гр.
Перник,27.06..2016 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд – Перник,
в публично съдебно заседание проведено на
тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Емилия И.
при секретаря А.М., като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №67 по описа за 2016 г. на Административен съд –
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.68,
ал.1 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./
Образувано е по жалба на Р.Б.М., срещу Решение № 441 от 17.11.2015 г., на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 192 по описа за 2014 г., с което е установено, че Председателя на СНЦ „МИГ
Радомир-Ковачевци-Земен“; Министърът на земеделието и храните и Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София не са осъществили дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2
във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. По признаци „гражданство“ и „лично
положение“ по отношение на жалбоподателктата.
В
подробни мотиви при оспорването се твърди, че постановеното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Противоречи на разпоредбите на Европейското
законодателство и неговият основен принцип на равното третиране.
От
съда се иска оспореното решение на КЗД да бъде отменено, като преписка
№192/2014 г. бъде върната на органа за продължаване на производството.
Ответникът – Комисия за
защита от дискриминация, чрез процесуален
представител
в приложено по делото писмено становище оспорва
жалбата.
Твърди,че комисията е постановила своето решение след обсъждане на всички
представени по преписката доказателства и при пълно и всестранно разкриване на
относимите факти и обстоятелствата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Заинтересованата
страна МИГ „Радомир-Ковачевци-Земен“, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли решението на Комисията за защита от дискриминация да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по
чл.80 от ГПК.
Заинтересованата
страна Министърът на земеделието и храните гр.София, редовно призован за
насроченото съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище
по оспорването.
Заинтересованата
страна Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, намира същата за неоснователна по същество. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник,
като прецени събраните по делото доказателства, във
връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ
на оспорване административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна
страна, с поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред административния орган е образувано по жалба с
вх. № 44-00-1837 от 16.04.2014 г., подадена от Р.Б.М., като управител на ЕТ *** срещу Стратегия
за местно развитие на СНЦ „Местна инициативна група Радомир-Ковачевци-Земен“ с
оплаквания за осъществена непряка дискриминация по признак „лично положение” и
„гражданство“.
Жалбата е разгледана на четири заседания на КЗД, проведени на 12.11.2014
г., на 10.02.2015 г., на 15.04.2015 г. и 02.06.2015 г. Страни в производството
на заседанията проведени на 12.11.2014 г. и 10.02.2014 г. са жалбоподателката и
ответници: Председателя на МИГ „Радомир – Ковачевци – Земен“ и Министъра на
земеделието и храните. На първото заседание е предложено на страните да се
помирят съгласно изискването на чл.62, ал.1 от ЗЗДискр. Като ответник в
производството на 10.02.2015 г. е конституиран и ИД на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София. По отношение на него не е изпълнена процедурата по чл.62,
ал.1 от ЗЗДискр.
С разпореждане №481/08.05.2014 г. е образувана преписка №192/2014
г.
КЗД е постановила решение №
441/ 17.11.2015 г. по преписка № 192/2014 г., като е приела, че: „Председателя
на Управителния съвет на СНЦ „МИГ Радомир-Ковачевци-Земен“ гр.Радомир,
Министъра на земеделието и храните гр.София и Държавен фонд „Земеделие“
представляван от Изпълнителния директор не са осъществили дискриминация по
смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. във
връзка с §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признаци „гражданство” и „лично
положение“ по отношение на Р.Б.М..
При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспореното
решение по реда на чл.168 АПК, на всички основания посочени в чл.146, т.1-5 от
АПК, а именно : дали актът е издаден от компетентен орган и в установената
форма, спазени ли са административно производствените правила и материално
правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона,
съдът установи следното:
Компетентността на КЗД е уредена в
разпоредбата на чл. 47 ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които
разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на
независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на
дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите.
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в
пределите на неговата власт съгласно чл. 48, ал.2, т.1 и чл. 65, т. 5 от ЗЗдискр.
Решението е издадено в съответствие
със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбите
на чл. 65 и чл. 66 от ЗЗДискр и не е налице предпоставка за отмяна на
атакувания акт съгласно чл. 146, т. 2 от АПК. Резултатът от производството пред
КЗД е писмено обективиран в оспореното решение, в което са посочени
наименованието на органа, който го е издал, както и пред кой орган и в какъв
срок решението може да се обжалва /чл. 66, т. 1 и т. 4 от ЗЗДискр/.
Предвид горното, съдът счита, че не
са налице основания за отмяна на решението съгласно чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.
При
осъществената проверка на решението относно наличието на пороци по смисъла на
чл.146, т.3-5 от АПК, настоящият състав констатира, че КЗД е допуснала
нарушение на административно производствените правила, което се е отразило
върху законосъобразността на постановения акт.
Преписка
вх.№ 192/2014 г. е образувана по жалба вх.№ 44-00-1837/16.04.2014 г. подадена
от Р.Б.М., в качеството й на управител ЕТ***. Това обстоятелство не е отчетено
при конституирането на страните при образуване на преписката пред
административния орган. КЗД е сезирана със жалба подадена от ЕТ, който се
представлява от Р.Б.. Не е ясно защо тогава в производството и постановеното
решение, като жалбоподател е посочена Р.Б.М., без да е отбелязано, че същата е
била дискриминирана точно при осъществяване на търговска дейност и в качеството
й на търговец. Твърденията в жалбата са, че „ако моят постоянен адрес и
седалището на фирмата ми се намираше на територията на един от следните
МИГ-ове: МИГ Брезово, МИГ Братя Даскалови, МИГ Кнежа или МИГ Тетевен ….проектното
ми предложение нямаше да бъде отхвърлено“. Т.е. жалбподателката сочи, че е
поставена в по неблагоприятно положение в качеството си на търговец. Пред КЗД е
поддържано твърдение, че в следствие действията на председателя на СНЦ „Местна инициативна група Радомир-Ковачевци-Земен“,
Министъра на земеделието и храните и ИД на ДФ Земеделие е създадена изкуствена
среда, която е довела до неравно третиране на едноличния
търговец представляван от жалбоподателката. В уточняващото писмо приложено по
преписката с вх.№ 44-00-2767/19.06.2014 г. също се твърди „неблагоприятно
третиране“ на ЕТ **** в сравнение с кандидати на територията на МИГ „Разлог“.
