Р Е Ш E Н И Е

№218

Гр. Перник, 08.06.2016 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар М.А., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 164 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Т.А.Ш. от гр. З. срещу Писмо изх. № 94-3946 от 26.01.2016 година на изпълнителния директор на фонд „Социална закрила“, с което му е отказана социална помощ. Основание за отказа е обстоятелството, че представените разходооправдателни документи са за 2015 година, а фондът не отпуска финансови средства за лечение за друга бюджетна година.

Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като в него не се изложени мотиви и не е разглеждано искането за подпомагане по същество. Административният орган се е задоволил да отговори формално на депозираното пред него искане, като се е позовал на изтеклата вече финансова 2015 година. Тези аргументи според жалбоподателя са в противоречие с материалния закон и целта на закона. Моли съда да бъде отменено обжалваното писмо, като преписката се изпрати на административния орган – фонд „Социална закрила“ за ново произнасяне.

Ответникът по жалбата – Изпълнителния директор на фонд „Социална закрила“/ФСЗ/ гр. София, чрез своя процесуален представител адвокат В. Б. от АК София оспорва жалбата. Излага твърдения и сочи доказателства, които обосновават законосъобразност на оспореното писмо. В писмена защита излага аргументи, че фактически е било невъзможно да се отпусне социална помощ, тъй като към датата на подаване на молбата бюджетът на фонда е бил изчерпан напълно. По тези съображения моли жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

В чл. 27, ал. 1, т. 1 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ е регламентирана възможността да се отпускат социални помощи от ФСЗ, като реда за това е разписан в Методиката за разпределение на средства по фонд „Социална закрила“. По така определените в нея правила на управителния съвет на фонда е предоставено властническото правомощие да вземе решение като предостави /отпусне/ или откаже да предостави /да отпусне/ средства по искане на заинтересованото лице. Решението на управителния съвет на фонда несъмнено засяга права и законни интереси на това лице и в случаите, когато се отказва предоставяне на исканата социална помощ, като засягането е неблагоприятно. В този смисъл, тъй като писмо изх. № 94-3946/26.01.2016 година на изпълнителния директор на ФСЗ съдържа волеизявление на орган, мотивирано като отказ, с което се засяга непосредствено правната сфера на жалбоподателя притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол, като в посочения смисъл е Решение № 7 906 от 29.06.2015 година, постановено по административно дело № 10 368/2014 година по описа на Върховния административен съд, VІ отделение.

Ето защо жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от лице, което обосновава правен интерес от оспорването и срещу акт, който подлежи на обжалване.

Производството пред административния орган е започнало по заявление вх. № 94-3946 от 28.12.2015 година подадено от Т.А.Ш. до УС на ФСЗ гр. София, с което е поискано отпускане на социална помощ по реда на чл. 27, ал. 1 от Закона за социално подпомагане. Искането е направено по повод претърпян от жалбоподателя инцидент по време на тренировка на 13.11.2015 година, който е довел до усукване на дясно коляно, последвано от подуване и ограничение на движенията. След спешна консултация лицето е постъпило в УМБАЛ „София Мед“ за оперативна процедура. Операцията е била извършена на 20.11.2015 година по клинична пътека, която се заплаща от НЗОК. Въпреки това са налице разходи, които са извън предвиденото по КП 215. За разходите, които не предвиждат други нормативно определени възможности за възстановяване е подадено искане за подпомагане. Стойността им възлиза на 3 547 лева и към искането има приложени разходооправдателни документи.

С писмо изх. № 1201-9 от 04.01.2016 година изпълнителния директор на ФСЗ е изпратил до Социално подпомагане гр. Радомир указания да бъде представен социален доклад, като са изискани и други документи. Искането е мотивирано с чл. 6 от Методиката за разпределение на средствата по фонд СЗ.

В ДСП – Радомир, съобразявайки се с указанията на ФСЗ и след преценка на семейното, социално, битово и финансово състояние на жалбоподателя, са изготвили социален доклад, в който е предложено да бъде му отпусната финансова помощ. Преписката е изпратена по компетентност на ФСЗ с писмо изх. № 0415-11/18.01.2016 година и е разгледана на заседание на колективния орган проведено на 25.01.2016 година.

С писмо изх. №94-3946 от 26.01.2016 година на жалбоподателя е отговорено, че „не е възможно да му се окаже финансова подкрепа, тъй като са представени разходооправдателните документи от 2015 година, фондът не отпуска финансови средства за лечение за друга бюджетна година“.

Срещу това писмо е подадена жалба по административен ред. С писмо изх. №34-3946 от 20.02.2016 година заместник – министър и председател на УС на ФСЗ се е произнесъл по жалбата депозирана по административен ред, като отново е изложил мотиви, които обосновават отказ да бъде отпусната еднократна социална помощ.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна настоящия съдебен състав намира следното: Фонд „Социална закрила“ е създаден за финансиране на дейности и мероприятия, свързани с провеждане на политики в областта на социалното подпомагане. Средствата на фонда се изразходват за отпускане на социални помощи, съгласно чл.27, ал. 1, т. 1 от ЗСП. Това става при условия и по ред, определени с Методика за разпределение на средствата, приета от управителния съвет на фонд „Социална закрила“ и утвърдена от министъра на труда и социалната политика със заповед № РД 01-1015 от 21.12.2015 година. В чл. 4 от Методиката са посочени конкретните предпоставки за отпускане на помощи, които следва да са налице кумулативно, за да бъде уважено искането за подпомагане. За да бъде преценено наличието на тези предпоставки е необходимо постъпилото в ФСЗ заявление да бъде разгледано по същество.

