Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
гр. Перник, 16 юни 2016г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети юни
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при
секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията АД № 27 по описа за 2016г. на Административен съд –
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във
връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на “Тена” ЕООД, представлявано от
С.В.С., със седалище и адрес на
управление на дейността гр. София, район Средец, жк. Яворов, ул. “Добромир Хриз” № 16, ет. 4 срещу Заповед
№ 1415 от 21.12.2015г. на Кмета на община Брезник. Със заповедта е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж "Въздушен ел. кабел” изпълнен от ел. табло с трифазен двойно
трифазен електромер, монтирано на фасадата на ТП”МТС”, находящо се в ПИ с
идентификатор 06286.501.1451.2 чрез
изтеглен кабел монтиран на съществуващата стълбовна линия за улично осветление,
посредством който кабел е захранено табло на производствено хале на
жалбоподателя, находящо се в УПИ І, отреден за ”Машиностроителна и машинно
обработваща промишленост”, в кв. 121, представляващ ПИ 06286.32.22. Със
заповедта е разпоредено възложителя “ТЕНА”ЕООД да премахне незаконния строеж. Разпоредено
е и доброволно изпълнение на заповедта, а при неспазване на срока за доброволно
изпълнение, е предвидено принудително изпълнение.
В жалбата се поддържа, че оспорваната заповед е
незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила при постановяването й. Твърди се, че е нарушен материалния закон и заповедта е издадена в
противоречие на закона. Прави се искане за отмяната й.
Ответника по жалбата-Кмета на община Брезник, чрез
процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи, че атакуваната заповед е правилна и законосъобразна, защото
разпоредения за премахване строеж е изграден без разрешение за строеж, което го
прави незаконен и като такъв трябва да се премахне. С оглед на това пледира
жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят разноски за юрисконсулско
възнаграждение.
Административен съд Перник,
след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи
проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения
акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните
обстоятелства по делото:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ от активно
легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесната заповед като нейн
адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно
оспорване индивидуален административен акт.
Кмета на общината осъществява административен контрол по устройство на
територията и строителството за строежите от четвърта, пета и шеста
категория. Атакуваната в настоящето
производство заповед е издадена от Кмета на община Перник, във връзка с негови
правомощия по Закона за устройство на територията. Същият съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във
вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ
има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Въз основа на
изложеното се приема, че оспорвания административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия с оглед, на което не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорвания акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се
засягат пряко и непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е
налице индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на
изисикванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете
издавани по ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразността на
административния акт, като задължава
административния орган да съблюдава при неговото издаване предвидените
от законодателя изисквания и условия. Именно поради това, формата по чл. 59 от
АПК е въведена като основание за отмяна на издадени при неспазването й
административни актове –чл. 146, т. 2 от АПК. В случая формата е спазена и не
се налага отмяна на акта на това основание.
Относно съответствието й с
административнопроизводствените правила съдът намира, че не са налице
съществени нарушения на същите, които да са достатъчно основание за отмяната й.
Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е огледно доказателствено средство,
затова неговото несъставяне или порочно съставяне не е съществено процесуално
нарушение. Законът не съдържа изискване констативният акт за незаконно
строителство да е съставен в присъствието на нарушителя или на заинтересуваните
лица. Единственото условие в закона е актът да бъде връчен на заинтересуваните
лица, като видно от представена по делото на стр. 29 обратна разписка това е
сторено. Жалбоподателят не е възразил
срещу констативния акт. В жалбата по
същество не се отрича факта, че констативния акт е достигнал до знанието му. След изтичане на
срока за възражения е издадена заповедта. В законоустановения срок е подадена
жалба против нея. С оглед на изложеното при осъществената проверка не се
установя съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което
да постави под съмнение истинността на правно или доказателствено значимите
факти и което да е довело до нарушаване правото на защита на адресата на акта. С
оглед на изложеното и след преглед на административната преписка състава
приема, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да доведат до
отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката дали са налице установените
от административния орган релевантни юридически факти и доколко същите се обхващат
от посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените с него правни последици. С оглед нормативното предписание
на чл. 225а, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 на чл. 225 от ЗУТ съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на
ЗУТ.
Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ изисква
кумулативното наличие на две предпоставки:
извършен строеж и строежът да представлява незаконен такъв по см. на
някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2, т. 1-т. 5 от ЗУТ, който
строеж да не е със статут на търпим строеж /§ 16 от ПР на ЗУТ/, както и
въпросният незаконен строеж да не е узаконен.
Съгласно пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ
"строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни
и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и
без промяна на предназначението. Настоящият състав приема, че констатираният от
проверяващите строеж, попада в легалната дефиниция за строеж по смисъла на пар.
5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като е с характеристиките на мрежа на техническата
инфраструктура.
От постановление за възлагане на недвижим имот от
21.07.2008г., вписано под № 86, т. І, пар. кн. 679, стр. 10411, с вх. рег. №
106 от 04.03.2009г. е видно, а и не е спорно между страните, че жалбоподателят
е собственик на УПИ І, отреден за
”Машиностроителна и машинно обработваща промишленост”, в кв. 121, по плана на
гр. Брезник. Този имот е нанесен и в КККР на гр. Брезник като поземлен имот с
идентификатор № 06286.32.22.