Друго
процедурно нарушение, което е допуснато при произнасянето на КЗД е липсата на
конкретика относно периода за който се твърди, че е осъществена дискриминация.
С разпореждане №481/08.05.2014 г. е образувана преписка с вх.№192, като е
посочено че не са налице пречките по чл.52 от ЗЗДискр. Т.е. длъжностното лице
от КЗД е преценило и обстоятелството че не е изтекъл срока по чл.52, ал.2 от
ЗЗДискр., но от кой момент е започнал да тече този срок не е установено.
Подадената жалба е срещу Стратегията за местно развитие на СНЦ „МИГ Радомир-Ковачевци
–Земен“. Тя обхваща период от 2007-2013
г. Ако става въпрос за конкретни действия в рамките на тази Стратегия не е
посочено кога са извършени тези действия. Единствената дата на която се
позовава КЗД в мотивите на своето решение е 18.12.2013 г., когато е извършена
проверка на подаденото проектно предложение от ЕТ ***, но не е посочено дали
това е датата на която се възприема от комисията като такава на която
евентуално са извършени действия представляващи неравно третиране и от този ден
ли е проверяван срока по чл.52, ал.1 от ЗЗДискр.
В
хода на проведеното производство, Комисията за защита от дискриминация, макар че е събрала огромен обем писмени
доказателства не е успяла чрез обсъждането им да постигне пълното
и всестранно изясняване на обстоятелствата по преписката, в нарушение на чл.
55, ал.1 от ЗЗДискр. Неяснотата
на постановеното решение е в резултат на липса на прецизиране относно кой е бил
дискриминиран, в какво му качество и от кои действия или бездействия се твърди
да са настъпили нарушения на ЗЗДискр. Не е изяснен въпросът дали Стратегията на
МИГ „Радомир –Ковачевци-Земен“ е създала дискриминационни условия или от
действията на Председателя на МИГ „Радомир-Ковачевци-Земен”, на Министъра на
земеделието и храните и на ИД на ДФ „Земеделие“ са довели до неравно третиране
на жалбоподателката.
В
мотивите на решението е посочено, че не са налице доказателства, от които да се
установи нарушение по ЗЗДискр., но не са изложени аргументи как
административният орган е стигнал до този извод.
Органът е
следвало, но не е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на
релевантните за решаване на спора факти и обстоятелства и при съблюдаване на
формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената
тежест.
Действително в разпореждане №481/08.05.2014 г. има указания за
доказателствената тежест, но те са формални и препращат към относимата правна
норма, а не посочват конкретни факти и обстоятелства по преписката, които да
установяват конкретни задължения за страните.
Не е
посочен периода за който са изследвани действията на ответниците в
административното производство неясно е и кои действия са били предмет на
проверка за наличие на нарушения по ЗЗДискр. Това
нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт,
като незаконосъобразен и обуславя връщане на преписката на КЗД за ново произнасяне.
Дължимото от Комисията за защита от
дискриминация произнасяне при упражняване на правомощието й по чл. 47 от
ЗЗДискр, изисква фактически установявания относно наличие на дискриминационно поведение,
тоест по-неблагоприятното третиране, по см. на чл.4, ал.2 от ЗЗДискриминация.
Необходимо е също така да се установи в ситуация на сравнение с други лица при
сравними сходни белези, наличието на по неблагоприятно третиране. За да се
приеме, че е налице дискриминация е необходимо да съществуват доказателства,
които създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно
третиране поради защитен признак. Тъй като не е изяснила въпроса с кои лица
жалбоподателката е била в сравнимо положение, комисията не е могла
законосъобразно да прецени дали е налице неравно третиране. В мотивите на
решението са посочени тези лица, които са участвали с проекти пред МИГ Радомир-Ковачевци Земен, а
твърдението на жалбоподателката е, че обстоятелството „ако постоянният й адрес
и седалището на фирмата й“ са били в друго населено място, проектът който е
отхвърлен на административния етап на разглеждането му е могъл да бъде
оценен. Този въпрос изобщо не е обсъждан
в мотивите на решението на КЗД, макар да са описани изложените от Р.Б.
аргументи в тази насока.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното
решение, като постановено при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При
отмяна на административния акт, според правилото на чл.173 от АПК, съдът има
правомощие да реши въпроса по същество или да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне. Естеството на акта не позволява
решаване на спора по същество от съда. Преценката относно наличие на неравно
третиране е изцяло в компетентността на административния орган - КЗД, на когото
с нормативен акт е предоставена компетентност да осигурява
предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на
възможностите. Поради изложеното преписката следва да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал.2 от АПК,
Административен
съд-Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №441 от 17.11.2015 г., на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 192/2014 г.
ВРЪЩА преписката на Комисията за защита
от дискриминация за ново произнасяне по подадената жалба, с
вх.№44-00-1837/16.04.2014 г. от Р.Б.М., като управител на ЕТ ***,
при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/