гр.
Перник, 22.06.2016
год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Емилия Иванова
при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №116 по описа за 2016 г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Х.В.Л.***, в качеството й на домоуправител срещу отказа по протокол №5/29.10.2015 г., приложение №4, на т.3.1 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /МКВП към МС/, да бъде изплатена възстановителна помощ на eтажната собственост, която представлява с адрес: гр.Перник, ул. ***, бл. ***, вх. ***.
Твърди се, че
актът е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с манериалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. При произнасянето си комисията не е съобразила
обстоятелството, че се касае за засегнати конструктивни елементи на сградата и
е опасна за обитателите си. Иска се
отказът да бъде отменен, като бъде
определено обезщетение според действителните вреди и оценката им изготвена от експерти
на стойност 12 985 лв., така както е посочено в искане изх.№ 12/слу 7420/10.10.2012
г. на Кмета на Община Перник.
Ответникът по жалбата – Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /МКВП към МС/, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди че между същите страни, по същия спор е водено друго дело пред Административен съд Перник и жалбоподателката не е възразила за видовете вреди, нанесени на имота от природното бедствие. Твърди, че към настоящия момент няма как обективно да се установят щетите нанесени върху сградата на 22.05.2012 г.
Административен съд - Перник, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и проверка на оспорвания административен акт на всички основания по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице,
което е подало заявление за подпомагане пред компетентния орган и като участник
в проведената административна процедура разполага с активна процесуална
легитимация да оспори крайният акт издаден при приключването й.
От приобщеното в настоящото производство адм. дело
№ 193 по описа на Административен съд Перник за 2014 г., се установява, че във
връзка със силното земетресение от 22.05.2012 г., на територията на гр.Перник и Пернишка област, Кметът на
Община Перник е привел в действие плана за защита при бедствия по чл. 65, ал.
2, т.3 от ЗЗБ. Налице са били предпоставките по чл.26, ал.2 от ПОД на МКВП,
засегнатите от бедствието лица да кандидатстват за подпомагане пред
Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване.
Със заявление вх. №12/Д-1920 от 29.05.2012 г. до Кмета на Община Перник, жалбоподателката Х.В.Л.***, в качеството си на домоуправител, е поискала възстановителна помощ за общите части на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.Перник, ул.***, бл. ***, вх. ***.
Заявлението за подпомагане е изпратено до МВКП към МС от Кмета на Община Перник и е разгледано на нейно заседание на 11.02.2013 г. Формиран е отказ за отпускане на възстановителна помощ за общите части на сградата, находяща се в гр.Перник, ул. ***, бл. ***, вх. ***. Този отказ е обжалван относно неговата законосъобразност пред Административен съд Перник. Образувано е адм. дело №193/2014 г., което е приключило със съдебно решение №377 от 17.04.2014 г. Решаващият състав е приел, че комисията при произнасянето си е допуснала грубо нарушение на императивното изискване на чл.59, ал.2,т.4 от АПК, като не е мотивирала своя отказ, което е довело до неговата незаконосъобразност. Преписката по заявлението за подпомагане е върната на МКВП към МС за ново произнасяне, като се прецени нейната допустимостта и след това основателността й.
Искането на Х.Л.*** в качеството й на домоуправител е разгледано повторно на заседание на МКВП към МС, проведено на 29.10.2015 г., като е постановен нов отказ за подпомагане инкорпориран в т.3.1 на протокол №5, а мотивите на отказа са изложени в приложение №4.
Актът е оформен в табличен вид като списък с посочен номера на постъпилото искане за подпомагане, адресът на етажната собственост и лицето, което я представлява. Като мотиви, поради които не е отпусната възстановителна помощ е посочено – „не са спазени разпоредбите на чл.6, чл.11 и чл.16 от ЗУЕС. Няма издадена заповед по чл.195 на ЗУТ, която да задължава собствениците да укрепят сградата и оценката не е задължителна за възложителя съгласно чл.6 от ЗНО.“
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на ИАА, като не се ограничава само с основанията, посочени от оспорващия.
Според трайно установената съдебна практика мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта. Липсата на мотиви е била основанието, поради което е бил отменен първоначалният отказ на МКВП при МС постановен по т.*** на протокол №1/2013 г.
