Р Е Ш E Н И Е

№ 257

Гр. Перник, 28.06.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 93 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Ник и Кар Форест“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 32/67 В, представлявано от управителя К.А.Л., против Заповед № РД-07-23 от 22.01.2016 година на изпълняващия длъжността директор на ТП „Държавно ловно стопанство Витошко – Студена“, с която е прекратена сечта и извоза на дървесина от отдел 98 „з“, намиращ се на територията на ТП „ДЛС Витошко – Студена“.

В обстоятелствената част на жалбата са изложени подробни твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения административен акт, както и не отговаря на изискванията за форма и противоречи на целта на закона. Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 13.06.2016 година жалбоподателя, чрез процесуалния си представител адвокат Д.М. ***, която моли съда да отмени издадения административен акт, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – директор на ТП „Държавно ловно стопанство Витошко – Студена“, редовно призован не се явява. С писмено становище вх. № 1 037 от 07.04.2016 година моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана в законоустановения по чл.149, ал. 1 от АПК 14- дневен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по основателност. Насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, като оспорената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като обективира волеизявление на компетентен административен орган, което волеизявление засяга правната сфера на жалбоподателя.

От писмените доказателства по приложената административна преписка, се установява, че жалбоподателя „Ник и Кар Форест“ ЕООД /купувач/ и ответника по жалбата – ТП „Държавно ловно стопанство Витошко – Студена“ /продавач/ са сключили договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-18 от 14.08.2015 година, по който продавача е прехвърлил собствеността на купувача върху дървесина от обект № 1504-1, в конкретно посочени подотдели, между които е и подотдел 98-з в землището на с. Боснек, за срок до 15.12.2015 година, съответно купувача се е задължил за заплати предложената цена и да транспортира дървесината.

С Анекс № 1 ПО-01-18/1 от 07.01.2016 година към договор № ПО-01-18/14.08.2015 година страните са удължили срока на договора до 31.05.2016 година.

Представени са два броя приложение № 3 към чл. 29, ал. 1 и четири броя сортиментни ведомости, които са за отдел 98-з.

Видно от позволителни за сеч № 0214545 и № 0260371 се установява, че срока за провеждане на сечта е от 10.01.2015 година до 15.12.2015 година, съответно от 22.08.2015 година до 15.12.2015 година за 454 плътни кубически метра лежаща маса в отдел 98-з.

Представени са три броя протоколи за освидетелстване на сечище № 0219967 от 08.07.2015 година, № 0260238 от 05.01.2016 година и № 0276618 от 12.02.2016 година за землището на с. Боснек, отнасящо се за отдел 98, подотдел з.

От Рапорт вх. № 10-09-3 от 21.01.2016 година на инж. Д. А. – главен лесничей при ТП „ДЛС Витошко – Студена“ се установява, че при направен обход на 20.01.2016 година в землището на с. Боснек, отдел 98-з не е установил нарушения, но по повод на искане от представител на жалбоподателя на 21.01.2016 година в посочения подотдел установил, че има 12 броя букови дървета – прясно отсечени, за които няма поставена контролна горска марка. Така установеното се подкрепя и от представения протокол от 21.01.2016 година, съставен от поименно посочена комисия, при която проверка представител на дружеството – жалбоподател не е присъствал.

С оглед на установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № 000245 от 21.01.2016 година

Със Заповед № РД-07-23 от 22.01.2016 година на изпълняващия длъжността директор на ТП „Държавно ловно стопанство Витошко – Студена“ – предмет на съдебен контрол, административния орган е прекратил сечта и извоза на дървесина от отдел 98 „з“, намиращ се на територията на ТП „ДЛС Витошко – Студена“.

