Гр. Перник, 23.06.2016 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в публично съдебно
заседание проведено на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар М.А., като разгледа докладваното от съдия И. административно
дело № 48 по описа за 2016 година на
Административен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на с чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано
е по жалба на „Балкан МК“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 1, срещу Заповед №
РД-18-75 от 10.11.2015 година на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е
одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на гр.
Радомир, в частта за поземлен имот с идентификатор 61577.65.1002.
Жалбоподателят
твърди, че въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот №
0209/2000/184522 от 20.12.2006 година на публичен съдебен изпълнител при
регионална дирекция София на Агенцията за държавни вземания е придобил правото
на собственост върху два броя хангари за комбайни – монолитни стоманобетонни
конструкции, построени през 1980 година, с площ от 388 кв.м. и площ от 867
кв.м.. Твърди, че като собственик на поземлен имот с идентификатор 61577.65.1002 е записано лице – „Галко“ ЕООД /сега „Галко“ АД/, което не е негов
собственик. Жалбоподателят в изпълнение на дадените указания от настоящия съдебен
състав с молба вх. № 354 от 04.02.2016 година /лист 39 по
делото/ изрично и категорично заявява, че дружеството – жалбоподател „Балкан
МК“ ЕООД не е собственик на земята в поземлен имот с
идентификатор 61577.65.1002, а е собственик на два хангара за комбайни,
като отново твърди, че вписаното лице като собственик на поземлени имот с
идентификатор 61577.65.1002 не е негов собственик. Моли
съда да отмени Заповед № РД – 18 – 75 от 10.11.2015 година, на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/
в оспорената й част, тьй като неправилно е записано,
че „Галко“ АД е собственик на поземлен имот с идентификатор 61577.65.1002.
С оглед на изрично
направеното уточнение от жалбоподателя в молба
вх. № 354 от 04.02.2016 година /лист 39 по
делото/ настоящия съдебен състав с Определение № 27 от 11.02.2016 година е
оставил без разглеждане жалбата поради липса на правен интерес и е прекратил производството
по делото.
С Определение № 4564
от 18.04.2016 година, постановено по административно дело № 3412 по описа за
2016 година на Върховния административен съд постановеното прекратително
определение е отменено, като делото е върнато на същия съд за продължаване на
процесуалните действия с дадени задължителни указания относно изследване собствеността
на дружеството – жалбоподател в процесния ПИ, и ако се установи, че е
собственик това да бъде отразено в КР.
С оглед дадените
задължителни указания на касационната инстанция настоящия съдебен състав с
Определение от 03.05.2016 година е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание и е разпределил доказателствената тежест между страните.
В проведеното съдебно заседание на 30.05.2016 година жалбоподателя,
редовно призован не се явява и не изпраща представител.
В проведеното съдебно
заседание на 30.05.2016 година ответникът
по жалбата – Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, редовно призован не изпраща представител. Изразява писмено становище
по жалбата, с което моли съда да я отхвърли като неоснователна, като излага
подробни аргументи в тази насока.
В проведеното съдебно заседание на 30.05.2016 година заинтересованата страна – „Галко“ АД,
редовно призована се представлява от
адвокат Б.Б. ***, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по
подробно изложени съображения.
Административен съд
Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със
Заповед № РД-16-9/14.08.2014 година на Изпълнителния директор на АГКК е открито
производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището
на гр. Радомир, община Радомир, област Перник. Определено е правоспособното
лице, на което е възложено изработването на кадастралната карта и кадастрални
регистри, а на собствениците е наредено в срок от 30 дни от обнародването на
заповедта да означат на свои разноски границите на поземлените имоти, в
съответствие с актовете си за собственост.
Със
Заповед № РД-18-75/10.11.2015 година на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и кадастралните
регистри за землището на гр. Радомир, община Радомир, област Перник. Заповедта
е публикувана в ДВ бр. 95 от 08.12.2015 година.
Със
Заповед № РД-14-2/15.01.2015 година на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, е назначена комисия, която да приеме
кадастралните карти и кадастралните регистри за територията на община Радомир.