В хода на съдебното производство е указано на
жалбоподателя, че доказателствената тежест е негова и следва да ангажира
доказателства, посредством, който да обори констатациите на органа. Същият изрично заяви в открито съдебно заседание
проведено на 05.05.2016г., че не спори констативните актове, защото на практика
кабела си е там. Твърденията му са, че има издадено разрешение за строеж, с
оглед което му бе предоставена възможност да го представи. До приключване на
съдебното дирене от страна на жалбоподателя не се ангажираха доказателства,
относими към казуса. Не се представи и разрешение за строеж на въздушен
електрически кабел. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че доказателствената сила на констативния
протокол не е оборена в настоящето производство и същият е годно доказателство. Съдът кредитира неоспорените от жалбоподателя
констатации, обективирани в констативния акт, относно вида и характера на
процесния строеж. От описанието на строежа и неговата характеристика се приема,
че незаконният строеж “въздушен ел.
кабел”, представлява изтеглен от ел. табло с трифазен двойно трифазен
електромер, монтирано на фасадата на ТП”МТС”, находящо се в ПИ с идентификатор
06286.501.1451.2 прокаран кабел, който е
положен по съществуващата стълбовна линия за улично осветление, посредством
който кабел е захранено табло на производствени халета на жалбоподателя и
находящо се в УПИ І, отреден за ”Машиностроителна и машинно обработваща
промишленост”, в кв. 121, представлащ ПИ 06286.32.22 с дължина на трасето от
около 500м.. Последством него се обезпечава захранването с ел. енергия на
изградената в имота сграда и завършва в имота на жалбоподателя. За новоизграденото трасе не е представено
разрешение за строеж, нито проект. Тези обстоятелства са установени със
събраните в хода на административното производство доказателства.
Спорът е относно необходимостта от издаване на
разрешение за строеж на въздушен ел. кабел. Осъщественото строителство по
същината си се разглежда и като част от техническа инфраструктура. По смисъла
на пар. 5, т. 31 от ЗУТ това е система от сгради, съоръжения и линейни
инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията,
електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните
съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност.
А в пар. 1, т. 21 от ДР на Закона за енергетиката електропроводите са
определени като въздушни или кабелни съоръжения за свързване на електрически
уредби, предназначени за пренос, транзитиране или разпределение на електрическа
енергия, които съответстват на "линейни инженерни мрежи на електроснабдяването"
по смисъла на ЗУТ. В тази връзка извършеното от жалбоподателя външно ел.
захранване на сградата негова собственост, чрез прокарване на въздушен ел. кабел
лежащ върху стоманобетонни стълбове на стълбовната линия за улично осветление,
представлява изграждане на въздушно съоръжение/мрежа и елемент на техническата
инфраструктура по см. на чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с пар. 5, т. 31 от
ДР на ЗУТ, изграждането на което съоръжение е строеж по см. на пар. 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ. Разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ регламентира изискването
строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и
по реда на закона, а съгласно чл. 148 от ЗУТ, строежите могат да се извършват
само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. В случая
няма одобряван проект и няма издадено разрешение за строеж “Въздушен ел. кабел”. Изхождайки и от разпоредбата на чл. 117, ал. 5 от Закона за енергетиката и Наредба
№ 6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи се
следва извода, че изграденото е собственост на потребителя още повече, че
захранването е само за него и същият е за стопански нужди, като за изграждането
не притежава съответния разрешителен документ.
Строежът не попада и в законово установените
изключения по чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ, с оглед на което за неговото извършване
е било необходимо одобряването на инвестиционен проект и издаването на
разрешение за строеж. Липсата на такива е основание за квалифицирането на
строежа като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед на така
установените факти по делото съдът намира, че кумулативно са налице
юридическите факти - елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за
премахване на незаконен строеж и административният орган обосновано е приел, че
е налице незаконен строеж в посочената хипотеза. Същият е изпълнен без издадено разрешение за строеж. Налице са
материалноправните предпоставки за разпореждането на неговото премахване. /в
тази връзка Решение № 8912 от 29.06.2010 г. на ВАС/.
Настоящия състав намира, че в случая не са налице и
предпоставките за търпимост на строежа. Строежа е изграден след придобиване на
собствеността върху УПИ-І, т.е. след 21.07.2008г. до 08.11.2013г., когато е
сключен договор за продажба на
електрическа енергия за стопански нужди, представен по делото. При това
положение пар. 16 от ДР на ЗУТ е неприложим в случая, с оглед датата на изграждане на строежа.
Заповедта е издадена и в
съответствие с целта на закона.
Доводите на жалбоподателя
свързани с размера на утвърдена пазарна оценка на право на прокарване върху
500линейни метра от трасето на съществуващата стълбовна линия и сервитут от два
метра от двете страни на кабел в процесния участък, обективирани в решение № 509 от 13.02.2014г. на Общински
съвет Брезник са ирелевантни за настоящето производство.
Изложеното
налага извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при
спазване на процедурата, в съответствие с материалноправните предпоставки,
регламентиращи процесните отношения и е съобразена с целта на закона. Налице са
всички законови предпоставки за премахване на процесния строеж, като незаконен,
предвид на което издадената заповед, като правилна и законосъобразна, следва да
бъде оставена в сила.
Ответната
страна заявява искане за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Заявената претенция е направена своевременно.
Разгледана по същество и с оглед изхода на спора е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата юрисконсулско
възнаграждение в размер на 600лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, съдия при Административен съд Перник
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на “Тена”ЕООД, представлявано от С.В.С. против Заповед № 1415 от 21.12.2015г.
на Кмета на община Брезник.
ОСЪЖДА “Тена”ЕООД,
представлявано от С.В.С., с ЕИК № 113586062 да заплати на Община Брезник разноски
в размер на 600лв..
Решението може да се обжалва от страните в 14 дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: /п/