцяло в имота на възложител“, находящ се в УПИ ІХ-4435, квартал 328 по плана гр. Перник, квартал „Пригаров район“, с административен адрес гр. П., на името на А.И.Н. и е оставено в сила разрешението за строеж на посочения обект.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите С. Н. М. – съпруга на заинтересованата страна М.Н.М., воден от страна на жалбоподателя и Л. К. И. воден от страна на заинтересованата страна А.И.Н.. От свидетелските показания на С. Н. М. се установява, че между имотите които ползват от вътрешната им страна няма ограда, а така съществува – телена ограда от страна на улицата на имота който А.И.Н. е купил и ползва. Свидетелят заявява, че телената ограда е в лошо състояние и е наведена към тротоара, тьй като има от вътрешната страна боклуци, за които не знае кой е поставил. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, тьй като кореспондират с приложените към делото писмени доказателства и се подкрепят от свидетелските показания на Л. К. И..

От свидетелските показания на Л. К. И. се установява, че живее от 45 години срещу имота на А.И.Н. /заинтересована страна/ и към датата на купуване на имота и сега има телена ограда около 10 метра, която е в много лошо състояние, като след земетресението е полегнала към улицата, а портата трудно се отваря. Свидетелят заявява, че от страна жалбоподателя е сменена оградата, която е хубава, нова, а таза на А. не е, въпреки че е купил метална такава, но стои в двора му и не може да я смени. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, тьй като кореспондират с приложените към делото писмени доказателства, подкрепят от свидетелските показания на Л. К. И. и се базират на непосредствени и лични наблюдения на свидетеля.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по извършена съдебно – техническа експертиза от вещото лице инженер А.Ц., което е допълнено и уточнено в проведеното съдебно заседание на 16.05.2016 година. Вещото лице при оглед на място и изследване на приложените документи към административната преписка е установило, че площта на УПИ ІХ-4435 е 506 кв.м., като е определило и притежаваните идеални части от страните в съдебното производство по отношение на имот. По отношение на издаденото разрешение за строеж на ограда е установило, че същата ще бъде изградена изцяло в частта на имота, който ползва А.И.Н. и то по уличната регулационна линия. Така даденото и допълнено заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно, компетентно и безпристрастно дадено. Относно приетото заключение в останалата му част, настоящия съдебен състав него кредитира, тьй като отговорите са неотносимо към предмета на делото, а се отнасят за други изградени обекти.

По така описаните и приети от настоящия съдебен състав доказателства страните не спорят.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице – заинтересовано, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – началника на регионална дирекция „Национален строителен контрол“ /РДНСК/ – Югозападен район /ЮЗР/ в рамките на предоставените му от закона правомощия – чл. 216, ал. 6 от ЗУТ. Съгласно нормата на чл. 216, ал. 1 от ЗУТ не подлежат на пряк съдебен контрол разрешенията за строеж, заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти. За тези административни актове законодателят е предвидил да се обжалват първо по административен ред пред специализиран орган – началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол. Ето защо Заповед № ДК-10-ЮЗР-147 от 02.12.2015 година е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 216 от ЗУТ. В тази връзка е напълно неоснователно възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е нищожна.

Оспорената заповед е издадена в законоустановена писмена форма, посочен е издателят на заповедта, адресат, и акта по отношение на който е проведеното административно производство. В оспорената заповед ясно са обективирани изискуемите за акта реквизити, с оглед на което, по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК следва извода, че при издаване на обжалваната заповед е спазена установената форма.

Относно съответствието й с административнопроизводствените правила настоящия съдебен състав намира, че не са налице нарушения на същите. Издаденото разрешение за строеж е съобщена на всички заинтересовани страни, видно от приложеното обявление /лист 60/, съответно не е засегнато правото на защита на заинтересованите лица, като жалба е постъпила единствено от настоящия жалбоподател, поради което не е налице нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на заповедта на това основание. Административният орган е издал акта си, след като е изяснил всички релевантни за случая факти, извършил е проверка и е изпълнил задължението си по реда на чл. 36 от АПК.

При издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на административно – производствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна на това основание..