Видно от
възражение вх. № 14-10-102 от 18.06.2015 година, подадено от К. М. Х.П.,
представител на „Балкан МК“ ЕООД /настоящ жалбоподател/ е заявил, че сградата
по южната граница на парцел 65.1002 е собственост на „Балкан МК“ ЕООД,
съответно „Галко“ АД не е собственик и няма документи за цялата земя, както и
за земята под сградата.
С Протокол
№ 65 назначената комисия със Заповед № РД-14-2 от 15.01.2015 година на изпълнителния
директор на АГКК на основание чл. 47, ал. 7 от Наредба № 3 за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри за
землището на гр. Радомир е уважила възражението на К.М. Х.П., представител на
„Балкан МК“ ЕООД /настоящ жалбоподател/ - виж т. 394 за имоти 65.1007, 65.1008,
65.1010 и 65.1002.
Видно от
скица на поземлен имот № 15-11156-12.01.2016 година се установява, че при изработването
и одобряването на КККР за землището на гр. Радомир, поземлен
имот с идентификатор 61577.65.1002, с площ от 7 198 кв.м. е записан като собственост на „Галко“ АД – настояща
заинтересована страна.
Въз основа
на дадени задължителни указания на настоящия съдебен състав административния
орган е представил скица на сграда № 15-246054 от 20.05.2016 година, от която
се установява, че в поземлен имот с идентификатор 61577.65.1002, с площ от 7 198 кв.м. е налице
сграда с площ от 867 кв.м. – собственост на „Балкан МК“ ЕООД, въз основа
на акт № 3, том І, дело 654 от 03.01.2007 година издаден от службата по
вписванията.
Въз основа
на дадени задължителни указания на настоящия съдебен състав административния
орган е представил скица на сграда № 15-246042 от 20.05.2016 година, от която
се установява, че в поземлен имот с идентификатор 61577.65.1002, с площ от 7 198 кв.м. е налице
сграда с площ от 834 кв.м. – собственост на „Галко“ АД, въз основа на акт за
частна държавна собственост № 2448 от 04.12.1995 година.
С Постановление за
възлагане на недвижим имот № 0209/2000/184522 от
20.12.2006 година на публичен съдебен изпълнител при регионална дирекция София
на Агенцията за държавни вземания настоящия жалбоподател е придобил правото на
собственост върху недвижим имот – терен ос площ от 66 186 дка, планоснимачен
номер 1, масив 1, съгласно акт за държавна собственост № 1 711 от
06.04.1998 година, включващ 10 конкретно посочени УПИ-та, ведно с построените
11 броя сгради подробно описани.
С Акт за
държавна собственост на недвижим имот № 2448 от 04.12.1995 година, на кмета на
община Радомир „Галко“ ЕООД /сега „Галко“ АД/ - настояща заинтересована страна
е придобила парцел І и парцел ІІ с обща площ от 56 107 кв.м., ведно с
построените сгради.
С Определение от
03.05.2016 година настоящия съдебен състав е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание и е разпределил доказателствената тежест между
страните, като е указал на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства
подкрепа на изложените в жалбата и направеното уточнение в молба от 04.02.2016
година /лист 39/ факти, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, включително назначаването на съдебно – техническа експертиза с
конкретно формулирани задачи, като в противен случай спора ще бъде решен въз
основа на представените по делото писмени доказателства.
По така
разпределената доказателствена тежест процесуалния представител на
жалбоподателя не ангажира допълнителни писмени доказателства или назначаването
на съдебно – техническа експертиза, съответно не се яви в проведеното съдебно заседание
на 30.05.2016година.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в преклузивния срок за оспорване по чл. 49, ал. 2 от ЗКИР
от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването на процесната
заповед, насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Като взе
предвид изложените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения и
извърши цялостна проверка на оспорвания административен акт на основанията за
законосъобразност по чл. 146 от АПК, настоящия съдебен състав достигна до
следните изводи:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от
закона форма.