При повторното разглеждане на искането за подпомагане изрично в протокол №5/29.10.2015 г., комисията е изложила мотиви в приложение №4. Проверката на административния акт относно неговата законосъобразност следва да се прецени с оглед тези мотиви. Именно мотивите очертават предмета на доказване и определят рамките на съдебния контрол, който включва проверка за това дали правилно е приложен закона по отношение на фактите възприети и посочени от административния орган.
Първото основание, послужило за постановяване на отказ от МКВП е неспазване разпоредбите на чл.6, чл.11 и чл.16 от ЗУЕС. След проверка на съдържанието на правните норми съдът намира, че чл.6 от ЗУЕС изброява задълженията на собствениците в етажната собственост. Това е направено в три алинеи, като само първата от тях съдържа седемнадесет точки.
Следващата разпоредба, на която се позовава административния орган е чл.11 от ЗУЕС. В него са разписани правомощията на общото събрание. Нормата има общо пет алинеи, като само в първата от тях са обособени в 15 точки компетентностите на колективния орган, а отделно от това има и разписани допълнителни правомощия към тези точки с буквено изражение от „а“ до буква „м“.
Цитирания чл.16 на ЗУЕС определя правилата, при които се провежда общото събрание на етажните собственици. Нормата отново е подробна и в нея се съдържат множество алинеи и точки.
За жалбоподателката, както и за съда остава напълно неясно коя от множеството хипотези на посочените правни норми от ЗУЕС е относима към установените от МКВП фактически обстоятелства. Мотивите на постановения отказ не могат да бъдат обобщени, като това лишава акта от всякаква конкретика. От приложената административна преписка към 2012 г. е видно, че за кандидатстването за подпомагане, за представителството на етажната собственост и предприетите действия по оспорване на първоначалния отказ са спазени изискванията на ЗУЕС. Приложено е решение за избор на домоуправител има и прието решение с подписи от собствениците на индивидуални жилища за кандидатстване за подпомагане. Нито едно от тези обстоятелства не е обсъдено от МКВП при МС.
Следващият нормативен акт, на който се позовава МКВП при МС е чл.195 от ЗУТ. Отново комисията цитира правната норма, без да конкретизира коя от нейните седем алинеи е относима към спорното правоотношение. В чл.27 от ПОДМКВП при МС в различни хипотези се конкретизира кои разпоредби на ЗУТ следва да се съобразяват при отпускането на помощи, но как тези правни норми са относими към заявлението на Х. Л.*** не е установено в мотивите на постановения отказ.
Последната разпоредба, на която се позовава административният орган е чл.6 от Закона за независимите оценители. Като тук е направено уточнението, че оценката не е задължителна за възложителя. Действително сумите, които са определили експертите като стойност на нанесените щети не обвързват комисията. Тя не е длъжна да възстанови всички щети на собствениците, а само да ги подпомогне при възстановяването на жилищата им. Изготвените оценки по административната преписка само определят какъв е характерът и размерът на нанесените от природното бедствие вреди, а не определят какъв да е размерът на възстановителната помощ. Дали да бъде подпомогнат пострадалият и в какъв размер е изцяло в преценката на комисията и зависи от предвидените средства в държавния бюджет и правилата, които комисията е изработила за отпускането на възстановителна помощ.
Горните
съждения не променят наложилото се у съда убеждение, че изложените в приложение
№4 мотиви на постановения от МКВП отказ не са съобразени с приложимия
материален закон – ЗЗБ и ПОДМКВПМС и установеното в АПК изискване за мотивиране
на административните актове.
