гр. Перник,
29.06.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети юни
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при съдебния – секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 34 по описа за
2016 година на Административен съд Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на с чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на Е.Т.С., с ЕГН **********,*** против
Заповед
№ РД–18–75 от 10.11.2015 година на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с която на основание чл. 49, ал. 1 от
ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на гр.
Радомир.
В уточнителна
молба от жалбоподателя на стр. 47 по делото и такава с вх. № 926 от 30.03.2016г.
се конкретизира, че се оспорва Заповед
№ РД–18–75 от 10.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК в частта за
поземлен имот с идентификатор №
61577.503.492. Твърди се, че този имот е негова собственост и е с
квадратури по документ за собственост от 900кв.м., а му е нанесена само
772кв.м.. С оглед на това счита, че неправилно е нанесена и границата на
поземления имот откъм ул. “Г.”, която трябвало да бъде 33линейни метра, а са му
нанесли 24 метра.
В открито съдебно заседание
на 05.05.2016г. жалбоподателя поддържа жалбата. В съдебното заседание проведено
на 10.06.2016г. пълномощника пледира
жалбата, ведно с уточнителната молба да се уважи и да се присъдят направените по делото разноски.
Моли да се отмени Заповед № РД–18–75 от
10.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър в оспорената й част.
Ответникът
по жалбата – Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър редовно призован не изпраща представител в проведените открити съдебни
заседания. В писмено становище изразява доводи за неоснователност на жалбата.
Административен съд Перник,
в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №
РД-16-9/14.08.2014г. на Изпълнителния директор на АГКК е открито производство
по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр.
Радомир, община Радомир, област Перник, обнародвана в ДВ бр. 73 от
02.09.2014г.. Определено е правоспособното лице, на което е възложено
изработването на кадастралната карта и кадастрални регистри, а на собствениците
е наредено в срок от 30 дни от обнародването на заповедта да означат на свои
разноски границите на поземлените имоти, в съответствие с актовете си за
собственост.
Със Заповед №
РД-14-2/15.01.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, е назначена комисия, която да приеме кадастралните
карти и кадастралните регистри за територията на община Радомир.
Срещу нанасянето
на поземлен имот с идентификатор 61577.503.492 не е постъпило възражение. Такова е постъпило по отношение на имот с
идентификатор 61577.503.5026, което е неотносимо към процесния имот.
Със Заповед №
РД-18-75/10.11.2015г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри
за землището на гр. Радомир, община Радомир, област Перник. Заповедта е
публикувана в ДВ бр. 95 от 08.12.2015 година.
Видно от скица
на поземлен имот № 15-11083-12.01.2016г. се установява, че при изработването и
одобряването на КК и КР за землището на
гр. Радомир, имот с идентификатор 61577.503.492 по одобрената КК е
нанесен с площ от 772кв. м. и е записан в кадастралния регистър на жалбоподателя, във основа на нотариален акт № 117 от 19.02.1991г.
издаден от нотариус при районен съд Радомир.
От нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 117,
том І, дело № 202 от 19.02.1991г. се установява, че настоящия жалбоподател е
придобил правото на собственост върху ½ идеална част от парцел VІ-ти от
имот пл. № 390, в кв. 63 по плана на гр. Радомир целият с площ от 695кв.м. с
уредени регулационни сметки при граници на парцела: улица, Г.Д., М.Г. и Й.Ц..
За изясняване на
делото от фактическа страна е прието заключение по извършена съдебно –
техническа експертиза, което настоящия съдебен състав кредитира изцяло, като обективно,
компетентно и кореспондиращо с ангажираните по делото писмени доказателства. От
приетото заключение се установява, че процесният ПИ с идентификатор 61577.503.492
е попадал в УПИ VІ-390, кв. 63 по плановете от 1959г./отм./ и от 1969г./отм./ и
представлява УПИ ІV-492, кв. 63 по действащия ЗРКП одобрен със заповед № 367 от
28.12.2001г.. Същият е ограден и заснет в КК по съществуващата на място ограда.
По действащия план от 2001г. УПИ ІV-492
е с площ от 779кв.м. Съгласно плана от 2001г. лицето на процесния имот е 24л.м.,
а имотната граница на поземлен имот с идентификатор 61577.503.492 откъм улица
“Г.” по одобрената КК е 24л.метра. КП от
2001г. е пренесен точно в приетата кадастрална карта за
имот с идентефикатор № 61577.503.492 и е нанесен в кадастралната карта с площ
от 772кв.м.. Като негов собственик в кадастралния регистър е вписан и жалбоподателя.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за оспорване по чл.