Относно съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби следва да се отбележи следното:

Нормативните изисквания за ограждане на урегулирани поземлени имоти са визирани в чл. 48 от ЗУТ, като издаването на разрешение за строеж на ограда е обусловено от изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти само в хипотезата на ал. 3, когато е разрешена плътна ограда с височина над 0.60 м. Нормите на чл. 48 от ЗУТ са специални и се прилагат само при издаване на разрешения за огради, докато в чл. 183 ал. 1 от ЗУТ са визирани изискванията за издаване на разрешение за строеж в случаите на извършване на нов строеж, пристрояване или надстрояване в съсобствен урегулиран поземлен имот. И двете правни норми са специални и се отнасят до различни по вид строежи по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗУТ. От това следва, че нормата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ не е относима към оградите на съсобствените поземлени имоти, когато са разрешени с плътна височина до 0.60 м., какъвто безспорно е настоящия случай

Разпоредбите на чл. 183 от ЗУТ гарантират правата на отделните собственици в съсобствени урегулирани поземлени имоти. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността /ЗС/ всеки собственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата си. Разрешаването на ограда, извън хипотезата на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ, по регулационните линии на съсобствен урегулиран поземлен имот на един от съсобствениците, макар без съгласието на останалите, не съставлява нарушение на принципа по чл. 31, ал. 1 от ЗС, тъй като за останалите съсобственици не се създават пречки да упражняват правата си върху съсобствения имот. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 1 309 от 06.02.2008 година, постановено по адм. дело № 11 124/2007 година на ІІ отделение и Решение № 650 от 18.01.2006 година, постановено по адм. дело № 6 034/2005 година на ІІ отделение.

Ето защо Разрешение за строеж № 323 от 02.10.2015 година за строеж „Прозирна ограда по улична регулационна линия от т. А до т. Б на УПИ ІХ-4435 с плътна част до 0.60 м. над прилежащия терен и височина до 2.20 м. над прилежащия терен, изцяло в имота на възложител“, находящ се в УПИ ІХ-4435, квартал 328 по плана гр. Перник, квартал „Пригаров район“, с административен адрес гр. П., на името на А.И.Н. е издадено без допуснато нарушение на материалния закон, поради което оспорената заповед на началника на регионална дирекция „Национален строителен контрол“ /РДНСК/ – Югозападен район /ЮЗР/, с която е отхвърлена жалбата на Е.Е.К. – С. и е оставено в сила разрешението за строеж е законосъобразен административен акт.

При извършената в изпълнение на чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК служебна проверка за законосъобразност, настоящия съдебен състав не констатира основания за отмяна или обявяване на нищожност на атакувания административен акт. С оглед на гореизложените мотиви настоящия съдебен състав обосновава правния си извод за законосъобразност на процесната заповед, като постановена в предвидената от закона форма и съдържание, от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на установената административна процедура, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

С оглед на гореизложеното и при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, с оглед на което жалбата следва да се отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Н.Х. *** за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата старши юрисконсулт К. И. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, като жалбоподателя му заплати сумата от 600 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода на спора направеното искане от процесуалния представител на заинтересованата страна А.И.Н. адвокат Д.Г. *** за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък следва да се уважи, като жалбоподателя му заплати сумата от 400 лева, представляващо платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие 06163 от 01.03.2016 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Е.К. – С. с ЕГН ********** ***, против Заповед № ДК-10-ЮЗР-147 от 02.12.2015 година на началника на регионална дирекция „Национален строителен контрол“ /РДНСК/ – Югозападен район /ЮЗР/, с която е отхвърлена като неоснователна жалба вх. № 15/ТР-3831-1 от 10.11.2015 година, срещу Разрешение за строеж № 323 от 02.10.2015 година за строеж „Прозирна ограда по улична регулационна линия от т. А до т. Б на УПИ ІХ-4435 с плътна част до 0.60 м. над прилежащия терен и височина до 2.20 м. над прилежащия терен, изцяло в имота на възложител“, находящ се в УПИ ІХ-4435, квартал 328 по плана гр. Перник, квартал „Пригаров район“, с административен адрес гр. П., на името на А.И.Н. и е оставено в сила разрешението за строеж, като неоснователна.

ОСЪЖДА Е.Е.К. – С. с ЕГН **********о*** да заплати на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Алабин“ № 35 направените съдебни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.

ОСЪЖДА Е.Е.К. – С. с ЕГН **********о*** да заплати на А.И.Н. *** направените съдебни разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/