При действието на тази законова рамка управителния съвет на Фонд „Социална закрила“ е предоставено властническото правомощие да вземе решение за разпореждане с публични средства като вземе позитивно или негативно за лицето решение. Т.е. да отпусне или да откаже отпускане на социална помощ. В този смисъл Фонда винаги дължи произнасяне по същество. В конкретния случай такова произнасяне липсва. С атакуваното писмо е отклонено разглеждането на постъпило пред органа заявление от жалбоподателя, което е неправилно. Макар и да осъществява своята дейност по ЗСП и приетата Методика за разпределение на средства, ФСЗ освен тези специални норми следва да съобразява действията си и с АПК и основните процесуални правила залегнали в него. Проверявайки спазването на административната процедура при разглеждане на заявление вх. № 34-3946 от 28.12.2015 година, настоящият съдебен състав намира, че е допуснато нарушение на правилата за произнасяне на административния орган, какъвто в конкретния случай се явява ФЗС. Смесени са процедурите по допустимост и разглеждане на искането по същество.

След постъпване на заявлението на жалбоподателя, то е изпратено съгласно чл. 6 от Методиката за становище от ДСП по местожителството на лицето. От това действие следва да се направи заключението, че искането за подпомагане е прието за допустимо. Изготвена е преписка и социален доклад, които са били комплектовани с изискуемите медицински и разходооправдателни документи. С писмо изх. № 0415-11 от 18.01.2016 година преписката е изпратена на ФСЗ за произнасяне. След разглеждане на искането от ФСЗ на заседание проведено на 25.01.2015 година, до Т.А.Ш. е изпратено уведомително писмо, с което му е отговорено, че фондът не отпуска финансови средства за лечение за друга бюджетна година. Искането изобщо не е разглеждано, не е обсъдена изготвената преписка от ДСП и приложените към нея документи. Нещо повече не е съобразено обстоятелството, че искането е подадено в съответната финансова 2015 година, а не през 2016 година.

С писмо изх. № 94 3946 от 20.02.2016 година, по повод оспорване на отказа по административен ред са изложени допълнителни мотиви от Председателя на УС на ФСЗ, които обаче не могат да санират незаконосъобразността на отказа инкорпориран в писмо изх. № 94-3946 от 26.01.2016 година. Те задълбочават констатираната по горе неясното относно това дали искането за подпомагане на Т.А.Ш. е недопустимо за разглеждане или по същество не отговаря на критериите за отпускане на финансова помощ.

ФСЗ се позовава на публикация на интернет страницата си, като сочи, че е било предварително обявено следното: „До края на 2015 година Фонд „Социална закрила“ не разполага със средства за социална помощ. Всички постъпили заявления няма да бъдат приемани и разглеждани“. Не тази публикация обаче е дала основание на ФЗС да мотивира писмо изх. № 94-3946 от 26.01.2016 година, макар че тя сама по себе си не може да обоснове законосъобразност на отказ за предоставяне на финансова помощ.

Изложеното налага извод, че от оспореното писмо и приложената административна преписка не е ясно какви са били мотивите и основанията на ФСЗ да откаже отпускане на социална помощ и при каква процедура е постановен този отказ. Липсата на изложени мотиви в писмо изх. №94-3946 от 26.01.2016 година не е преодоляна и с произнасянето на Председателя на УС на ФС. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване – както фактически така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалната право. Мотивирането на акта представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, която законът е установил за защита правата на страните в административното производство. Тази гаранция намира проявление в две посоки: от една страна с излагане на мотиви се довежда до знанието на страните съображенията, по които административния орган е издал или отказал да издаде административен акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва пред съда.

Изложеното дотук обуславя извода за допуснато нарушение на чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - неспазване на установената форма поради липса на фактически и правни основания, представляващо самостоятелно основание за отмяна на решението като незаконосъобразно.

При отмяна на административния акт, според правилото на чл. 173 от АПК, настоящия съдебен състав има правомощие да реши въпроса по същество или да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне. Естеството на акта не позволява решаване на спора по същество от съда. Отпускането на еднократна социална помощ и определянето на нейния размер е изцяло в компетентността на Фонд „Социална закрила“, на когото с нормативен акт е предоставена компетентност да определи лицата, на които следва да се отпусне помощ и в какъв размер да е тя. Поради изложеното преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора искането за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния представител на ответника по жалбата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК настоящия съдебен състав на Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Писмо изх. № 94-3946 от 26.01.2016 година на изпълнителния директор на фонд „Социална закрила“, с което на Т.А.Ш. *** му е отказана социална помощ, като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката на Фонд „Социална закрила“ за ново произнасяне по заявление вх. № 94-3946 от 28.12.2015 година на Т.А.Ш. *** при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/