Настоящият
съдебен състав приема, че при постановяването й не са допуснати съществени
нарушения на административно – производствените правила за създаване на
кадастралната карта и кадастралните регистри – установени в чл. 35 – чл. 49 от ЗКИР
и нарушение на материално – правните норми – отменителни основания по чл. 146,
т. 3 и т. 4 от АПК.
Съгласно
легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР, кадастърът е съвкупност от
основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти
на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в
актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. По смисъла на чл.
24 от ЗКИР основна единица на кадастъра е поземленият имот – част от земната
повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с
граници съобразно правото на собственост. В разпоредбите на чл. 41 от ЗКИР и
чл. 41 от Наредба № 3/28.04. 2005 година за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/ е
установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез
обединяване на данни от карти, планове, регистри и други източници, одобрени по
предвидения законов ред.
В
настоящото съдебно производство се оспорва обстоятелството с оглед на
направените изрични уточнения, че поземлен
имот с идентификатор 61577.65.1002, с площ от 7 198 кв.м. е записан като собственост на „Галко“ АД – настояща
заинтересована страна, но не следва да е така, тьй като последния не е
собственик на имота. Жалбоподателят твърди, че е собственик само на два
хангара, като видно от изисканата служебна скица на сграда № 15-246054 от
20.05.2016 година се установява, че в процесния поземлен имот сградата с
площ от 867 кв.м. е записана като собственост на „Балкан МК“ ЕООД – настоящ
жалбоподател.
По отношение на оспореното
обстоятелството, дали в приетия кадастрален регистър
правилно са отразени данните относно правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 61577.65.1002, с площ от 7 198 кв.м. е налице
следното: В кадастралния регистър, като собственик на
поземлен имот с идентификатор 61577.65.1002 е записан само „Галко“ АД /заинтересована
страна/. В случая изискуемото от закона съдържание на
кадастралните регистри е установено с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗКИР.
Съгласно тази норма кадастралният регистър на недвижимите имоти – обект на
кадастъра съдържа: 1. основните данни за имота по чл. 27, ал. 1 без данните за
граници на поземлен имот и очертание на сграда; 2. данните по чл. 61, ал. 1, т. 1 – т. 11 за собственика на
недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото си; 3. данните
по чл. 62, ал. 1, т. 1 – т. 4 за другите вещни права върху недвижимия имот; 4.
номера на партидата на имота в имотния регистър. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗКИР
данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за
актовете, от които те черпят правата си, се набират от: 1. регистрите към
картите и плановете; 2. представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3; 3.
регистрите на общинската и областната администрация. В ал. 3 на посочената
правна норма е установено, че данните за правото на собственост и за другите
вещни права се уточняват въз основа на представените от службата по вписванията
по реда на чл. 71, ал. 3 от ЗКИР предварителни имотни партиди.
От
събраните по делото доказателства е видно, че в скица на поземлен имот №
15-11156-12.01.2016 година, като собственик е записан само „Галко“ АД /заинтересована
страна/, но не и настоящия жалбоподател, тьй като същия заявява изрично, че не
е собственик на земята, съответно не представя писмени доказателства в подкрепа
на обратното твърдение. На следващо място жалбоподателя, с оглед на
разпределената и указана доказателствена тежест не ангажира доказателства в
подкрепа на твърдението, че вписаното лице /“Галко“ АД/ не е собственик на поземлен
имот с идентификатор 61577.65.1002, тьй като жалбоподателя категорично
заяви, че той не е собственик на земята на процесния поземлен имот. От друга страна в случая жалбоподателя не представи и ангажира
доказателства установяващи наличие на постановено и влязло в законна сила
съдебно решение с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, с което да е признато
за установено по отношение на жалбоподателя, че заинтересованата страна не е собственик
на имот с идентификатор 61577.65.1002, в който
недвижимия имот жалбоподателя е собственик на сгради, факт който не е спорен
между страните.