С Писмо изх. № 12-00-50 от 01.03.2016 година директора на ТП „ДЛС Витошко – Студена“ е прекратил договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-18 от 14.08.2015 година, считано от 01.03.2016 година, поради неспазване на графика за добив и извоз на дървесина по месеци.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите А. С.Б.лесовъд в дружеството – жалбоподател/ и Н.А. Л., водени от страна на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че дружеството не е извършвало сеч през месец януари 2016 година, а е имало само нарязани дървета преди това – месец декември 2015 година, които е следвало да бъдат извозени, но не са тьй като е имало голям сняг и ниски температури през месец януари. Заявяват, че и на двамата са съставени актове за установяване на административни нарушения, които не са подписали, тьй като и двамата не са присъствали при извършване на проверката. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, тьй като се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената Заповед № РД-07-23 от 22.01.2016 година е издадена от компетентен административен орган – изпълняващия длъжността директора на ТП „Държавно ловно стопанство Витошко – Студена“, съгласно представената по делото Заповед № РД-07-57 от 18.01.2016 година на директора на „Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград, с която са делегирани правомощия на лицето издало акта.

Не е спорно между страните, че контролните органи са извършили проверка на отдел 98 „з“, в землището на с. Боснек, намиращо се на територията на ТП „ДЛС Витошко – Студена“. В случая е спорно, че посочените 12 броя дървета са отсечени от дружеството – жалбоподател без да са маркирани с контролна горска марка, тьй като жалбоподателят твърди, че сеч е извършвал до 15.12.2015 година, но не и след тази дата.

С оспорената заповед административния орган прекратил сечта и извоза на дървесина от отдел 98 „з“, намиращ се на територията на ТП „ДЛС Витошко – Студена“ без да посочи фактически и правни основания за това .

Настоящият съдебен състав следва да посочи, че съгласно разпоредбите на АПК в тежест на административния орган е да установи всички фактически и правни основания за необходимостта от издаване на прекратителната заповед. Така постановената заповед следва да определя в конкретен вид и обем прекратяването, така че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел – арг от чл. 6 АПК. Преценката за съответствие на заповедта с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й. Изводът, че е налице необходимост от прекратяване на сечта и извоза въз основа на констатираните нарушения следва да са мотивирани и обосновани.

Оспорената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Посочената правна норма въвежда необходимостта от обосноваване от административния орган съобразно с преследваната от закона цел.

В обжалваната заповед не са налице мотиви за прекратяване на сечта и извоза на дървесина, като преценката за съответствие на оспорения акт с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера му, съответно превантивното действие – да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна нарушителя, като изводът за съществуване на такава възможност следва да е мотивиран и обоснован. В конкретния случай липсват конкретни мотиви относно издаването на оспорената заповед. Не са посочени конкретни факти, обстоятелства или съображения свързани с поведението на нарушителя, обусловили определянето на конкретната степен на административната принуда – прекратяване на сечта и извоза.

Нещо повече административния органа не е посочил правното основание, при наличието на което е издал оспорената заповед, което представлява нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на заповедта. Липсата на фактически и правни основания препятства проверката от страна на съда дали с издадената заповед се упражнява възложена функция по Закона за горите. В тази връзка административния орган не е посочил мотиви относно срока, за който се прекратява сечта и извоза, т.е. дали до реализирането на административнонаказателна отговорност по реда на ЗАНН или до прекратяване действието на сключения договор за продажба на стояща дървесина на корен, което е нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК както се посочи по – горе, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Това нарушение е особено съществено и е основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване – както фактически така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивирането на акта представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, която законът е установил за защита правата на страните в административното производство. Тази гаранция намира проявление в две посоки: от една страна с излагане на мотиви се довежда до знанието на страните съображенията, по които административния орган е издал или отказал да издаде административен акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва пред съда.

Изложеното дотук обуславя извода за допуснато нарушение на чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – неспазване на установената форма поради липса на фактически и правни основания, представляващо самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Относно разноските:

С оглед изхода от спора основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Д.М. *** за присъждане на направените съдебни разноски, поради което ответника следва да му заплати сумата в размер на 500 лева, от които 450 лева представляваща платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 03060 от 11.04.2016 година и 50 лева платена държавна такса.

С оглед изхода от спора следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД-07-23 от 22.01.2016 година, на изпълняващия длъжността директор на ТП „Държавно ловно стопанство Витошко – Студена“, с която е прекратена сечта и извоза на дървесина от отдел 98 „з“, намиращ се на територията на ТП „ДЛС Витошко – Студена“, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ТП „Държавно ловно стопанство Витошко – Студена“ да заплати на „Ник и Кар Форест“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 32/67 В, представлявано от управителя К.А.Л. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/