При постановяване на своя административен акт всеки административен орган е длъжен да се съобрази с фактите такива, каквито са установени към момента на неговото постановяване. Не само това, тези факти трябва да бъдат отнесени към действащите законови разпоредби. Съгласно решение № 377 от 17.04.2014 г., постановено по адм.д. №193/2014 г., преписката по заявление №12/Д-1920 на Х.Л.***, като представител на етажната собственост на бл.***, вх.***, на ул.*** в гр.Перник е върната за „ново произнасяне… при съобразяване с мотивите“ на постановеното решение. За настоящия съдебен състав се налага убеждението, че МКВП при МС не е извършила разглеждане на преписката, а се е произнесла разширявайки отказа си с цитиране на правни норми, които в по-голямата си част са неотносими към заявлението. Следва да се отбележи, че излагането на еднакви мотиви към всички преразгледани искания в т.ч. и настоящото, за отпускане на възстановителна помощ не изпълнява изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, както и указанията на съда дадени с първото отменително решение. За да бъде обосновано прилагането на конкретни правни норми, те трябва да бъдат отнесени към установената от органа фактическа обстановка. А фактическата обстановка не е еднаква за всички лица, които са кандидатствали за подпомагане, поради което и изписването на еднакви мотиви по отношение на всички искания не е равнозначно на излагане на законосъобразни мотиви, а по-скоро се приравнява като правни последици на липсата на мотиви. В настоящия случай изобщо не е обсъдена допустимостта на искането, вида и характера на вредите, както и дали сградата е годна за обитаване.
Преценката на МКВП при МС относно основателността на искането за предоставяне на възстановителна помощ е следвало да бъде извършена, въз основа на приложимия материален закон. Реда и правилата, по които се отпуска възстановителна помощ се уреждат в Закона за защита от бедствия и Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при МС. Нито един от тези актове не е послужил на административния орган за мотивиране на постановения отказ. Липсва преценка на искането по реда на раздел ІV от ПОДМКВП при МС. От изложените мотиви на комисията е видно,че не са обсъдени настъпилите вреди и дали същите са свързани с конструкцията на сградата. Не е преценена нейната експлоатационна годност. Административния орган се е задоволил само да цитира правни норми, без да посочи как те се отнасят към фактите установени по конкретното искане. Формалното изготвяне на мотиви в приложение № 4 , към постановеното от МКВП решение не го прави законосъобразно.
Абсолютно ненужно след връщане на преписката са извършвани нови огледи и оценки от общинската администрация. МКВП при МС е длъжна да се произнесе по преписката, комплектувана и депозира с искане за подпомагане от 2012 г., а не да стартира нова процедура по оценка на щети, които са настъпили преди повече от три години. Във връзка с различното остойностяване на щетите при огледа, извършен 2012 г. и този през 2015 г. съдът назначи и изслуша СТЕ, която беше приета неоспорена от страните по делото. Според експерта, изготвил заключението “както покрива, така и преградните стени на покрива, това е част от конструкцията на сградата, тъй като е пряко изложена на външни фактори” и върху същите има нанесени вреди от природното бедствие, станало на 22.05.2012 г. Вредите нанесени от земетресението и тези които се получават при овехтяване на конструкцията са различни, поради което и не е налице пречка да бъдат установени в един по късен етап.
По изложените съображения решаващият състав намира,че повторно постановеният
отказ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна на основание чл.146, т.2,3, и 4
от АПК.
При отмяна на административния акт според правилото на чл.173 от АПК, съдът има правомощие да реши въпроса по същество или да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Естеството на акта не позволява решаване на спора по същество от съда. Отпускането на възстановителна помощ и определянето на нейният размер е изцяло в компетентността на административния орган - МКВП към МС, на когото с нормативен акт е предоставена компетентност да определи лицата, на които следва да се отпусне помощ и в какъв размер е тя. Поради изложеното преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото на жалбоподателката следва да бъдат присъдени и направените разноски в производството общо в размер на 680 лв., от които внесена държавна такса в размер на 10 лв., заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 520 лв. и 150 лв. хонорар на вещо лице.
Водим от горното, настоящият състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение по т.3.1 на МКВП при МС
прието по протокол №5/29.10.2015 г., приложение №4, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ
за подпомагане и възстановяване на общи части от етажна собственост с адрес: вход
***, бл. ***, ул. “***” в гр. Перник.
ВРЪЩА
преписката за ново произнасяне на МКВП при МС, при съобразяване с мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Междуведомствената комисия за
възстановяване и подпомагане към Министерски съвет, с адрес: гр.София, ул.Никола Габровски,
№ 30, да заплати на Х.В.Л.***, в качеството й на управител на
етажната собственост на вход ***, бл. ***,
ул.“***” в гр.Перник направени
разноски в производството в размер на 680 лв.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок
от съобщението до страните пред ВАС.
Съдия:
/п/