В изпълнение
на указаните задължения административния орган – ответник при съставянето и
приемането на кадастралния регистър е уточнил в съответствие с изричната норма
на чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР данните относно правото на собственост, както
и тези свързани с отразяване акта въз основа на който заинтересованата страна удостоверяват
вещните си права. Изработването на КК и КР е сложна дейност, протичаща на
няколко етапи и включва задължения на различни правни субекти за събирането на
данните по чл. 41 от ЗКИР, като задължения имат, както административния орган,
така и собствениците на имоти в обхвата на изработената кадастрална карта по
аргумент на чл. 41, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Ответникът се е съобразил
при изработването на кадастралната карта и регистри с актовете, от който
жалбоподателят и заинтересованата страна черпят вещните си права.
Административният орган го е съобразил и е записал собствеността върху недвижимия
имот на „Галко“ АД.
Административният
орган е изпълнил задължение по силата на чл. 41 от ЗКИР, като се е снабдил с
документи установяващи данните за собственост. Наред с това правилно и законосъобразно
с изискването на чл. 30, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 11 от ЗКИР
в кадастралния регистър е вписан само „Галко“ АД на основание Акт за частта
държавна собственост на недвижим имот № 2448 от 04.12.1995 година, на кмета на
община Радомир. В подкрепа на гореизложеното е подаденото възражение вх. №
14-10-102 от 18.06.2015 година от Красимир Михайлов Христов /Паргов/,
представител на „Балкан МК“ ЕООД /настоящ жалбоподател/, с което последния е
заявил, че само сградата по южната граница на парцел 65.1002 /процесния/ е
собственост на „Балкан МК“ ЕООД, както и твърди, че „Галко“ АД не е собственик
и няма документи за цялата земя, както и за земята под сградата, който факт от
събраните доказателства не беше опроверган, а напротив процесуалния представител
изрично заяви, че дружеството – жалбоподател не е собственик на процесния
поземлен имот с идентификатор 61577.65.1002.
Административният
орган не е допуснал съществено нарушение на административно – производствените
правила, което да е довело и до материална незаконосъобразност на заповедта в
тази част. Нито настоящия съдебен състав, нито административния орган притежава
компетентност да се произнася по въпроси свързани със собствеността на
отразените или не недвижими имоти, тоест не изследва валидността на представения
документ за собственост от „Галко“ АД, посочен по – горе . В настоящото
производство не се решават спорове за собственост. Заповедите, включително и
оспорената в посочената част, издадени на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР нямат
конститутивно, а само констативно действие. В тях се отразява действителността
такава каквато е към момента на изготвяне на съответната карта.
Административният орган е длъжен да зачете доказателствената сила на
представените титули за собственост и да впише имотите. След като данните за
собствеността са установени по реда на чл. 41 от ЗКИР, административният орган
е длъжен да запише в кадастралните регистри, визираните в тях лица, без да може
да извършва преценка дали някои от тях имат предимство. Този извод се налага и
от разпоредбата на чл. 41, ал. 4 от ЗКИР според която в кадастралния регистър
на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на
други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато
такива не бъдат установени по реда на ал. 2. При издаване на административния
акт в оспорената му част изпълнителният директор на АГКК се е съобразил с
наличните релевантни факти и данни за собственост, поради което жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В производството по Глава V от ЗКИР
наред със задълженията на собствениците за доказване правото си на собственост,
съществуват и задължения на административния орган за установяване
правнорелевантните факти. В посочения смисъл е константната съдебна практика на
Върховния административен съд на Република България обективирана в Решение № 6
274 от 12.05.2014 година, постановено по административно дело № 16 765 от
2013 година на ІІ отд. и Решение № 6 757 от 20.05.2014 година, постановено
по административно дело № 2 928 от 2014 година на ІІ отд.
Относно
разноските:
Страните
не претендират разноски, поради което настоящия съдебен състав не следва да се
произнася.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Перник в настоящия съдебен състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Балкан МК“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Средец“ № 1, срещу Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 година на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание
чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастралните регистри за
землището на гр. Радомир, в частта за поземлен имот с идентификатор
61577.65.1002, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/