49, ал. 2 от ЗКИР от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от
оспорването на процесната заповед, насочена е срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна. Доводите в тази връзка са следните:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от
закона форма.
Настоящият
съдебен състав приема, че при постановяването й не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила за създаване на
кадастралната карта и кадастралните регистри - установени в чл. 35 – чл. 49 от
ЗКИР и не е налице нарушение на материалноправните норми, които да послужат
като основание за отмяна на акта.
Съгласно
легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от
основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти
на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в
актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. По смисъла на
чл. 24 от ЗКИР основна единица на кадастъра е поземленият имот–част от земната
повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с
граници съобразно правото на собственост. В разпоредбите на чл. 41 от ЗКИР и
чл. 41 от Наредба № 3/28.04.2005 година за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/ е
установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез
обединяване на данни от карти, планове, регистри и други източници, одобрени по
предвидения законов ред.
От ангажираните
по делото доказателства се установи, че
одобрената кадастрална карта е разработена на основа действащия ЗРКП
план на гр. Радомир, одобрен със заповед № 367 от 28.12.2001г.. Границите на
имот с идентификатори № 61577.503.492 и най-вече спорната откъм ул. “Г.” са
отразени в кадастралната карта в съответствие с кадастралния, застроителен и
регулационен план от 2001г. и със съществуващите на място огради. С оглед на
това и като се взе предвид, че по преписката липсват данни към момента на
анкетирането да са означени с трайни знаци границите на имота в
съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и
не се представя удостоверителен документ, в съответствие и в изпълнение на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, указано и със заповед № РД-16-9 от 14.08.2014г. на
изп. директор на АГКК, публикувана в ДВ, бр. 73 от 02.09.2015г. се налага
извода, че административния орган е изяснил всички факти и обстоятелства по
делото. Границите на поземлените имоти са заснети по съществуващи на място материализирани граници на имот № 61577.503.492,
съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5, б. “б” и
са съпоставени с планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т.1 от ЗКИР /заповед № 367
от 28.12.2001г./. Съгласно документите си за собственост
жалбоподателят се легитимира като собственик
на ½ от УПИ ІV-492, с площ от 695 кв.м., респ. същият е вписан и в
кадастралния регистър към кадастралната карта като собственик на поземлен имот
№ 61577.503.492
с площ от 772кв.м..
Въз основа на
изложеното и с оглед изискуемото от закона съдържание на кадастралните регистри
установено с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗКИР се следва, че съгласно тази
норма кадастралният регистър на недвижимите имоти – обект на кадастъра съдържа:
1. основните данни за имота по чл. 27, ал. 1 без данните за граници на поземлен
имот и очертание на сграда; 2. данните по чл.
61, ал. 1, т. 1 – т. 11 за собственика на недвижимия имот и за акта, от
който собственикът черпи правото си; 3. данните по чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 4
за другите вещни права върху недвижимия имот; 4. номера на партидата на имота в
имотния регистър. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗКИР данните за собствениците и
носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят
правата си, се набират от: 1. регистрите към картите и плановете; 2.
представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3; 3. регистрите на общинската и
областната администрация. В ал. 3 на посочената правна норма е установено, че
данните за правото на собственост и за другите вещни права се уточняват въз
основа на представените от службата по вписванията по реда на чл. 71, ал. 3
предварителни имотни партиди.
По делото от
представените нотариални актове не се
доказват права на жалбоподателя върху
процесния имот с квадратура от 900м.. Това, че същият евентуално има претенции
за наследствен имот и респ. владее имот без надлежен титул за собственост е без
правно значение за кадастъра. Документите му за собственост го легитимират като
съсобственик на поземлен имот с идентификатор № 61577.503.492 и като такъв той
е вписан в кадастралния регистър по отношение на този имот. За процесния имот
не се ангажираха доказателства, от които да се приеме, че за органа се е
породило задължение да нанесе по реда на чл. 30, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗКИР
данни, легитимиращи жалбоподателя като носител на права върху процесния имот с
квадратура от 900м..
С оглед
изложеното при осъществения контрол за законосъобразност по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, настоящия състав намира, че жалбата е
неоснователна. Оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, при спазване на административно производствените правила и при
правилно приложение на материално правните разпоредби.
Водим от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жабата
на Е.Т.С. против Заповед № РД–18–75 от
10.11.2015г. на Изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с която е одобрена
кадастрална карта и кадастрален регистър на гр. Радомир, в частта за поземлен
имот с идентификатор 61577.503.492.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия:/п/